ДИСТИМИЯ

Натрупах доста години зад гърба си в бораба с хроничната форма не депресия - дистимия.  За тези, на които не им говори нищо ще поясня, че става въпрос за упорита форма на депресия, която освен в постоянно лошо настроение се изразява и в постоянна умора, която съвсем ти съсипва живота и изострени негативни усещания. Или с други думи мъка... Опитвах какво ли не. За антидепресантите не искам да говоря, защото от тях видях само негативната им страна, само странични ефекти. Осъзнавам, че тази гадост ми съсипа целият жовота. Умората ми създава най много проблеми, хората не разбират проблема, постоянно ме нападат с упреци, че съм мързелива, че съм негативна, че съм разсеяна. В работата постоянно проблеми, всички весели жизнени, а аз се влача начумерена, като пребито куче. Следва уволнение, айде пак търсене на нова работа и така поне три пъти. За личния ми живот да не говоря и там горе-долу същата работа. Знам, че никой не харесва такива хора, но и аз съм безсилна. Не знам вече какво да правя.  Имах тежко детство и тогава започна всичко. Първо като невроза, после премина в сезонна депресия, а след това в хронично състояние. Даже и аз се чудя как оцелях толково време, до голяма степен благодарение на майка ми и баща ми. Не се надявам на чудо, но ако има друг човек с подобен проблем ще съм благодарна ако сподели как са се развили нещата при него. Дистимията е сравнително рядка форма на депресия, повечето жени имат следродилна депресия, сезонна или клинична депресия. Е, моят случай за жалост е друг, дълготраен и мъчителен.
Искам да помоля ако може да ми пишат хора, които наистина знаят за какво говоря. Достатъчно нападки претърпявам ежедневно, не искам коментари от рода на "много си негативна". То това е ясно, няма как да съм позитивна при условие, че се мъча от години.