Момиче, освен да си докараш някое автоимунно заболяване, друго няма да постигнеш. Научи се да живееш в мир със себе си. Хората ще се държат с теб така, както ти самата го правиш. Майната им на психолозите. Някои го наричат егоизъм, други себеуважение, трети самосъхранение и колкото и отенъци да имат тези думи винаги касаят отделния индивид, но погледнат под различен ъгъл. Помири се със себе си. Обикни се. А като се усетиш попаднала в подобно състояние, хвани се за косата и се издърпай като Мюнхаузен. Въпреки, че сме социални животни, човек живее САМ и колкото по-рано го проумее, толкова по-добре за него. Успех!
- Публикувана: 11 ян. 2010, 18:27 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2010, 02:11 ч.
искам да разбера себе си.
Май има устрем към уеднаквавяне на това,което е правила майка ти с това,което ти правиш сега-говоря за външен вид,това да искаш да се харесаш на всяка цена.Много лошо е,когато проблема тръгва от детството.Явно майка ти е изиграла голяма роля за сегашното ти състояние.АЗ виждам,че се разбираш,но явно няма кой да те изслуша и да те попита простички неща,това ти липсва.Наистина ти желая да си намериш половинка,която да те оцени такава каквато си,а не такава,каквото би трябвало да бъдеш в очите на другите.
Всичко,което правиш,е нужно да бъде от сърце,а не защото така трябва.
Всичко,което правиш,е нужно да бъде от сърце,а не защото така трябва.
А защо не се харесваш? Отговори си на този въпрос и ще се справиш и без психолози и психиатри...
Знаеш ли, имах такъв период в училище, когато просто не си разрешавах да се влюбя, нито пък общувах с тези, които бяха влюбени в мен, защото ме бе страх и дълго време нямах гадже, докато един доста по-голям от мен ме намери и ме измъкна от това бягане от хората и по-точно от момчетата. Той ме накара да разбера какъв ми е проблема, исках всичко да е перфектно (като в приказките) и се страхувах, че няма да бъде. Прекалено чувствително хлапе съм била, а иначе съм живяла в нормално семейство, умно и хубаво дете. Стари съученици са ми казвали, че съм била "надута", а аз просто бях "дистанцирана", затворена и дръпната.
Знаеш ли, имах такъв период в училище, когато просто не си разрешавах да се влюбя, нито пък общувах с тези, които бяха влюбени в мен, защото ме бе страх и дълго време нямах гадже, докато един доста по-голям от мен ме намери и ме измъкна от това бягане от хората и по-точно от момчетата. Той ме накара да разбера какъв ми е проблема, исках всичко да е перфектно (като в приказките) и се страхувах, че няма да бъде. Прекалено чувствително хлапе съм била, а иначе съм живяла в нормално семейство, умно и хубаво дете. Стари съученици са ми казвали, че съм била "надута", а аз просто бях "дистанцирана", затворена и дръпната.
Не я карайте да се връща в детството си - само ще задълбочите нещата.
Към авторката: Нормална депресия - появяваща се при лични житейски катаклизми .... ако питаш мен би бикло по-лошо да не ти пука ... което би значило че не си чувствителна. Знам че сега би предпочела да е така ,но пък за в бъдеще ..... никой не иска за приятел непукист .... както искаш така го разбирай
Към авторката: Нормална депресия - появяваща се при лични житейски катаклизми .... ако питаш мен би бикло по-лошо да не ти пука ... което би значило че не си чувствителна. Знам че сега би предпочела да е така ,но пък за в бъдеще ..... никой не иска за приятел непукист .... както искаш така го разбирай
Не знам причините за моите проблеми дали са в детството и в отношението на родителите ми към мен, но факт е ,че това е минало и дори да се върна назад не мога да променя нищо.Въпросът е как да се справя с настоящето.Може би наистина съм в депресия от промените които настъпиха в моя живот ,но трябва да се справя с това.Липсва ми човек с който да съм близка и емоционално и физически било то мъж или приятелка, но си давам сметка ,че дори и най близките ни не могат да ни измъкнат от блатото ако ние не положим усилие или не проявим воля.Това е на теория. На въпроса защо не се харесвам- не мога да отговоря -не харесвам лошата си половина - тази която ме кара да бъда неморална, импулсивна,вятърничава, но това е част от мен.Друг е въпросът че хората около мен не познават тази моя страна - за тях е другата половина-тази която е готова да направи това което очакват от нея.Понякога имам своите бягства , когато давам воля на лошото в мен и се чувствам добре за момента но не и пред хора които ме познават.Може би това е проблема че лошата иска повече свобода - иска да наказва , да се държи егоистично и да ме контролира.Май наистина съм за психиатър.
. На въпроса защо не се харесвам- не мога да отговоря -не харесвам лошата си половина - тази която ме кара да бъда неморална, импулсивна,вятърничава, но това е част от мен.
Всички сме така .... недей се лъга по вуртуалните порфили на юзърите тук....... не си за психиатър .. а за една хубава компания ... в която кажи точно това, което си написала тук... и после ..... каквото стане
Не сме всички така. Аз харесвам и "лошата" си половина от мен. И освен това съм намерила хора, които са ми достатъчно близки, за да споделям и тъмни кътчета от душата си. Нито ме е срам от тях, нито се опитвам да ги изкореня. Научих се да съм в мир с цялото си аз. Не робувам на общоприети схващания, а очаквания на хора,които не са ми важни, за това пък изобщо не ми дреме. Много по лесно се живее така. Дано намериш сродна душа, която да успее да те провокира да разкриеш истинското си аз. Няма по голямо удоволствие да виждаш, че те харесват такъв какъвто си. Но се опитай първо ти да се приемеш и харесаш.
Но да искаш всички да те харесват е абсурдно. Това със сигурност не може да стане.
Но да искаш всички да те харесват е абсурдно. Това със сигурност не може да стане.
Не знам причините за моите проблеми дали са в детството и в отношението на родителите ми към мен, но факт е ,че това е минало и дори да се върна назад не мога да променя нищо.Въпросът е как да се справя с настоящето.Може би наистина съм в депресия от промените които настъпиха в моя живот ,но трябва да се справя с това.Липсва ми човек с който да съм близка и емоционално и физически било то мъж или приятелка, но си давам сметка ,че дори и най близките ни не могат да ни измъкнат от блатото ако ние не положим усилие или не проявим воля.Това е на теория. На въпроса защо не се харесвам- не мога да отговоря -не харесвам лошата си половина - тази която ме кара да бъда неморална, импулсивна,вятърничава, но това е част от мен.Друг е въпросът че хората около мен не познават тази моя страна - за тях е другата половина-тази която е готова да направи това което очакват от нея.Понякога имам своите бягства , когато давам воля на лошото в мен и се чувствам добре за момента но не и пред хора които ме познават.Може би това е проблема че лошата иска повече свобода - иска да наказва , да се държи егоистично и да ме контролира.Май наистина съм за психиатър.
Нещата ще улегнат и ще си дойдат на място...
Само си припомняй всеки ден ,че няма как да се харесаш на всички.Не е и необходимо.
Всеки има своята "Тъмна половина..."
...Май наистина съм за психиатър.
Това, че размишляваш повечко не означава, че си за психиатър.
Задаваш си въпроси, на които не можеш да си отговориш сама - случва се. Нямаш ли близки приятелки, с които да споделиш и да се посъветваш?
Не сме всички така. Аз харесвам и "лошата" си половина от мен. И освен това съм намерила хора, които са ми достатъчно близки, за да споделям и тъмни кътчета от душата си. Нито ме е срам от тях, нито се опитвам да ги изкореня. Научих се да съм в мир с цялото си аз. Не робувам на общоприети схващания, а очаквания на хора,които не са ми важни, за това пък изобщо не ми дреме. Много по лесно се живее така. Дано намериш сродна душа, която да успее да те провокира да разкриеш истинското си аз. Няма по голямо удоволствие да виждаш, че те харесват такъв какъвто си. Но се опитай първо ти да се приемеш и харесаш.
Но да искаш всички да те харесват е абсурдно. Това със сигурност не може да стане.
Но да искаш всички да те харесват е абсурдно. Това със сигурност не може да стане.
И аз съм така, само дето много години ми отне да го постигна.
По принцип повечето ни проблеми се крият в детството ни, в семейстовото в което сме отраснали и взаимоотношенията вътре в него.
Дори и в началото да го отричаме и да твърдим, че всичко е било нормално. Никой не се жени за първия, изпречил се пред погледа му просто ей така.
Конкретно бих посъветвала авторката да се запише на курс по йога - казват че тези упражнения носят душевен мир и спокойствие.
А вместо на психолог да отиде при добър хомеопат. Това са хора, които могат да проникнат дори до най-дълбоките кътчета на душата ти и да те напътстват.
храниш ли се? колко си висока и колко тежиш?
Мисля , че с физическото здраве съм добре-164-74 кг.Понякога се храня неконтролируемо -така се успокоявам,после пак на диета , до следващия път.Преди месец и нещо посетих психиатър , но те лекуват всичко с медикаменти - изписаха ми едни розови хапченца - аз им викам "не ми пука"- когато ги пиеш - наистина всичко ти е розово.Спрях ги когато си мислех ,че нямам нужда повече от тях.Може би имам много свободно време в момента и всички тия мисли ме заливат.Не мога да ги контролирам.Знам ,че трябва време всичко да си дойде на мястото,но толкова години ги чаках тия промени, че вече нямам търпение.
Изобщо не си за психиатър.Болшинството хора са така...Просто си много млада ,а си преживяла доста.
Много млада? За мен 38 години не е много млада. Възраст, в която е нормално човек да е намерил себе си и да се е изградил като личност.
След като вече се е развела, сега е момента да посвети повече време на себе си, на това какво иска тя.
