Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

Обичате ли стихове? - 2

73 072
749
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
  
  Чарлз Буковски е известен писател, известен със своя цинично-реалистичен стил. Неговата поезия и проза често предизвикват силни емоции у читателите, като някои я харесват, а други я мразят. Той оставя трайно впечатление у своите читатели, които изпитват силни чувства към него.
- Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
  
  Чарлз Буковски често изследва теми като любов, смърт, самота, алкохол и секс в своите стихотворения. Той представя цинично-реалистични гледни точки върху тези теми, което го прави завладяващ за читателите си.
- Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
  
  Темите на стихотворенията във форума варират от любов и романтика до размисли за времето, миналото и бъдещето. Те също така изразяват емоции като тъга, радост и надежда. Освен това се забелязва споделяне на лични преживявания и моменти от ежедневието. Темите изследват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни борби, често фокусирайки се върху любовта във всичките й форми (истинска, въображаема, изневяра), страх, самота и вътрешни конфликти.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са някои от характерните стилове и характеристики на поезията, обсъдени в дискусията?

# 735 10 май 2007, 13:12 ч.

Мнения: 9 971

Завърнах се при теб

- Мило либе, три лета ме няма
дохождам си и си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.

- По тебе, либе, грижите бяха,
да мисля как си в пек и дъжд,
тревожни дните ми отминаха,
самотни без любимия ми мъж.

- Игриви бяха черните зеници,
заливаха ме с топъл водопад,
изчезнали са ярките звездици,
тъжни плуват в тъма и хлад.

- Изчезна от очите светлината:
сълзите я измиха, потъмняха.
В плач смрази им се топлината,
че три години теб не те видяха.

- Косите дълги, тъмен кехлибар,
ухаещи на аромат от пролетта,
по тез вълни дълго съм копнял,
сега са къси, друг им е цвета.

- Сняг появи се в гъстите коси:
посребряха, наваля ги сивота,
зимен аромат от тях се носи,
отрязах ги във миг на самота.

- Снагата стройна, сочна, млада,
така желана, налята като плод,
в съня дори донесла ми наслада,
сега е суха и слаба, без живот.

- По теб посърнах, по копнежа
да ме прегърнат двете ти ръце,
хапка в уста не можах да сложа
без вода изсъхна и тяло и лице.

- Дойдох си, дома съм си, мила.
Изтрий очи, виж ме, не ридай.
Същата в душа си се съхранила -
с нежността си ме приласкай.

- Душата и сърцето ми са същи
не може време да ги промени.
Дочакан връщаш се във къщи
добре дошъл си, либе, поседни.

# 736 10 май 2007, 15:29 ч.

Мнения: 1 770

Цитат на: every me в чт, 03 май 2007, 13:28

Преди да притъмнея от обида.
Преди да озверееш от безсилие.
....

Това изключително ме впечатли.

Много ми харесва и ми е близо до душата.

# 737 10 май 2007, 15:34 ч.

Мнения: 1 770

Няколко от любимите ми стихотворения на Емили Дикинсън от новата й книга на български "Дори мечтата стига" :

#199

"Съпруга" съм - оставих
предишното зад мене,
царица съм, "Жена" съм,
по-сигурна съм вече.

Днес странен ми се струва
девичия живот.
Но може и Земята тъй странна да изглежда
за жителите на Небето.

Ако спокойна съм сега,
нима преди във болка съм живяла?
И трябва ли сравнения да правя без отсрочка?
"Съпруга" съм. Това е всичко. Точка.

1860 г.

#125

За всеки миг възторжен
да заплатим със болка изисква се от нас,
и то в съотношение най-пряко
със силата на преживения екстаз.

За всеки час - наш спомен съкровен -
оскъдно подаяние, монета дребна,
подхвърлена ни от изминалото време -
в замяна сълзи и горчива мъка са потребни.

1859 г.

#279

Поводи връзвай за Живота ми, Боже,
аз готова съм за Път!
Още веднъж да погледнем Конете -
бързо! И нека летят!

Нека да седна на сигурно място,
да не изпадна - аз знам -
трябва да стигнем до Страшния съд -
трудно се стига дотам.

Мен не ме плашат ни стръмните урви,
нито морето там долу -
в пътя безкраен сме тръгнали двама
по моя собствена Воля.

Сбогом на моя Живот досегашен,
сбогом на края познат -
Ти целуни Планините от мен - и
карай към другия Свят!

1861 г.

#598

Разделях се - с Дъха - три пъти -
три пъти Той се върна -
ветрилото, събрано от Водите,
отново да разгърне...

