Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.

Обичате ли стихове? - 3

60 978
784
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представляват публикациите във форума?
Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
Какви са основните стилове на поезията във форумите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представляват публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума са различни видове съдържание, включително поезия, стихотворения и емоционални изрази. Те обхващат теми като любов, борби и размисли върху човешката природа. Потребителите споделят своите творби, обсъждат поезията на различни автори и изразяват чувства и лични преживявания. Форумът служи като платформа за обмен на литературни произведения, подкрепа в трудни моменти и вдъхновение за творчество.
- Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
  
  Основните теми, обсъждани в публикациите, включват любов, страдание, саморефлексия, търсене на смисъл и справяне с емоциите. Поезията и стиховете изразяват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни конфликти.
- Какви са основните стилове на поезията във форумите?
  
  Поезията във форумите е изразителна и емоционална, често съчетаваща различни стилове като лирика, еротика, романтика и рефлексия. Текстовете са богати на образност, метафори и изразителни средства.
- Как реагират участниците във форума на публикациите?
- Какво е щастието и какви са ефектите на серотонина върху него?

# 90 4 юни 2007, 14:36 ч.

Мнения: 742

Цитат на: valkata78 в пн, 04 юни 2007, 13:18

.........
гореща и готова за обичане,
..........
и знам, че до теб ми е мястото,
не мога до друг да заспя.
И нашите общи привички,
и дребните дрязги дори,
и всичко, което отричаме,
и всичко, което боли
по-силно със теб ни обвръзва,
............

страхотно

# 91 4 юни 2007, 17:07 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 283

Сутрешно

Утре.
Улици.
Прaзни очи.
Прaзни лицa.
Изпрaзнени устни.
Първи глътки почерняло (от слънце) кaфе.
Поделенa цигaрa.
Зaщо не поделяме и сaмотaтa си?

Елена(kult)

# 92 4 юни 2007, 17:10 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 283

Усещания

все още се ровиш из мен,
денонощно си тук,
безпорядък,
върви си, мaхни се, недей
продължaвa в съня ми
нaтaтък;

все още нaмрaзвaш от мен,
глaсът ти е толковa
рязък,
прозорец обвинявa врaтa,
стените оглушaхa от
трясък;

все още обичaш от мен,
потрепвa глaсът,
недостaтък,
издaйнaтa мaлкa сълзa
в окото боде кaто
лaкът;

все още се будиш със мен,
в своите мисли
остaтък,
нa сутрешнa близост момент
и крясък нa чaсовникa
крaтък;

Елена(kult)

# 93 4 юни 2007, 21:18 ч.

Здравейте! От скоро съм в бg-mama и много се радвам на темата за поезията.
Има един сайт, в който от известно време публикувам и аз... прописах преди 7-8 месеца, доста изненадващо и за мен самата.
Сайтът е bukvite.com - той е като друг свят, когато го открих не можех да повярвам, че хората дори днес живеят и дишат в стихове, емоция, поезия. Много е окуражително! Simple Smile

Надявам се и на вас да ви хареса.

# 94 5 юни 2007, 00:55 ч.

Мнения: 139

Благодаря за думите на valkata78!
Не смея все още да напиша мои "творби", но като гледам, рано или късно, всеки го прави.
Това не е мое:

По прозорчето ми чука
мъничко врабче.
"Кой живее тука?
Има ли дете?"

"Тук съм, врабчо мили,
ти при мен ела,
нищо, че детето
вече е жена!

Нищо, че отдавна
детската игра
тъжен спомен стана
и си отлетя!

Само ти, едничък
сещаш се за мен,
искаш да играем
като в оня ден.

Помниш ли тогава
пролет бе дошла,
пеперуди бели
махаха с крила.

На пейката до мене
беше кацнал ти,
аз зрънца ти ронех
и кълвеше ти.

Помниш ли тогава
той дойде при нас,
ти се поизплаши
и отлитна в час.

На клончето стоеше
и гледаше към мен
и мислеше си клето
"Защо е тъй смутен?"

Години отлетяха,
ти пак дойде при мен
и търсиш ме, и чукаш,
и искаш пак зрънца.

Зрънцата, врабчо мили,
ти пак ще си ядеш,
но друга е ръката,
в която ще кълвеш.

Ръчичката е малка -
на моето дете,
а таткото се смее
на тия редове."

*********************

Най - важното на този свят
е допирът на моята и твоята ръка,
по - важно е от покрива, от хляба, от виното
и винаги ще е така -
защото покривът ненужен е
след края на нощта
и хлябът ни добър е само ден,
но твоето докосване и твоя глас
завинаги ще пеят в мен!

Имам навика да си вадя цитати от книги. Това е от "Библиотечна полиция" - Стивън Кинг

Последна редакция: вт, 05 юни 2007, 01:10 от vesi79ivanova

# 95 5 юни 2007, 11:37 ч.

Мнения: 742

Пак съм вперила поглед в нищото.
Неизречени думи разнищвам.

Във порой се разсипаха мислите
и ме плашат със свойта греховност.
Настървено се хвърлям връз листите.
Писна ми да съм многословна.

