Обичате ли стихове? - 7

  • 92 879
  • 755
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 323
Старата тема бе станала огромна. Разделих я на 6 части и ги "отвързах".


Обичате ли стихове?  - 1
Обичате ли стихове?  - 2
Обичате ли стихове?  - 3
Обичате ли стихове?  - 4
Обичате ли стихове?  - 5
Обичате ли стихове?  - 6

Последна редакция: нд, 30 авг 2015, 12:38 от Mamma

# 1
  • Варна
  • Мнения: 2 097
ПРИЯТЕЛСКО
Камелия Кондова
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още ? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш " влязох в релси ".
Отдавна, както казваш " няма празно ".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо !
Защото, всъщност искам да се любим...

Мама, благодаря за новата тема!
Съжалявам ако се повтарям с този стих.
Камелия Кондова ми е любима.  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 9 738
ЛЮБОВТА НЕ КАЗВА "ИДВАМ"



Една мечта която дълго сме очаквали,

тихо с дланта си измислена ни погали.

Като измръзнали звезди с дъха си ни стопли,

и изтри от душите ни тъжните вопли.


Тя не е в сън бленувана,

нито е в мечта нарисувана...

Любовта не казва "идвам"

 неистов копнеж сърцата обзема.


Любовта е в шепота на плахите устни,

и в трепета на пръстите страстни.

Любовта е в сълзите проляти в нощта,

тя прозира дори в гордостта.


Розово мракът любовно шепти,

любовта се втурна в наште съдби;

о, сърце, недей да отричаш,

защото ти обичаш, обичаш, обичаш...


Есенни щрихи
Слънчева есен
броди навред,
целува цветя,
гори и поля.
Усмихна се на птиците
накацали по жиците;
разроши с пръсти- жарава
на дърветата листата,
с вятъра танцуващи палаво...

И...  о, чудо!
Полетата с  багри щедри
се засмяха,
а с позлатени прически
се накиприха дърветата.
Лозите се възгордяха
с тежкия грозд,
овошки се радват
на сладкия плод...

Но птичата песен
утихва...
надалече ятото
отлита.
Листата ветрецът
отвява,
оранжевата си премяна
унило горите събличат.

Тъжно небето заплака.
Тъжен дъжд вали.
Жълта разплакана есен
броди навред
и търси
изгубени
радостни
мигове...

 



Мелодия от тишина

Ти чуваш ли песента
на тишината?

Заслушай се в
полета на птиците
и шепота на звездите;
в гальовния полъх
на вятъра,
нежно целуващ
цветята...

Послушай страстния
танц на огъня
и въздишките
на влюбени,
отраженията на
любовта ни
в зениците,
красива като
утринна зорница...

Чуй отронен стих
от душата на поета
и шепота на
падащи есенни
листа...

Ти чуваш ли
песента
на тишината?...




НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ


Ти идеш...

Вятъра закичи

пеперуди в косите ми!

Залеза отвори вълшебна

врата към безкрая!

Птиците весело

махат с крила;

щуреца орфеева

песен запя!

Душата ми завибрира

в неописуемо ликуване!

Исках

мига

да е

вечен!!!


Ти отмина...

Вятъра онемя от

болката ми.

Залеза се превърна

в кървава рана.

Птиците прегърнаха

стенещата ми душа;

земя и небе се сляха

в сълзите ми...

Завъртя се

вселената...

С колко

мъка

ридае

щуреца...


 


[/color][/size]
Лили Михайлова Lilims

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 171
НАИВНА

Тъмнее в душата ми!
Зимен,
вятърът гони
валма от тъга.
Не се научих
за толкова години
да не вярвам в чудеса…

Да не вярвам в доброто,
да не вярвам, че хората
се променят
/не винаги към добро/.
Да не рисувам с пръсти изранени
надеждата
над скъсани кончета
завързвани до сто.

Не се научих
да не  гледам празно в мрака
и вместо пак да ме боли,
аз пак да вярвам,
пак да чакам
и да вая
мечти…

# 4
  • Мнения: 1 568
http://vbox7.com/play:dd32dba7

Последна редакция: вт, 08 дек 2009, 00:16 от Маргало

# 5
  • Мнения: 1 568
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре... Утре ще бъда любим...

Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.

Не казвайте утре ще бъдеме честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада...

На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.

Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

  Стефан Цанев

Последна редакция: вт, 08 дек 2009, 00:16 от Маргало

# 6
  • Мнения: 1 568
НЕПОПРАВИМО СТАНА КАТО СМЪРТ.

излишно е по тебе камъни да хвърлям.
Клетвите не могат да убият мъртвия,
молитвите не ще го възкресят.
Учудва ме единствено, че този свят
спокоен още съществува:
не падна слънцето и птиците летят,
и хората ядат и се целуват…
Нима трагедиите ни са толкова нищожни
и нищо
не могат
да променят?
Жестоко е. Безсмислено е. Невъзможно е.
Непоправимо стана като смърт.


   Стефан Цанев

Последна редакция: вт, 08 дек 2009, 00:16 от Маргало

# 7
  • Мнения: 1 568
И това е писано,но е такава красота....

ЛУДОСТ
Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш -
като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,

както са пусти сърцата им, тъй да са чашите пълни,
да ме зплюят мъжете, а пък жените прокълнат...

Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки -
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока -

да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана ще вие,

и да се кръстят старците, и да ме плашат със бога -
мога без бога, майсторе, само без тебе не мога -

че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша...
Като те виках, майсторе - луд ли бе та ме послуша?

    Венета Вълева

# 8
  • Мнения: 121
ПРИЯТЕЛСКО
Камелия Кондова
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените. ...


Страхотно е !   Simple Smile
Отдавна следя стиховете тук.  Embarassed Темата е супер!

# 9
  • София, България
  • Мнения: 2 222
И "Приятелско" и "Лудост" са страхотни!!!   bouquet

# 10
  • вкъщи
  • Мнения: 704
Не допускай да угасне НАДЕЖДАТА!

Четири свещички бавно догаряха в една стая...
А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.

Първата каза:

- Аз съм МИРЪТ!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.
Усещам, че скоро ще угасна...

И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и...
Изгасна съвсем...

Втората промълви:

- Аз съм ВЯРАТА!
Вече почти всички ме смятат за ненужна.
Затова няма никакъв смисъл да горя повече...

И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...
Угаси и нейният пламък...

Щом дойде редът на третата свещичка,
тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:

- Аз съм ЛЮБОВТА!
Но нямам сили да горя повече.
Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.
Забравиха да обичат дори най-близките си хора.
За тях аз вече не нося същия смисъл...

И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...

В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.
В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички.
Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:

- Вие защо сте изгаснали?
Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...

Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...

В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:

- Не плачи, не се страхувай!
Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички.
Защото аз съм НАДЕЖДАТА!

# 11
  • Девето поколение софиянка
  • Мнения: 438
Тази вечер вятъра ще събори всички листа.
Ще дойде продавача на кестени и хората ще кажат, че е есен.
Тази вечер ще те целуне друг и аз ще напиша най- лошите  стихове, защото дърветата ще бъдат без листа и хората ще се топлят с кестени.

# 12
  • Мнения: 189
 
 
Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен. ...
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!...Остани!...Остани!...
И прокарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ -
и ще стане по-светла земята..
 
Дамян Дамянов

# 13
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
* * *
 
Когато някой ден почукаш и няма кой да ти отвори,
а само дъжд, внезапно рукнал, плющи по немия прозорец.
Когато празна и студена се спусне в тъмното ръката ти
и замълчи като на сцена премръзналото ти очакване.
Когато с любопитни погледи не стрелят вече в теб съседите,
а някак безрезлично строги минават, без да те погледнат.
Когато улиците водят единствено към твойта къща,
където вече ти не можеш, а и не искаш да се връщаш.
Когато посред нощ проплаче дете внезапно във съня ти
и мериш стаята със крачки, защото няма, няма пътища.
Когато някой твойто име извика тихичко зад ъгъла –
ще разбереш, че си ме имал, но някъде си ме загубил.

Маргарита Петкова

# 14
  • Мнения: 1 568
Бях твоя - сега изведнъж съм ничия.
Тук растяха цветя - затрупа ги лава.
Не ме разплаквай, не ме натъжавай,
защо го правиш - та ти ме обичаше!...

Бяха мили думите, които ти казвах -
вземи ги, твои са, те ти се клеха...
Вземи ми чувствата, вземи ми и дрехите -
без твоя поглед те са мъртви и празни.

Прибери шегите им - те без теб не могат,
Хайде, взимай - сънища, спомени, мисли!...
Умря надеждата - ти й беше смисълът.
Умря вярата - ти й беше богът.

Умряха розите - ти отрови почвата.
Уби любовта - стреляй сега в мене,
кажи: "Раят свърши - върви си, жено!"
Ти ме обичаше - стреляй точно.

    Венета Вълева

Общи условия

Активация на акаунт