Българска литература

  • 76 147
  • 657
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 3 178
Това е подходящата тема да развеем българското знаме -  bg

Нали? И да си припомним любимите Талевата четирилогия, Под игото, Немили-недраги.
Обичам Тютюн, обичам и разказите на Йовков и Пелин. Обожавам Яворовота поезия.
Не чета съвременници - не ме грабват. 18% сиво ми беше много скучно четиво и го зарязах. Напънах се да прочета бозата на Кр.Кубарелова - "Крем брюле и стари шлагери" и "Розов храст и сладко от смокини", но не си струваше.

На мен "Крем брюле и стари шлагери" ми беше мнго приятна, освежаваща.

# 136
  • Мнения: 107
Валери, освен, че гордо развявам знамето в цитата ти -  Laughing , аз също съм от хората, на които "Стари шлагери и крем брюле" е допаднала. За мен книгата беше леко, приятно четиво, свежарско и с щастлив край. Понякога точно това му трябва на човек.  Peace

# 137
  • София
  • Мнения: 10 634
 Привет   bouquet

Неделя, 10.30, Бтв.
Гости А.Попов, Захариева, Карабашлиев, ще говорят за БГ литературата и бъдещето й Peace

# 138
  • Някъде по Дунава
  • Мнения: 5 423
Като продукт на филология от Великотърновския унивеситет ми се наложи да прочета доста книги(за щастие обичам да чета) и определено ми хареса Емилиян Станев-"Антихрист","Чернишка" и т.н

# 139
  • Мнения: 2 093
Още един глас за Стари шлагери и крем брюле. Много свежа и забавна, типично лятно четиво. Достойно може да се включи в категорията бг чик лит. Бях много приятно изненада от книгата, защото е различна от повечето бг. книги които сьм чела.
В момента си правя лист с книги от съвременни бг автори. Давайте повече предложения.

# 140
  • Мнения: 5 539
Давам:
"Ангелски езици" Димитър Динев
Много вдъхновяващ стил на писане, някои го определят като магически реализъм и наистина малко прилича на Маркес, но пък е много самобитен, пишейки за българското. Силни завладяващи образи, липса на какъвто и да е комплекс по отношение на миналото, изобразява 3те периода в историята на България през 20 век.......
Изключително интересен автор, като добавим и факта, че е емигрант в Австрия от 90-та г. и пише на немски

# 141
  • Мнения: 57
Едно предложение и от мен Капка Касабова-"Улица без име"
Грабна ме и ме завладя,изчетох я на един дъх.Трогваща история на емигрантка,тръгнала да събира разпилените спомени от детството си!Горещо я препоръчвам!
В момента чета "Родосто, Родосто" на Севда Севан!Уникален стил.Напомня ми малко Д.Талев,може би защото описват един и същ исторически момент.
Иначе,сте споменали любимите ми класици,няма да ви повтарям.Имам пропуски,благодарение на вас,сега ще ги попълня   bouquet

# 142
  • Мнения: 2 093
Едно предложение и от мен Капка Касабова-"Улица без име"
Грабна ме и ме завладя,изчетох я на един дъх.Трогваща история на емигрантка,тръгнала да събира разпилените спомени от детството си!Горещо я препоръчвам!
В момента чета "Родосто, Родосто" на Севда Севан!Уникален стил.Напомня ми малко Д.Талев,може би защото описват един и същ исторически момент.
Иначе,сте споменали любимите ми класици,няма да ви повтарям.Имам пропуски,благодарение на вас,сега ще ги попълня   bouquet

и на мен много ми хареса Улица без име. Дано да издаде нова книга. Спомням си че избрах книгата по корицата, след дьлго и неуспешно избирана на книги в книжарницата, попаднах на тази и реших да рискувам. Книгата се оказа много увлекателна. Изглежда че в момента, доста бьлгари, живеещи зад граница, издават книги.

# 143
  • Мнения: 7 837
Изглежда че в момента, доста бьлгари, живеещи зад граница, издават книги.

И още едни спомени, наскоро издадени.
http://www.amazon.com/Between-Two-Worlds-Lils-Story/dp/098439920 … 197575&sr=1-1
Но не знам, дали я има на български. Другата седмица съм решила да мина през книжарница, да я поразлистя, преди да реша да я купя.

# 144
  • Мнения: 1 517
На мен пък "Улица без име" ми беше крайно неприятна. От цялата книга струеше неприязън и дори омраза. Точно приключих с "Гранд Хотел България" на Анджелика Шробсдорф и се сетих за тази книга - не можах да не се учудя как може чужденка да пише с такава любов за България, и то в най-грозните й мигове, а българка да я описва толкова грозна и сива, и то разказвайки за щастливите времена на моето детство.

# 145
  • Мнения: 241
"9 зайци" Виргиния Захариева така ме вкара в размисли за детството... другата и, Огледалата не съм чела но ми се ще
отзиви?

# 146
  • Мнения: 3 491

и на мен много ми хареса Улица без име. Дано да издаде нова книга.
Да, ще издаде. Капка Касабова има сключен договор с английското издателство (не помня как му беше името) - но е същото, което е издало 'Улица без име". Само че тази книга ще е за страстта й към аржентинското танго.

# 147
  • Мнения: 3 373
Иска ми се да следя темата, затова ще споделя отзиви за последните споменати тук книги:

"Улица без име" на Капка Касабова ми беше много носталгична и горчива. Върна ме назад във времето, извика десетки спомени. Често имах усещането за "дежа ву" - "да, точно така беше", "да, това и аз съм го изживяла". Припомних си разни забравени моменти, емоции, усещания.
Научих нови неща - обичам книги, от които научавам нещо.
Но книгата ми нагарчаше твърде много на моменти. Искаше ми се да е малко по-оптимистична като усещане. Защото и да е истина написаното, погледът и отношението са тези, които обагрят нещата в техните краски.

В "Девет зайци" на Виргиния Захариева първата част ме увлече и ми хареса. Началните разкази от втората част обаче ме стреснаха. Буквално. Помислих си - какъв е този ужас. Оставих книгата. След ден-два реших все пак да й дам отново шанс. Започнах да чета втората част напосоки - на който разказ отворя. И книгата пак ме изненада. Прочетох всичко. Тази втора част не е толкова увлекателна, не е толкова лесно четима, но пък е искрена и предизвикваща размисъл. Не че отново не попадах на моменти, които не разбирах или пък ми се струваха твърде маниерни, отвлечени, значещи нещо само за авторката. Но като цяло книгата ми хареса.


"Ангелски езици" на Димитър Динев пък е една от най-хубавите книги, които съм чела изобщо. Много, много ме впечатли.

# 148
  • Мнения: 1 844
И в другата тема писах, ама и тук да се разпиша - "Хрътката срещу Хрътката" на Владимир Зарев - много ми хареса. Написана е в любимата ми "Аз"-форма. Уж някакъв си криминален роман, а пък такива задълбочени размишления над житейските истини - за съвестта, вината, отношенията между хората - и в семейството, и между колегите, и т.н. Много ми хареса и самоироничното отношение на разказвача и чувството му за хумор.

# 149
  • Мнения: X
И в другата тема писах, ама и тук да се разпиша - "Хрътката срещу Хрътката" на Владимир Зарев - много ми хареса. Написана е в любимата ми "Аз"-форма. Уж някакъв си криминален роман, а пък такива задълбочени размишления над житейските истини - за съвестта, вината, отношенията между хората - и в семейството, и между колегите, и т.н. Много ми хареса и самоироничното отношение на разказвача и чувството му за хумор.
Аз много го харесвам Владимир Зарев. "Разруха" за мен е най-силният роман за прехода. Трилогията му я глътнах за 3 дни . Хрътката също съм чела с голям интерес. Задълбочен писател и аз не мога да оставя книгите му ,като ги започна.

Общи условия

Активация на акаунт