Паническо разстройство - част 4

  • 125 528
  • 738
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 2 656
Йо, какво работиш? Какви са тези проценти които трябва да правиш?

Инкасаторка съм по водата.%-тите са % събираемост дето ни търсят за месеца


п.п.някоя от вас да е имала като страничен ефект от Ципралекса-запушен нос и секрети....аз от няколко дни съм с течащ нос,а нощем се давя...нямам признаци за настинка,а гледам в листовката го дават като страничен ефект

# 646
  • София
  • Мнения: 3 414
Много е добре все така говори" глупости"като днешнат, като отслабна да съм ходила в натура да му плащам LaughingАз му казах като отслабна,луда работа.
Смени ми флуанксол-а,иначе пия иксел и той остава.Май го подлъгах за тази смяна,5 дни не се чувствах добре в смисъл избиваше ме агресия,обаче и ми закъсняваше,дали може да е ПМ сидром или не......?

# 647
  • Мнения: 378
Ох и аз имам предменструален синдром,имам чуство,че ще ми стане лошо или ще умра каква е тая тревожност незнам,а чакам да ми дойде всеки момент.Пия тука един чай да видим дали ще ме вдигне уж все се надахвам ама май немога да спра да мисля глупости а искам Sad.

# 648
  • Мнения: 305
някоя от вас да е имала като страничен ефект от Ципралекса-запушен нос и секрети....аз от няколко дни съм с течащ нос,а нощем се давя...нямам признаци за настинка,а гледам в листовката го дават като страничен ефект
Йо, златна си. 1 година пия Ципралекс и чак сега да разбера, че запушения нос е от него. Мислех даже, че съм с някаква алергия и ходих да ми правят тест, той излезе негативен и аз ги обвиних, че е грешен. Mr. Green

Инкасаторка съм по водата.%-тите са % събираемост дето ни търсят за месеца
Йо, каква е тази щуротия  Shocked Ти ако не намериш хората в къщи какво си виновна. Това ме изумява направо.

Ива,  доктора е шегаджия, не се шашкай   Peace

# 649
  • София
  • Мнения: 3 414
И аз съм такава,та си дрънкаме глупости двамата.Простено му е,то аз се почувствах в чакалнята като в болница за луди-това съвсем сериозно, физиономиите на тези хора бяха....Тъкмо казвах на мъжа ми че бях най здравата и здравомислещата сред 10 човека.Не съм очаквала че толкова много страдащи има.

# 650
  • Мнения: 2 656
някоя от вас да е имала като страничен ефект от Ципралекса-запушен нос и секрети....аз от няколко дни съм с течащ нос,а нощем се давя...нямам признаци за настинка,а гледам в листовката го дават като страничен ефект
Йо, златна си. 1 година пия Ципралекс и чак сега да разбера, че запушения нос е от него. Мислех даже, че съм с някаква алергия и ходих да ми правят тест, той излезе негативен и аз ги обвиних, че е грешен. Mr. Green

Инкасаторка съм по водата.%-тите са % събираемост дето ни търсят за месеца
Йо, каква е тази щуротия  Shocked Ти ако не намериш хората в къщи какво си виновна. Това ме изумява направо.




Ей добре,4е си ти,та да кажеш.Аз тука се чудя кво става с мене и си викам пак съм полудела нещо.От няколко дни съм така,нощем ту запушен,ту се давя от тях.Ама то секрет ли,все едно съм  с  настинка Joy
Тука проблема е друг,що аз ги намирам,а Пенка ги не е намерила....Нали се сещаш,злоба и завист голяма.В момента % падат във всички райони,ама нали пък съм си оправна,та чак да ми завидят.

п.п.Аз незнам,ама се чудя утре дали да не звънна на психиатърката,да и кажа за напрежението в работата пак-дали не е нужно да увелича дозата на цяло хапче сутрешната newsm78-за Ривотрила да питам

# 651
  • Мнения: 2 070
Страх ме е , направо съ,м  се вдървила от страх.
Няма оправяне.Само за болести мисля Confused

# 652
  • Русе, у дома
  • Мнения: 774
Пали, а за психотерапия мислиш ли, успоредно с лекарствената терапия? Знам, че е много гадно това чувство и усещане, но е преодолимо.  Hug
А за разказа на Радостина М по-горе -  за сетен се убеждавам, че страха от смъртта е в основата на всички тези психически разстройства, които ни разстрърсват изоснови. Едно време, когато религията е била част от начина им на живот, смъртта е била част от ценностната система на хората и не са имали такива болести на психиката.
А всичко това ни се случва, за да се променим, да се обърнем към себе си навътре и да се опознаем по-добре. Аз поне до този извод стигнах след всичко, което ми се случи през последната година. Слава Богу се оттървах леко, без АД, само с психотерапия, но ми останаха страничните ефекти като екстрасистоли и страх за живота на близките ми и мен. Това ми е най-трудно, но мисля да се справя...
Хубав ден на всички, доставете си малко удоволствие днес ... Hug

# 653
  • София
  • Мнения: 3 414
Пали  Hug,дали пък не трябва да смениш лекарството.При мен изчезнаха страховете 70% на първата седмица,доктора улучи.
Аз знам от къде идват моите страхове,майка ми почина когато бях на 12 години преди това 3 години бях свидетел на постояно лекарско присъствие в къщи.До като нямах деца не изпитвах страх за здравословното състояние,но после се върна,знам че това чувсво е било таено.Раждането отключи и голямата ми мъка,че няма кой да ме подкрепи,ревях и постоянно се питах "Къде си мамо".Сега нещата са притъпени,не казвам че са изчезнали или осъзнати,но и това ще стане.
 Hug

