Били ли са ви като деца?

Е как ще ме обориш с броя семейства? Не прочете ли какво ти писах? Към момента децата в домове са се трупали с годините и основно са такива, които са били оставени там (уж) с намерението да бъдат взети отново, когато родителите имат възможност. Този момент така и не настъпва, но по законите до сега държавата нямаше право без писменото съгласие на родителите да предлага децата за осиновяване. Това се промени и от началото на тази година голяма част от тези деца са включени вече в регистъра за осиновяване. Та нека да изчакаме няколко месеца / години и да видиш колко деца ще останат в домовете! А пък за здраво детенце българче до три години може и битка между семейства да настане! Скоро хората няма да имат предразсъдъци и да осиновяват и ромчета и деца с увреждания, но тази проблематика е далеч от темата!
Относно социалните работници - те имат знания, умения и тактики да разберат как се чувстват децата и без да получат писмен отчет от тях, подпечатан с кръв 

Говориш за относителни неща като за факти, не се знае какъв ефект ще има закона, лично аз не вярвам този така силно положителен сценарии да се разгърне в цялата си красота и мощ. Може да има леко повишение на посочената цифра, но не и невероятния бум, за когото ти говориш.
Пак казвам-социалните работници не са пенкилер.

Ами, била съм свидетел на такава защита на няколко пъти, така че явно можеш да я очакваш.
Не разбрах-какво му пречи на родителя да прави детски работи, не разбрах?
Забравяте, че сме преди всичко хора, правим грешки, имаме слабости и недотам бляскави моменти, и така както на детето му е простено на моменти да бъде просто дете, така и на родителя му е простено да бъде просто човек. Пак уточнявам, не говоря за крайности.

От 20 страници почтни никой не отговаря на въпроса дали са го били като дете. Темата отдавна се измести и изгуби смисълът си.

Може би никой не отговаря на въпроса от заглавието, но сега ще ти копирам какво я вълнува в крайна сметка авторката . "Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно?" Мисля, че все още темата не се е отклонила от предназначението си.
Ако е така, авторката да каже.

Не разбирам как така на детето му е простено на моменти да бъде просто дете???

Ти досега не си казала - теб удряли ли са те?

Предварително се извинявам за дългия пост. Просто ми беше невъзможно да отговоря по-кратко на въпроса.
Ира, от вчера вече няколко пъти започвам да отговарям на въпроса ти, пиша надълго и нашироко в Word-а, но все не ми харесва. Няма хапче за това (възпитание без шамари) естествено, нито универсална рецепта. Според мен, на първо място трябва да се вземе решение.Трябва вие и вашия съпруг да поговорите и да решите да не удряте повече детето. Ако вземете такова решение и за вас шамара просто спре да съществува като алтернатива, убедена съм, че ще намери начин да се справите с възникващите проблеми и ситуации! Трябва да вземем пример от мъжете, които се промениха масово и престанаха да бъдат командирите в къщи и да господарстват благодарение основно на физическо и финансово превъзходство. Е, разбира се, много им помогнаха разните закони против насилието, агенции и приюти в защита на жените, жертви на тормоз. Помогнаха им и самите жени, които масово започнаха да ги изоставят и да се развеждат. Така ги възпитаха, че те си знаят, че е недопустимо да бъдат агресори и ако искат да се слуша думата им трябва да използват по-трудни, заобиколни пътища и най-вече словесното убеждение. Е, сега не винаги става на тяхната, имат по-малко свободно време за футбол и ракийка, но връзките масово са по-близки, дори и секса е по-хубав, защото жените са с повече самочувствие и свободно време и т.н.
Да приемем, че сте взели решението вече, тогава е време да се събере информация – има страшно много източници. Представете си, че сте си поставили за цел да станете отличен готвач или да откажете цигарите или да отслабнете. Ровите се в нета, купувате книги, обсъждате с приятелки, търсите съмишленици и т.н. Цялата информация се пречупва през призмата на вашите разбирания и основни ценности и вие подбирате най-близките до вас техники за действие.  Започвате да ги прилагате с много обич към детето.  И с още повече постоянство. Ще бъде доста трудно, особено в началото – например първия месец (като всяко ново начало). Би било чудесно, ако можеше  да се започне на чисто, когато детето е още бебе.
Сега ще резюмирам накратко съветите, които дават повечето книги за отглеждане на деца. Казват, че е много важно да има правила – за поведението в къщи, за поведението на улицата, за отношението към възрастните, към децата, към децата с увреждания... Ако детето е по-голямо и разбира, правилата могат да се напишат от всички заедно. Например – не се влиза в къщи с обувки, вечерят всички членове на семейството заедно, между закуската, обяда и вечерята се ядат само плодове, нищо не се чупи умишлено, не се играе с топката в хола и т.н. В книгите съветват да включите всичко важно, целта е да не са много правилата, само най-важното, защото иначе стават трудни за усвояване от детето. Когато се направи списък с правилата, срещу всяко правило се решава какво ще бъде наказанието за  нарушение на правилото. Ако и когато детето наруши някое правило, то моментално трябва да бъда наказано съгласно изготвените правила. Не трябва нито един път да се пропуска наказанието, нито защото в момента детето е изключително сладко, нито защото  сте изморени. Психолозите казват, че яснотата по отношение на правилата, както и яснотата и сигурността в последващите наказания са много важни за спокойствието на децата и те се чувстват сигурни. Правилата трябва да се преразглеждат на определен период от време за отпадащи забрани и т.н. Важно е наказанията да съответстват на провиненията – да има справедливост. Наказанията трябва да са сравнително кратки и абсолютно изпълними. Важно е, когато децата могат да осмислят определено правило, то да им бъде обяснено. И да не се уморявате да повтаряте, децата помнят от предния път, но за тях е чудесно да получат няколко пъти еднакъв отговор.
Важно е да се опитваме да се намалят случаите, в които се създават предпоставки за нарушаване на правилата. Личния пример е от първостепенно значение. Ако в правилата сте написали, че обувките се прибират в шкафа за обувки, а любимия тати ги оставя в коридора, не се очаква детето да спазва правилото. Освен това е хубаво да се грижим децата винаги да имат интересно занимание. В зависимост от възрастта им вече се продават доста семейни игри и т.н. Чудесно е ако може детето да се води на различни спортни занимания – от баба, дядо или вас, който има възможност – плуване, ски, катерене на стена, спортна гимнастика, карате, велосипедизъм  и какво ли още не. Така детето изразходва енергията и вечер не му се буйства чак толкова много. Освен това създава приятелства  и се учи на дисциплина (което е много важно). Сещам се за една приятелка, когато пътувам с тях в семейната им кола децата сядат без никакви възражения всеки в неговата седалка, после чакат майка им да почне да им чете книга (може и да се свалят приказки на диск и да се пускат в колата).  Има много други трикове за избягване на нарушаването на правилата. Много ми хареса този с предоставянето на избор. Ако искате детето да си обуе чорапите, вместо да му се каже обуй тези чорапи, може да му дадете избор – кои чорапи искаш да обуеш днес – белите или червените? Когато то реши само ще е много вероятно да изпълни с желание необходимото. Така за всяко нещо от малко на детето е хубаво да се дава избор, в началото винаги между две или повече напълно приемливи за вас алтернативи. Например – какво искаш за ядене за обяд – пиле или риба? Психолозите казват, че колкото по-голямо става детето, толкова по-малко ограничения в избора трябва да има. До такава степен, че чак съветват да не се месим в избора на детето, когато то започне да дружи с неподходяща компания (ако е над 14 години).
За най-малките, в книгите за отглеждане на деца има и доста съвети за обезопасяване на дома. Преди да прочета никога нямаше да се сетя за някои от методите.
В заключение да кажа, че според мен най-добре да се прочетат няколко книги, дори и да е за обща култура. Поне една чудесна идея за повече хубави моменти на вас, на вашето дете или на двамата заедно ще откриете.

Татко не - той ми изнасяше лекция честно казано предпочитах един шамар пред лекция.
Майка да - до 4-5 клас ядох бой не много но 3-4 пъти  годишно за профилактика. И помня още 3 шамара от нея напълно заслужени.
Дъщеря ми съм я удряла веднъж но ми беше изкарала акъла, но ако някога ми причини това което аз съм причинявала на майка и татко ще я ударя отново.

баща ми най-вече ме биеше, но и майка ми ме е била няколко пъти,
Това не се прощава, аз все още не съм им простила
не бих ударила дъщеря си, защото знам че това се помни за цял живот и за това прошка няма, защото това  е насилие, а за
насилието причина и обяснения на този свят няма

От отговорилите пряко на въпроса изглежда, че няма универсален отговор за това непростим ли е шамара или не. Имаше писали, които са яли шамари и ги помнят доживот, засегнати са дълбоко и не могат да простят. Имаше обаче и такива (включително и аз), които смятат получените шамари за заслужени, не таят лоши чувства и не са засегнати емоционално. Хората са различни, но и шамарите са различни, не само физически но и по контекста, отношението, конкретната ситуация и т.н. Иначе нямаше да има хора от втория вид. Затова според мен няма еднозначен или правилен отговор на въпроса за шамарите. Всичко зависи от ситуацията и цялата комбинация от фактори, включително характерите на родителите и децата.

Аз споделих,че съм била бита и че съм против боя.
Прочетох и много други ,които са отговорили точно според въпроса на темата
Върни се назад и прочети

Хората могат да се разделят също така на такива, които са осъзнали последиците за тях от шамарите и такива, които не са ги осъзнали. При равни други условия, дори и малко да са ви удряли, това е направило живота ви макар и малко по-тъжен и отнело нещо, макар и малко от личността ви.
Дали ще обичате родителите си и дали ще им се сърдите зависи и от много други неща.
Аз лично обичам много моите родители и бих им простила всичко, защото те са направили най-доброто на което те самите са били научени и способни и според традициите и вярванията на времето, в което са ме възпитавали. Също да кажа, че смятам, че съм станала добър човек, имам доста професионални успехи в живота и т.н. Обаче, дали моите постижения се дължат на факта, че са ме възпитавали с бой? Не мисля. Според мен, без боя щях да съм още по-щастлива и още по-спокоен човек и нямаше да се налага да се боря с някои комплекси.
Истината е, че когато хората вярват в нещо, са склонни да оправдават наличието му, дори и да им носи болка. Например, дори и в днешно време в разни китайски села като почине мъж, живата му съпруга трябва да го последва в гроба. Нейните родители приемат това, защото го смятат за правилно или просто не мислят, че има друг вариант. Смятат, че така е устроен живота.
Дори в днешно време, възрастните хора, а и някои млади казват, че искат да се върне социализма, казват че искат да се върне патриархата и мъжете да "възпитават" жените си, които пък да бъдат отритнати от обществото, ако се разведат. И т.н.
Нашето поколение претърпя доста преврати в обществения строй, в мисленето, в традициите и какво ли още не. Много е трудно да сложиш началото на нови методи на възпитание, защото няма традиции в това отношение, няма опит, освен това обществото все още е настроено към небитите деца като към глезени, непълноценни деца. Затова, според мен, би било чудесно, ако ние просто решим да не удряме детето си и поне да не го правим умишлено, за негово добро. Да спрем да пропагандираме шамара като правилния метод на възпитание, защото виждам, че доста майки от темата много обичат децата си и рядко ги удрят, все пак те ме нападат като казвам, че шамара трябва да е изключен от репертоара на родителите, защото се чувстват засегнати, сякаш ги обвинявам, че не правят най.доброто за детето си. А може би това е точно тяхното най-добро...

read only, престани да правиш анализи за всички, на база твоите собствено възприятие за нещата.
Не съм привърженик на възпитанието чрез бой, шамари и т.н. Но твоето ми се вижда вече прекалено, да правиш анализи на хора, които не познаваш.
Да, като малка майка ми ме е удряла. Мога да се закълна, че това по никакъв начин не ми се е отразило, нито е направило живота ми "по-тъжен или е отнело нещо от личността ми". Можеш да говориш само от свое име.
Всичко зависи от човека и от начина, по който той възприема нещата.
Можеш ли да допуснеш за момент, че не ти е съвсем ясно абсолютно всичко?
Можеш ли да допуснеш и различно от своето мнение?

Всеки втори пост в тази тема е твой. Усилено се опитваш да наложиш това, което мислиш. Ами спри се малко. Темата не е за това как ти виждаш нещата. Добре, разбрахме тезата ти. В много голяма част аз я приемам. Обаче ми се струва вече прекалено.

             Аз също споделих ,че съм била бита.Преди години шамарих и децата си ,но осъзнах че
    не това е начина ,за да постигна нещо.Сега съм доволна че успях да се преборя с "модела на поведение",който имах за пример.
    Разбрах че многото разговори и общуване с децата ,носи по-голям успех относно възпитанието им.

Либи, вече виждам, че си имаш проблем, може да е от шамарчетата - липсва ти спокойствие и толерантност, прага ти на търпимост е нисък. 
Относно честото писане в темата, не виждам ограничение, наложено от правилата във форума. Ако искаш обърни се към администратор.
Имаше една приказка, тя е и по темата актуална:
... и ми помогни да приема това, което не мога да променя...
Явно трябва да поработиш върху себе си 
Всичко хубаво ти желая   
Относно допускането на различно мнение - не и по тема която казва "да" на насилието.
А пък ти като си била удряна, ако след шамара си била в еднакво състояние, както и ако не те бяха били (т.е. не по-малко тъжна), защо тогава са те удряли. Какъв е бил точно ефекта, може ли да обясниш?