За опита и секса

Да, и? Ако се случи, че си заедно с първия срещнат (как звучи само!) или да кажем хайде не с първото си гадже, но с първото си сексуално такова. И живеете заедно 1-2-5 години. И ви е хубаво заедно. И решавате да правите семейство и деца. Тогава? Зарязваме го и си казваме, не, сакън, не съм опитала с други. Чакай сега ти малко тук, аз ще ходя да пробвам още 1-2-ма, като се убедя, че ти си по-готин, тогава ще се женим.
Пиша глупости, но коментарите по-горе ме принудиха. По дефиницията на коя нормалност се предполага, че трябва да имаш няколко партньора преди да срещнеш този, с когото се чувстваш добре? Или тогава аз да кажа, че по тази нормалност се предполага, че си лягаш с първия срещнат. Защото явно Кремчето, аз и някои други не правим така.
Или сега ще ми кажете, че не можеш да знаеш дали с този ти е добре и трябва да опиташ и с други, за да си сигурен? Така ли се прави в тази ситуация?

П.С. А кой е споменал, че задачата е да се омъжиш, за да създадеш дете  Това нали не следва от моят по-горен постинг? Аз поне връзка не видях.

Ама какво значи - къде си попаднал - щастлив си, летиш, чувстваш, обичаш, обичат те - има ли значение дали си в индийска колиба или в Тадж махал. Не сте ли чували, че хората в най-бедните страни са най-щастливи. Колкото повече опит - толкова повече претенции - толкова повече изисквания- толкова повече трудности при задоволяването им.  Ей това им е проблема на повечето перманентно нещастни и начумерени хора- дай да не се мина и да пробвам от всичко - пък после... на комшията пак е по-хубаво.  Като чета Кремчето - много добре знае къде е попаднала - там където е щастлива - докога ще е така - ми може и цял живот. Айде някой да каже, че нейния случай е гаранция за нещастен семеен живот. Когато си с правилния човек в началото нещата са розови, после стават ярко червени, след това страстни като малагата...
Айде, че се отнесох

Не Милена , далеч съм от мисълта, че има дефиниция за това кога и за кого да се ожениш/омъжиш. Но едва ли един човек на 17 години може да вземе правилно решение. А кво става след като се ожениш/омъжиш и решиш тогава да пробваш?

Wild_rabbit а мислиш че това че хората с бракове  които отстрани изглеждат перфектни наистина са такива. Като гледам колко теми има по този въпрос искренно се съмнявам. Нещата не винаги са такива каквито изглеждат

Аз да ви кажа-първата ми връзка беше и най-голямата ми любов.
Започна на 15,на 20 бях когато се оженихме,на 22 просто си тръгнах.
Не,защото не бях щастлива.А защото просто този човек ме отгледа едва ли не и не бях виждала нищо друго освен него.
Имах нужда да изживея доста неща.
Е...3 години след раздялата сме и аз съм натрупала толкова опит,че....
Не съжелявам.И към днешна дата си давам сметка,че тогава просто съм гледала през един очила, които рано или късно падат.Едва сега осъзнавам,че е нямало как да знам какво правя и какво искам тогава.
Сега вече мога да кажа,че съм поживяла,че съм видяла,че съм мерила и премерила.
Много от опита е горчив,е и ??? Опит е. И го ценя.
Не съм станала нито наркоман,нито крадец , нито проститутка.
Има една приказка - човек знае 2 и 200. Знае ако е видял. Ако никога не е виждал 200 няма как да знае....

В крайна сметка не виждам причина да се появяват някакви напрежения заради различните ни виждания.Все пак всяка от нас говори през нейната камбанария и през нейната призма и ОПИТ.Така,че....

Чакай сега, кой говори да се омъжиш на 17? Кремчето е на около 25 май.
Точно това е, за което се хванах аз. Защо се приема, че нормалното е първия ти секс да е на 15-17, да минеш през няколко човека и да се омъжиш за правилния според изпробваните до тук?
Ами ако не си почувствал, че тези преди 20 год. си заслужават да правш секс с тях? И това се случва, когато попаднеш на подходящия за теб на (примерно) 20? Имаш връзка няколко години и на 24-25 (примерно) ти се приисква да създадете семейство. Но пък според много хора тук това не е нормално, нито препоръчително, защото нямаш опит   И даже, ако си майка би препоръчала на детето си да не създава семейство в този случай, защото това не е нормално.

П.П.
Ами лошо става, няма спор. Но кой е казал, че ще решиш да пробваш после? И как решаваш да пробваш? Мислиш ли, че идва самоцелно? Хубаво ти е, но в някой момент от скука ли, от какво ли си казваш, "тц, трябва си да опитам и с друг".
Аз си мисля, че човек изневерява търсейки нещо друго. А това няма гаранция, че няма да решиш да го потърсиш колкото и опит да имаш преди това. Предполагам, че е въпрос на късмет, отношения и т.н.

П.П. 1. ПиПче, дано имаш късмета да срещнеш своята си половинка, с която да си много щастлива. Но какво, ако не се случи? Няма ли в крайна сметка този опит да се окаже напразен, ако е бил продиктуван единствено от нуждата ти "да опиташ"? Просто си разсъждавам.
А напрежението не се получава от различните гледни точки, а от крайните изказвания тип "това не е нормално" или "не бих посъветвала детето си да постъпи така". Ако ги нямаш тях темата щеше да си върви добре в посока размишляваме си по темата за опита. Просто не съм фен някой да абсолютизира неговата си гледна точка и да я превръща в нормалност.

Не, не мисля така, естествено, че няма как да знаеш какво е вътре в едно семейство- знаят си те. Питай обаче, колко от тези с "драмите" във форума са били само с един мъж - май няма такива.  Не казвам, че не трябва да има опит - казвам, че е глупаво да опитваш заради самата идея...
А и оспамихме темата - все пак е за опита и секса, а не за опита и любовта, и може ли първата любов да е и последна....
Ако секса осмисля живота ти естествено, че опита е много важен и си длъжен дори,  да пробваш всичко, за да разбереш дали нещо не си пропуснал случайно...
Моя живот го осмислят мъжът ми и децата ми и се опитвам по всякакъв начин да ги направя щастливи. Е...сега сигурно на комшията му е по-дълъг, пък на колегата по-дебел - и кво....Все ще има някой, който вероятно е по-добър - в едно или друго

Чакай сега, Кремчето не е еталон за секс и брак. Секс е имала само с един, брак все още няма, те дори не живеят заедно, та не виждам за какво толкова трябва да е адмирирам. Неин избор си е, ама да се изкарва чак за еталон- множко ми идва. А и за да кажем нещо конкретно за секса, дали секса с някого е по- или най- трябва да имаме база за сравнение. Използването на сравнителни степени говори за база, а специално при нея такава няма.  Взех възрастта 17 съвсем произволно, за да онагледя "розовите очила", на различните възрасти по различен начин вижда. Ако следя разсъжднията на Кремчето ( от други теми) няма смисъл да се раждат и други деца освен момчета, лично нейно мнение.

Да с чиста съвест бих препоръчала на детето си да не се омъжва/ оженва за първия/та в живота му. Защото за брак са нужни и др неща освен секс (темата е точно за секса и опита). Навремето не послушах майка ми и това ми коства 15 години от живота ми.

Wild_rabbit, отново много точно казано и се покрива с моята гледна точка. В крайна сметка обикновено се налагат компромиси, дали ще е с размера или с това, че мъжа ти пие, или пък, че ти е първия или с не знам си какво друго... Подреждаш си приоритетите за щастие и караш напред А, както казах, лично според мен основната характеристика на щастието е, че никак даже не се замислияш по въпросите "нормално ли е", "дали на другия му е по-голям" и т.н.   освен, ако не видиш някаква тема, в която една камара хора те убеждават в нещо

И да, може би оспамихме темата, макар, че мисля, че този тип разсъждения са си по нея в голяма степен

Последно мое включване в темата (за днес ), обещавам
Само да си изясня нещо. Ако детето ти по една или друга причина прави първия си секс на 20, остане с този човек до 24-25, живее заедно с него 1-2 години, чувства се добре и реши да се жени, ти ще го посъветваш да се разделят, защото няма необходимия опит да прецени дали това е подходящият човек за него?


