Били ли са ви като деца?

Важно е също тези майки, които не прибягват никога до шамари, да се замислят добре дали възпитават детето си изобщо и да се откажат от мита, че да му кажеш нещо и то да не те чуе/послуша е възпитание, само защото си отворил уста, пък резултата какъвто ще да е.

Тупаникът не е единствения начин да си подсигуриш "резултата".

И аз апелирам за това.

Тези теми винаги предизвикват много емоции и то негативни. И по- назад казах, че ми приличат повече на игра на Counter-Strike, а не на разговор.

Не го приемайте като заяждане, но "всички го правят" не е философският камък на родителството и не е нужно от такава тема всички да излезем с един и същ извод. Не виждам повод с виртуален бой да налагате боя като възпитателно средство. Всеки от нас е поне толкова образован, че да може да пише и чете, съответно да събере достатъчно информация за отглеждането на деца и след това да я приложи според представите си за най- добро.

Знаете ли,аз съм сигурна,че на Виктори детето е спокойно,обичано дете,без психически травми до живот За мен е пределно ясно,че тя е интелигентен човек и изказванията й съвсем не са протест срещу вас нито крещят в ярко червено: "Бийте си децата за всяко провинение.Така се възпитава!". Така че не виждам защо се настройвате срещу нея.
Повече ме притесняват изказвания от рода на "Като цяло не харесвам деца". Е,аз пък не харесвам теб. Това не значи,че не искам да идваш в ресторанта,в който аз ходя или да влизаш в супермаркета,в който аз пазарувам. Аз ще се съобразя с бавната ти походка, броенето на стотинки на касата,флегматичното нареждане на продукти / шумахерското ти движение из стелажите, пререждането и бутането да вземеш последните два ориза на оферта. Съответно високото хилене в ресторанта,разкарването на моя сервитьор по 100 пъти,така че другите се чудят кога ще стигне до тях и масата за 8,която си заела с гаджето. Така че очаквам и ти да се съобразиш с не до там професионалното криволичене на моето дете с малката му пазарска количка,тегленето на морковите и даването на пари на касата. Не знам защо като сте възрастни сте решили,че не дразните и сте по-малко досадни от децата И ако моето дете ви пречи,защото се смее силно в ресторанта,то на мен ми пречи вашата кола на тротоара и кучешките лайна от вашето животно. Светът навън е общ и всеки се съобразява с всеки. Глупости от рода на "в магазинът се ходи без деца" или "ресторантът е само за възрастни" няма да ме трогнат. Освен ако не ми платите детегледачката,за да отида да си купя марули,че да не ви преча. О,преди да излезете,бихте ли проверили маршрута на рейса,защото колата,с която отивате за картофи,замърсява въздуха,който диша моето дете.
А за да се върна на шамарите: не е моя работа дали А или Б удря шамар,когато детето му е прекрачило границата или Д или Е само говорят на детето си. Те го познават най-добре. Интересува ме единствено утре,когато моето дете се срещне с вашето,и двете да знаят,че да се удрят и крещят е грешно,че към останалите хора навън се отнасяме уважително и че на опашката се чака.
Интересува ме също дали ако видите пак жената,която размазва устата на детето,защото се е изцапало с чипс,ще стоите безучасно /не е обвинение към никой,само използвам ситуацията/.
Всичко останало са празни приказки.

ira_d, съгласна съм в частта на поста ти относно Виктори.
Другата част е лична нападка към мен. Въздръж се, моля те.

Така е наистина. Но това,че не харесваш деца и смяташ,че неудряните никога са,цитирам " " не е ли лична нападка? Приключих с шамарите към моето дете,това значи ли,че не го понасяш без да го познаваш?
Ако нямаш деца,те разбирам. И аз мислех,че 99% от хлапетата навън са лигави малки хулигани и че моето никога няма да прави ТАКА. Като ТАКА беше много обширно понятие и сега си давам сметка,че представата ми за Маша от приказките и Робот са били много далечни от реалността. Знам,че ще прозвучи ужасно,но един ден ще разбереш

