Публикувана: 19 дек. 2009, 22:20 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2010, 10:44 ч.

Кога е редно да започнем да възпитаваме децата?

11 270
109
1

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 20 дек. 2009, 21:15 ч.

Мнения: 2 829

Мечка Малинарка, да, така е, и дребното реве когато иска да докопа играчката на батко си, а той не дава. Аз просто се държа равнозначно и с двамата- не позволявам на баткото да взима играчката от ръцете на дребното, така не позволявам и на бебето да взима играчка от ръцете на големия. Засега за целта му отвличам вниманието с друга играчка и обяснявам, но то е повече за да види големия ми син че се отнасям с тях равностойно. На тази възраст отвличането на вниманието е много добра тактика в повечето ситуации Simple Smile

# 46 20 дек. 2009, 21:47 ч.

Мнения: 46 615

Цитат на: autumnsphere в нд, 20 дек 2009, 20:03

Сетих се още един въпрос - може ли бебе на 10 месеца да се разглези или не?

Ако кажеш какво имаш предвид под разглезване, може и да се намери отговор Simple Smile

Аз лично изключвам естествените неща - нужда от гушкане, храна, вода, тях детето трябва да ги получва на секундата.

# 47 20 дек. 2009, 22:13 ч.

Мнения: 52

Сега децата ни искат да ги гушкаме,после ние ще се молим те да ни гушкат! Моя калпазанин е от гушкащите се,но аз не се дърпам напротив умирам си да го гушна и да му кажа колко го обичам и той ми връща питам го:
-Обичаш ли мама?
-Дааа!-настоятелно
-Колко?
-Много!
Как да не му изядеш бузките със целувки!

# 48 20 дек. 2009, 23:27 ч.

Мнения: 4 615

Не знам от кога започва възпитанието. Дори не съм сигурна дали детето не възпитава мен. В търпение, толерантност, любов...оставам с чувството обаче, че книгите за възпитание и отглеждане на деца са писани от хора, който нямат деца.

# 49 21 дек. 2009, 08:57 ч.

София
Мнения: 2 508

Цитат на: Не се сърди, човече в нд, 20 дек 2009, 21:47

Цитат на: autumnsphere в нд, 20 дек 2009, 20:03

Сетих се още един въпрос - може ли бебе на 10 месеца да се разглези или не?

Ако кажеш какво имаш предвид под разглезване, може и да се намери отговор Simple Smile

Ами когато нуждата от гушкане е 24/7? Разглезване е да знае, че всеки път като ревне, ще си получи своето. Т.е. вземеш му нещо опасно от ръцете, и той така писва, че ти веднага му го връщаш, само мир да има. Или пък, трябва да му направиш млякото, но не можеш с една ръка и трябва да го оставиш в кошарата и той започва да реве до посиняване, докато не е готово млякото.

Ааа, и само да добавя, че млякото може да бъде заменено с куп други неща: ходене до тоалетната, обядване, къпане, обличане, подреждане на дрехи...

Последна редакция: пн, 21 дек 2009, 09:21 от autumnsphere

# 50 21 дек. 2009, 09:53 ч.

София
Мнения: 44 337

хехехе...със сигурност за секунда колкото да направя мляко бих го оставила и на месец.
За опасните неща - няма колебание....първо гледаш изобщо да не му попадат в ръцете, ако все пак се случи взимаш на момента и обясняваш до посиняване защо не може, ако ще да реве....може да пробваш да дадеш друго нещо за разсейване или просто да обясниш, как този предмет, може детето да се нарани еди как си, за това мама ще го пибере на сигурно ето тук, за да не пострада малкото съкровище и т.н.....

Ходене до вц...става за 1 мин....обясняваш какво ще правиш, оставяш го на сигурно - вършиш работата излизаш....ясон че няма да се напишкаш в гащите например....
За ядене, къпане, подреждане на дрехи, миене на чинии и т.н. в тази възръст или го правех докато спи или когато татко му е в къщи или когато го издебвах заигран за малко....но най-често докато спеше вършех повечето неща....

Със сигурност няма да мия 15 мин чинии пък той да реве до мен....или да готвя половин час, пък той да истерясва и да ми виси на панталона да ме дърпа....
Има си време за всичко.

Пък няма цял живот да е толкова прилепчив. Но това не е глезене в момента...просто детето има нужда от близост, общуване, сигурност, че мама е там....

# 51 21 дек. 2009, 10:06 ч.

Мнения: 46 615

Цитат на: autumnsphere в пн, 21 дек 2009, 08:57

Има такива деца, които се нуждаят от повече гушкане. При тях е много опасно да не го получат, защото растат несигурни в себе си, което им оказва влияние във всяко нещо.
За опасните неща едва ли има 2 мнения - залисваш и това е. При по-големите обясняваш.

За млякото - наистина ли си мислиш, че реве до посиняване от глезня Shocked

това е инстинкт за оцеляване и колкото по-бързо го дадеш, толкова по-добре за детето. Бебето разбира само от това - близост, глад и изхождане. Това е неговият свят и незадоволяването на тези неща причинява болка, съответно рев, защото за него това е единствения начин на обущване.

Аз зареждах всяка вечер 8-9 шишета с вода, колкото е дозата й, до тях кутията с мляко, като усетя, че се размрънква, за 1 секунда шишето й беше в ръцете. Единствения резултат беше - че се превърна в едно усмихнато и никога не ревящо бебе.

Може да си мислиш че бебето ти прави напук, че когато седнеш да ядеш, то те иска до себе си, но не е така, просто инстинкт.

# 52 21 дек. 2009, 10:42 ч.

София
Мнения: 2 508

Искаш да кажеш, че дъщеря ти е пила 8-9 пъти на нощ мляко?

# 53 21 дек. 2009, 10:44 ч.

Мнения: 9 814

А кога детето спира да има таква искрена нужда от родителите си и започва да ги манипулира с хленчене и желание вечно да са около него?

# 54 21 дек. 2009, 10:46 ч.

Мнения: 85

Не изчетох всичко, но все пак да кажа и аз. Книги, теория има много, но когато става въпрос за теб и за твоето дете разбираш, че всичко е индивидуално. Подкрепям напълно, че детето има нужда най-вече от внимание и се старая да им го давам максимално. Спирам да чистя, ако някой иска да бъде гушнат и поне големия се опитвам да го приобщя към това, което правя в момента - връчвам му една метла да чисти и той. Играчките прибираме заедно - той много обича да е разхвърлено, но и много му харесва всяко нещо да си има място. Така, че прибирането е част от играта. Лошото при сина ми е, че се захласва понякога и винаги трябва спокойно да обяснявам защо с това не може да играе, да се опитам да му отвлека вниманието, но понякога когато съм уморена и изнервена го оставям да прави, това което иска и в крайна сметка ми се струва, че малко е разглезен. Трудна работа е възпитанието... Опитвам се да го оставям сам да взема решение, разбира се след като съм си изказала мнението. Винаги се старая да си спазвам обещанията и да не го лъжа - обяснявам му нещата такива каквито са, въпреки че съм наясно, че в повечето случаи не разбира. Важното е на децата да им имаме доверие и да сме на линия когато имат нужда от нас - дори това да е 24/7.

# 55 21 дек. 2009, 10:54 ч.

София
Мнения: 2 508

Абе, аз знам едно - че във всичко трябва да има баланс. Т.е. не може да сте нон-стоп като скачени съдове с бебето, но и не бива да го оставяш да реве постоянно. Но когато виждаш, че реве на инат, не мисля, че трябва да си казваш - о, горкото, това е инстинкт.

# 56 21 дек. 2009, 11:07 ч.

Мнения: 9 814

autumnsphere, написах го и преди- едни казват на това лигавщина, глезене, инат...., други привързано родителство.
Хората са различни, и съответно по различен начин приемат света, родителството и възпитанието.
Никога не съм оставяла моите момичета да плачат. И двете са изключително спокойни и усмихнати. Малка не плаче дори, когато е гладна. Леко скимти Grinning

. Голямата беше същата.
Но има различни деца и различни потребности. Някои наистина имат нужда от повече внимание, други са... по-самостоятелни.
Важното е, начинът, по който възпитаваме децата, да е правилният за нас.

# 57 21 дек. 2009, 11:12 ч.

София
Мнения: 2 508

Абе, според мен хората със спокойни деца, трудно разбират какво е дете, което почва да се жалва, само като минеш покрай него...

# 58 21 дек. 2009, 11:43 ч.

Мнения: 7 130

Точно заради това, че децата са различни, както и родители им не може да се сложи обобщение, че определени действия разглезват/превръщат малкото човече в глезено.
Ревливо ми е бебето. Явно всички страхове, които съм брала през бременността са си дали отражение. Откакто се е родила, не съм се разделяла с нея за повече от 2 часа. Изминала съм стотици километри. Според разни хора съм я била "научила лошо", че когато заспи не можела да си спи без да движа количката. Излизала съм с количка при все, че съм носила бебе на ръце и возилото ми е било меко казано в повече. Това вече е минало, обича да я гушкам, но предпочита някой да я води и да щапърка. Вече. Нощем не може да заспи, ако не е скачена с кораба-майка. Осъзнавам, че доста нещата може да са коренно различни в момента, а може и да не са. Все пак съм вършила всичко, изхождайки от инстинкта ми спрямо детето и според начина, по който съм тълкувала нуждите й. В едно съм сигурна - не е разглезена според критериите ми.
Може би е леко невъзпитана, защото пърди и оригамчи, а не казва извинете.

# 59 21 дек. 2009, 12:05 ч.

Мнения: 857

Възпитанието е всекидневно, ежеминутно. Няма точен час или повод.
Не мога да го "възпитам" да е самостоятелен - денонощно е с мен, върху мен, до мен. Самостоятелността, според мен е качество, което едни бебета имат, а други - не. Щом има нужда да е до мен - ще му го дам.
Понякога ми идва твърде много от мрънкане, от желание да ме следва на всяка крачка, но знам, че това е период, който ще отмине.
И аз очаквах бебе, което ще спи, лежи, играе само, но се оказа, че сме като залепени. Нося го на ръце откакто се е родил - ставам за армията - толкова съм задобряла Crazy

. Ако другите си седят в количката, то аз бутам количка с бебе в ръцете. Спи в моето легло от както се е родил.
Дали ме манипулира - може би да. Опитва до къде може да стигне и обикновено успява Mr. Green

.
Знам, че всичко минава.
ТОВА е моето дете и колкото и книги да прочета, колкото и мнения да чуя, аз съм отговорна, то да стане пълноценен член на обществото.

Препоръчани теми

Мъже, защо станахте (искате да) станете баща?

Разводът - наследствен ли е?

Вигантол

След "1001 нощ" - приказката продължава с проектите на нашите любимци - 167

Причина:

Причина: