Темата за отговорността, когатогледаш куче е огромна. Аз затова се колебая дали да си вземем такова, въпреки че сме с двор. Не знам дали ще имам време и възможност да откликна на всичките му нужди и т.н. А все повече се чудя как да се боря с патологичния ми вече страх от улични кучета. Лошото е, е малката също я е страх. Сигурно от мене го е попила, макар че никога не съм я плашила с куче, разправяла съм й хубави работи за тях, водила съм я да играе с такива и т.н.
Съгласна съм за отговорността! Когато човек си взима куче, трябва да е наясно, че ще го гледа поне 13 - 15 години и да се замисли ще е способен ли да носи такава отговорност за толкова дълго време!!! Защото в случая не става въпрос само да храни и извежда кучето, ами и да се съобразява и с другите хора - пречи ли им, не им ли пречи, как да направи така, че околните да не се чувстват засегнати по някакъв начин от тжва, че някой си е решил да гледа куче!
В БГ обаче никой не поема отговорност, когато се грижи за куче! И излиза, че хората, които ги е страх, нещо с тях не е наред!!! За мен задължително, когато се гледа голяма порода куче, трябва да му се слага намордник, да не се извежда на места, където има деца и пр. На мен ми е писнало парковете да имат функция на кучкарници и да не може човек да се разхожда спокойно! А аз толкова да обичам разходките в парка, обаче като стане някъде към 17 - 18 ч. и да се прибирам, че тогава става "нашествие" от тези животни