Хайде, стига сте спорили за глупости.
Независимо, че всички са деца, това не означава, че задължително трябва да се умиляваме и да подскачаме от радост при вида на всяко едно дете. Да се държиш мило, внимателно, да се усмихнеш, когато насреща ти има дете, да съжалиш дете, е едно, но да примираш от радост всеки път.
Просто едно ти е по-симпатично, друго - по-малко и т.н. Едно искаш да го гушкаш и мачкаш, друго просто да му се порадваш отдалече, а трето - просто подминаваш с усмивка и т.н.
Само не ми казвайте, че всички деца са Ви симпатични, точно толкова, колкото Ви е симпатично и Вашето собствено. Защото хич, ама хич не е така и не случайно е казана приказката: "Моето гардже си е най-хубаво!". Когато става дума за възпитание, не би трябвало да се опираме на думите за гарджето, а точно обратното - тогава децата се поставят наравно. Т.е. ако моето бие Вашето, аз трябва да се скарам подобаващо на моето, а не да се врътна важно с думите: "Ми, че то Ваш'то му взема играчката, що да не го бие..." (това пак от реални, лични наблюдения).

Може и да не разбере. Мен лично един определен тип дечица ме дразнеха неимоверно по време на древното ми моминство, но продължават да го правят и сега, след като се влях в редиците на гордите матрони. Няма да крия, че внедрявам поне 70% от децата, които виждам, в този въпросен и крайно неприятен вид. Врещят, лигавят се и те гледат сополиво и невнятно. Да твърдиш, че се възторгваш от всички деца е точно толкова лицемерно, колкото и да твърдиш, че си очарован от всички възрастни. Няма как да стане.

Не харесвам деца, да. И по наблюденията ми тези, които са възпитани, мили и симпатични, понякога са яли шамар за лоши постъпки. Другите, които са ..." " са точно продукт на "говоренето" и: "Не, мило, не прави така." /нищо, че милото в момента се опитваше да бръкне с пръчка в ухото на улично коте/
Надявам се никога да не разбера.

Извинете, че прекъсвам откровенията на тема кой кого не харесва и кой от каго се дразни, но ми се иска да изясня една явна заблуда.

А именно, че мнозинството от днешните деца никога не са били ошамарвани. Наскоро пак четох за някакво проучване на Гълъп, в Америка или Англия - не си спомням, в което 90 и нещо %!!! от родителите признават, че са удряли или удрят децата си. Съмнявам се в Бг нещата да са по-различни.

А имаш ли наблюдения върху това, какво всъщност представляват възпитаните, мили и симпатични, шамаросвани, както и другите - тези, с които е разговаряно? 
Аз лично си го обяснявам така: мразиш уверените, постигащи без особени усилия целите си + мразиш деца по дифолт, ти си знаеш защо.

Оооооооооо, Минзухар, ти си екстрасенс! Провала ли си да печелиш от това?

Момент! Тук не става въпрос за това да ХАРЕСВАШ чуждите деца. А да се съобразяваш с тях,както и техните родители се съобразяват с теб. Може да не харесвам всички възрастни,но това не означава,че не харесвам по-голямата част от тях. Богиня,твоите приятели са такива,които никога не са били удряни ли? За мен това изказване за небитите деца е прекалено тесногръдо.
Ако се надяваш никога да нямаш деца,ти пожелавам да е така. Ако сега смяташ,че за да го възпиташ трябва да го биеш,по-добре така наистина. Пак пояснявам,че не защитавам нито едната теза,нито другата. Смятам,че има деца, на които един шамар ще подейства отрезвително и други,на които може никога да не удариш и да възпиташ.Проблемът на разлигавените деца не е в липсата на шамари,а в липсата на последствия. Проблемът на детето не е,че се опитва да бръкне в ухото на котката с пръчка-то е дете-а в реакцията на родителя,който стои и малоумно обяснява.
Но ако,без да имаш деца, смяташ,че ще ги биеш,за да не станат лигави,по-добре недей наистина.

Богиня,малко ми стана мъчно за теб.. Никога не казвай това,че не искаш деца,дори да си го мислиш.. Много тъжно....

Темата доста се е отклонила.. Незнам дали има асоциация ,която да разботи с малтретирани хора,да им помага да намерят себе си и да отглеждат нормално децата си...

 Едно малтретирано детет губи страшно много време ,докато разбере разликата ,между свободният избор и натрисането на всичко насила..През това време другите деца вече градят истински живот, за жалост...