Били ли са ви като деца?

  • 62 897
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 1 275
  • Мнения: 9
Бояна, не всички деца са еднакви, моля те. На едни действа, на други не действа този подход. Не може всички да сме еднакви, колкото и науката да иска да ни направи такива.
     Наистина клавиатурата се изтърка вече, както казва Сервилан.

# 1 276
  • София
  • Мнения: 15 167
Servalan Е, ти го изкара плевенската трагедия. Grinning Просто от прохождането до година и нещо след това тичаш малко повече след детето, а това е полезно за формата, например. Примерите с други деца, пързалки и прочее не са по темата за малките деца, защото дете на 1 или 2 е редно да бъде по- плътно придружавано от родител или гледач. На тази възраст едно, че не могат да се владеят, второ, не си знаят силата, не са координирани и могат да се случат всякакви инциденти, ако детето е на десет метра от възрастния. За тази възраст са предвидени и огромен набор обезопасители, прегради, ключалки и прочее. Да разчитаме, че бито или не, детето няма да пусне котлона или да излезе извън двора е много рисковано. И за по- големите деца на 4-5  не е лошо да има заключени шкафове с препарати и опасни предмети, защото и на тях не знаеш какво ще им хрумне.

Според мен, шамаренето идва и от нереалистични очаквания. Дете на 1 или 2 не може да мисли в перспектива и да се владее през цялото време, за да разчитаме на него, да стоим на страна, за да се учи само. Тук съм била винаги на едно мнение с Крейзи- в най- ранните години се очертават границите, а след това е трудно тепърва да се започва с тази работа. Детето на 1 може да не умее да се владее, но запаметява обяснения, ситуации и след това, на по- късна възраст ги прилага.

inna-bubulina
Всички деца са еднакви в това, че се учат от практиката. Съгласна съм,
че подходи да им се покаже, че има граници има много. Давам примери за методи позволяващи детето да не се шамари редовно. За инцидентните шамари вече казах и не виждам смисъл да се връщам към тях.

# 1 277
  • Мнения: 932
От това,което чета, ви моля много да престанете да обвинявате Виктори,че си е шамаросвала детето.Защото-съвсем категорично и ясно-аз съм най-лошата майка тук. Шамаросвала съм Елла от яд и безсилие. След "спокоен" шамар-т.е. такъв,с който целя да спра дадено поведение-не съм се чувствала гузно. Но след такъв в момент на яд...ужасно е. Смятам,че тогава човек удря доста по-силно и съвсем непремерено. Евала на майките,които умеят да разграничават ситуация,аз явно не съм емоционално зрял човек или каквото щете,но нервите ми не са издържали. За мен правилното решение беше да спра 100%. А и вече виждам,че и така нареченото нарочно плясване има точно обратен ефект /при моето дете поне/. Някакси спрях и да се ядосвам и нервирам.
Затова пък наказвам. Когато някой прекали,най-вече удари сестра си-отива наказана. Понякога на стълбите сяда,понякога на дивана,не е от значение. Стои минути според възрастта си,после отива и се извинява. Изморих се да обяснявам и говоря.А и не мисля,че е нужно. И двете много добре знаят,че не се удря,скубе и т.н.
Преди няколко дни Елла си позволи да ми посегне и удари. На всичкото отгоре дори 2 часа по-късно не покажа съжаление. Обидих й се и не й говорих цяла вечер,нито като я заведох на училище. На обяд ми се обадиха да ми кажат,че я боли корем и да дойда да я взема. Наистина я болеше. Но след 20 мин вкъщи й мина. Абсолютно съм убедена,че моят "непукист" го болеше коремче на психологична основа. Съмнявам се,че вече ще ми посегне. Но и знам,че не постъпих правилно,че това беше грешка спрямо нея.Но знаете ли...не се чувствам виновна. Не защото не съм,а защото съм човек. Защото човек се учи от грешките си. И колкото и да ни е трудно да си го признаем,със сигурност нараняваме децата си. Колкото и да внимаваме. Можем поне да си извличаме поука.

# 1 278
  • Мнения: 1 788
Бояна, то и 1-2 годишно дете едва ли някой твърди, че е редно да се тупва.
Аз поне говоря за 2-3-4 годишни деца и потувания. Simple Smile
Така, де, да изясним докрай недоразуменията.

# 1 279
  • София
  • Мнения: 15 167
Бояна, то и 1-2 годишно дете едва ли някой твърди, че е редно да се тупва.
Аз поне говоря за 2-3-4 годишни деца и потувания. Simple Smile
Така, де, да изясним докрай недоразуменията.
О, много хора не само го твърдят, но го и правят. Да не говорим, че прословутото "шляпване по памперса" се отнася само до тази възраст. Моята теза е, че ако във възрастта до 2- 3 години границите се поставят адекватно след това няма да се налагат шамари. Не твърдя, че децата на 3- 4 ще са кротки ангелчета, но поведението им ще може да се коригира много по- лесно и навреме с други средства.

ira_d манипулациите от описаният тип са по- вредни в дългосрочен план и от шамарите, но това е друга тема.

# 1 280
  • Мнения: 676
Аз имам въпрос към шамаросващите - как обяснявате на детето, което възпитавате с т.нар. "възпитателен шамар", че вие него можете да го удряте, а то вас не може?
Какви са доводите ви?
Малките на големите не могат да посягат, но големите на малките - да. Как се обяснява това правило на едно дете на 2-3 г. да речем.

# 1 281
  • Мнения: 1 547
Малките на големите не могат да посягат, но големите на малките - да. Как се обяснява това правило на едно дете на 2-3 г. да речем

Така, както се обяснява защо децата лягат в 20.30, а възрастните - не; децата обядват супа, а възрастните - не; децата закусват попара, а възрастните - не. Аз лично никога не съм се ангажирала в сравняване на малки и големи; такова нещо дори намирам за вредно. Децата трябва да знаят, че обитават личната си детска вселена, която е несъпоставима /и винаги ще бъде/ с родителската. Права имат, разбира се, но те не включват извършване на същите действия като възрастните. Както и обратното впрочем - позволеното за децата рядко е позволено и за нас  Mr. Green


P.S. Децата правят кристално ясна разлика между "големите" по принцип и родителите си. Ако детето се респектира от конкретна забележка на майка си и баща си, напълно е възможно същата тази забележка от страна на трети лица изобщо да не го впечатли. По същия начин няма знак за равенство между "тате ме плесна" и "всички големи имат право да ме плеснат".

# 1 282
  • Мнения: 503
Т.е. не винаги и завинаги можем да лишим едно дете от средата, която го провокира да прави страшни неща.
Аз предпочитам средата да си остане, каквато е, и детето ми да се научи да живее в нея. Не мога да променя света, за да пасва на детето, така че ще науча детето да се справя със света. Един вид детето да оцелява в средата, не на средата да й се налага да "оцелява" около детето ми.
Разбира се, контактите са обезопасени Grinning

ira_d манипулациите от описаният тип са по- вредни в дългосрочен план и от шамарите, но това е друга тема.
Детето е ударило майка си. Аз на нейно място щях да плесна шамар, ако не няколко, и да накажа. Неуважение към родителите не търпя под никакъв предлог.

Аз имам въпрос към шамаросващите - как обяснявате на детето, което възпитавате с т.нар. "възпитателен шамар", че вие него можете да го удряте, а то вас не може?
Какви са доводите ви?
Малките на големите не могат да посягат, но големите на малките - да. Как се обяснява това правило на едно дете на 2-3 г. да речем.
Нищо не обяснявам по този въпрос. Детето знае, че мама му плесва шамар по дупето, ако прекали с поведението си. А на тази възраст детето знае, че мама има права над него. Точка по въпроса. То само се досеща, че големите и знаещите имат права над малките и незнаещите. Затова се и старая детето да придобива самочувствие по отношение на себе си и всички останали, за да не му хрумне, че по-големите - които и да са - могат да го бият. Знае, че само мама може да го удари и никой друг (непознат/ не-член на семейството, да не се хванете пак за "само мама"). И crazy chick даде чудесно обяснение, мисля, че е по-добро от моето.

# 1 283
  • Мнения: 676
Някак си ми се струва, че има известна разлика между ежедневните дейности, които могат и не могат да извършват децата и боя. Ама щом казвате...

Виктори, прощавай - не ме интересуват ни най-малко методите ни възпитание, но твоето по-скоро звучи като дресировка. И колкото и да обясняваш как до шамар се стига само в изключително, ама изключително редки ситуации, след като е обяснявано нам си колко пъти, някак си в почти всеки твой пост прозира, че за теб този метод на укротяване на детето ти не ти е никак чужд. Ето, ако детето те удари, ти не просто, че няма да започнеш да обясняваш защо това не е редно, а направо си готова да го плеснеш няколко пъти и след това да накажеш.... Е, съжалявам, но това не ми звучи като крайна мярка, а като обичайна мярка що се отнася до нещата, които за теб са недопустими.


# 1 284
  • Мнения: 503
Виктори, прощавай - не ме интересуват ни най-малко методите ни възпитание, но твоето по-скоро звучи като дресировка. И колкото и да обясняваш как до шамар се стига само в изключително, ама изключително редки ситуации, след като е обяснявано нам си колко пъти, някак си в почти всеки твой пост прозира, че за теб този метод на укротяване на детето ти не ти е никак чужд. Ето, ако детето те удари, ти не просто, че няма да започнеш да обясняваш защо това не е редно, а направо си готова да го плеснеш няколко пъти и след това да накажеш.... Е, съжалявам, но това не ми звучи като крайна мярка, а като обичайна мярка що се отнася до нещата, които за теб са недопустими.
Няма защо да те прощавам, всеки има право на мнение и е нереалистично да очаквам да няма контра мнение на моето, особено пък тук Grinning
По темата. Във всеки мой пост говоря за шамари, защото темата се сведе до шамари. Разбира се, че съм запозната с метода, щом го прилагам. Другото, което държа да добавя, за да стане съвсем ясно, е че в моя дом това да удариш родител е недопустимо и се наказва доста лошо. Същото ще стане, ако детето ме напсува. Въобще неуважение към родител от този род не се толерира никак. Затова уча детето да не прави недопустими неща, защото резултатите няма да му харесат. И не, няма да седна да обяснявам защо не бива да ме удря. Ще гледам първо да му стане ясно, че това повече никога няма да се повтори. После ще се обяснявам, като мине наказанието и се гушнем.

