Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.

Обичате ли стихове? - 3

60 290
784
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представляват публикациите във форума?
Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
Какви са основните стилове на поезията във форумите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представляват публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума са различни видове съдържание, включително поезия, стихотворения и емоционални изрази. Те обхващат теми като любов, борби и размисли върху човешката природа. Потребителите споделят своите творби, обсъждат поезията на различни автори и изразяват чувства и лични преживявания. Форумът служи като платформа за обмен на литературни произведения, подкрепа в трудни моменти и вдъхновение за творчество.
- Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
  
  Основните теми, обсъждани в публикациите, включват любов, страдание, саморефлексия, търсене на смисъл и справяне с емоциите. Поезията и стиховете изразяват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни конфликти.
- Какви са основните стилове на поезията във форумите?
  
  Поезията във форумите е изразителна и емоционална, често съчетаваща различни стилове като лирика, еротика, романтика и рефлексия. Текстовете са богати на образност, метафори и изразителни средства.
- Как реагират участниците във форума на публикациите?
- Какво е щастието и какви са ефектите на серотонина върху него?

# 15 18 май 2007, 23:23 ч.

Мнения: 2 212

КАТО МЕН
Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)

на дъщеря ми (неродената)

Разплакана се връща дъщеря ми,
безсилен гняв в юмручета държи.
И тръгват думите: ела при мама,
седни, подай ръчица, разкажи...

Едва ги спирам. Толкоз я обичам,
че отсега съм длъжна да мълча.
Изтрий сълзите, моето момиче,
и не търси спасение в плача!

Попитай твойто малко огледалце
кой днеска ще си легне победен.
Попитай го - пък аз ще стискам палци,
защото виждам - ти си като мен.

Не е по-силна болката от тебе,
но трябва да се бориш - отсега!
Изтеглила си майчиния жребий
и ще живееш майчина съдба.

Животът ще ти дава всичко - само
за да те предизвиква всеки ден...
Опитай, без да вдигаш бяло знаме,
да го живееш - ти си като мен!

# 16 18 май 2007, 23:29 ч.

София
Мнения: 11 037

Цитат на: DIVA_ORHIDEQ в пт, 18 май 2007, 15:09

А К О
...

DIVA_ORHIDEQ, благодаря ти! Това ми беше любимото стихотворение като ученичка, направо настръхнах, толкова спомени навява Hug

# 17 19 май 2007, 14:38 ч.

Мнения: 3 886

Цитат на: nad_tab в пт, 18 май 2007, 23:29

Цитат на: DIVA_ORHIDEQ в пт, 18 май 2007, 15:09

А К О
...

Радвам се се съм била полезна Hug

# 18 19 май 2007, 17:20 ч.

София
Мнения: 1 176

Каква ме искаш?

Ако съм дива, ще те обезсиля.
Ако съм кротка, ще съм ти скучна.
Ако съм жадна, ще те обезводня.
Ако съм жарка, ще те изгоря.
Ако съм гадна, ще ме искаш.
Ако съм добра, ще избягаш.
Ако те мразя, ще ме жадуваш.
Ако те обичам, ще се изгавриш.
Ако ти простя, ще ме прецакаш.
Ако се скрия, ще се побъркаш.
Ако съм пред теб, няма да ме видиш.
Ако не виждаш, ще прогледнеш
и тогава ще ме обикнеш.
***
Ало, аз съм

Набирам телефонен номер
и почуквам на ушната ти мида.
Усещаш ли ме, пуснала корени
в есенни безпътни разстояния?
Аз съм синевата портокалова
и разбитата ти пощенска кутия.
Ти си още призрачен откос босилек,
наметнат от сълзи сладоледени.
Ще ме чуваш в звук от чаена лъжичка,
в заяждащата брава на нечия мансарда,
но в сателита няма да ме има,
спотайвам се в горчивината на кафе...
***
КРИЛЦА

Ти предпочиташ пилешки крилца,
а аз – пеперудени.
Подписваш договори,
аз – стихове.
Приготвяш финансови доклади,
аз – тирамису.
Четеш Филип Котлър,
аз – Библията.
Имаш секретарка,
аз – котарак.
Летиш в бизнес класа,
аз вървя пеш.
Отмаряш на Френската Ривиера,
аз – при баба на село.
Сънуваш борсови индекси,
аз – падане на звезди.
Все още ли ме искаш?

# 19 19 май 2007, 17:54 ч.

Мнения: 2 212

Момичета, за съжаление този път няма да публикувам ситхове, защото както виждам много от вас тук са любители на сайта http://bukvite.com/ и току що виждам, че съдържанието му в момента вече не е достъпно, а пак се приканва да се пращат някакви смс-и, т.е. набират се средства за да го има сайта, което е много жалко....

# 20 19 май 2007, 18:13 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Цитат на: ester в сб, 19 май 2007, 17:54

Жалко е наистина Confused

# 21 19 май 2007, 18:55 ч.

Габрово
Мнения: 1 330

Аз пък съм любителка на сайта "Откровения" и ще ви пусна нещо, което тези дни прочетох там и адски много ми хареса.

Вяра

Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи,
имам и кандило на стената.
Паля го, когато в мене нещо
прави ме смирена - до превратност.
Имам и икони - знам ли колко?
Кротко подредени са на изток.
Без да коленича, всяка болка
с тях съм споделила - като с близки.
Нямам нужда от посредник Божи.
Моят храм е мойта съвест чиста.
Вярата в сърцето ми не може
друг да ми вмени, ако не искам.

изречена (Мая Попова)

ИЗПИСАНА

Изписана съм, (като четен разказ).

По листите безкрайни със въздишки.

Разбрана, неразбрана... но във проза.

Обичана и мразена... от всички.

В постелите съм любена от много

(и май че за това съм си родена).

Със думичката свикнала съм - "Сбогом",

за обич ще съм в друг живот родена.

Изписана съм, (като стих любовен).

Римувана в куплети от безкрайност.

Във книгите ще бъда само спомен,

прелистена от сляпа всеотдайност.

Очите ми с цвета са на мастило.

Прочитам се, (нали съм стихотворна).

Просветвам във нощта - като кандило.

Поезия съм аз... но илюзорна.

Незабравима (Креми )

# 22 20 май 2007, 21:30 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

(С теб)

В кафеените ми утрини
(с теб)
пижамата ми е поляна със цветя,
изваждам си червените обувки,
посаждам маргаритки в тях,
а после
преплитам между пръстите си облаци.

В джинджифиловите ми следобеди
(с теб)
търкаляме захаросани ябълки,
усмихвайки се
на лимонаденото слънце
срамежливо промушило пръсти
в косите на дърветата.

В чаените ми вечери
(с теб)
под моравите облаци, които влизат в очите ми
като през отворени врати,
думите ми са малко,
но достатъчни, за да подразнят небцето ти.

Елена(kult)

# 23 20 май 2007, 22:09 ч.

Мнения: 2 212

Тъжно е, но исках да го споделя...

Защото

Камелия Кондова

Не съм мама. И не мога сега да ви взема.
А ръцете ви тръгват нагоре — да стигнат оградата.
И какво ми остава? Още малко измъчено време
да си представям главиците ви на рамото си.
Ей ти, русото там, не ме гледай така със очите
на сина ми, той отдавна е вече в креватчето.
Малки днешни сълзи, големи утрешни скитници —
всяко паяче в този дом ви е братче.
Отсега са се свили свирепо тия малки юмручета.
Свикнали сте да виждате в ласката — клопка.

Сега разбирам защо не ви хапят кучетата.
А синът ми се плаши от домашната котка.

# 24 21 май 2007, 11:22 ч.

Мнения: 2 212

Ма в акъл е... тясна:)

автор: pin4e

/да сЪ чИте мекУ, и леку твърду:))/

Пустата му Анжелина, дет' са вика ДжОли!
Приз икрана, къту мини вижда ти са... гола.
Наща Ангелинка ф селу същу йе прикрасна,
тонинку йе по-дибела, ма ф акъл е тясна.

Кой ут дету й путсвирни, земи та съ вържи.
Кълкити си ша надигни, ш' му легни бърже.
Дажи идът ут далеку - ут села съседни,
думът - някак бИла лека, кЪту й пусегниш.

Щот' нали йе екзутична - с джуки на мулатка.
С дупи ногу неприлично щръкналу и слатку.
Фчера я разпитвам. Рекух:"Ангелино, що ма?
Смеят ти са кът' на чума, ш' земът та пругонят..."

Тя пугледна тъй надоле, сякъш чи са срами:
"Искам да съм кату ДжОли. Да мъ на... екранят.
Аз пък... К'во са размичтавам? Сигур' съм наивна.
Холивут на селу... Няма! Плакъх, та са скинах.

Кой ша земи да мъ земи?... Ф брак да мъ устиска.
Женска съм, ма съм сирсемин. Ногу ми съ иска.
Чунким фсичкити у селу 'ич не ви са либи...
Не... орани прустакели! Да ви са не види!"

# 25 21 май 2007, 13:05 ч.

да обичам ги

Пролет(Асен Разцветников)
Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.

# 26 23 май 2007, 09:51 ч.

Мнения: 441

Цитат на: ester в нд, 20 май 2007, 22:09

Тъжно е, но исках да го споделя...

Защото

.........

благодаря ти, Естер....

# 27 23 май 2007, 13:11 ч.

София
Мнения: 1 176

Всяка любов

Всяка любов
е като предишната:
безпределна
самодостатъчна
и трагично обречена.
Дали душата страда
от амнезия
или всеки миг
я подмамва в капана
Надеждата???

Свобода Гагарова

# 28 23 май 2007, 13:25 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: every me в ср, 23 май 2007, 13:11

Every me, благодаря ти... smile3525

# 29 23 май 2007, 13:39 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: Шехина в ср, 23 май 2007, 13:25

Every me, благодаря ти... smile3525

ето още едно от същата авторка за теб bouquet

През рамо

Да тръгваме? А за къде?
Всички пътища са изминати.
Реките са пресъхнали от жлъч.
И птиците ги няма.
Печални гарвани са
километричните ни камъни.
Земетръсите са в нас-
невидими и страшни.
От моите очи до твоите
е само пустош,
а още по-нататък
са полюсите.
Да мина през пустинята?
Но ти си забравил
да измислиш
оазисите...
С пресъхнало чувство
като пребито псе
се влача
по дирите на една
илюзия...
Стоп!
В кадъра виждам
само себе си...

yes

Препоръчани теми

Подготвителните модули на СМГ "Паисий Хилендарски"

Новите ви книги - 10 тема

толкова ли съм лоша

СМГ "Паисий Хилендарски" - тема 4

915
Училища

Причина:

Причина: