Били ли са ви като деца?

  • 62 764
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 7
За оценки никога не са ме били вкъщи.
Спомням си,че един път с брат ми(да сме били 9-10 годишни лапета) се катерихме на керемидите в къщата на село и дядо ни чакаше долу.След като слязохме,хубаво ни ошмули по краката с една тънка дрянова пръчка.Абе,като се сетя какви глупости сме правили в детските години,косата ми побелява.Детска работа. Simple Smile

# 616
  • Мнения: 2 510
Прочетох до 27 страница и най-много се учудвам, че родителите не приемат плескането на деца за тяхно безсилие да се справят със ситуацията или техни грешки в миналото довели до това положение!
Може ли някой да ми обясни това положение?

# 617
  • Мнения: 164
Не мога и аз да си го обясня, не съм психолог.Не са ме били, аз никога не съм посегнала на децата си. Не може от позиция на силата да малтретираш дете в пъти по-слабо и крехко от теб. Грехота е!!!Все едно мене 150 кг. мъж да ме млати , независимо от причините.
Никога сърце не ми е давало да ударя детето си ,не мога да проумея обратното. Насилието не е решение, не е възпитание.

# 618
  • София
  • Мнения: 44 467
Ето на - признавам си, че не можах да се справя с хапането!
Говорила съм , наказвала съм, плескала съм - е нямаше оправия, бях безсилна.
Добре, че го израсна.

# 619
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 064
Майка ми ме е пошляпвала, баща ми - никога не ме е удрял, той крещеше.
На майка ми съм й простила, на баща ми не.

Боже мили! Какво ли ще кажат моите деца след време...
Не го мисли от сега. Твоите деца едва ли са като мен.
Това, че не съм простила неистовите крясъци на баща ми не значи, че не го обичам.
За мен крясъците му само са ми навредили, не е хубаво някой да ти зее насреща за всяко нещо.
Когато му бях напсувала на майка, той само ме погледа обидено, а майка ми веднага ми шляпна цигански шамар през устата, бях към 13-14 годишна.
Шамара не беше силен, но след него така се засрамих, че повече не си и помислях да псувам някой на майка.
За мен пошляпването по дупе, ръце, дърпането на уши, придружени със забележка, когато трябва, са си  възпитателни.
Побоя, унижението и стъпкването на самочувствие си е подсъдно.

# 620
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 064
С Габи се старая да говоря, въпреки че тя е тежък характер. Кой каза козирог...
И като не и угодя нещо, започва да ги ръси едни:"Ще те пребия, ще те смачкам и пр."
Ужас!
А не съм я удряла от три години сигурно. Преди това някое шамарче по дупето, като ме ухапе.
Точно след репликата "Ще те пребия, ще те смачкам и пр." трябва да следва ответна реакция от твоя страна. На 6 години ще те пребива, а когато стане на 15-16?

# 621
  • Мнения: 4
Най-интересното за мен от всичко прочетено до тук е, че 90 % от майките не смятат че един шамар е бой  Shocked В смисъл за повечето е съвсем нормално от време на време да удряш по един шамар на лапето и това не било бой, а се казвало възпитателен шамар. Шок и ужас ви казвам  Shocked
Тук сега резонно изниква въпроса - кое или какво е бой и един шамар бой ли е? Значи ако някоя от вас смята че един шамар не е бой, моля да заповяда при мен аз такъв шамар ще ѝ завъртя че съм сигурен че ще си промени мнението за това един шамар дали е бой или не.

# 622
  • Мнения: 1 749
Най-интересното за мен от всичко прочетено до тук е, че 90 % от майките не смятат че един шамар е бой  Shocked В смисъл за повечето е съвсем нормално от време на време да удряш по един шамар на лапето и това не било бой, а се казвало възпитателен шамар. Шок и ужас ви казвам  Shocked
Тук сега резонно изниква въпроса - кое или какво е бой и един шамар бой ли е? Значи ако някоя от вас смята че един шамар не е бой, моля да заповяда при мен аз такъв шамар ще ѝ завъртя че съм сигурен че ще си промени мнението за това един шамар дали е бой или не.
Говори се (поне от там, откъдето пиша аз), че има разлика между пошляпване, и бой.  Определено между двете има такава...

# 623
  • Мнения: 7 914
Разбира се, че и един шамар е бой. Особено  когато е с "възпитателна" цел.

# 624
  • Мнения: 1 479
Не са ме били,но сьм отнасяла яки шамари от баща ми.Шамарите бяха за :неспазване на час за прибиране в кьщи.Още ги помня и му го натяквам,защото сега не дава и "косьм да падне" от главите децата ми. Mr. Green

# 625
  • Мнения: 1 749
Разбира се, че и един шамар е бой. Особено  когато е с "възпитателна" цел.
Rolling Eyes Искаш да кажеш, че между удар с юмрук или предмет, и прост шамар няма разлика? "Възпитателни" цели няма да коментирам.

# 626
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 064
Значи ако някоя от вас смята че един шамар не е бой, моля да заповяда при мен аз такъв шамар ще ѝ завъртя че съм сигурен че ще си промени мнението за това един шамар дали е бой или не.
А ти за какво ще ми удряш шамар? Ей тъй, ще дойда и те ще ме удариш? Ти това ли си представяш, че правят някои майки - ходят при децата си и без причина ги шамаросват?

# 627
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 064
Не са ме били,но сьм отнасяла яки шамари от баща ми.Шамарите бяха за :неспазване на час за прибиране в кьщи.
За неспазване на час, баща ми ми крещеше. Даже и за 5 мин закъснение. Направо откачах. За това й в пубертета го лъжех за най-незначителни неща.
С майка ми не беше така. Последно в 10 клас ме би с един ботуш през дупето (щото много закъснях и тя беше тръгнала да си обува ботушите да ме търси), но им бях изкарала акъла. След това не ме биеше повече, но знаех, че като се ядоса, значи съм прекалила.
Баща ми и сега крещи, но вече и аз му крещя (една кръв сме, какво да направя), но с майка ми се в отлични отношения, не се караме, не се бием, по-скоро сме приятелки.

# 628
  • София
  • Мнения: 2 565
Интересно, когато биещите родители остареят и вече не са толкова "силни" физически, как биха възприели едно дърпане на ухо например, или едно леко шамарче, така де, когато има "причина", от благодарния и добре възпитан наследник.

# 629
  • София
  • Мнения: 44 467
Абе не знам за бой, но голямо облекчение ми донесе откритието, че и аз мога да се разкрещя на баща ми, когато той ми се разкрещя.

Общи условия

Активация на акаунт