Дона, никой не казва да се раздават шамари на ляво и на дясно. Ами, ако не след 3-месечно, а след 5-годишно Не-кане, пак няма никакъв ефект. Тогава какво ? Още 5,10 години, или докато навърши 18 години? Само питам. Това с отвличане на внимание също не действа. Рязко дърпане /то не е шамар, но също боли, да не кажа, че при такова рязко дърпане, може да се стигне и до тежки физически последствия върху едно 1-3 годишно дете/. Само питам - Какво, правим?
- Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
- Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.
Били ли са ви като деца?
Ма не знам какво правите, бийте си ги, ваши са си. Аз не съм психолог и акъли за отглеждането на вашите деца не раздавам. Стига да не се опитвате да ме убедите, че мойто, понеже не е бито, е разглезено келеме.
Да, да дръпнеш детето от горещата печка определено би довело до тежки физически последствия, къде-къде по-добре е да му шибнеш един 
Рязко дърпане /то не е шамар, но също боли, да не кажа, че при такова рязко дърпане, може да се стигне и до тежки физически последствия върху едно 1-3 годишно дете/.
намирам някаква връзка м/у дресурата и ранното възпитание, мисля ( сигурно има психолози да ме оборят и ще се радвам да го направят) , че малките деца имат повече асоциативно, отколкото интуитивно мислене, и съответно корекцията трябва да е на момента. Излишно е на едно 2годишно дете да му 'обясняваш', че преди 5 часа е постъпило еди-как си, което е неприемливо. Доколкото съм контактувала с деца, им е невъзможно да проследят някакви действия ( или поведение) няколко часа назад във времето, липсва и момент на анализ, следователно много трудно може и да се приложи някакъв метод, който предполага тия неща да са налице. Виждам много хора, около нас, които 'обясняват', къде търпеливо, къде не толкова, в крайна сметка мъника така и не разбира, че не е ОК да си лапне сопола, например, но за сметка на това идеално овладяват например избирателна чуваемост. И т.н.
Dona, надали съществува разумен родител /разумен, повтарям/, който да не започва винаги от категоричните "Не!"-та. Въпросът е там, че дневната квота "Не!"-та навсякъде е различна. Има родители, за които тримесечното "Не!"-кане не е проблем и други, за които сирената почва да вие на петото. Разликата е нормална, разбираема и зависи от двеста фактора. У нас квотата не е голяма. 
Значи в крайна сметка нещата опират до натовареността на родителя, ангажиментите му, броя на децата и степента на стреса, на който е подложен... с две думи до изнервеността му. Което на мен не ми се връзва с теорията за правилността на шамара принципно като такъв (както и с това, че нешамаросваните деца по дифолт са лигави лайненца), изобщо с всякакъв вид абсолютизирани и категорични изказвания.
Ма не знам какво правите, бийте си ги, ваши са си. Аз не съм психолог и акъли за отглеждането на вашите деца не раздавам. Стига да не се опитвате да ме убедите, че мойто, понеже не е бито, е разглезено келеме.
Да, да дръпнеш детето от горещата печка определено би довело до тежки физически последствия, къде-къде по-добре е да му шибнеш един
Рязко дърпане /то не е шамар, но също боли, да не кажа, че при такова рязко дърпане, може да се стигне и до тежки физически последствия върху едно 1-3 годишно дете/.
Едно малко уточнение, моето не е удряно, а и е вече достатъчно голямо /и надали ще бъде удряно/.
А това
, ще го пропусна, защото не става въпрос, да му шибнеш един шамар, а да го пляснеш през дупето. А за физически последствия, имах пред вид, нещо на което бях свидетел, при такова рязко дръпване, беше му измъкнато рамото на детенцето, след което не успяха да го наместят както трябва, и сега леко едното му раменце е по високо от другото. Така, че това , е доста грубо. Значи в крайна сметка нещата опират до натовареността на родителя, ангажиментите му, броя на децата и степента на стреса, на който е подложен... с две думи до изнервеността му
Това е едното, но има друго. Ако ще да разполагам с цялото време на света, ако ще да имам прислуга, яхта и рейки-масажисти на щат, пак ще очаквам детето ми да се задейства максимум на петото "Не". Три месеца за усвояване на нехапане например не сме и няма да отпуснем, но не защото тъй ни е комфортно, не щото сме много ангажирани/мързеливи/агресивни и пр., ами просто понеже подобно нещо е извън личните ни концепции за хубаво и правилно. Очакваме от хората край себе си, вкл.и от децата, да имат бързи умове и да не губят година време за нещо, което може да се свърши за дни. Затова и подходът ни е такъв, бърз.
