Да, и? Ако се случи, че си заедно с първия срещнат (как звучи само!) или да кажем хайде не с първото си гадже, но с първото си сексуално такова. И живеете заедно 1-2-5 години. И ви е хубаво заедно. И решавате да правите семейство и деца. Тогава? Зарязваме го и си казваме, не, сакън, не съм опитала с други. Чакай сега ти малко тук, аз ще ходя да пробвам още 1-2-ма, като се убедя, че ти си по-готин, тогава ще се женим.
Пиша глупости, но коментарите по-горе ме принудиха. По дефиницията на коя нормалност се предполага, че трябва да имаш няколко партньора преди да срещнеш този, с когото се чувстваш добре? Или тогава аз да кажа, че по тази нормалност се предполага, че си лягаш с първия срещнат. Защото явно Кремчето, аз и някои други не правим така.
Или сега ще ми кажете, че не можеш да знаеш дали с този ти е добре и трябва да опиташ и с други, за да си сигурен? Така ли се прави в тази ситуация?
П.С. А кой е споменал, че задачата е да се омъжиш, за да създадеш дете
Това нали не следва от моят по-горен постинг? Аз поне връзка не видях.
И даже, ако си майка би препоръчала на детето си да не създава семейство в този случай, защото това не е нормално.
А, както казах, лично според мен основната характеристика на щастието е, че никак даже не се замислияш по въпросите "нормално ли е", "дали на другия му е по-голям" и т.н. 
Само аз ли виждам огромна разлика между това да откараш 5-10 години с първото си гадже, ама гадже и това да му переш чорапите, а той да ти изхвърля дамските превръзки от кошчето в банята
Това ми звучи малко...мхм..ирационално, да не кажа друга дума. Защо си тръгна, от любопитство какво има навън ли? Кое е крайната цел всъщност - опита като опит или щастието като щастие