На 7.01 видях двете чертички за първи път, на другия ден още един тест, пуснах си и кръвен в петък - 161.600, в понеделник пак кръвен 486.300
Опитваме се да имаме бебе вече близо 3 години без успех. Този цикъл го чаках, за да си запиша час за цветна снимка (въпреки, че имам правена хидротубация) и следващото щеше да бъде ин витро на естествен цикъл, с цел диагностика на качествата на яйцеклетката и възможностите й за оплождане и имплантиране (защото по всички изследвания всичко изглеждаше наред). А не дочаках цикъл...
За сега знае само таткото, на никого другиго не сме казали. Искахме да споделяме чак след като го видим на ехографа. Обаче прегледът ми е чак на 5.02. и нали се сещате какво нетърпение ме тресе.
По мои сметки терминът ми трябва да е на 13.09. На 30 години съм и това ми е първа бременност. (Още не мога да повярвам, че това наистина ми се случва.) Вие как реагирахте, като видяхте двете чертички?
Това написах в старата тема.
И за да си отговоря на въпроса - аз самата не мислех, че е станало, дори и след като ми закъсня, подозирах, че е някой неспукан фоликул, макар че съвсем ясно си усетих овулацията. Когато видях че има втора черта първо повтарях няколко пъти "Ебаси майката", простете ме за вулгарния език... После се въртях насам натам из апартамента, така както изхвърчах от тоалетната с полувдигнати гащи, повтаряйки си, че това не може да се случва реално и накрая се сринах на пода и се разревах... Като си овладях малко хълцането се обадих на таткото... той не посмя да покаже някаква реакция, но ще му видя лицето на прегледа.