Ние още не ходдим на 1 и 8

  • 1 125
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 48
Здравейте не съм писала отдавна във този форум  ето линк към старата тема в която бях писала за тогавашното  състояние на моето дете: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=364587.msg9845144#msg9845144
За съжаление сега единствения ни напредък (който е все пак голям за нас) е че можем да стоим дълго време прави. Ходихме и при доц.Литвиненко и при доц. Божинова. Правихме всички изследвания ЕЕГ ЕМГ и пълна кръвна картина всичко й беше в норма. При епикризата от детската клинина на 4ти километър имаше разминаване. Беше по различен начин разчетена снимката от скенера доктора който я направи ни каза че няма изменения а в епикризата ни писаха че имаме дцп -атрофия на мозъка. Ходих при доцент в ма и там ни казаха също че нямаме изменение на мозъка. Проблема обаче е че ние не ходим не искаме да ходим. Sad Ходихме и при  др. Алексиев каза ни че нямаме проблеми с костите. Забравих да кажа че говорим много малко. Иначе  се обръща  към мен с мам към кака ка. Не се изправя не се обръща преди го правеше  но сега не. Ходихме и в отделението по генетика но чакаме още резултатите. Ходим при психоложка и тя ни каза че според нея детето е емоционално болно. Но къде да ходим и какво да правим с нея никои не казва Да правете гимнастика но психоложката казва че насилствената гимнастика на нас ни вреди.
Какво да правим някой имали този проблем. освен това от септември започнахме да си плезим езика и да си играем постоянно с него. как да решим и този проблем всичко пробвахме но не помогна. благодаря ви.

# 1
  • Мнения: 25
Много много съжалявам.Аз също имам деца на възрастта на твоето детенце-момиченце и момченце.Ние нямаме такъв проблем,но една моя много близка имаше подобен.Нейното детенце се оказа,че имало психологически проблем-страх.Не мога много да ти помогна освен да ти дам кураж Peace Peace и искрено да ти пожелая всичко да се оправи! Praynig Praynig

# 2
  • Мнения: 48
А как решиха този проблем със страха защото си мисля че и при нас е такъв.

# 3
  • Мнения: 25
Майката имаше невероятно търпение.Нито за минута не допусна мисълта,че детето й може да е болно.Може би е много важно първо ти да повярваш,че всичко ще се оправи.След това става много трудно-не искам да те плаша,но при тях беше така.Знаеш ли какво правеше тя-всяка минута прекарваше с това дете.Винаги играеше с него и под формата на игра успяваше малко по малко първо пълзене,после на вън ден след ден неуморно с една каишка за прохождане,после за ръка,за пръстче и така.Всичко стана много бавно и много трудно.Моят съвет е да се консултираш със специалист детски психолог.В това няма нито нещо странно,нито нещо много страшно.Ако проблемът на детето е психологически един специалист може много подобри да му помогне.Не бива да забравяш и факта,че имаш и друго дете,което също се нуждае от грижи.Надявам се да мога да помогна и ще се радвам да ни държиш в течение!

# 4
  • Мнения: 48
благодаря ти за бързия отговор. Опитвам се но нещо явно не успявам. Сега сме решили да ходим при др. Чавдаров така ще мога да използвам тяхната база за упражнения.

# 5
  • Мнения: 48
Извинявайте но някои да знае ли център където можем да посещаваме за терапия през цялата седмица а не просто един ден както ни предложиха в един център

Общи условия

Активация на акаунт