- Публикувана: 8 ян. 2010, 09:51 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2010, 09:05 ч.
Почитатели на Майкъл Джаксън 21 - HISTORY
Да си жива и здрава!
Танче, Стеле, Гале, Бони, Славе, Верче(дъще), Sussie, minka1, tinkebell07,Leya, Millena, Рени, 606ul40, Калин@, kati-p, Benisima, Lati, Abi
момичета, много, ама много ви благодаря за красивите пожелания!Обичам ви всички и се радвам, че ви имам!
Специално искам да благодаря на anetart и да я помоля не само да ни чете, а и да пише тук!
Верно е, че понякога прехвърчат искри, но ние пак си се обичаме.
Искам да изпълня една молба. Момичетата, които искат да ходят на партито на 23.01 в "Прага" да го заявят като се свържат на лични с arween, за да се разберете кога и къде да се видите.
Не пропускайте тази прекрасна възможност да върнете емоциите от миналото!
Поздравявам всички ви с една много любима моя песен и клип. Нещото, което кара сърцето ми винаги да забързва ритъм!
http://www.youtube.com/watch?v=exPTxVzPW7c
момичета, много, ама много ви благодаря за красивите пожелания!Обичам ви всички и се радвам, че ви имам!
Специално искам да благодаря на anetart и да я помоля не само да ни чете, а и да пише тук!
Верно е, че понякога прехвърчат искри, но ние пак си се обичаме.
Искам да изпълня една молба. Момичетата, които искат да ходят на партито на 23.01 в "Прага" да го заявят като се свържат на лични с arween, за да се разберете кога и къде да се видите.
Не пропускайте тази прекрасна възможност да върнете емоциите от миналото!
Поздравявам всички ви с една много любима моя песен и клип. Нещото, което кара сърцето ми винаги да забързва ритъм!
http://www.youtube.com/watch?v=exPTxVzPW7c
Все така да открехваш сърцето си за другите и да не забравяш да откриваш уникалността и красотата, дори в най-малките нещица на тази Земя
Интервю на Дебора Кунеш,писател и журналист с авторката на книгата Майкъл Джаксън Конспирация –Афродайт Джоунс
Д.К. Да се върнем в 2005 г. Предавахте процеса за Фокс Нюз,нали?
А.Дж. Да.
Д.К. По това време,си мислехте,че Майкъл е виновен, нали?
А.Дж. Да.
Д.К. В началото,какво ви накара вас и другите от медиите да мислите ,че е виновен?Не беше ли просто в тон с общия портрет,който рисуваха за него?
А.Дж. Не, не. За мен това бяха две неща. Първо, това за което всички мислеха- споразумението с Джорди. За мен всеки, който се споразумял,при положение,че е невинен, за такава сума пари,не е чист.Говорих и с другите колеги.Всички мислехме,че има нещо гнило.Една чернокожа журналистка ми сподели:”Тогава може и да е имало нещо,но сега едва ли.”Но тя беше единствената, която защитаваше Майкъл.А аз си оставах на същото мнение,непоклатима-виновен.Не търсех доказателства за нищо друго,но за вина.Въпреки,че ми сподели това, аз не се съгласих с нея.
Причината беше,че се водех от хора като Даян Даймънд,която си свърши добре работата,продавайки историята,ако щете още от 1993 г. през телевизионното дело и предаването Хард Копи,че това е Майкъл Джаксън.Той беше отвратителен, зловещ човек.Тя повдигна завесата.Даян даймънд и после Нанси Грейс насадиха в мен вярването,че Майкъл е виновен.
Д.К. Аха,разбирам.
А.Дж. Бях много пристарстна,всички бяха така,даже и продуцентите на Фокс. Даже и всички телевизионни продуценти в САЩ. Канада беше малко по-жалостива и умерена, но от Англия през Франция,всички, с които бях говорила, особено в САЩ, всички чакаха даня, когато Маколи Кълкин щеше за дава показания.Всичко беше не само мръсно, но и сензационно.
Нали ме разбирате? Искаха да чуят за всичко, да знаят всичко. Защо се появи с пижама? Искаха да знаят защо изглежда толкова откачено,сензационно и не им пукаше за фактите. Нали знаете приказката „не ме отегчавайте с факти”?Това беше насадено от новините и от цялата медия.
Д.К. Да,съгласна съм.
А.Дж. Започнахме да осъзнаваме,че „О боже,не може да вярваме само на CBS или New York Times,защото всеки си имаше програма, а най-продаваната програма беше сапуна!!!Сапуна за мръсни съдове!!!Нали знаете сапунените опери?!Ето за това. Това произлиза от факта,че спонсорите на всекидневните драми по ТВ са сапунени продуценти. Същото е и с вестниците. Заглавието продава! Биха сложили всичко,само и само да грабне читателското внимание. А да си кажем честно,това,което грабваше читателското внимание,не беше факта, че този човек беше мишена,а това,че ,видите ли,”спипахме го”! Ето това продава,това се и купува,а аз бях един от редовните консуматори.
Д.К. Нещо се промени,когато започнахте да мислите,че Майкъл е невинен.Какво ви накара да преосмислите първоначалното си становище?Как виждахте процеса?
А.дж. Случи се нещо странно. В деня на произнасяне на присъдата, влязох в съдебната зала с мисълта,че ще го осъдят. Когато чух „Невинен по всички обвинения!”, аз буквално изпаднах в шок! Цялата медия беше в шок. На всички ни увиснаха ченетата! Феновете плачеха от щастие,но не им даваха да кажат каквото и да било,така че те просто не можеха да покажат емоцията. Но,всички от медиите просто стояха с отворени усти.За мен изведнъж това стана нещо като „Царя няма дрехи”, тъй като Том Снедън беше човекът,който искаше само едно, да хвърля кал в лицето на Джаксън.Тогава ми стана ясно...
Проведох няколко разговора с разследващите и те ми казаха неща от сорта на „даже и да не спечелим, има какво да докажем”. С други думи, те искаха да опетнят репутацията на Майкъл Джаксън, даже и да го обявят за невинен. В началото не го разбирах,но когато съдията обяви „Невинен”, всичко започна да се подрежда. Беше нещо като „Я чакай малко!”Значи той беше невинен за всички тези съдебни заседатели,които наблюдавах в продължение на месеци. Гледах лицата им, това бяха обикновени,средностатистически хора. Сред тях нямаше хора от шоу бизнеса. Но те не бяха глупави. Бяха справедливи,въпреки,че по мое мнение,съдията се опитваше да извлече от тях някакво „Виновен”, наблягайки на обвинението за даване на алкохол на малолетни. Можеха само по това обвинение да го признаят за виновен,да го осъдят на известно време в затвора или просто да кажат „По това обвинение го намираме за виновен!”. Но те не прецениха така! Точно това беше моя повратен момент. В разговорите си с разследващите, това което ми се набиваше в очи беше „тъй или иначе ще спечелим!” И аз си казах „Ама какво означава това?!”
Д.К. Да,това звучи странно.
А.Дж. Искаха да кажат,че виновен или не, ще се постараят да опетнят репутацията му. И успяха доста добре!!!
Д.К. Защо са искали да го опетнят?Как мислите?
А.Дж. В тяхното съзнание той беше виновен. За тях той беше малтретирал някого си през 1993 г. и се беше отървал. Даже и да не можеха да го докажат,щяха да извадят на показ всичката мръсотия. Том Снедън прокара закон в Калифорния специално за Майкъл Джаксън. Даже се превърна в Закона Джаксън. Чрез него Снедън можеше да използва минали твърдения в текущото дело,въпреки, че това по принцип не е позволено. Нито и минали присъди. Но както знаете нямаше присъди, но Снедън успя да прокара този закон за делата между 1993 и 2005 г. И така той ползваше минали обвинения. По-късно открих, че обиколил света да търси потенциални жертви! Да осъди Майкъл се беше превърнало в мисия за този човек. Тогава ми се видя направо откачено,толкова сили влагаше в това да осъди Майкъл, все едно че беше най-големия сериен убиец!
Прокурора имаше здрави връзки с медиите, даже имаше някакво негласно споразумение с някои от тях. Няма да споменавам имена. Благодарение на това бяха допуснати хора да снимат обиска в Невърленд.
Д.К. По време на процеса имаше ли някакво настроение или то се менеше всекидневно?
А.Дж. О,не ни разрешаваха да имаме настроение!!! Всичко беше много строго. Все пак живота на Майкъл Джаксън беше на показ. Не трябваше да се вълнуваме или каквото и да било в залата. Това което забелязах,че се говореше само за скандалната страна на нещата, дали Майкъл носи перука, дали се е надрусал,нали знаете само лоши неща.Тези приказки допълнително хвърляха съчки в огъня.
Д.К. Когато произнесоха присъдата вие казахте,че сте била силно изненадана. Успяхте ли да видите реакцията на Майкъл или семейството му?На хората в залата?
А.Дж. О,Майкъл беше много благодарен.Той прошепна „Благодаря ви” на съдебните заседатели. Хора плачеха. Семейството беше доста сдържано.Майкъл също. Натъкнах се на него когато минаваше през детектора за оръжие, още когато влизаше в залата,преди произнасянето на присъдата.Изглеждаше много изплашен.
Д.К. Е да,това е разбираемо.
А.Дж. Не мисля, че това беше страх от вината, беше старх от хората. Те бяха тези,които биха го наранили. Това беше много деликатна мисия, той щеше да чуе каква ще бъде съдбата му от тук нататък, и въпреки, че не беше направил нищо нередно, как би могъл да знае какво бяха решили хората за него? Намираше се в една зала пълна с непознати,които вярваха в сензацията. Не мислех,че ще се появи за присъдата. Неговият адвокат го беше уверил,че ще спечели делото. А аз си мислех „Бягай,махай се,отиди в Бахрейн или където и да е,само не стой тук”. Не виждах светлина...
Д.К. Много хора казват,че обвиненията толкова са го изтормозили, че вече не се виждала тази светлина в очите му както преди...Просто изчезнала....
А.Дж. Делото го осакати много.Той трябваше да седи и слуша разни познати и непознати хора да сипят хули и мръсотия по него.Имаше и хора които казаха добри неща за него,но не го записаха...
Дните бяха различни, процеса беше дълъг. Трудно мога да разбера как някой може да понесе всичко това.Да гледаш как животът ти преминава пред теб в заседателната зала в продължение на 5 или 6 месеца,да слушаш хора, които говорят за тебе. Можех да видя изражението му. Гледаше хората, които лъжеха и само клатеше глава,все едно казваше „Ти си лъжец”. Но никога не каза нищо. Нали знаете съдебните шоута по телевизията? Когато обвинят някого несправедливо,той скача или поне вика „Това е лъжа”. Но не и Майкъл. Той беше човек от класа. Красноречив, елегантен. Винаги ставаше, когато съдебните заседатели влизаха, винаги държеше ръцете си като за молитва или в знак на уважение. Сякаш молеше медиите „Моля ви, не ме наранявайте”. Показваше уважение към всички. Не мисля,че беше заучено поведение. Това беше истинският Майкъл.
Мисля,че по време на процеса,Майкъл достигна до убеждението,че няма да се остави повече да го изнудват,че вече е приключил с това. Беше се изправил гордо срещу всички, така че да видят истината и беше издържал. Така и стана! Но плати прескъпо за това! Не мисля,че някога се възстанови напълно от пораженията,нанесени му от делото.
Д.К. Представям си колко ужасно е било всичко това!
А.Дж. Да, само си помислете. Ето например Деби Роу,жената на която толкова помогна,даде и сума ти пари, беше близка негова приятелка и майка на две от децата му и какво направи тя? Застана срещу него!След това се изправи и започна да плаче и да се опитва да го омилостиви!!!Това е извратено!
Трудно беше да се повярва на повечето хора. Чудех се,защо са се съгласили да дадат показанияв полза на обвинението, защото очевадно беше,че лъжат и изопачават истината. Човек си казва „Ама да,никой от вас не казва истината.Просто искате пари!”По-късно съдебните заседатели ми казаха,че всички са преследвачи на пари и Чандлър, даже и Башир.
Д.К. Когато излъчиха оригиналното видео на Башир,даже не го гледах.Когато Майкъл почина го гледах по интернет и първата ми мисъл беше „Точно скалъпено, за да омаскарят Майкъл”.
А.Дж. Да,всичко е било нагласено.
Д.К. Гледах и си мислех „Башир изопачава всичко,което Майкъл каже”
Срамота е,защото се доверяваш на някого да те покаже такъв какъвто си.
А.Дж. Той пострада много от всички тези криминални обвинения.Цялата медия беше срещу него. Използваха я в съда за да се опитат да докажат,че е престъпник, изнасилвач на деца, похитител и извратеняк. Параграфите в обвинителния акт бяха безброй. Имаше 10 и още 4 по-малко застъпени, едно от които беше „даване на алкохол на малолетни”. Както ви казах,съдията се опитваше да насади това в съдебните заседатели и те поне по този параграф да до сметнат за виновен.
Д.К. Това беше едно от нещата за които Арвизо го обвиняваха, че е давал алкохол на Гавин и Стар.
А.Дж. Да.
Д.К. След като решихте да напишете книга,сте се срещнали със съдията и сте поискали разрешение да ползвате всички доказателства и съдебни преписи.
А.Дж. Да.
Д.К. Кое от всички тези доказателства ви се видя най-фрапиращо,толкова че да си помислите,че нещо куца в цялата история?
А.Дж. Най-основното беше несъмнено,че обвинителят явно лъжеше, но според мен беше подстрекаван от полицията в Санта Барбара да разкаже именно тази история. Казваха му „Не се притеснявай, ние ще ти помогнем да разкажеш какво точно се е случило.Знаем, че Майкъл е лош човек.” Ето такива неща му говореха. А на детето не му пукаше. То си искаше своите М&М.
Д.К. Известно ми е че,не са позволили снимките, които направиха на Майкъл през 1993 г. да се използват в съда през 2005 г., нали?
А.Дж. Да,така е.
Д.К. В книгата си споменавате,че процеса показа съвсем различен живот от този,който Майкъл е водил в действителност. Казахте,че сте видяли различна страна от живота му. Каква беше тя?
А.Дж. Ами видяхме, че наистина обича KFC и разни такива простички неща. Видяхме и спалнята му,беше ужасно разхвърляна.
Д.К. Когато сте се опитали да се свържете с издатели, сте се сблъсквали само с такива,които не са искали да имат нищо общо с настроения про-Майкъл. Как се почувствахте,още повече,че сте най-продавания автор на Ню Йорк Таймс?
А.Дж. Направо бях съсипана.Майкъл беше оправдан и заради това никой не искаше да сключи договор за издаването на книгата. Единствените книги,които биха публикували биха били само тези, които петняха името му. Не съм си мислила,че издателският свят е толкова предубеден.
Д.К. Преди такова нещо не ви се беше случвало нали?
А.Дж. О,не!
Д.К. Защо,мислите,че реагираха така? Заради нестихващата информация от пресата за Майкъл ли?
А.Дж. Мисля,че всички бяха негативно настроени и нищо не можеше да ги разубеди.
Д.К. Майкъл успя ли да прочете вашата книга?
А.Дж. О,не.Той така и не разбра,че пиша книга за него. Подозираше нещо, защото се опитвах да се доближа до него чрез Грейс и други хора. Сега си мисля, че даже и да знеше за книгата, нямаше да иска да я прочете. Този процес го погуби, а моята книга показва тъмната страна в живота му. Все пак се надявам да е бил щастлив. Но в същото време тя щеше да му припомни за зловещия период в живота му, когато помогна на едно болно дете, а се превърна в негова жертва.
Д.К. Да се върнем в 2005 г. Предавахте процеса за Фокс Нюз,нали?
А.Дж. Да.
Д.К. По това време,си мислехте,че Майкъл е виновен, нали?
А.Дж. Да.
Д.К. В началото,какво ви накара вас и другите от медиите да мислите ,че е виновен?Не беше ли просто в тон с общия портрет,който рисуваха за него?
А.Дж. Не, не. За мен това бяха две неща. Първо, това за което всички мислеха- споразумението с Джорди. За мен всеки, който се споразумял,при положение,че е невинен, за такава сума пари,не е чист.Говорих и с другите колеги.Всички мислехме,че има нещо гнило.Една чернокожа журналистка ми сподели:”Тогава може и да е имало нещо,но сега едва ли.”Но тя беше единствената, която защитаваше Майкъл.А аз си оставах на същото мнение,непоклатима-виновен.Не търсех доказателства за нищо друго,но за вина.Въпреки,че ми сподели това, аз не се съгласих с нея.
Причината беше,че се водех от хора като Даян Даймънд,която си свърши добре работата,продавайки историята,ако щете още от 1993 г. през телевизионното дело и предаването Хард Копи,че това е Майкъл Джаксън.Той беше отвратителен, зловещ човек.Тя повдигна завесата.Даян даймънд и после Нанси Грейс насадиха в мен вярването,че Майкъл е виновен.
Д.К. Аха,разбирам.
А.Дж. Бях много пристарстна,всички бяха така,даже и продуцентите на Фокс. Даже и всички телевизионни продуценти в САЩ. Канада беше малко по-жалостива и умерена, но от Англия през Франция,всички, с които бях говорила, особено в САЩ, всички чакаха даня, когато Маколи Кълкин щеше за дава показания.Всичко беше не само мръсно, но и сензационно.
Нали ме разбирате? Искаха да чуят за всичко, да знаят всичко. Защо се появи с пижама? Искаха да знаят защо изглежда толкова откачено,сензационно и не им пукаше за фактите. Нали знаете приказката „не ме отегчавайте с факти”?Това беше насадено от новините и от цялата медия.
Д.К. Да,съгласна съм.
А.Дж. Започнахме да осъзнаваме,че „О боже,не може да вярваме само на CBS или New York Times,защото всеки си имаше програма, а най-продаваната програма беше сапуна!!!Сапуна за мръсни съдове!!!Нали знаете сапунените опери?!Ето за това. Това произлиза от факта,че спонсорите на всекидневните драми по ТВ са сапунени продуценти. Същото е и с вестниците. Заглавието продава! Биха сложили всичко,само и само да грабне читателското внимание. А да си кажем честно,това,което грабваше читателското внимание,не беше факта, че този човек беше мишена,а това,че ,видите ли,”спипахме го”! Ето това продава,това се и купува,а аз бях един от редовните консуматори.
Д.К. Нещо се промени,когато започнахте да мислите,че Майкъл е невинен.Какво ви накара да преосмислите първоначалното си становище?Как виждахте процеса?
А.дж. Случи се нещо странно. В деня на произнасяне на присъдата, влязох в съдебната зала с мисълта,че ще го осъдят. Когато чух „Невинен по всички обвинения!”, аз буквално изпаднах в шок! Цялата медия беше в шок. На всички ни увиснаха ченетата! Феновете плачеха от щастие,но не им даваха да кажат каквото и да било,така че те просто не можеха да покажат емоцията. Но,всички от медиите просто стояха с отворени усти.За мен изведнъж това стана нещо като „Царя няма дрехи”, тъй като Том Снедън беше човекът,който искаше само едно, да хвърля кал в лицето на Джаксън.Тогава ми стана ясно...
Проведох няколко разговора с разследващите и те ми казаха неща от сорта на „даже и да не спечелим, има какво да докажем”. С други думи, те искаха да опетнят репутацията на Майкъл Джаксън, даже и да го обявят за невинен. В началото не го разбирах,но когато съдията обяви „Невинен”, всичко започна да се подрежда. Беше нещо като „Я чакай малко!”Значи той беше невинен за всички тези съдебни заседатели,които наблюдавах в продължение на месеци. Гледах лицата им, това бяха обикновени,средностатистически хора. Сред тях нямаше хора от шоу бизнеса. Но те не бяха глупави. Бяха справедливи,въпреки,че по мое мнение,съдията се опитваше да извлече от тях някакво „Виновен”, наблягайки на обвинението за даване на алкохол на малолетни. Можеха само по това обвинение да го признаят за виновен,да го осъдят на известно време в затвора или просто да кажат „По това обвинение го намираме за виновен!”. Но те не прецениха така! Точно това беше моя повратен момент. В разговорите си с разследващите, това което ми се набиваше в очи беше „тъй или иначе ще спечелим!” И аз си казах „Ама какво означава това?!”
Д.К. Да,това звучи странно.
А.Дж. Искаха да кажат,че виновен или не, ще се постараят да опетнят репутацията му. И успяха доста добре!!!
Д.К. Защо са искали да го опетнят?Как мислите?
А.Дж. В тяхното съзнание той беше виновен. За тях той беше малтретирал някого си през 1993 г. и се беше отървал. Даже и да не можеха да го докажат,щяха да извадят на показ всичката мръсотия. Том Снедън прокара закон в Калифорния специално за Майкъл Джаксън. Даже се превърна в Закона Джаксън. Чрез него Снедън можеше да използва минали твърдения в текущото дело,въпреки, че това по принцип не е позволено. Нито и минали присъди. Но както знаете нямаше присъди, но Снедън успя да прокара този закон за делата между 1993 и 2005 г. И така той ползваше минали обвинения. По-късно открих, че обиколил света да търси потенциални жертви! Да осъди Майкъл се беше превърнало в мисия за този човек. Тогава ми се видя направо откачено,толкова сили влагаше в това да осъди Майкъл, все едно че беше най-големия сериен убиец!
Прокурора имаше здрави връзки с медиите, даже имаше някакво негласно споразумение с някои от тях. Няма да споменавам имена. Благодарение на това бяха допуснати хора да снимат обиска в Невърленд.
Д.К. По време на процеса имаше ли някакво настроение или то се менеше всекидневно?
А.Дж. О,не ни разрешаваха да имаме настроение!!! Всичко беше много строго. Все пак живота на Майкъл Джаксън беше на показ. Не трябваше да се вълнуваме или каквото и да било в залата. Това което забелязах,че се говореше само за скандалната страна на нещата, дали Майкъл носи перука, дали се е надрусал,нали знаете само лоши неща.Тези приказки допълнително хвърляха съчки в огъня.
Д.К. Когато произнесоха присъдата вие казахте,че сте била силно изненадана. Успяхте ли да видите реакцията на Майкъл или семейството му?На хората в залата?
А.Дж. О,Майкъл беше много благодарен.Той прошепна „Благодаря ви” на съдебните заседатели. Хора плачеха. Семейството беше доста сдържано.Майкъл също. Натъкнах се на него когато минаваше през детектора за оръжие, още когато влизаше в залата,преди произнасянето на присъдата.Изглеждаше много изплашен.
Д.К. Е да,това е разбираемо.
А.Дж. Не мисля, че това беше страх от вината, беше старх от хората. Те бяха тези,които биха го наранили. Това беше много деликатна мисия, той щеше да чуе каква ще бъде съдбата му от тук нататък, и въпреки, че не беше направил нищо нередно, как би могъл да знае какво бяха решили хората за него? Намираше се в една зала пълна с непознати,които вярваха в сензацията. Не мислех,че ще се появи за присъдата. Неговият адвокат го беше уверил,че ще спечели делото. А аз си мислех „Бягай,махай се,отиди в Бахрейн или където и да е,само не стой тук”. Не виждах светлина...
Д.К. Много хора казват,че обвиненията толкова са го изтормозили, че вече не се виждала тази светлина в очите му както преди...Просто изчезнала....
А.Дж. Делото го осакати много.Той трябваше да седи и слуша разни познати и непознати хора да сипят хули и мръсотия по него.Имаше и хора които казаха добри неща за него,но не го записаха...
Дните бяха различни, процеса беше дълъг. Трудно мога да разбера как някой може да понесе всичко това.Да гледаш как животът ти преминава пред теб в заседателната зала в продължение на 5 или 6 месеца,да слушаш хора, които говорят за тебе. Можех да видя изражението му. Гледаше хората, които лъжеха и само клатеше глава,все едно казваше „Ти си лъжец”. Но никога не каза нищо. Нали знаете съдебните шоута по телевизията? Когато обвинят някого несправедливо,той скача или поне вика „Това е лъжа”. Но не и Майкъл. Той беше човек от класа. Красноречив, елегантен. Винаги ставаше, когато съдебните заседатели влизаха, винаги държеше ръцете си като за молитва или в знак на уважение. Сякаш молеше медиите „Моля ви, не ме наранявайте”. Показваше уважение към всички. Не мисля,че беше заучено поведение. Това беше истинският Майкъл.
Мисля,че по време на процеса,Майкъл достигна до убеждението,че няма да се остави повече да го изнудват,че вече е приключил с това. Беше се изправил гордо срещу всички, така че да видят истината и беше издържал. Така и стана! Но плати прескъпо за това! Не мисля,че някога се възстанови напълно от пораженията,нанесени му от делото.
Д.К. Представям си колко ужасно е било всичко това!
А.Дж. Да, само си помислете. Ето например Деби Роу,жената на която толкова помогна,даде и сума ти пари, беше близка негова приятелка и майка на две от децата му и какво направи тя? Застана срещу него!След това се изправи и започна да плаче и да се опитва да го омилостиви!!!Това е извратено!
Трудно беше да се повярва на повечето хора. Чудех се,защо са се съгласили да дадат показанияв полза на обвинението, защото очевадно беше,че лъжат и изопачават истината. Човек си казва „Ама да,никой от вас не казва истината.Просто искате пари!”По-късно съдебните заседатели ми казаха,че всички са преследвачи на пари и Чандлър, даже и Башир.
Д.К. Когато излъчиха оригиналното видео на Башир,даже не го гледах.Когато Майкъл почина го гледах по интернет и първата ми мисъл беше „Точно скалъпено, за да омаскарят Майкъл”.
А.Дж. Да,всичко е било нагласено.
Д.К. Гледах и си мислех „Башир изопачава всичко,което Майкъл каже”
Срамота е,защото се доверяваш на някого да те покаже такъв какъвто си.
А.Дж. Той пострада много от всички тези криминални обвинения.Цялата медия беше срещу него. Използваха я в съда за да се опитат да докажат,че е престъпник, изнасилвач на деца, похитител и извратеняк. Параграфите в обвинителния акт бяха безброй. Имаше 10 и още 4 по-малко застъпени, едно от които беше „даване на алкохол на малолетни”. Както ви казах,съдията се опитваше да насади това в съдебните заседатели и те поне по този параграф да до сметнат за виновен.
Д.К. Това беше едно от нещата за които Арвизо го обвиняваха, че е давал алкохол на Гавин и Стар.
А.Дж. Да.
Д.К. След като решихте да напишете книга,сте се срещнали със съдията и сте поискали разрешение да ползвате всички доказателства и съдебни преписи.
А.Дж. Да.
Д.К. Кое от всички тези доказателства ви се видя най-фрапиращо,толкова че да си помислите,че нещо куца в цялата история?
А.Дж. Най-основното беше несъмнено,че обвинителят явно лъжеше, но според мен беше подстрекаван от полицията в Санта Барбара да разкаже именно тази история. Казваха му „Не се притеснявай, ние ще ти помогнем да разкажеш какво точно се е случило.Знаем, че Майкъл е лош човек.” Ето такива неща му говореха. А на детето не му пукаше. То си искаше своите М&М.
Д.К. Известно ми е че,не са позволили снимките, които направиха на Майкъл през 1993 г. да се използват в съда през 2005 г., нали?
А.Дж. Да,така е.
Д.К. В книгата си споменавате,че процеса показа съвсем различен живот от този,който Майкъл е водил в действителност. Казахте,че сте видяли различна страна от живота му. Каква беше тя?
А.Дж. Ами видяхме, че наистина обича KFC и разни такива простички неща. Видяхме и спалнята му,беше ужасно разхвърляна.
Д.К. Когато сте се опитали да се свържете с издатели, сте се сблъсквали само с такива,които не са искали да имат нищо общо с настроения про-Майкъл. Как се почувствахте,още повече,че сте най-продавания автор на Ню Йорк Таймс?
А.Дж. Направо бях съсипана.Майкъл беше оправдан и заради това никой не искаше да сключи договор за издаването на книгата. Единствените книги,които биха публикували биха били само тези, които петняха името му. Не съм си мислила,че издателският свят е толкова предубеден.
Д.К. Преди такова нещо не ви се беше случвало нали?
А.Дж. О,не!
Д.К. Защо,мислите,че реагираха така? Заради нестихващата информация от пресата за Майкъл ли?
А.Дж. Мисля,че всички бяха негативно настроени и нищо не можеше да ги разубеди.
Д.К. Майкъл успя ли да прочете вашата книга?
А.Дж. О,не.Той така и не разбра,че пиша книга за него. Подозираше нещо, защото се опитвах да се доближа до него чрез Грейс и други хора. Сега си мисля, че даже и да знеше за книгата, нямаше да иска да я прочете. Този процес го погуби, а моята книга показва тъмната страна в живота му. Все пак се надявам да е бил щастлив. Но в същото време тя щеше да му припомни за зловещия период в живота му, когато помогна на едно болно дете, а се превърна в негова жертва.
Be part of history! Upload your photo to the Black & White Photo Morph now
http://www.sonypictures.com/homevideo/michaeljacksonthisisit/fanmorph/
Michael Jackson’s This Is It - Faces of the World
www.sonypictures.com
Pre-Order Michael Jackson's THIS IS IT on Amazon and iTunes today. See the event of a lifetime in theaters. Look for it soon on DVD and Blu-ray(TM). Reserve your copy today
http://www.sonypictures.com/homevideo/michaeljacksonthisisit/fanmorph/
Michael Jackson’s This Is It - Faces of the World
www.sonypictures.com
Pre-Order Michael Jackson's THIS IS IT on Amazon and iTunes today. See the event of a lifetime in theaters. Look for it soon on DVD and Blu-ray(TM). Reserve your copy today
Препоръчани теми