P.S. Къде пише, че нешамаросваните деца са лигави лайненца? Или че шамарите са задължителни всяка седмица?
P.P.S. Това, което е казала 10с's, е много важно - децата до тригодишна възраст имат нужда от физически ориентири. Беседите и милите разговори са задължителни, но са с цел натрупване на речников запас и контакт с родителя изобщо. Така, както никоя майка не би разчитала само на голи обяснения, за да покаже на детето си, че го обича, ами ще го прегърне и целуне, така не бива да разчита и само на думи, за да внуши неправилност на дадена постъпка. Ако няма да удряме детето, когато скубе или хапе, то тогава не трябва и да го целуваме, когато ни погали. Инак настава объркване в сигналите и детето остава с впечатление, че се държи предимно добре и не прави нищо лошо. От което пък по-късно се пораждат бебешки, детски и прочее пуберитети, и други проблеми.
Тази тема, според мен, трябва да се раздели на две.
Ако попитате "Случвало ли ви се е да ударите шамар на детето си?", почти всички родители ще отговорят положително. Аз самата не мога да се заричам, че никога няма да ми се случи, че нищо няма да е в състояние да ме изкара от равновесие. Това е групата на родителите, на които не са им издържали нервите или са били в състояние на афект, и са ударили по тази причина (за което вероятно съжаляват), но е човешко, случва се.
Втората (и по-интересна за мен) група е на родителите, които са взели съзнателното решение да възпитават децата си по този начин. От тях бих искала да разбера защо считат шамара за по-добро възпитателно средство от не-шамара. Точка по точка, кратко и ясно. Но без доводи като "небитите деца са едикаквиси", "мен като са ме били, кво, нищо ми няма", "психическият тормоз е по-кофти" и прочее, които се въртят около, но не отговарят на въпроса ми.
Чудесен подход към подчинен персонал, жалко, че е неприложим
Ако попитате "Случвало ли ви се е да ударите шамар на детето си?", почти всички родители ще отговорят положително. Аз самата не мога да се заричам, че никога няма да ми се случи, че нищо няма да е в състояние да ме изкара от равновесие. Това е групата на родителите, на които не са им издържали нервите или са били в състояние на афект, и са ударили по тази причина (за което вероятно съжаляват), но е човешко, случва се.
Втората (и по-интересна за мен) група е на родителите, които са взели съзнателното решение да възпитават децата си по този начин. От тях бих искала да разбера защо считат шамара за по-добро възпитателно средство от не-шамара. Точка по точка, кратко и ясно. Но без доводи като "небитите деца са едикаквиси", "мен като са ме били, кво, нищо ми няма", "психическият тормоз е по-кофти" и прочее, които се въртят около, но не отговарят на въпроса ми.
Очакваме от хората край себе си, вкл.и от децата, да имат бързи умове и да не губят година време за нещо, което може да се свърши за дни. Затова и подходът ни е такъв, бърз.
Битите се превръщат в дявол, носеш Прада
Чудесен подход към подчинен персонал, жалко, че е неприложим
Мне. Забравяш, че от децата се иска чевръсто да схванат собствените си морални граници, а не маршрута до бирата на тате. Има разлика и аз вярвам, че е осезаема. Нека не се заблуждаваме, че днешните бързи, ефективни и трудолюбиви люде са възпитани на принципа "когато поискаш, мами, тогава го направи" или че съпружето, което обладава най-добрата ни приятелка през уикенда, е било запознато от рано с доброто и злото. Ако всеки си направи труда да систематизира познатите и приятелите си, които харесва, убедена съм, че ще открие сходства в начина, по който те са гледани и порастявани. Поне аз откривам.
Защото при очертаването на някакви елементарни граници и правила сигурно работи безотказно, Дона.
Една елементарна асоциация.
Чета в кучешката тема. Там проблемите са много сходни ( да не се обиди някой, говоря за елементарни неща). Току се появи коментар "Рики се изпика на дивана', и отговорите са все в духа на това, че ако му се скарат с тон и получи някакъв тип... обяснения, Рики няма да повече да пикае в/у дивана. До следващият още по-отчаян постинг "Рики не спира да пикае в/у дивана, но аз много му се карах". Когато моето куче се изпусна за 1в и последен път на дивана, аз го коригирах веднага с кос удар по задника, и от тогава не е и помисляла да го прави. Ние никога не използваме плясване по задника за игра, или ей така, или пък за провинения, които тя не разбира. Това е нашата последна спирка ( те за едно куче не са повече от 2 всъщност). Това ни е помогнало да поставим правилата ясно, тя не се обърква, не пробва и можем да се насочим към по-важни неща, например как по дяволите да я научим да дърпа вратата към себе си:)
За това бой не е необходим. Там има други методи, които евентуално биха повлияли.
