В помощ на кандидат-осиновителя

Една бъдеща мама, която е търпелива - дано не се налага да изпитвате търпението си - пожелавам ви го от сърце, но да знаете, че въобще не е толкова лесно  .

благодаря ти  lgdani  , но след 9 инвитро опита и 5 пълни стимулации, и спиране развитието на ембрионите в ранен етап, дали пък не се научих на търпение, казвам го с болка , а не да се заяждам.
и да дано не се налага да узная колко още може да е търпелив човек, защото повярвай ми за последните три години се научих на толкова търпение колкото не съм и предполагала че имам.
просто не искам да се откажа и да се предам, това е.


благодаря ти, сигурно често ще ви досаждам с разни въпроси тука, надявам се разбирате притесненията ми       

meme2, изобщо не досаждаш. Напротив, всички ние ще сме радостни да ти помогнем така, както на нас ни помогнаха, когато ние правехме първите стъпки. Всичко ще е наред, обучението поне при мен беше интересно и приятно. И изобщо цялото чакане си беше огромна тръпка.
Тук всички сме обединени от огромната любов към нашите прекрасни деца.
Нещата се случват.
 

розмариня благодаря за топлите думи

meme2 няма да се уморя да повтарям, не е досаждане. Няма да се уморя и да отговарям на въпросите на кандидат - осиновители и начинаещи майчета. Розмариня е права, на нас са ни помагали, ние помагаме колкото можем. Радвам се, че пристъпваш към тази крачка с ясното съзнание и въоръжена с търпение  Не е лесно и е различно от това което си преживяла. Но нещата се случват. Пожелавам ти да се случат бързо и да не изпробваш предела на търпението ти 

маня благодаря ти за топлите думи


преди да реша да пиша тука изчетох почти всичко в този подфорум, доста добра и синтезирана информаця има, за което благодаря на всички вас пишещите и споделящи тук

благодаря ти за пожеланието, знам че е трудно,знам че се чака, но знам и че си заслужава 

другата седмица като ми определят първата среща ще започна с въпросите, сега съм само доволна че ги подадох и бяха наред документите

Меме, повярвай ми - всички тук сме чакали - самата аз съм чакала 5 години и дори и да нямам ин витро, имам 4 спонтанни аборта преди да родя дъщеря си, още един след като я родих и две извънматочни бременности помежду тях. Много съжалявам за болката която си преживяла и напълно те разбирам. Въпреки, че и аз съм чакала и съм се учила на търпение - сега е различно - не мога да го обясня  . Дано не ти се налага да го разбираш, а иначе питай без притеснения, ако можем винаги ще помогнем 

Привет на всички чакащи   
Когато ви чета се връщам във времето в което аз чаках. Изминаха вече пет години от деня в който нашето момче е с нас. Само да знаете как бързо лети времето, когато си гушнете рожбата. Сякаш беше вчера, когато му сменях памперсите... А сега си влиза в стаята си и ме кара да чукам на вратата му, когато искам да вляза при него Правил младежки работи, а аз съм била стара да ги разбера. "Мамо, не я разбираш тази музика, това е Селена Гомес, мамо, недей да танцуваш, че само ме излагаш..." 
Няма да ви казвам да бъдете търпеливи, защото знам усещането. Имах чувството, че се обаждат на всички за дете, освен на мен. Прегръщам ви!

добър ден
явно понеже още не знам какво ме очаква, съм позитивно настроена и с надежда.

и като начало да попитам, трябва ли нещо предварително да обсъдим с мъжа ми преди първата среща в дома ни и как преминава тя? социалната каза че задавали много лични въпроси, ама какви са те?
нещо което е важно за първата среща, което не трябва да пропускам?
ще съм благодарна да споделите вашия опит.
благодаря предварително

 meme2, мен лично не са ме питали нищо, когато бях на посещения в дома. По-скоро аз бях тази с въпросите относно детето. Имах направен списък, който забравих у нас, но в него бях си написала да питам все неща за малкия. Дали боледува често, как се храни, контактен ли е и т.н. Той беше толкова кротък на всяка една наша среща, но се оказа, че е доста активен  Ако детето не прояви интерес към вас, нека това не те отчайва. Нашият син стоеше като препариран и нямаше никаква реакция, нито усмивка. Но когато се прибрахме в нас, сякаш имах различно дете... Активно, общително, усмихнато, палаво.

Опа, сега видях, че питаш за срещата със социалната ви работничка. Аз писах за другата среща.

Не мисля, че има нещо за обсъждане. При нас разговорите се водеха в соц. служба - разбира се и при посещението /беше само едно от социалният ни работник, но имаше още три от обучителите ни / имаше въпроси, но те са по скоро за това да се видят условията в дома ви. Мога да ви посъветвам да бъдете честни и откровени - така най-добре ще преценят какво дете да ви предложат. На въпросите които ще ви зададат няма правилни отговори - те са индивидуални за всеки човек - бъдете себе си и не се притеснявайте - няма нищо страшно  .

благодаря, по принцип сме доста праволинейни с мъжа ми и едва ли ще бъде по различно и на срещите, надявам се да се справим.
а иначе по отношение на детето/ децата ще се притеснявам като му дойде времето

иначе  ние нищо не крием нито от семейството си нито от пирятелите си, всички знаят какво парвим и през какво  минаваме, така че за това съм спокойна, а най- важното имаме пълната подкрепа на всички в семейството и мойто и на мъжа ми.

значи, да не се притеснявам от сега

Нормални са ти притесненията!И аз така бях,каква ли социална ще ни се падне, как ли ще минават срещите и т.н. по-цял ден само това мислих, голяма треска ме тресеше, макар, че четях тук и долу горе си имах идея за какво става въпрос, но както казват момичетата всичко е индивидуално.
Всичко мина и не "боли"
Желая ти успех!

мерси сълза, точно това правя и аз, чета и си се притеснявам
 

  Меме, аз бих искала да ти споделя и една гледна точка, различна от общото настроение..  Ние също бяхме позитивно настроени. И въпреки, че спънките пред нас бяха огромни (с голямо "О" ), според мене трудностите са несравними с тези при АРТ! Защото вземе ли човек решение да осинови, някак вече не всичко е "в ръцете на Бог" и най-вече: начинанието има един обозрим завършек, при това (в повечето случаи) в обозрими срокове. (А това, след неизвестностите при АРТ, е доста облекчаващо.) По стечение на обстоятелствата нашата лична борба и при осиновяването трябваше да е съпроводена с много отдаденост, с много постоянство. Продължи по-дълго от обикновено.. И въпреки всичко не мога да я нарека "трудна"! Процедурата е ясна, сравнително кратка (направо си е доста кратка предвид голямата стъпка, която се предприема и за деца и за родители), а чакането след кандидатстването... - е, сроковете зависят от много фактори и все пак, аз лично не познавам недочакали, които са кандидатствали по национална процедура,... освен, ако наистина не са поставили нереалистични условия...

И в крайна сметка,... осиновяването не е само самото кандидатстване. Сега, когато имаме нашата дъщеря (заедно сме от около три години), си мисля, че всяка трудност си е струвала хилядократно и не мога да си представя, че е имало възможност да не сме заедно...

Така, че... От мене имаш много стиснати палчета! Давай все така позитивно, трудности вероятно ще има, но то къде ли няма...

П.П. Относно срещата със социалните. На нас също не са ни задавали "много лични въпроси", но вероятно това е въпрос на лично възприятие. Затова ще изброя някои от онези теми, които биха могли да са по-относителни...  Питаха ни, с какви методи на възпитание са действали родителите ни, когато сме били деца (строги ли са били, удряли ли са ни и подобни ); Какви отношения имаме с роднините си - с кои от тях поддържаме контакти, дали са близки и т.н.; Какво е отношението ни към гените и наследствеността; Справили ли сме се емоционално с липсата на биологично поколение; Какви са съпружеските ни отношения - има ли някой доминантен... В нашето РДСП съпрузите се интервюираха поотделно. А домашното посещение беше непринудено, в разговор на общи теми, на кафенце и тортичка...

Съветът ми за срещите е, бъдете непосредствени, обрани и уверени.

Успех още веднъж!:)