Три пъти ме подхвърлиха Вълните -
и пак ме уловиха -
с гримаси Сини - и с внезапен тласък
пред взора ми откриха

Платно, издуто от далечен вятър -
и беше тъй чудесно
да гледам, докато умирам, Кораб,
пълен с лица Човешки...

Унесе сън Вълните - не Дъха - Ветрецът
като дете задряма -
Целуна Изгревът Пашкула ми
и за живот пак станах.

1862 г.

# 738 10 май 2007, 18:18 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Из "Обратно Естерхази:Един мъж"

Има един мъж. Надебелява.
Когато му кажа: животно,
той си представя пържола и никога
мършавото куче, което свлича
кокалите си пред входа, никога.

Има един мъж. Обичам го.
Влизам многократно в стъпките му
с илюзията за намирането.
Трябва да е самата поезия.

Има един мъж. Отнема
часове във банята.
Топлата вода изтича,
огледалото се изпотява,
пиша върху него: задушавам се
и името на тялото, което е приел.

Непрекъснато се изпарява.
Истински мръсник.

Има един мъж.
Иска да му бъда майка.

Има една жена. Обича ме
с любовта на мъж.
Обажда ми се винаги
пияна и отхвърлена.
На сутринта гърбът ми е във кръв.
Не помни нищо.

Има един мъж. Познава 183 жени.
Отблизо. Досега.
Припев съм
на всяка двайста и
всяка ми е припев.

Има един мъж. Говорим едновременно.
Задържаме се на една и съща страница.
Намесват се предишни зими,
извършители, въпроси, майка му, която прави
най-ужасните сладкиши и ме дразни
като ги кръщава със заглавия
на мои стихове.

Красимира Джисова

# 739 10 май 2007, 19:35 ч.

Мнения: 490

Интересувам се от някое по-еротично стихотворение ....

# 740 10 май 2007, 21:24 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Цитат на: Дъждовното момиче в чт, 10 май 2007, 19:35

Интересувам се от някое по-еротично стихотворение ....

http://www.bukvite.com/razdel_data.php?razdel=33&offset=0&space=1

Виж тук.

# 741 10 май 2007, 21:40 ч.

Мнения: 698

Цитат на: Дъждовното момиче в чт, 10 май 2007, 19:35

Интересувам се от някое по-еротично стихотворение ....

Лов

автор: Камелия Кондова (kamik)

"Твойта кожа... ми харесва.
Да я съдерем и пуснем вътре малко слънце"
Х.С.

Когато пусна слънце в мойта кожа,
наоколо внезапно притъмня.
Когато виках "Да!", вместо "Не може!" -
ловджиите подгониха сърна.

Когато втори път, и после - трети -
таванът се превръщаше в небе,
уплашена сърната се оплете
във клоните. Без спомен за сърне.

Когато и небето се продъни
от ехото на седмия екстаз,
застреляха сърната. И смъртта й
като дете притихна между нас.

# 742 11 май 2007, 11:57 ч.

София
Мнения: 1 176

Пръстите, които ме събуждат...

Всичко е събрано в пръстите, които ме събуждат,
само една причина може да отвори очите ми
и да накара парализираните ми движения да оживеят,
само тя може да освободи всички чисти извори,
да се превърне в хляб, в най-сладката пита със сирене,
да ме оформи по свой вкус и неповторимост,
да разтвори широко прозорците на сетивата ми,
за да влязат хиляди риби, и други летящи.
Време им е да хвърлят хайвера и снесат яйцата си,
време ни е да имаме деца
и, макар нищо да не знаем за това,
то ще е причината, за да танцувам с теб,
да съм немирна, ласкаво непревземаема,
осмисляйки чаршафите и всички нежни думи,
на бавни глътки, но дълбоки като Млечния път,
в който нищо не е напразно и има свое място под звездите.
Има толкова време и сила в пръстите, които ме събуждат,
повече, отколкото небето и земята могат да разберат,
че аз спирам да говоря, за да не пропусна нищо.

***
Всичко, без целувки...

винаги, когато е облечена с евтиния си
парфюм на сини точки, я наричат скъпа
тънките й токчета прилагат успешна
акупунктура върху няколко павета, улици и
мъжки сърца, независимо от походката
на пиян комар или току-що родила газела
когато вплита малки руси мисли в миглите си,
възторгът й прилича на голямо разкрачено Ж
обещаваща като прогноза за време,
тя е цветето под градушка от погледи,
обитава таваните на почти всички желания,
мазетата на много сънища и няколко стълби
на въображението, но никога не се целува
тогава душата й започва да се рони
като олющена мазилка от стена, на която
нощем
подпира крак

# 743 12 май 2007, 12:00 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Ще се скрия от света под топлото одеяло,
там ти няма да ме намериш,
като дете което на топло се е свряло
когато възрастните се чумерят.
Ще се сгуша между белите чаршафи
и с белотата им ще се слея
така ще пречистя душата си
и ще забравя, че живея,
ще се промъкна в някоя възглавница
и ще избягам яхнала перце
хванала последния дъх на пияница
към безбрежното синьо небе.

