Споделете любимото си стихотворение за любовта

  • 258 542
  • 382
  •   2
Отговори
# 255
  • Мнения: 9
Иди си


За гушата ме стискаш мълчаливо
и спиш на рамото ми. Ден и нощ.
В очите ми надничаш тъй страхливо.
Тъгата там я виждаш...ала има мощ.

След мен вървиш и сянка си ми лоша.
Невернице...Дали си пък съдба?
Опасала си ме...С юмрук стени ще строша.
Пусни ме, БОЛКА.Махай се сега!

Дойде по пътища едни и тъмни.
Пролази тихичко във моят дом.
Живя достатъчно.Иди се грЪмни...
И просто изчезни си мълчешком.

Не си физическа. В душата бродиш.
Различна, ала всъщност все една.
Нали ти казах. Трябва да си ходиш.
Отдавна мястото ти изгоря...

МарИ 

# 256
  • Мнения: 20 021
Пътека

Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

 Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

 Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

 Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

 Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

 Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

 Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

 Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

 Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

 ... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

# 257
  • Мнения: 9
Пътека

Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

 Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

 Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

 Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Чудесно е. Легна ми на сърцето.

# 258
  • Мнения: 9
Самотно е сърцето ми..

Самотно е сърцето ми. И стене!
Жадува ласки, нежност и любов!
Не иска вече страсти разпилени!
Не иска вечно просяк да е то...

Не иска вече да кърви и плаче!
Не иска болка! Иска доброта!
Не иска то да е ридаещо сираче!
Не иска да тупти във самота!

Самотно е сърцето ми! И чака!
То чака тук да дойде Любовта!
Да го докосне!Да изгони мрака!
Да го погали, бавно със ръка!

Да разтопи леда събран с години!
Да го затопли със онази страст!
Да прошепне ,,Моля те прости ми,
че толкоз дълго се забавих аз" ..

Самотно е сърцето ми! И стене!
В очакване на своята мечта..
И аз я чакам ето тук. До мене!
И аз я чакам! Нея... Любовта...

Добромир Радев

# 259
  • Мнения: 9
Не обещавай...

Не обещавай никога, една любов,
щом не можеш цялата да я дадеш.
Щом за ласките и ти не си готова...
Недей я обещава!! Ще я предадеш!

Не обещавай никога, едно сърце,
щом знаеш, че не може то да люби.
Не казвай моля те:,,О да, о да, добре"
Не казвай!!!Че, това ще те погуби..

Не обещавай никога,че аз ще съм,
единствения в твоя свят прекрасен..
Дори да идвам нощем... В твоя сън..
Аз ще си тръгвам винаги нещастен..

Не обещавай никога, да бъдеш с мен,
след като знаеш, че не можеш.Чу ли?
Не си мисли: ,,Ще мога някой ден"...
Не го прави!!! И няма да загубиш..

Не обещавай никога Луна, звезди..
Прекрасни са, но...Толкова високо...
Не чувстваш ли любов...Не го прави!
В душата си ме погреби дълбоко!!!!

Добромир Радев

# 260
  • Мнения: 9
Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.....
.........
За да не съм пълен спам, за което се извинявам предварително.
С молба към Chanteuse - не мага да ти пиша на лични понеже ти е пълна входящата поща и ме изхвърля. Трябва да я поизтриеш. Hug

# 261
  • Мнения: 265
Среща в нощта

Нощта е майска и дъждовна,
и вече чакам срещата греховна.
Дали ще дойде в този късен час?
Се питам аз почти на глас.
И нейде там в далечината,
съзирам аз усмивката позната.
Пристъпва той едва забележимо
с букетче розички - така неустоимо.
Привет – успявам само да отроня,
не мога хилядите мисли да прогоня.
И въпреки тоз вятър хладен,
изгарям аз от погледа му жаден.
Навежда се и плахо ме целува,
подтиквайки душата да танцува.
Разбирам, че така ще бъде винаги,
сърцето ми пленено е завинаги...

Ева Георгиева

One Good Girl

Последна редакция: пт, 25 апр 2014, 20:05 от EniGeo

# 262
  • Мнения: 9
Доверие
Не вярвам вече аз на хората,
лъжовни знам са техните слова,
сърцата им изпълнени със злоба са,
душите празни са като пресъхнала река.
И ден по ден във мен отива си надеждата,
че ще изпитам аз отново любовта,
предаден бях от първата-последната,
на никоя не ще мога вече да се доверя…
SHMILY
Към Chanteuse - липсваш. Пощата ти е пълна и не мога да ти пиша.

# 263
  • Мнения: 265
Доверие
Не вярвам вече аз на хората,
лъжовни знам са техните слова,
сърцата им изпълнени със злоба са,
душите празни са като пресъхнала река.
И ден по ден във мен отива си надеждата,
че ще изпитам аз отново любовта,
предаден бях от първата-последната,
на никоя не ще мога вече да се доверя…
SHMILY

Много тъжно  newsm45

# 264
  • Мнения: 9
Доверие
Не вярвам вече аз на хората,
лъжовни знам са техните слова,
сърцата им изпълнени със злоба са,
душите празни са като пресъхнала река.
И ден по ден във мен отива си надеждата,
че ще изпитам аз отново любовта,
предаден бях от първата-последната,
на никоя не ще мога вече да се доверя…
SHMILY

Много тъжно  newsm45
Тъжно е да обичаш жена си 17 години и за една вечер да разбереш, че вече не е влюбена в теб, а в друг. Любовта е болка за мен, а живот без истинска любов е живот в пустиня.

# 265
  • Мнения: 265
Тъжно е да обичаш жена си 17 години и за една вечер да разбереш, че вече не е влюбена в теб, а в друг. Любовта е болка за мен, а живот без истинска любов е живот в пустиня.

По този повод ето нещо изпитано  smile3503

Цветност

В света си срещнах и тъга и болка,
но никога не сведох аз глава,
защото слънцето измести облака
и ме обгърна в светлина.

Не знам защо така реши съдбата,
За да ме срещне с любовта,
но всяко пъзелче в живота
има място в цветната дъга.

За туй заспивам със усмивка
във шарени чаршафи със крила
и сънувам в топлата завивка
огромни пъстри хвърчила!

Не спирай да вярваш в любовта  newsm53

# 266
  • Мнения: 9
Chanteuse не мога да ти пиша защото ти е пълна входящата кутия.

Нежна дума

Нежна дума моля ми кажи!
Нежна дума и една усмивка!
Тихичко в нощта ми прошепни,
че сърцето ти ме иска, иска!

Нежна дума прави чудеса,
щом тя идва нейде от сърцето!
В миг отваря всякоя врата...
В миг затихва даже и морето..

Нежна дума, поглед мил горещ!
Нощ страстна пълна със желание.
Червена роза, чаши две и свещ..
Тих стон, но не и от страдание..

Нежни думи искам да мълвиш,
и да не спираш даже и минута..
Да ми разкажеш, тихо да шептиш!
Как Любовта е тук, и как се лута..

Нежна дума моля ми кажи!
Но, искрено и топлеща душата!
Не искам вече болка - разбери!
Не искам да съм роб на Самотата...

Добромир Радев

 Chanteuse не мога да ти пиша защото ти е пълна входящата кутия.

Последна редакция: сб, 26 апр 2014, 07:43 от d.miteto12

# 267
  • Мнения: 9
Ако не мога да съм тупкането вляво,
ако не мога да съм цялото небе,
ако не можеш с глас да ме опариш,
ако не можеш с шепот да ме спреш,
не идвай. Никога не идвай.
Ако и с тебе пак ще съм сама,
е по-добре да спра да те измислям.
Да те сънувам, докато не спя.
Да те обичам, докато те плача.
Да те копнея, повече от всичко.
Аз искам да съм нечията Тя. Така че,
ако не съм Единствена...не ме обичай.

Chanteuse не мога да ти пиша защото ти е пълна входящата кутия.

# 268
  • Мнения: 9
Със дъжда ти пращам...

С дъжда ти пращам поздрави любима
и с него ти изпратих своето сърце...
Капките дъждовни когато те целуват
спомняй си за мен... За онова момче..

Което само теб, обичаше без думи
и страдаше по теб, самотно-неразбран..
Което само теб, все още те обича
и да си признае, сега не го е срам...

Което всяка нощ, все мислеше за тебе
с поглед вперен нейде,в звездното небе..
Което още мисли, и още те жадува
със своето кървящо, влюбено сърце...

Което всеки ден, събуждаше се рано
и чакаше да зърне, любимата жена...
Което още чака, с желание голямо
нейната усмивка, нежност, топлина...

Със дъжда ти пращам поздрави любима
и с него ти изпратих своето сърце...
Любовта ми моя, вечно ще я има...
Душата ми крещяща, все тебе ще зове...

Добромир Радев

# 269
  • Мнения: 9
Не заповядвай на сърцето си.
То знае…
кога да потрепери от копнеж.
Кога да спре.
Или да проговори.
...Да те побутне да вървиш….
или да спреш…
Не го насилвай да обича.
То ще знае.
Кога е истинско.
Кога не го боли.
Послушай го.
Повярвай му.
Обичай.
Единствено тогава ще си жив.
Не го насилвай на омраза.
То си знае,
че ще дари единствено любов.
Дори да страда,
да гори от болка в ада
от капчица любов
възкръсва за живот…

Не знам автора, но много ми хареса.

Общи условия

Активация на акаунт