Отборът набъбва със скорост голяма! Ира Марина вече гушка се с мама:) АПРИЛКИ

Добро утро и от мен 

Като за говорите за гърнето ииииииииии , до никъде не сме, Сяда на него, когато вече е свършила работата. Напролет ще махаме памперса и ще видим тогава.

Иначе  много говори. Бях се настроила за малко по нататък, да ми повтаря нещо по 1000 пъти и да трябва и да дам толкова отговора. Ако случайно не отговоря, започва да крещи.
Казва изречение с 4-5 думи, като естествено повече си ги разбирам само аз
Нампример: Тати нама Бети папи тоти, това се повтаря всяка сутрин и ми казва, че понеже баща й го няма аз ще й дам да яде торта (баща й не дава да яде сладко, за да не си развали зъбите ).
И всякакви такива, но по неразбрираеми. И Бибата махнахме, с 2 дни мятане из леглото-нашата я взе мечката, да я даде на малкото мече и тази история се разказваше по невероятно смешен начин на всичи

Това е от мен засега.

Пожелавам страхотен ден на всички

Никито - уауу, почти се облича сама, това при нас скоро няма да се случи, на мама готованчото.

Хелън, най-обикнивени барабани от Джъмбо за 25 лева - но са си копие на големите , само дето са китайски и не издържат много на ударите, които им нанася. Ако си запази интереса ще купуваме по-качествени.

Аз за бибата се убедих, че просто трябва да я няма, за да не се изкуша да я дам след като е плакал - тогава успяхме да я махнем.

Уффффф, викат мееееееее

Абе, Никито - та ти в колко часа ходиш на та твойта работа, че оюе в 7,04 пишеш постове Мерси за похвалите на всички...абе май вече взех да се съмнявам дали съм взела правилното решение - че Елица тази нощ се буди около 20 пъти - демек - не спа...сок ли иска, зъби ли я болят, по НАНИТО ли страда - не ме и интересува да ви кажа...Много ми се спи и това е! И напоследък всички се изпреварват да ме затрупват с работа - красота прсто!!! И съм се изнервила на целия свят!!!
...я ми кажете..., вие рискови натури ли сте? Говоря в житейски план...ако сте достигнали някакъв комфорт - психичен, семеен, финансов и т.н. - и ако получите примамлива оферта - бихте ли рискували? Примерно - работа в бленуваните САЩ (е, аз не ги бленувам - давам пример просто!), или промоция, свързана с преместването на вас и цялото ви семейство в София, или в Париж, или покана за тайна нощ с голямата любов на живота ви, с която по някаква причина не сте спели да останете заедно...споко де, не съм получина такава - нали уж си мисля, че Иван ми е голямата любов...Просто разсъждавам. Разбирате ме какво имам предвид - за всяка една от нас рисковете са различни...всяка то нас е направила компромис - с работа, с образование, с град или къща, в която живее, с мъж...или има и такива на 100% щастливки без компромис? Та въпросът ми е ако ви се подаде ръка да изгладите този компромис, но ако това  свързано с нарушаване на сегашния ви баланс - ще се поддадете ли??? Май не ме разбрахте...то и аз не се разбирам вече...лека!!!

А някои мацки, каито бяха навити за втора среща през септември - защо няма да идват? Като например:
Galia ilieva, Tea-fea, Aquariel, Stefinka, Aneli, Didimora, Bibobibo?

A Сиси, Ясмина, Хриси-писи, Теоилео, Алоказиа, Нана, Несинеси, Елена Драганова (тя съвсем изчезна...), Тодоран...
Идеята ми е - ако има някой неразбрал ( ) - да заповяда!!!

Целуууууууууууувки!

Аз да, ще рискувам !
А ако знаеш баш тези примери как ми допадат, ако сега ми предложат работа в Париж заминаваме всички без да му мисля, чесно 
Напоследък съм много на тази вълна, иска ми се определено нещо по-кардинално да направя, но засега всичко е само в главата ми.

Дали да не пуснем по някое лично съобщение за въпросните хора за срещата 

Аз съм пратила на всички ЛС да кажа че се събираме пак за среща в Априлци ,всеки си има причина да неможе да дойде ,но в крайна сметка повечето казаха че като наближи датата и са свободни и има все още места можели да се присъедият към нас 
Единствено Хриси-писи нищо не ми е отговорила и незнам дали въобще знае че пак се събира ме

Да, аз предположих, че си го направила вече...може би ще се включат още хора като наближи, то сега малко далечно изглежда 

А Елена Драганова май изобщо не се е разписвала в темите, надявам се че са добре.

Мерси за загрижеността на Хелън  Аз май съм писала в темата за срещата, не помня  При нас има 2 причини,поради които може да не дойдем. Първо и най-важното е,че се подготвям за 2-ро ин витро, което ще някъде май-юни, не знам, не е уточнено още. Затова може би няма да мога да дойда. Второто е, че моя мъж е на нова работа, ръководна длъжност и не знам дали ще може да отсъства от работа.