Именно, защото за брака е нужно и друго освен секс се чудя защо в тази тема сексуалния опит се поставя като едва ли не като най-важния във вземането на решения.
Пак казвам, че дори не коментирам да създадеш семейство с първото гадже (макар, че аз лично не виждам причина това да не доведе до успешен брак), а за първия ти сексуален партньор.

Millena мисля, че отговора ми не може да бъде по-ясен, да не бих посъветвала детето си да се омъжи/ожени за първия си сексуален партньор. Това удовлетворява ли те?
Ако можеш да ми обясниш каква е връзката между първия сексуален партньор и брака ще съм ти много благодарна. Или поставяш знак за равенство между секс и брак?! Защото за мен това са две абсолютно различни неща. само да уточня - темата е за сексуалния опит.

Да, напълно. Благодаря ти много   


Точно обратното на това твърдение изказах 1 пост по-нагоре.


Да, така е. Т.е. опита може да се трупа и след брака под формата на изневери, ако не си успял да го натрупаш преди това.
В този ред на мисли, не съм в правилната тема.
И както казах старателно избягвам да пиша в такива, този път покрай Кремче се включих.

Беше ми приятно. Хубав ден/вечер на всички 

Извинявам се, къде съм написала това? Аз дето толкова много искам да имам момиченце...Да не говорим, че с купищата ми здравословни проблеми, да имам собствено дете ще е трудно. Ще си разровя утре писанията да видя нещо подобно, но такава теза ако съм изказала е била по-скоро шеговита.
Да, на 24 съм. Юни правя 25. И да отговоря на друго мнение - ако го бях срещнала на 15, нямаше вероятно да сме сега заедно, защото до 20 аз страшно много се промених. След 20 всяка промяна, която се стремя да направя е в по-добра насока, за да съм по-добра за него и за нас. Дори заради положителната промяна в характера ми си струва тази връзка. Но съществена промяна в мирогледа ми няма.
Не желая да съм еталон в каквото и да е отношение. Твърде тежко и отговорно е да служиш за пример. Не мисля че съм еталон в сексуално или емоционално отношение. Просто правя това, което ме кара да се чувствам добре в личния си живот. До сега не се бях питала имам ли нужда от още опит. Не бях питала и половинката. Тази тема ме провокира да си задам тези въпроси, а и да ги задам на него. Освен повдигането им, друга промяна не се случи. Не, че не сме ги дъвкали и друг път, ама беше преди много време. Аз поне не съм променила мнението си. Ще съм с него докато съм щастлива и удовлетворена от съвместния ни живот. Предполагам и той.

А според мен си си тръгнала точно защото не си била щастлива. От хубавото никой не бяга. Ако на 25 още не си се опознала дотам, че да разпознаваш кога не си щастлива, язък ти за опита


А Кремчето, верно ли не живееш с мъжа си? За какво точно говорим тогава Само аз ли виждам огромна разлика между това да откараш 5-10 години с първото си гадже, ама гадже и това да му переш чорапите, а той да ти изхвърля дамските превръзки от кошчето в банята

Ми в грешка си.Ама не ми се спори.А и няма за какво да споря.
Никъде не съм казала,че на 25 не знам кога съм щастлива.А казах,че на 15 и на 20 не съм знаела.
И беше наистина хубаво.И тоя човек още ме обича , преди месец беше отново при мен след 3 годишно отсъствие.Е...
Хора разни,съдби също....

Написа, че на 22 си си тръгнала не защото не си била щастлива, нали? Това значи - бях щастлива, ама си тръгнах Това ми звучи малко...мхм..ирационално, да не кажа друга дума. Защо си тръгна, от любопитство какво има навън ли? Кое е крайната цел всъщност - опита като опит или щастието като щастие
И не ми се сърди, че пиша под цитати на твои мнения /в последните дни сякаш често се случва/, не е с цел заяждане, просто ми правят впечатление.