Отборът набъбва със скорост голяма! Ира Марина вече гушка се с мама:) АПРИЛКИ

Това и аз съм го чувала, ама интересни са ми и на мен баирите като си ги нямам под балкона.

Хелън, ти ще споделиш ли какво те човърка ?

Еленче Драганова, пиши 2 реда бре жена.

Ох, и аз бях много "анти" да се местя ( не само в чужбиа, където и да е извън Пловдив), но напоследък ми е все тазя, в смисъл, че бих се нагодила навсякъде, така поне си мисля Щом сме тримата заедно и сме щастливи от избора си и от начина си на живот, друго няма да ни тябва.

Ние също бяхме есента в едно родопско село и натоварихме де що можахме - и после някой да ми докаже,ч е не ядем боклуци в големия град.

Ама верно Хелън пусна мухата и избяга

п.п. Честит рожден ден Емма, бъди щастлива!

Ема,да си жива и здрава!!!!!Повече усмивки и много любов ти желая!

Ооо, Емма - Happy Birthday, мила!!! (нали учиш английски ) - пожелавам здраве и да си все така ...забавна Пожелавам ти прекрасни мигове (още тази нощ, чу ли?)...

Абе не ми се иска да споделям още...и от суеверие, и е дълго за обясняване...пък и без това няма да стане...Не става въпрос чужбинско де...но пък е интересно да ви слуша човек! Основният ми въпрос е - ако човек се чувства някъде "щастлив" - ако е здрав, има пари, постигнал е баланс (житейски, семеен, финансов) и т.н.  и ако все пак му омръзва понякога всичко това и целия този баланс...в смисъл - ако има чувството, че нещо не е опитал (нещо, което винаги е искал...) - и ако му се отдаде шанс да го опита (с цената на "стъпка назад" във всяко едно отношение в гония баланс) - ще го направи ли? Каква е разликата между това да "последваш мечтата си" и да дърпаш дявола за опашката в случая???
Айде че мрънкат за комп-а...
Целууууууууууууувки мили ми момичета!

П.С. Теа - а ти кога си рискувала

Хелън, ей това болднатото си мислех и аз , когато рискувах. Не бих повторила ! И ако някога ми мине такава тъпа (за мен) идея отново, ще я убия в зародиш както се казва
Ще ти разкажа на саме някой път 

Добро утро
Теа, стискам ти палци всичко да мине супер и най-вече успешно!
Блонди, аз съм на смени на работа, и 1-вата е сутрин, за 6 часа, не е зле.
По въпроса за рисковете, има много и различни ситуации, не мога да дам еднозначен отговор. Ако е за ходене извън бг, то май е по-рисково тука да живее човек..Иначе, за това чувство, мисля, че трябва да се вслушаш в него, не е важно колко напред си стигнал по някакви общоприети критерии, ако не се чувстваш удовлетворен и те гложди някакво такова усещане, че си пропуснал нещо..но човекът е търсещо създание, мисля, че по-неспокойните хора винаги ще ги гложди нещо, то си е до натура и ди умение да се оценява това, което има.
Момичета, аз съм много притеснена, приеха татко по спешност в пирогов и го оперираха от спукан дванадесетопръстник, и перитонит. Сега е там, с една сонда през носа, милия, незнам как диша с нея. Всичко тръгна от едни лекарства, които му предписаха за дисковата му херния. Явно не са му понесли, първо се изрина и го болеше стомаха, после си ги спря сам, после, явно преследван от нестихваща болка пак ги почна и така докато не получи жестоки болки в стомаха.Историята е дълга...мисля, че е било въпрос на време, преди години е имал подобна ситуация, но е минало.Снощи гледах един филм, там какви болници, какво отношение, внимание, има кой да попиташ..имам чувството, че тук наистина най-добре живеят кучетата. Но съм благодарна за бързата реакция на лекарите в Пирогов и адекватното отношение. Само се моля да се оправи татко и всичко да е наред, много съм притеснена. Извинявайте, ако ви натоварих с моите грижи.

Никито, моля се татко ти бързо да оздравее 

nikitto, дано всичко е наред! 

helenblondy, аз уж съм от по-рисковите ....ама така както ги описваш нещата....знаейки за тази "стъпка назад", едва ли бих рискувала, по-скоро ако не знае човек да....би помислил какво толкова рискувам, но така  От дуга страна... ако това няистина е МЕЧТА! си заслужава да се позамислиш и ако си повече "ЗА" да рискуваш, спираш да мислиш за въпросната "стъпка назад" и се радваш, че си си осъществил мечтата! 

А я и аз да ви питам....Усещате ли кризата? Снощи се зачетох в една тема тук "Задълбочава ли се кризата или отминава?" и какво да ви кажа....колко хора вече изнемогват, колко се борят (буквално) само за да има какво да ядат  Много ми стана криво....а нищо не можем да променим. При вас как е?

Айде сега пък и вие - криза, каква криза, нали била измислена отвън и изобщо няма да я усетим ( по думите на бившия ни премиер), моля ви не се шегувайте

Ники, какво да ти кажа, има и страхотни лекари в Бг, ама са като игла в купа сено. Страхотни в смисъла на някакво човечно отношение и респект към живота. Дано всичко с баща ти се нареди, вярвам, че ще е така, не губи вяра.

Като си заговорихме за управници и здраве - вие разбрахте ли за абсурдното предложение на бат' Бойко да се отмени пълната забрана за тютюнопушене на обществени места и собствениците на заведения до 100 кв сами да решават ще се пуши ли, а другите да имат обособени помещения. Някакво дежа ву? Не става дума за пушачи и непушачи, става въпрос за цивилизованост и право на децата ни да раснат без тютюнев дим, докато обядват с мама и тати, или си играят. Вие какво мислите? Аз съм възмутена, честно. Ако на някой му се чете повече съм постнала малко повече инфо на блога ми и размисли и страсти, да не спамя темата.

Хелън, не знам за какъв риск иде реч, много зависи от ситуацията. Понякога импулса за нещо ново и различно ни вкарва в големи бели Човек колкото и да е щастлив и с баланс ( както казваш) винаги се лакоми да търси още и това не винаги дава добри резултати. От друга страна, ако семейството ти те подкрепя ( и риска не е насочен срещу целостта и здравето на семейството) не виждам нищо лошо. Ама така е, като не даваш детайли и ние точим тука едни локуми

Хайде лек ден и от мен

nikitto, стискам палци татко ти бързо да се оправи  

tanzen, очевидно няма да се отървем от димилниците.

хелън, не знам. Мен една крачка назад не би ме спряла вероятно (ама ако е само една  , че още плащам кредита по едно начинание, с което се вътрихме здраво преди 5-6 години и започнахме семейния си живот с фалит). Не съжалявам обаче, че сме пробвали, иначе все щеше да ме чопли. Замисли се за детето - дали за Еличка ще има някакви негативни последици. Заслушай се във вътрешния си глас, вярвам, че жените имаме интуиция. Преди години на мъжа ми предложиха работа в София, която вървеше с къща, кола и все екстри. Оставих го той да си реши, не исках да го спирам, аз щях да се правя, още повече, че колегите от университета са ми в София и без работа нямаше да остана (щото в къщата щях да изкукам  ). Реши, че няма да приеме. Тогава се разревах от облекчение - просто през цялото време усещах, че всъщност това не е добра промяна за нас. Та така. Стискам палци да решиш правилното нещо и да спре да те чопли   Просто претегли за и против и се заслушай във вътрешния си глас. Мечтите трябва да се следват  .

Тiffany, усещам я, да. Хората около мен са притеснени и изнервени. Слава Богу нашите доходи не са намалели, но пък я усещам и финансово- вноските по кредитите ни се вдигнаха с около 20%.

Eхооооооооо, привет 
Честит празник на Емма и на рожденника на кокетка с малко закъснение!    

За срещата, понеже Блонди питаше, имам ли възможност там съм, в същия хотел, в друг, където има място. Просто не исках като миналата година да се запиша, и накрая да излезе нещо, както обикновено става като планирам нещо толкова отдалече. Така че тази година ако сме свободни няма да се отървете от нас  И aneli ако има възможност, ще дойдем заедно направо.

За риска, аз да си кажа, хич не смея да рискувам, и много си се ядосвам на себе си, все се колебая, обмислям всяко мое решение по не знам колко си време. Ужас просто. Иначе няма да ви казвам колко често си правя разни равносметки на живота, мисля си дали съм удовлетворена от постигнатото, дали няма да ми се отрази добре някаква промяна и т.н.

tanzen , аз съм възмутена. В момента почти няма заведение в което може да отидеш с дете.

nikitto , бързо да се възстанови татко ти 

Тiffany , ние определено усещаме кризата. И не само ние, а и много хора вече около нас. Аз дори бях питала миналата година тук в темата ни при вас как е. Ние я усетихме още началото на миналата година, когато съкратиха мъжа ми от доста добра позиция и се наложи да започне нова работа с не толкова добри условия. Във фирмата, в която работя също се усеща доста. Дано скоро се оправят нещата.

Аз пък съм рисков играч хазартното ми е в кръвта,но естествено не стигам до крайности Обичам промените,в това число..ново жилище,нова работа,ново хоби и т.н. Не обичам еднообразието,а когато ежедневието ти е скучно и все нещо те дърпа към...еди какво си,мирен не можеш да стоиш.
Блонди,за нова работа ли става въпрос,или за нова половинка сподели...само на мен на ЛС
Ники,не се притеснявай,ще се оправи татко ти  
Жанче,макар,че съм пушач (преди бях) през авгст пропуших пак и сега януари ги спрях пак съм "ЗА" да има отделни заведения само за пушачи и такива за непушачи.Не мога да кажа крайно-Трябва навсякъде да не се пуши,но според мен трябва да има заведения (особено сладкарници и разни детски клубове) където да не се пуши
Тифани и при нас като при Бибо още миналата година се усети..Владо го уволниха,после си намери работа на същия пост в дрго казино и след 1м. му намалиха драстично заплатата Усеща се и още как.
кокетка,моя още не ходи на ясла (през април ЖиЗ) не мога да ти помогна за въпроса,но според мен си е до дете,ако е контактно и обича да си играе с други деца няма да имаш чак такива проблеми...може би по-свитите деца по-трудно се адаптират.


Тук такова слънче пече,че чакам Дани да се наспи и на разходка
Поздрав с двете най-любими песни на сина (мн. го влече музиката,все си тананика и танцува) Малкото негърче дето барабани (мнооого е готино) не го накефи чак толкова...ходи извади си и той барабаните,поблъска 1-2м. и се отказа да гледа видеото.

Kesha-Tik tok
Dan Balan-Chica bomb

П.С. Викам на отчет ЛаситУ и Галка,че отдавна май не са се вясвали (особено Галя)

ЛаситУ ей сега ме засече в моя парк, съвсем ненадейно Беше с Макси и си побърбихме малко. Ласи ето разписвам се

Кризата при нас се усеща, в нашето семейство поне, тъй като заплатите намаляха, уволняват се хора, няма оборот  и стана така, че може и да не мога да се върна на работа. Е ако това не е криза пък на

Като 11 годишна бивша пушачка съм абсолютно против да няма места за пушачи и за непушачи  

Никито дано баща ти се оправи и да си го взимате в къщи  

Хе хе, Сис, внимавай какво си пожелаваш - ей ме на!

Отчитам се
Днес за пръв път ми стъпи крака в  парка Св Троица и хоп - Мирка и Габи срещнах Габка е много сладка пу-пу и бързобежка - докато побъбрим с майка й, няколко пъти успя да избяга

По терзанията на Хелън - брех да му се не види, ще се пукна откъм гърба от любопитство - що е туй дето провокира тия размисли в русата й главица Да признава бързо, щото ние тука кави ли не филми съчинихме
Аз нИ мога да взема отношение - малко съм в графата - хем ми се иска, хем не ми стиска. Всичко зависи от конкретната ситуация.

С Галката се видяхме оня ден - бяхме на спявка на декемврийките. Ели е пораснала много, голяма красавица е пупу, руса и нежна

Кокетка, при нас адаптацията беше бърза и безпроблемна - около 2 седмици отне. На 4 ден някъде се усети какво се случва, 1-2 дни помрънкваше, после само е била леко неспокойна в следобедните часове, но мина бързо.

Момичета, благодаря ви за подкрепата Бях на свиждане, по-добре ми се видя татко от вчера, мисля, че нещата вървят към оправяне, дано, че се притесняваме всички. Танцен, права си, има и много човечни лекари, аз всъщност не се оплаквам от отношението към нас, мисля, че беше ок и реакциите бяха съвсем навременни, и слава Богу линейка дойде на време (което беше голям късмет, понеже наште са в банкя, за линейките в София бяха назад с 6 часа с обажданията.... ) и пр. , бързо му направиха изследвания, и операция..Благодарна съм!  Просто наистина искам и в България да имаме хората сигурност и спокойствие и работеща система за здравеопазване и още мноого, всички ги знаете, да не изреждам. Благодаря ви пак за милите думи  и хубави събота и неделя, времето ще е страхотно, използвайте го!