Относно рисковете, Хелън, никога не съм била рисков играч, само веднъж в живота си съм рискувала и не ми харесаха последиците, та едва ли ще го направя отново. Поне няма да е скоро

Блонди, и аз не съм хич от рисковите фигури, което е една от чертите които не харесвам в мен. Дори и за дребни неща, много дълго се колебая преди да вземе решение, пък камо ли за такива големи стъпки.
А относно срещата ще стане ясно може би чак през май месец, дали ще успеем 
Теичка, нямаш ли път към Варна да се видим 

Emma,честит ти рожден ден, душа ! Бъди все така готина и яка мацка, много здрава и щастлива !!!   

Емма, честит рожден ден и от мен. Да си жива и здрава, повече усмивки и по малко проблеми ти желая.

ЧРД, Емма  

Tea - fea, успех с №2  

Блонди, циклофреничка съм   Имам периоди на застой и никакъв уклон към рискове, както и обратните. Вчера даже си разсъждавах, че може би сега е най-добрият момент да поживеем малко в чужбина (Европа само) и да се приберем в Бг за първи клас на Теодор. За себе си съм установила обаче, че "рискови" мисли ме обхващат обикновено в период на голям стрес - работа, проблеми разнородни... и като че ли спирам да мисля твърде прагматично. Не ми харесва в какво се превръща животът ни. Не ми харесват нещата, които научавам за живота. Искам къща на село, да ходя за две яйца до съседката и тя да ме покани на кекс, да гледам как децата търчат с кучето по двора, а мъжът ми да не ходи като буреносен облак заради служебните си проблеми, които не може да игнорира, колкото и да се опитва. Не искам да знам за всички пари, интереси, политика и субективизми, които ръководят съвременното общество. Не искам да изгубя аватюристичния си дух. Искам да имам време да се радвам на малките неща.
Сори, вдъхнових се нещо, ама ме хвана в такъв момент

Блонди, аз бих рискувала да. Правила съм го, понякога имам късмет, понякога не, но това е живота.

Имам един въпрос: за колко време свикнаха децата ви в яслата? Март живот и здраве ще пускам Георги и от сега изпадам в паника, като си знам детето. Никога не е оставян друг да го гледа за повече от 2-3 часа, да не говорим за заспиването, още заспива само и единствено с мен. Когато Марти беше на тази възраст живеехме във Варна и там в яслата децата постепенно свикваха, а тук не процедират така. Водиш го сутринта и го взимаш чак след обяд в 3;30 часа още от първия ден.

Привет момичета!
Първо да честитя на празнуващите рожденни дни!  

Блонди, то е до човек. Ако те човърка отвътре, ако искаш да видиш други места, да поживееш в друга страна, то си е за ял живот. Аз така също си мислех, че никога няма да живея в чужбина, но то като си ме човърка и ми е любопитно? Сега аз като заминах нямахме още дете, не бяхме и женени, но ако ти кажа колко много хора познавам, които отиват в чужбина да си пробват късмета, със семействата, без, за 2-3-4 годишни договори, въобще хора всякакви. Това все пак е риск естествено, може да се отрази както и положително, така и негативно, и за да не се отрази негативно, е най-добре семейството да е заедно, да се подкрепяте, да не го приемате много-много тежко тоя риск, промяна и т.н. И аз бях в нещо като дупка, исках да се връщаме, но вече не мисля така. По-точно "както дойде". Ако се върнем, върнем, ако останем, останем. Ще се нагаждаме и така. Най-важното е да се запази семейството здраво и връзките с България стабилни доколкото може.
Съгласна съм с Джул - все пак детето тръгне ли на училище е добре да се е устроило семейството някъде, да няма напред-назад в един такъв деликатен момент.

И още нещо да допълня - повярвай ми, завиждам тооооолкова благородно на хората, които са щастливи там където живеят, например в китно малко селце в Родопите или Стара планина  (обожавам планините ), и не искат промяна, не я и търсят, защото точно това е разликата между тези, които мисля за риска и тези, които не мислят - на едните риска им е в главата, терзаят се, питат се, а другите са спокойни и щастливи с това, кото имат. Не че и аз не съм била щастлива преди да дойда тука, напротив, тук ми беше адски трудно в началото, но ето че съм от тези, които имат такива бръмбари в главата. Ох, надявам се да го обясних добре?

)

Лурдес, само дето няма (или поне аз не съм срещала) такива хора. Има доста, които са се преместили в такива села напълно осмислено на възраст примерно 40-50г. Човекът е търсещо същество, все го чопли какво би било другото.
Живяла съм в Пловдив, София, Лондон.... и ми е било комфортно на всички тези места през определен период от живота ми. Сега с огромно удоволствие бих се преместила в едно такова китно селце, ама няма как да стане - децата няма къде да учат, ние няма какво да работим и идилията няма да е съвсем идилична. Затова и вчера се бях замислила за спокоен и подреден живот примерно в някоя германска провинция   Пусто с немския съм пълен въз.

Празнувахме Нова година в едно такова прекрасно родопско селце. Възбудихме неимоверен интерес сред местните, когато натоварихме по колите чували с картофи (неторени), боб (истински родопски), яйца от кокошки (кълвали на баира), домашно мляко (за което имах съмнение, че децата няма да харесат, защото този вкус им е абсолютно непознат)....Възхищавахме се на красотата и спокойствието на селото, а те ни гледаха учудено - Ми елате тук да живеете, като толкова ви харесва, да ви видим откъде ще получавате пари и с какво ще живеете. И им беше супер странно, че ходим в района на всеки 3-4 месеца- то нямало нищо за гледане, баири само