Публикувана: 10 ян. 2010, 22:35 ч.
Последно мнение: 11 ян. 2010, 23:42 ч.

Когато на човек престане да му пука

9 154
32
1

# 15 11 ян. 2010, 11:04 ч.

Мнения: 1 085

Цитат на: u2 в пн, 11 яну 2010, 11:02

Момичета, да уточня нещо. Не става въпрос за мен. За това казвам "глобално". Просто си седях и се замислих, ако на човек престане да му пука - за него си, за околните, за работата, за близките му, за семейството му и други.

Професионалистите да кажат, но това не се ли нарича депресия newsm78

# 16 11 ян. 2010, 11:09 ч.

Мнения: 836

Цитат на: corset в пн, 11 яну 2010, 11:04

Цитат на: u2 в пн, 11 яну 2010, 11:02

Професионалистите да кажат, но това не се ли нарича депресия newsm78

Или хормонален дисбаланс.

# 17 11 ян. 2010, 11:12 ч.

София
Мнения: 2 849

Въпросът е многопластов. Но например , когато изпитваш неистов стремеж или копнеж по нещо, в момента в който се примиряваш, че няма да го имаш, то става от самосебе си. Впрочем това има езотерично обяснение, което сега ме мързи да пиша надълго и нашироко. Но един вид, когато приемеш нещо, което не те устройва, ама го приемеш истински, вътрешно, убедено, без да се преструваш, плащаш кармичната цена и нещата се оправят.

Иначе - когато престане да ни пука за повечето несправедливости и неуредици около нас, започваме да остаряваме, предполагам... newsm78

# 18 11 ян. 2010, 11:14 ч.

Мнения: 31

да депресия на личността....зад такива въпроси винаги има нещо лично...но и не е задължително Thinking

ако спре да ни пука за другите и другото винаги ще ни пука за себе си....за мен няма човек ,който да не му пука изобщо !!!!Важна е темата ,ако нямаш интерес ...ще ти пука ли
като определиш приоритетите си ще разбереш..

# 19 11 ян. 2010, 11:30 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Не може да "не ти пука"!!! Чисто човешкото чувство, което те води от мисълта, че имаш дете за което да живееш, че имаш себе си и трябва да се съхраниш, че живота ти е даден за да го изживееш с ясната мисъл "На мен ми пука дори за това, че съм жива..."Всичко това е една частичка от пъзела живот... Не може да не ти пука, освен ако си решила да се откажеш от всичко... А тогава и смисъла се губи... yes

# 20 11 ян. 2010, 11:37 ч.

Мнения: 1 507

Цитат на: u2 в пн, 11 яну 2010, 11:02

П.П - Можем ли да живеем без да ни пука от нищо????

Аз поне не мога. А и не искам да живея така.

Давам пример - преди раздялата с бащата на детето ми, вече си бяхме казали и причинили толкова неща, че мен той абсолютно никак не можеше да ме засегне. Обидите му преминаваха като пролетен вятър, постъпките му бяха само регистрирани, настроянията му - дори не ги забелязвах. И тогава си казах "Време е!". Сърцето ми беше толкова закърняло, че нямаше какво да правя повече там.

И в работата нещата се развиха сходно. Щом престана да ме интересува развитието, всеки ден ми се струваше точно като предишния и нямаше какво да ме изненада, сметнах, че няма какво повече да си дадем.
За мен емоциите са важни, въпреки че съм съгласна, че не са добър съветник.

# 21 11 ян. 2010, 11:49 ч.

Мнения: 800

Емоциите не са добър съветник, съгласна съм, но къде сме без емоции.
Пука ми и не искам да престава за ми пука. Пука ми за децата ми, за семейството ми, за жилището ни, за тревичката отпред и поникналите още през януари кокиченца.
Все ми се струва, че това с депресиите си го правим сами, т.е. даваме се на проблемите и те ни засипват. Случвало ми се е, но аз съм от типа хора "отговорен до безобразие" и се хващам в ръце и си върша работата.
А на въпроса дали може без емоции и без да ни пука, може сигурно ако живеем сами, иначе как?
Мъж ми е от непукистите, да ама си преживява нещата и то доста нъвтре, така че?!?.

# 22 11 ян. 2010, 12:03 ч.

Варна
Мнения: 957

Цитат на: D.Stoyanova в пн, 11 яну 2010, 11:49

А на въпроса дали може без емоции и без да ни пука, може сигурно ако живеем сами, иначе как?

Тотална безотговорност? Нирвана?
Ни едното ще достигна, ни другото.

# 23 11 ян. 2010, 12:12 ч.

Мнения: 1

Според мен е необходимо да изясним какво точно имаме предвид под "не ми пука" и как изглежда това. Защото струва ми се, че ние използваме този израз при доста различни състояния. Тук някак май се говори за безразличие към света, което е следствие от много претърпени житейски загуби. В такъв случай може би темата е за това какво се случва с нас когато животът ни поднесе повече отколкото можем да понесем и емоциите станат толкова силни, че усещането е за неуправляемост и емоционално изчерпване от един момент нататък. Всеки доста индивидуално се справя с кризите, но колкото по-спокойно човек борави с емоциите си, толкова по-добре струва ми се. А на нас жените доста ни се събра в живеенето в това карйно объркано време и често не знаем кои сме и какво искаме, нищо, че твърдим обратното. Simple Smile

# 24 11 ян. 2010, 12:18 ч.

Мнения: 59

Никога не спира да ни пука.
Просто с времето се научаваме да приемаме нещата по леко.Примиряваме се,накак си.
Слагаме си задръжки и започваме да премълчаваме в повечето случай.
Много лесно го казах Joy

,но кога ли ще се науча да си държа езика зад зъбките..

# 25 11 ян. 2010, 12:26 ч.

Мнения: 1

Абе понякога няма как да приемем някои неща по-леко ако все ни се случват и случват.. да не ни 'пука' може да е сериозен проблем, когато се налага да взимаме решения за да променяме живота си, защото старите варианти за справяне не работят. За мен 'не ми пука' е една от най-зловредните версии на тихо нещастие, което много се пазим да не изпитваме.

# 26 11 ян. 2010, 12:37 ч.

Мнения: 166

Ако не е вродено, равнодушието е последният начин да се справиш с обстоятелство, ситуация, отношение, които не можеш да промениш. Това е моментът, в който разбираш, че можеш да промениш единствено личната си оценка за тях.

# 27 11 ян. 2010, 12:50 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Глобална демотивираност трудно би се получила, най-малкото защото хората: първо - са различни и имат различен праг на демотивация и второ - се променят т.е. променят не само прага си на мотивация, а и целите си и трето - често неуспехите действат като мотиватор, а не обратно.
Простичък пример - децата зареждат и мотивират да вървим напред.