# 1 285
  • Мнения: 984
Ето, сега ще ви кажа защо майките и бащите си позволяват да удрят с"възпитателна" цел : защото знаят, че малкото дете на може да нанесе същата болка.
Извратено е да знаеш, че някой е беззащитен и за негово добро /това е най-честото оправдание/ да биеш, за да го вкараш в желаната посока. Отвратително е и много подло.

На такива майки винаги казвам следното: "представи си, че детето може мигновено да ти отвърне със същото и със същата сила. Ще удариш ли?" В 99,9% отговорът е "Не".

Методиката "бий докато е време", т.е. на годинка детето вече знае, че майката може да постигне всичко чрез удряне води до последицата "агресивно поведение" или "подло, подмолно, прикрито агресивно поведение" при децата над седем години /знаете, че тогава социалното развитие на децата с норма в интелекта е най-бурно".

Сами си направете изводите.

# 1 286
  • Мнения: 2 510
Методиката "бий докато е време", т.е. на годинка детето вече знае, че майката може да постигне всичко чрез удряне води до последицата "агресивно поведение" или "подло, подмолно, прикрито агресивно поведение" при децата над седем години /знаете, че тогава социалното развитие на децата с норма в интелекта е най-бурно".
Но, не спрямо родителите.
Детето е ударило майка си. Аз на нейно място щях да плесна шамар, ако не няколко, и да накажа. Неуважение към родителите не търпя под никакъв предлог.
[/quote]
За какво трябва да се уважават родителите?
 Не трябва ли от едно дете първо да се обичат?
Бояна, за манипулирането не мисля да отговоря. Просто няма да го разбереш.

# 1 287
  • Мнения: 164
Ето, сега ще ви кажа защо майките и бащите си позволяват да удрят с"възпитателна" цел : защото знаят, че малкото дете на може да нанесе същата болка.
Извратено е да знаеш, че някой е беззащитен и за негово добро /това е най-честото оправдание/ да биеш, за да го вкараш в желаната посока. Отвратително е и много подло.

На такива майки винаги казвам следното: "представи си, че детето може мигновено да ти отвърне със същото и със същата сила. Ще удариш ли?" В 99,9% отговорът е "Не".

Методиката "бий докато е време", т.е. на годинка детето вече знае, че майката може да постигне всичко чрез удряне води до последицата "агресивно поведение" или "подло, подмолно, прикрито агресивно поведение" при децата над седем години /знаете, че тогава социалното развитие на децата с норма в интелекта е най-бурно".

Сами си направете изводите.

Мишона,  smile3501

# 1 288
  • Мнения: 503
Ето, сега ще ви кажа защо майките и бащите си позволяват да удрят с"възпитателна" цел : защото знаят, че малкото дете на може да нанесе същата болка.
Извратено е да знаеш, че някой е беззащитен и за негово добро /това е най-честото оправдание/ да биеш, за да го вкараш в желаната посока. Отвратително е и много подло.

На такива майки винаги казвам следното: "представи си, че детето може мигновено да ти отвърне със същото и със същата сила. Ще удариш ли?" В 99,9% отговорът е "Не".
Детето ако можеше да отвърне със същата сила, вместо на ДГ, щях да го водя да разтваря чували от камиони или да работи като хамалин и да печели пари. Ако печели пари, значи вече е голям и няма нужда да го възпитавам, каквото станало, станало.

За какво трябва да се уважават родителите?
 Не трябва ли от едно дете първо да се обичат?
Трябва, защо да не трябва? А "защо трябва да се уважават родителите" е най-голямата глупост, която съм чела от теб. Отговори си сама, ако не можеш, значи твоето дете няма защо да те уважава. Все ми е едно.

# 1 289
  • Мнения: 984
Детето ако можеше да отвърне със същата сила, вместо на ДГ, щях да го водя да разтваря чували от камиони или да работи като хамалин и да печели пари. Ако печели пари, значи вече е голям и няма нужда да го възпитавам, каквото станало, станало.

Аха. Това си могла, това си дала на детето си. После то ще търси начини да не повтори твоите грешки, а резултатът ще е мултиплициране на насилието в семейството - хамалска професия - бедност - социална изолация - насилие и първобитни взаимоотношения....

Бърка се страха, ужаса от нараняването, с уважението.

Общи условия

Активация на акаунт