Лаконично ще драскам. Драскачите
се котират със индекс над средния.
Виж, посредствените се надскачат.
Имат нужда от летва, бедните...

На опашката, моля. След мене.
Не отстъпвам от второто място.
Вечно втора. Такова е времето.
Лаконично. Драскаческо. Бясно.

И стоя, с поглед вперен в нищото.
Няма вече какво да разнищвам.

# 96 5 юни 2007, 11:56 ч.

София/Дружба
Мнения: 567

Трагедия

Тя беше родена във Варна,
той беше роден в Кюстендил,
тя беше момичка коварна,
той - дядо наивен и мил.

Венчаха се в Стара Загора,
роди им се в Русе дете,
но в Ловеч ги срещна Раздора
и там се разведоха те.

Дълбоко и страшно обиден,
че Маят му малко цъфтя,
замина той нейде към Видин,
а нейде към Хасково - тя!

Димчо Дебелянов

# 97 5 юни 2007, 16:30 ч.

Мнения: 742

а има един наш класик, дето е написал цяла поема за един Кънчо... мани, мани Laughing

# 98 5 юни 2007, 19:40 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 283

Прозрачие

по червена пътека луната
тихи златни
коси ще разлива
ще разлиства листата.
вятърна
струна свежест
във мрака извива.
ще чертае
със пръсти невидими
тихи
пролетни заклинания.
и ще бди
над всеки замръкнал
по пътеки
неведоми странник.
ще прелива
в роса над заспалите
горски славеи
паяци
клони
...
после тихо по страната на утрото
като женска сълза ще се рони...

Ем

# 99 5 юни 2007, 21:07 ч.

Мнения: 2 212

Иди си, късно позвъня

Звъни се, хуквам да отворя,
и ахвам, и се дръпвам в миг назад!
Във синкавия полумрак на двора
стои един познат.
Един познат съвсем забравен,
а някога обичан може би.
Но както често във живота става,
той в други пътища отби...
Година - две боля сърцето
самотно в ония дълги дни...
Минавайки видял отвън да свети.
Отбил се. И ми позвънил.
Разказва, че ме срещал скоро,
държи ръката ми в ръце,
и хубаво, и ласкаво говори,
с дъха си пари моето лице.
Нашепва, че е чакал тази вечер
и премълчава своята вина.
Аз тихо казвам: стига вече!
Иди си! Късно позвъня!

# 100 5 юни 2007, 22:24 ч.

Мнения: 698

Цитат на: ellyst в вт, 05 юни 2007, 16:30

а има един наш класик, дето е написал цяла поема за един Кънчо... мани, мани Laughing

кой беше този класик? поемата я помня - макар и само най-общо, като звучене... Mr. Green

# 101 6 юни 2007, 02:57 ч.

Мнения: 9 969

Лъжа ли беше първата ти ласка? …
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме
стряска един копнеж - роден, но не живял?…

Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него:
"Вижте, от туй е топло моето сърце!"

Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и този немирник беше мой и твой.

И мой бе оня щъркел, дето лятос
над нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, зарад която
света бих минал три пъти пешком!…

Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях …
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах …

Затуй към всеки светъл чужд
прозорец издигам днеска погледа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!

Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой … Но ако имах теб,
как пълно би било това сърце.

Дамян Дамянов

# 102 6 юни 2007, 02:59 ч.

Мнения: 9 969

Отивам си...

Отивам си. Но моля те, не страдай!

Не се измъчвай и не се кори!

Не си виновна ти да стигна ада

и огънят му жив да ме гори.

Не си виновна ти, не си виновна!

Виновен е светът със хорски бяс,

със тази пяна мръсна и отровна,

изсипана зловещо между нас.

Виновно е навярно битието,

което изкопа между ни ров,

което в злоби, в сметки ни помете

и не остави място за любов.

Отивам си. Но ти не ме изпращай!

Бих всичко друго преживял, освен

разплаканите ти очи - две цеви страшни

със два куршума - две сълзи след мен.

# 103 6 юни 2007, 03:02 ч.

Мнения: 9 969

Очакване

В един прозорец възкръсваш нощем ти,
преварил изгрев с клечка от кибрит,
Отляво ли, отдясно ли
някой ще се появи?

Улици се впиват в твоята врата.
Изтръпват от чакане ъглите сега.
Отляво или отдясно
някой ще се появи

А срещу теб тръгват влакове, свирки...
Запалвай всички лампи и излез.
Може би твоят дом ще е последна спирка
за нечия болка или вест.

Тихо стъпвай, градът отдавна спи.
Последен шум и трясък на врати.
Отляво ли, отдясно ли...
Никой не се появи.

# 104 6 юни 2007, 03:06 ч.

Мнения: 9 969

Едва сега

Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.

Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.

Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.

Обсъждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова от скоро
разбрах, че остарявам.

Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но в някоя кабина
навярно ще осъмна

За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене -
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.

Препоръчани теми

Търся електронна книга - 55

В момента чета ... 100

Промоции на книги - тема 24 - Цундоку, или как да го подхраним качествено

Фентъзи и фантастика - 26

Причина:

Причина: