Действието се развива в САЩ по времето, когато черните/негрите-изберете думата, която ви звучи нерасистки/ са нямали никакви права. Учителка в училището говори за расизъм, но не към черните/негрите в САЩ а за расизъм в друга държава и подчертава пред децата как в САЩ не са расисти.
Мисълта ми е, че повечето българи твърдим, че не сме расисти имайки предвид черните/негрите, но сме всъщност расисти, защото го проявяваме към циганите/ромите.
Не, не съм расист - Дариа има снимка от онзи ден как се е прегърнала с циганче, а в кварталната градинка си играе с арабче. Не деля хората по цвят и религия, НО...
била съм в страна, където черните/негрите са наистина по-зле и от най-изпадналите цигани в България и определено съм на мнението на kiara. А там повярвайте шанса детето ти да си играе с черно дете/негърче от гетото е колкото моето да отиде да си играе в Факултето.
М/у другото като говорим колко сме анти-расистки настроени, колко от вас пускат или биха пуснали детето си в циганския квартал на града, където живеете да си поиграе? Колко от вас са ходили там?
И какво изобщо разбирате под анти-расизъм? Сериозно питам, а не се заяждам. До къде се простира границата?