Публикувана: 7 ян. 2010, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 март 2017, 21:13 ч.

Споделете любимото си стихотворение за любовта

258 393
382
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
Кой е поетът Валентин Йорданов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
  
  В платформата има различни стихотворения за любовта, написани от автори като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валентин Йорданов, Маргарита Петковa, Александър Гергов, Никола Вапцаров и др.
- Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
  
  Валентин Йорданов е български поет, известен със своята емоционална и изразителна поезия, която често се фокусира върху любовта, страстта и човешките емоции. Неговите стихотворения пленяват читателите със своята интензивност и дълбочина.
- Кой е поетът Валентин Йорданов?
  
  Валентин Йорданов е млад поет, роден в Силистра. Той е автор на стихотворението „За теб, Любов моя“, което изразява силните му емоции и желанието да изрази любовта си.
- Какво е значението на стихотворението „Пръстен“?
- Какво е стихотворението „Прощално“?

# 375 11 ноем. 2016, 20:03 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Сърцето ти е леден портокал,

с недра от мрак и смолести наслади;

под тънката му златна кожа спят

за погледа загадки обещани.

Сърцето ти е пламнал в треска нар,

пурпурен сноп, от восъка запален;

огърлици от нежност праща в дар —

на мойта обич знака постоянен.

Така е скръбен моят земен дял:

пронизващ студ в сърцето ти откривам —

през преспите напразно пътя търся.

Кръжи безспир над моя горък плач,

с надежда свойта жажда да насити,

изсъхналата ми от мъка кърпа.

# 376 22 ноем. 2016, 18:58 ч.

София
Мнения: 1 201

Уличен телефон

Веселин Ханчев

Двайсет стотинки. Плач на жена.
Двайсет стотинки. Раздяла.
Двайсет стотинки. Край. Тишина.
И в тишината - сигнала.
Двайсет стотинки. Тъжната длан
пуща слушалката няма.
Вече е номер въртян, извъртян,
ласката, свързвала двама.
Вече монетата пада назад,
връща се, винаги съща.
Двайсет стотинки. Чер автомат,
думите който не връща.
Двайсет стотинки. Няма подслон.
Има студена постеля.
Мразя го, мразя го тоз телефон,
евтино който разделя.

# 377 24 дек. 2016, 16:43 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 741

Колко е хубаво
да се измълчиш по някого

да овкусиш тишината му
колко е хубаво

да преминеш през ситото му
да премине през ситото ти

колко е хубаво

да заситиш
да те заситят

да се запомниш в някого
колко е хубаво

да се изоставиш

да се задомиш
с отсъствието си

там някъде
в някого

колко е

хубаво

Петър Петров

# 378 3 фев. 2017, 19:39 ч.

Мнения: 2 478

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една...

Д,Дамянов

# 379 19 фев. 2017, 09:26 ч.

Мнения: 6 857

  ЧАСТЕН СЛУЧАЙ

   СЛЕД ТВЪРДИТЕ ПЕТИ НА ВРЕМЕТО, КОИТО ЧУВАШ ДА МИНАВАТ,
ПЕЛИНЪТ ТРУДНО СЕ ИЗПРАВЯ И С МЪКА СВОЯ ДЪХ ВЪЗВРЪЩА.
НА ЛЮБОВТА ТАКАВА МЪКА, АКО СИ СПОМНЯШ, Е ПРИСЪЩА.
НО В ЛЮБОВТА Е ДРУГО НЕЩО - ТАМ БОЛНИЯТ ЛИКУВА ЗДРАВИТЕ.

   ПО ЧИСТАТА ПОЛА НА ВРЕМЕТО, КОЯТО ВЯРВАШ ЧЕ ДОКОСНА,
ПРАХЪТ НА БЪДЕЩЕТО БЕШЕ И ПО РЪЦЕТЕ ТИ ПОЛЕПНА.
СЕГА ОЧАКВАЙ ДА СЕ СБЪДНЕ ПОЛИЧБАТА ВЕЛИКОЛЕПНА.
НО В ЛЮБОВТА Е ДРУГО НЕЩО - ТАМ БЪДЕЩЕТО Е ЗА ПОСЛЕ.

   А ЖЪЛТОТО ОКО НА ВРЕМЕТО, КОЕТО В ОГЪН НИ ИЗМИВА,
ЗАПАЛВА КЪЩИ И ФЕНЕРИ, ЗАВЪРТА КРЪГОВЕТЕ В МРАКА.
И ВСЯКА ПРАВДА Е ВЪЗМОЖНА. И ВСЕКИ ИЗБОР СЕ ПРОТАКА.
НО В ЛЮБОВТА Е НЕЩО ДРУГО - ТАМ МИЛАТА Е НАЙ-КРАСИВА

   НО ЛЮБОВТА Е ДРУГА ТАЙНА. НО ЛЮБОВТА Е ЧАСТЕН СЛУЧАЙ.
НАКРАЯ ВРЕМЕТО СИ ТРЪГВА ИЗПОД БАЛКОНИТЕ Й КЪСНИ.
БЕЗШУМНО СЕ ЛЮЛЕЕ КЛОНЪТ, ОТ ОСТРОТО МУ РАМО БЛЪСНАТ -
МАХАЛОТО СЕ ДВИЖИ, СКЪПА! И НЯМА КОЙ ДА ГО ИЗКЛЮЧИ...
Калин Донков

# 380 22 фев. 2017, 06:43 ч.

Мнения: 17 284

Момиче младо, влюбено, красиво –
така се спомням днес – във време сиво –
сглобяваше житейската мозайка,
мечтаеше да бъде майка.

Но ето че годините минават,
помалко се надеждите стопяват.
И ето – сваля маската удобна,
почти на 30 вече. И безплодна.

И миговете тичат безполезни,
душата стене в гърчове болезни.
А сълзите не могат да се крият…
и мъката не могат да измият…

Но…женското сърце е стара кримка-
изстрадало опъва свойта примка.
И в миг във него огън се подклажда,
надежда нова плахо се заражда.

И майчиното чувство изтерзано
подпира с болка счупеното рамо.
И вместо да проклина и се вайка
напук прошепва:“Ти ще бъдеш майка!“

И не чрез плът от твоята утроба.
И не чрез кръв от твоята природа.
А с увереността, че ще обичаш лудо,
защото е най – чаканото чудо.

Закърмено не с мляко, а с надежда,
че в тоя свят не гените отреждат.
От сила страшна – сили ще питае.
И тая страшна сила ЛЮБОВТА е!

Автор: Неизвестен

Публикувано на 25.06.2015г, списание "Родител"

# 381 20 март 2017, 15:45 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

ПОЕМА

Любовта ни посочва с тревожни очи.
Любовта ни избира. Любовта ни закриля.
И добавя в прегръдката нервно усилие -
сякаш края така ще отдалечи.

Любовта в непресметнати думи гърми.
За душите ни смешно и мъдро се грижи.
Заковава ни кратко в живота подвижен
и помага да бъдем в тълпата сами.

Любовта под огромен часовник върви.
Боязливо разтяга на ласките срока.
Някой ден остарява - като всичко наоколо.
И тогава извръщаме хладно глави.

А когато избяга в случайно такси,
разпилейте писмата, изгорете портретите.
Оставете във стаята една роза да свети.

Любовта ще се върне - да я угаси...
Калин Донков

# 382 20 март 2017, 21:13 ч.

Мнения: 32

СРЕЩА - Иван Пейчев

Хвърля мрежите тихия ден
и мечтае, облегнат на руля,
а за него със поглед здрачен
мисли звездната вечер на юли.

Той се взира и тайно мечтай
и следи на пасажите знака,
а до всяка врата вечерта
и до всеки прозорец го чака.

И си спомня деня своя дом,
и въжето солено обтегнал,
от широкия пуст хоризонт
с мрежа нежното слънце изтегля.

И налегнал веслата, гребе,
всеки удар брега приближава
и голямото синьо море
само ивица тясна остава.

Той се връща и в мокрия кош
светят меко сребристите риби,
и я вижда разгърден и бос
към рибарския пристан да иде.

Тихо облаци бели цъфтят
и небето едвам се разтваря,
а по бузите пламва кръвта
под горещия бронз на загара.

Тъй е ведър и хубав денят,
тъй прекрасна и звездната вечер.
Разминават се те на брегът
все тъй близки и все тъй далечни.

И напразно замира и бий,
и в очакване тръпне сърцето.
Бели чайки и бели вълни
вместо поздрав им праща морето.

Препоръчани теми

В кои болници бебетата остават веднага при майката...?

Непослушно дете - моля за съвети

Езеро близо до София

Къде да спим между Плевен и Обзор

Причина:

Причина: