Разбира се, че е е по-различно. Аз за това искам да се събираме заедно, да видим в подобна ситуация как ще сме. Напълно съм съгласна, че нещата биха се променили. Ама пуста съдба - все нещо се разминаваме чисто финансово и не можем да заживеем заедно и сами. На това особено държа лично аз и не искам да правя компромис и да живеем с роднини. Или пък учението ще изникне на преден план. Пред година на мен ми беше приоритет, сега - на него.
Едва тогава бих взела генералното решение дали ще сме семейство или не.
Всъщност това ми е голямата болка и мъка в тази връзка. Но компромис с решението си като решим да сме самостоятелни, да сме такива на 100% не искам да правя. На този етап такава възможност няма.
Ама нали говорихме за секс? Горното не ми пречи на сексуалния живот.



