Споделете любимото си стихотворение за любовта

Ценности
Не се нуждая от пари и слава,
на мен ми трябва нежност, топлина.
В света, в който всичко се продава,
не се продават "ценните" неща.
Не се продава добротата,
не се продава вярата в любовта,
не се продават чудесата,
правещи те жив и истински сега.
Не се продава честността в очите,
не се продава скритият копнеж,
че докрай ще са щастливи дните,
по-чисти даже и от скреж.
Не се продават чувствата големи,
защото те не се купуват с пари.
Налагат се в света промени,
но нищо тях не може да смени.
Нито палати, нито лимузини,
нито хотели, пълни с красота.
Не се продават нощите красиви,
изпълнени с истински неща.
Не се продава всъщност онова,
което в този свят е най-значимо -
здравето, късметът, любовта,
приятелството, чувството щастливо.
Радостина Александрова

Дали

Дали си все така обичан,
тъй както беше през деня,
когато чакаше да те попитам -
Къде ще скитаме в нощта?

Дали си все така обичан,
тъй както беше вечерта,
когато искаше да се събличам
и сгушени да гледаме дъжда?

Дали си все така обичан,
тъй както беше у дома
и скришно си ме наблюдавал,
как спя с разрошена коса?

Дали си все така обичан,
или отново мислиш за една,
таз дето следваше те неотлъчно,
но вече е на другиго жена...

Ева Георгиева

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Само да кажа, че е на Евтим Евтимов 

Престъпление

От този миг във който ме видя,
Улучи ме в сърцето най-нахално.
Куршума ти света ми залюля
и вече дишам само машинално.
Престъпно е това което правиш с мен
със поглед да убиваш мойта същност,
по малко да умирам всеки ден,
престъпна е и тази твоя външност.
И твоята усмивка е престъпна
със нея бавничко разкъсваш ми душата.
Как може да ме караш пак да тръпна
и тихо да очаквам срещите ни в мрака?
А твоите  ръце са тъй греховни,
със всеки допир - белег от изгаряне.
И сините очи безспорно са виновни,
осъден си за тежко престъпление!

Ева Георгиева

Зимна приказка

Преспи от сняг пак затрупаха двора.
Въртят се снежинки във кръг без умора.
Вятъра свири жестоко навсякъде,
врабчетата даже изчезнаха някъде...
Земята спи във снежно бяло одеяло
и стария орех побелял е изцяло.
Кучето сгушено на килима заспива,
а дървата пукат в камината сива.
Сякаш целия свят наоколо дреме
и мръзне в юргана на зимното време.
На фона на тази изящна картина навън
и тиха музика като от приказен сън,
две чаши с горещо какао изстиваха бавно,
две сенки на тъмно се сливаха плавно...

Ева Георгиева

ЗВЕЗДИЦЕ МОЯ

Тази нощ огледах се в звездите
и тайничко те там открих,
разплаканата тишина в очите
взех облак, нежно я попих.
Намигна ми, усмихна се небето,
пробляснаха неонови лъчи
и бурята утихна във сърцето.
- Помилвай ме, прошепна - да мълчим!
- Да помълчим ли? Не, ще ти говоря,
аз имам да ти казвам сто неща -
за слънчевите ласки на прибоя,
за първата целувка на деня,
за шеметния полет на мечтите,
за цветните полета на съня -
Звездице моя, колко те обичам!
И гасна аз, а светиш ти сама.
По дяволите, колко си далече,
не мога да те пипна със ръка,
сякаш, писано е, всяка вечер
да те жадувам, тихо тук, с тъга!

Красимир Трифонов /sinoptic/

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли поне за миг вратата?
Вярно, късно е… Но знаеш – Самота.
Неканена пристига, стяга ти душата…



Добър вечер! Търся две ръце. -
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И допирът им някъде далече да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва…



Добър вечер! Търся две очи. -
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер…


К Колев

ОБИЧАХ ВИ (1829) - Пушкин

Аз Ви обичах. Любовта ми може
да тлее още в моята душа.
Но нека тя не Ви тревожи,
не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст!
Обичах Ви тъй искрено и нежно,
дано Ви друг обикне, както аз.

Я ВАС ЛЮБИЛ (1829)

Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла несовсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.

    За да имаш любима представа за всичките мои желания

    разпали свойте устни в небето на думите като звезда

    и целувките в живата нощ и браздата

    на ръцете ти около мен.

     

    Като пламък победен

    непрестанно сияят в света

    мойте сънища скъпа.

     

    А когато те няма до мен

    аз сънувам че спя аз сънувам че спя и сънувам.

    жена с прасци от нежната сърцевина на бъза

    жена със стъпала оставящи по пясъка следи

    със стъпала две връзки ключове с пети на докери

                                                                    в пристанищната кръчма

    жена с източен врат едва покълнал ечемик

    и с гърло Златна долина за срещи

    дори в леговището на пороя

    жена с гърди от мрак

    с гърди къртичини покрай морето

    и тигли с разтопен рубин

    гърди видение на росна роза

    жена с корем като ветрилото разгърнато на дните

    с корем заоблен исполински нокът

    и гръб политнала нагоре птица

    о гръб живак

    о гръб от светлина

    и с тил от гладък камък и от овлажняла креда

    от полета на чаша току-що изпита

    и с ханшове извити лодки

    изваяни от блясък и перата на стрела

    от дългите пера на бял паун

    о ханшове везна успокоена

    жена със задник пясъчник и азбест

    жена със задник като гръб на лебед

    жена със задник като пролет

    жена със секс от перуника

    жена със секс врата на златна мина птицечовка

    жена със секс от алга и бонбони старовремски

    жена със секс от огледало

    жена с очи набъбнали от сълзи

    очи с лилави свитки от оръжия старинни

                                                            и стрелки магнитни

    жена с очи като савана

    жена с очи вода за жадния затворник

    жена с очи горичка тръпнеща под екота на брадвата

    очи либела пълна не с вода трептяща само

                                                            но и с въздух огън и земя.

                                                                                    Пол Елюар

ТАКА ВЕДНЪЖ ВЪВ СНЕЖНАТА АЛЕЯ
Валери Петров

Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ беше минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия й сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвувайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…

Толкова ми липсваш, че излизам
и встрани от себе си живея.
Тялото ми диша. Глади риза.
Гледам го с кого е и къде е.

Тялото ми тича и празнува.
Готви. Оползотворява дните.
Не е сигурно, че съществувам.
Роня хляба. Дишам светлините.

Ставам сянка. Губя се. Догарям,
и дори не смея да попитам
 как си.
Как си?
Мигове повтарям.
Някъде встрани от мене скитам.

Мария Донева

Повечето от любимите ми стихотворения сте ги постнали, но тези не видях:       
 
               ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

            Две хубави очи. Душата на дете
            в две хубави очи; - музика - лъчи
            Не искат и не обещават те...
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли!
            Страсти и неволи
            ще хвърлят утре върху тях
            булото на срам и грях.
            Булото на срам и грях -
            не ще го хвърлят върху тях
            страсти и неволи.
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли...
            Не искат и не обещават те! -
            Две хубави очи. Музика, лъчи
            в две хубави очи. Душата на дете...

            Пейо Яворов

            ***

            От "Поема за щастието" на Дамян Дамянов

            Човешко наше Щастие, какво си?
            Един копнеж? Мираж? Въздишка? Стих?
            Очи, които в себе си те носят
            и затова не виждат где си ти?
            Къде си ти? Наистина къде си?
            По дирите ти цял живот вървим,
            пресрещаме се в книги и пиеси -
            настигнем се и пак се разделим...
            .....
            Светът край нас е блеснал звезден парк.
            И всяко цвете става наша радост,
            и всеки камък става хубав цвят.
            Защо ни е вълшебен чуден остров!
            И на земята стават чудеса!
            Великото е винаги най-просто!
            Една луна, две капчици роса,
            една случайна мъничка разходка
            и топлината на една ръка...
     
            Дамян Дамянов

            ***

           АЗ ВСИЧКИ РАДОСТИ НА ТЕБЕ ДАДОХ

           Аз всички радости на тебе дадох,
           аз всички песни с тебе споделих,
           аз всички пътища по теб изстрадах,
           аз всички дни на тебе посветих.
           
           Аз всички удари след теб събирах -
           душата ми една не изгоря ...
           И ако трябва утре да избирам,
           отново тебе аз ще избера.
           
           Евтим Евтимов

Заспивай малката, заспивай!
Аз тук до тебе пак ще бдя..
Във сънищата си откривай
и следвай своята мечта..

В небето там, звезда красива,
за теб ще свети тази нощ..
Душата твоя нежна, мила,
ще скита в звездния разкош.

Луната пак ще те поглежда,
прикрита в звездния пейзаж..
И ще ти вдъхва тя надежда...
За бъдещият ден - кураж..

А, утре щом денят настъпи,
и мракът просто отлети..
Спомни си моля те гласът и,
как нежно ти шепти, шепти!

Спомни си образа далечен,
на влюбено във теб момче.
Как вечно бди до тебе вечер
с любящи, тръпнещи ръце.

Пък нищо, че навън студено
и вятърът със глас свести...
Аз бдя до тебе несъмнено...
Заспивай малката... Заспи.
.........
На Коледа

На Коледа светът е много тих.
Прегръдките се сливат с тишината.
На глас да изрека това – не бих.
В мълчание се случват чудесата...
И всяка обич става споделена,
а всеки миг – подписан със усмивка.
На Коледа забързаното време
се спира насред пътя. И притихва...
И толкова е бяло, че светлее
душата ни – облечена в снежинки.
Човек е нов. И диша. И живее
с една надежда, че вълшебства има,
че бъдещето чака да го сбъднем
по-хубаво, по-истинско, по-леко.
На Коледа към себе си ще тръгнем.
От тиха обич е роден Човекът!
И пак ще се открием там навярно –
сред пътя си по-бял и от снега.
На Коледа светът е благодарност.
И чака да го изречем. С Душа.

Мира Дойчинова - irini