Освен всичко друго ти пожелавам и едно момиченце 
Иви, да се приключи вече с тая кофти серия при вас!
Моите съболезнования!Много са сладки дечицата.
Мати много е пораснал, не прилича на бебе вече.Ние сме добре, но не съм в много пишещо настроение напоследък. Само ви чета. Ходим пеша до детската кухня да се умори Сами. Приказваме си по пътя и като стане време да се прибираме го питам сега какво ще правим и той ми отговаря "Папа и нани"
Четири зъба са тръгнали - 3 кътника и 1 кучешки и веселбата е пълна. Стои постоянно с шини на пръстчетата, само вечер ги махаме за час - два. Така ще караме 2-3 месеца и ще стане ясно дали ще отървем операцията.На мен ми е едно сдухано, нямам настроение и нищо не ми се прави. Хем ме мързи, хем нямам сили, ама кой ме пита



Може би трябва да я оставиш без прическа известно време и после да и предложиш да и ги сложиш и да се види в огледалото, те сами да реша, че им харесва. А и ластика не знам дали е по добрия вариант от фибите, с него ако се оплете коса и се дръпне си боли имам и аз лоши спомени до днес не се връзвам 

Сега чакаме да се оплаче до полицията /както вече се е оплаквала от баща си и майка си/ и до министерството, че да се стигнве до психиатричната й експертиза и да се приключи! Това беше моето "не на пациентското насилие срещу персонала"
.
Преди няколко дни избиха два кучешки на веднъж. Научил се е да вика ужасно и направо потънах в дън земята днес. Започна да вика още преди да сме влезли в кабинета.
Така и така бяхме отишли ни изтеглиха заедно и после само мен
, ами малкият не искаше нито да седне на кантара, нито да застане прав за да го изтеглят на големия. Доки прецени, че е 12 кг. 
Не сме го почнали още и много се чудя. Някой ползвал ли е Цефазил?