# 654
  • Мнения: 305
Аз знам от къде идват моите страхове,майка ми почина когато бях на 12 години преди това 3 години бях свидетел на постояно лекарско присъствие в къщи.
Може би и при мен се е получило нещо такова. Баща ми почина скоро, но от както се помня има здравословни проблеми и цял живот съм треперила да не му се случи нещо. И когато почина ме удари депресията

# 655
  • Мнения: 2 070
Ох момичета ,не знам вече ooooh!
Не съм за трициклични антидепресанти, убедих се
Ривотрила ми действа по-добре
При мен нещата си имат корен отдавна
Помня на девет бях, как баба ми дойде в къщи с рев и каза
-Николино, намерихме Гошо обесен
тази картина на висящия ми от въже вуйчо, ме преследва и днес
после на 18 живота ми се преобърна,кошмар който не искам и да споменавам
уж се справих
сринах се на 30, когато родих дъщеря си с 11 седмици по-рано.
след като си я взехме се мобилизирах, и всички страхове като че поотшумяха
сега е нормално дето, но често боледуващо, докато открием причината за постоянните хреми и нощни давенки.
сега детео е добре, а всичкия страх за нея се обърна към мен Rolling Eyes
срива настъпи при смяна на работата
започнах с желание, и сега с желание ходя, само че ми е много натоварено 8 часа съм в непрекъснато движение.разстроих си храненето,после  започна да ми къркори корема и една идиотка лекарка с нейната любезност ме срина съвсем
но подсъзнателно съм напрегната , и все мисля че тялото ми е болно, гледам на него като  на враг
полудяла ли съм момичета?май да Cry

# 656
  • Русе, у дома
  • Мнения: 774
Пали, не си полудяла, а просто се самонаблюдаваш прекалено и това е в следствие на тревожността и депресията. Аз и до сега (след година) не мога да кажа, че се чувствам отлично. Все нещо ме тревожи (екстрасистолите, болки в ляво под ребрата, задух и тежест в гърдите, ускорен пулс понякога), но след всички посетени от мен лекари-специалисти би трябвало да ми няма нищо и да се чувствам добре, но не... Но това е защото се боря сама, без АД и сама постигам успехи без да се подпирам на патерици...
Намери кое те кара да релаксираш най-добре, смени обстановката, почини си. Всичко става мнооого бавно. Миналата година много ходих на почивка с децата на море (мъжа ми беше командирован в Бургас) и по цял ден бях сама с тях - на плажа, на разходка. Постоянно се чувствах зле, мислех че някъде ще припадна и няма да има кои да се погрижи за децата ми. Така съм си тровила мозъка, отделяла съм адреналин, че чак се чудя на себе си сега. Но въпреки това се заставях, излизах заради тях, ходех на плаж заради тях и така постепенно започнах да мисля малко по-положително. Не усетих и кога изчезна слабостта в тялото ми, която усещах, кръвта ми вибрираше в мен, все едно ток течеше по вените. Може би наистина ми помогна това, че заради децата се заставях да излизам ежедневно, ако зависеше от мен тогава само щях да спя и да лежа. Чистия въздух наистина помага много, зеленината също. Идва пролетта, дърветата ще цъфнат, ще ухае и ще се разлистят, нека им се насладим.   bouquet

# 657
  • Мнения: 382
Пали и аз съм така. До като ходехме по доктори за малкия, операцията му, катастрофата на татко му два дни след операцията някак си съм издържала. Сега като поотминаха нещата /две години след случките/ аз се сринах. Опитвам се да не се самонаблюдавам и да не си внушавам, че все от нещо съм болна, че все нещо ми има. За мен това е най - големия зор. За това по горе в темата, след разказа на Радостина май беше питах как да се хванем за спасителната сламчица и да се изправим на крака? За съжаление не мога да си позволя психолог, а сама до къде ще я докарам... не е ясно. А напоследък и в работата е доста напрегнато, а съм толкова разсеяна и отнесена. Отнесен счетоводител - да пази Господ шефовете Laughing

ПС Момичета четете ли някакви книги, които ви действат положително?

# 658
  • Габрово
  • Мнения: 2 549
Пали, не съм убедена, че само с Ривотрил ще станат нещата. А, колкото до антидепресантите, важното е да се намери подходящият за състоянието ти и да се нацели правилната доза. Не агитирам на всяка цена да се пият лекарства, просто споделям опит. Аз бях с много, много тежка хипохондрия /+ ПР+депресия/, сега няма и помен от нея. На мен много ми помогна психотерапията в комбинация с лекарствата. Ако искаш пробвай само с психотерапия.
И не, не си полудяла. Много по-добре си, отколкото бях аз преди 8 год. Щом аз се оправих и ти ще го направиш  Peace.

# 659
  • Мнения: 305
Пали, Ривотрила не лекува. Не се осланяй на него. Наистина трябва да се нацели твоето хапче. Аз също смених няколко докато улучим. И сега мисля, че пак ще сменяме, че си седя на едно място много време.

Общи условия

Активация на акаунт