# 744 12 май 2007, 12:30 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Не съм готова за следващата крачка,
не съм готова отново да се гмурна в необятното,
не искам отново да стана плячка
на сърцето си безотговорното.
И защо не съм едно цяло,
защо не е сърцето в главата ми?
Боже дайте ми одеяло
да се скрия от съдбата си!
Не съм готова да се простя с мечтите си!
Не съм готова откровеността си да забравя,
детството да изтрия от очите си.
Как сама себе си да изоставя!?
Не съм готова за новите надежди пробили стената ми.
Не съм готова отново да загубя усмивката си
до сега не ми ли беше достатъчно
веднъж да се събудя не стига ли?

# 745 12 май 2007, 19:15 ч.

Мнения: 306

Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

***
Давид Овадия

Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,
щастлив или нещастен, аз живея
и весело или от скръб потискан,
на твойто дребно щастие се смея...

***

Давид Овадия

Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.

Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

***

Давид Овадия

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

***

Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...

# 746 13 май 2007, 18:03 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Докосване - перце с ухание на вятър
далечно, недостижимо - мечтание.
Загубено във времето миг отблясък
-събудено сладко страдание.
Потъване - дълбоко в нежност сляпа,
тъмнина, тъмносиньо сияние.
Усещане за потъване в красотата
на водно обаяние.
Загубване, намиране, ритъм
-безкраен, завършен кръговрат
целувка, прегръдка, заплитане
на души в един общ свят.

# 747 13 май 2007, 18:26 ч.

Мнения: 490

Благодаря

# 748 13 май 2007, 19:49 ч.

Мнения: 73

Това са няколко от стиховете, които съм писала Rolling Eyes

Едно цяло

Oчите ти са като сини езера
и аз потъвам бавно в тях
потапям се в кристалната вода
и искам да остана там

Аз искам в сърцето ти да ида
да се разлея в цялото ти тяло
как всяка твоя клетка тръпне аз да видя
да стана с теб едно цяло...

Леден...

Аз те чаках в тъмнината
И ръка протягах да те стигна
Но все по-слабо светеше луната
И аз не можех да те видя

Далече си не мога да те имам
Далече си и същия не си
Доверието мислех си че имам
Но всичко е било мечти

Аз исках малко, много малко
Щастие, капка любов
Но в очите ти била съм жалка
Не чуваш ти сакралния ми зов

Нима не заслужавам да те имам
Нима не заслужавам да съм с теб
Венъж дори не ме поиска
И винаги сърцето ти било е лед...

Искам те такъв

01.09.2006

Аз искам да те имам, все такъв
Аз искам дланите ти с целувки да запаля
За мен ти бе последен, бе и пръв
Единствено за теб душата ми мечтае

Аз искам да те имам все такъв
Дързък, нежен и красив
Аз искам дланите ти с целувки да запаля
Обичам те такъв – и див и мълчалив

Аз искам да те имам все такъв
И стига ми единствено това
Когато видя в погледа ти порив
Усмивката ти стига ми на сутринта...

# 749 13 май 2007, 22:02 ч.

София
Мнения: 1 176

С един от всичките заобиколни начини,
да скрие листопадите в очите,
мълчаливо изразходваща цигарите,
притихващо притискаща гърдите,
Седи по турски в края на мечтите си,
брои и слуша търпеливо,
сърцето е ръждясало хвърчило,
захвърлено във локвата на сивото,
А той познава ветроходите,
от спомени за сливане
с онези мънички лалета,
заседнали дълбоко във очите й..

***
Това много ми харесва Hug

Неподвижното желание е тук,
където “там” е спряло и очаква сливането
без тире на лутащото се “тук-там”,
защото то е бумерангът,
който съзнателно изтрива спомена
за там, за да се върне “тук”.

Млякото, което никога не пия,
е пълно с какаови мисли.
Обидено е бялото му съвършенство.
Мечтае за канелена екзотика -
полепващи кристали
затварят индиговите устни,
с които правя копия
на всичките шедьоври
от времето на уникатите.

Твоето “там” е моето “тук”.
Вляво е.

автор:ilen

Препоръчани теми

Магазин за фенове на Хари Потър

2
На пазар

Начален учител в 4 ОУ Кирил Христов гр.Стара Загора

2
Училища

Секс по време на бременност.

Дъщеря ми иска да е модел

Причина:

Причина: