Еми, 
(Яд ме е, че не те познавам лично)
Днес ми е такъв ден. Щях да правя палачинки сутринта, ама ставам цялата оклепана, дошло ми по-рано. Айде всичките чаршафи в пералнята, още преди да съм си изпила кафето. Мразя да върша каквото и да е преди да си изпия кафето, не ми тръгва деня някак. Нищо, донасъбирам каквото има бяло, за да запълня пералнята,и съм благодарна, че матракът е оцелял. За палачинки е много късно вече, 9.30. Мъжо отива за закуски, аз ще храня децата, оставила съм ги уж за малко в хола, а аз шетам в кухнята и им хвърлям по едно око. Ралица нещо вика, хуквам, спъвам се и бутам купичката с вече готовата каша на земята. Калина се завтича да види какво става и стъпва в изсипаната каша. Изчистихме плота, пода, шкафовете,пантофите, нахраних децата, сядаме и ние. Мъжо се протяга да смени програмата и ми бута кафето. Заля покривката, пода, мене цялата, слава Богу дивана поне оцеля. Пералнята вече пере, аз пера покривката на ръка и свалям омацаните дрехи за да ги пусна с другата пералня. Добре, че имаме и сушилник. Олеее, съвсем забравих пюрето на детето. Водата е извряла, картофите са залепнали за касеролката. Хвърлям на боклука, търкам тенжерката и беля нови картофи. Още не съм си изпила кафето, споменах ли колко мразя да върша каквото и да е преди да си изпия кафето? Слагам новите картофи и отивам да приспивам Раличока. Бавя се повече, отколкото предполагах, но все пак хващам картофите малко преди и на тях да им изври водата. Пасирам и сядам пред компютъра с нова порция кафе. Калина иска да си играем. Чакай, маме, чакай да си изпия кафенцето. Опа, Ралица е будна. Връчвам я на баща и и започвам да чистя печката от изврелите картофи. Ох, стана пак обяд. Топля на едното чаве, храня другото, приспивам едното, другото, приготвям вечеря, простирам втората пералня. Не съм пила кафе следобеда, ама нали първото го изпих на обяд, добре, че беше силничко... Не рискувам да правя плодово пюре, ще размразя от готовите, но в цялата тарапана забравям да извадя от фризера. Нищо, добре, че въведох киселото мляко, ще яде мляко. Вадя млякото и раздрусвам енергично, в резултат на което кофичката се пука (много е хубаво това Боженци, ама много са им калпави кофичките!) и все едно съм си правила млечна маска на лицето и косата. За пореден път чистя, този път хладилника и пода. Нищо, не ми е за пръв път, поне в кофичката остана достатъчно за едно ядене. Остатъка от вечерта мина сравнително безаварийно, сложих децата доста по-рано по леглата, просто исках този ден да свърши по-бързо и се строих пред компютъра, където, ако имах малко повече мозък и много повече късмет можех да прекарам целия днешния ден. 
Тц, компютъра е една от малкото вещи, които преживяха днешния ден. Децата са болни, но вървят към оправяне. А това не е петък 13, просто мааалко по-стресов петък от обичайното ми ежедневие. Това ще е и вашето ежедневие, когато станете майки на 2-3 и т.н. деца. Beware and stay cool! 
, но засега не се сещам.
Няма да си играя повече с теб, щом е така 
Аз почти сътворих твоя ден, без прането, в добавка със смяна на бушон 
Вечерта се наградих с дозата, на сутринта не мога да стана... Искам временна отпуска от майчинските, дали ще мога да ги получа 
)! завърна се с гръм и трясък за радост на някои и вероятно за мъка на други /то пълно щастие няма така че... 
/,но важното е,че вече сме в пълен състав Пиши по-честичко Леко филмче,не усетих кога свърши.Неангажиращо е и не си вадиш кой знае какви поуки накрая,но е симпатично.Аз очаквах нещо по-различно,но не съм изобщо разочарована. ..... 
,не само от дивана,а и от спалнята и където и да го сложа,винаги върти дупе и си спуска крачетата,никой не го е учил,щом започна да ходи държейки се за мебелите започна и да се спуска сам от дивана и сега дори не ме е страх,че ще падне,много е добър и никога не тръгва с главата напред 
Ама недей така,аз се сещам за тебе,но си викам тя жената две деца гледа нямавреме за форума,то и аз бях изчезнала за месец с едно,а ти... и Бобо и Рая и дано като се запролети да се видим най-сетне,че е срамота.Колкото повече наближава 30-ти,толкова повече го удрям на спомени как раждахме с теб,как си говорехме след това,първи срещи с бебоците,беше хубаво,макар и страшно!:) 
Аз знам,че ти все така ще кажеш,но все пак благодаря 