Това е, ПРЕДПОЛАГАМ, че нещата имат някакво сходство и при малките деца и затова за някои неща в някои моменти и до някаква възраст може да се използва, АКО ДРУГОТО изпробвано не работи.
Една елементарна асоциация.
Чета в кучешката тема. Там проблемите са много сходни ( да не се обиди някой, говоря за елементарни неща). Току се появи коментар "Рики се изпика на дивана', и отговорите са все в духа на това, че ако му се скарат с тон и получи някакъв тип... обяснения, Рики няма да повече да пикае в/у дивана. До следващият още по-отчаян постинг "Рики не спира да пикае в/у дивана, но аз много му се карах". Когато моето куче се изпусна за 1в и последен път на дивана, аз го коригирах веднага с кос удар по задника, и от тогава не е и помисляла да го прави. Ние никога не използваме плясване по задника за игра, или ей така, или пък за провинения, които тя не разбира. Това е нашата последна спирка ( те за едно куче не са повече от 2 всъщност). Това ни е помогнало да поставим правилата ясно, тя не се обърква, не пробва и можем да се насочим към по-важни неща, например как по дяволите да я научим да дърпа вратата към себе си:)
За това бой не е необходим. Там има други методи, които евентуално биха повлияли.
Това е, ПРЕДПОЛАГАМ, че нещата имат някакво сходство и при малките деца и затова за някои неща в някои моменти и до някаква възраст може да се използва, АКО ДРУГОТО изпробвано не работи.
Нека не се заблуждаваме, че днешните бързи, ефективни и трудолюбиви люде са възпитани на принципа "когато поискаш, мами, тогава го направи" или че съпружето, което обладава най-добрата ни приятелка през уикенда, е било запознато от рано с доброто и злото. Ако всеки си направи труда да систематизира познатите и приятелите си, които харесва, убедена съм, че ще открие сходства в начина, по който те са гледани и порастявани. Поне аз откривам.
Чета в кучешката тема. Там проблемите са много сходни
Аз пък съм чувала, че кучето не трябвало да се бие с ръка, за да не се озлобяло срещу собственика на ръката. Но както казваше един познат "като ме ядоса, нямам време да търся вестник, да го ударя с него".
В понеделник имам среща с терапевтично куче, сертифицирано, ще питам собственичката дали възпитанието му включва бой. Колкото и да е нерелевантно.
В понеделник имам среща с терапевтично куче, сертифицирано, ще питам собственичката дали възпитанието му включва бой. Колкото и да е нерелевантно.
Така че е нормално да откриваш сходства. Оттам нататък дали някой е станал свестен или не, зависи от куп други неща, но пряка връзка с шамарите аз не виждам
Ама пряка връзка никой не търси и не посочва. Аз наистина не знам отде се ражда таз презумпция. Колкото до сходствата, скептична съм, че се дължат на унифицираните възпитателни средства през 70-те и 80-те - в колекцията ми от харесвани хора има и небългари, и небити, и немлади, и всякакви. Всички обаче са разполагали със стриктни граници отрано и със семпли възможности да ги прекрачват бавно и продължително. За това говоря.
10c's, навремето имах дружка, с която спорехме върху възпитателните си методи спрямо домашните любимци /щото още нямахме деца, нали
/ Тя твърдеше, че Любовта ще спаси света и че ще приучи котката си към навици нормални само и единствено като й демонстрира обич и топлина. Моята позиция, ясно е, и тогава беше същата като сега. В крайна сметка добитъкът й стана толкова зловреден, че се принуди да го прати на село. Освен че на преклонна възраст все още пикаеше навсякъде и беше направил мебелите в къщата на нищо, разви и ведрия навик да се качва на гардероба и оттам да се мята върху спящия на леглото долу, захапвайки всяка гола част от него. Ужасен четириног цианкалий, наистина. Така че, от моя гледна точка, либералният подход не работи дори върху животни.
Ами аз честно казано не разбирам защо трябва да демонстрирам обич говорейки, гушкайки и мачкайки, или пък давайки, но когато нещо не върви трябва само да се обяснявам и да се моля за разбиране. Преди няколко месеца съвсем естествено ми дойде да кажа на племенника ми ' не бъди лош сега', и получих строга забележка от родителите, че той не е лош и че тази дума не се споменава у тях. Сигурно затова господ ме държи далеч от деца, очевидно не разбирам. Игнорирайте ме.
Лека нощ:)
Лека нощ:)