Българска литература

  • 76 135
  • 657
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 382

Не съм сигурна за предната книга („Елада Пиньо и времето“), но тук си личи, че авторката е поетеса.
Скрит текст:
Поетично описание на оплождането наистина:
„Матей Делфина… Отминал през времето, извън времето, през безкрая на морето в някакво ново пространство, няколко месеца след лунната нощ, в която насред Млечния път на Мариината утроба замърдали сияйните опашчици на хилядите миниатюрни бляскави звездички, на живите семки, продълговати и подвижни като попови лъжички вътре в мъглявините и топлината на Млечния път, пъргави, устремени, живи, създатели на живот, на бъдеще, начало и продължение на хилядолетни човешки времена, сегашното застига бъдещото и го изпреварва, и се превръща в още по-бъдещо време в утробата на Мария, в нейната сияйна оплодена утроба.“

И с Любов говори отново за света Керана Ангелова. Познава много добре природата, особено в родния си край – Странджа.

В началото ми беше интересно, когато близнаците бяха малки, но езикът ми изглеждаше доста драматичен като за деца.
Скрит текст:
„Така ще страда Анастасийка всеки път, когато има причина, а често и когато няма да има, ще остарява от атавистични страхове, от прекалена болка, от любов, толкова необхватама, че ще излиза и звън собствената й мярка за човешко чувство, от обида, от непомерен комнеж, от всичко извън беглата й представа за космическите енергии, които завихрят хората и ги правят слаби и силни едновременно, съсипват ги с мигновено остаряване и внезапно подмладяване  малко след това, поради вихрите на всичките магнитни, електрически, радиационни, ултравиолетови, инфрачервени и всякакви други алфа-бета-гама лъчения, които пронизват в яркочервено, в ослепително жълто, в синьо, във виолетово мозъците на човеците, докато черепите им засветят вътрешно като фенери. И там някъде, е целия този цветен вихър на собствения си космос, сътворен сякаш от самосебе си в черепната кутия за секунди, мисълта й ще пърха с криле на чучулига и ще се опитва да излезе навън, и ще го постига по толкова естествен и прост начин, все едно нищо такова няма вътре, в черепа, все едно е пълен единствено с голямо, синьо, гордо и необхватно небе, такова, каквото го познават човешките очи в мигове на особено усещане за принадлежност. И сега малката стискаше с пръсти гърлото си и разбираше с някаква свръхинтуиция, че самата тя, наистина толкова малка и крехка, е много повече от това, което изглежда, че е.“
Иска ми се децата да са волни, леки, не сякаш нещо заплашително се носи около тях. А тук такова усещане имах. За разлика от лекотата при Елада Пиньо, макар и с подобни и по-тежки събития в живота й… На моменти ме потискаше минорният патос. Тежки думи, тягостно чувство…

Не се зарадвах много на споменаването на Лао Дзъ, Вирджиния Улф, дори Джойс – сякаш е по-замислена тази книга, а не изтекла спонтанно от съзнанието (но сигурно се лъжа). Сякаш „Елада Пиньо“ е оригиналът, а това копието… Не ми допадна особено и повтаряемостта на някои мотиви в двете книги - за времето, мълчанието, човешките крилца, изневярата, ангнешките глави, усещането под ребрата; герой-писател…

Постепенно интересът ми започна да намалява, но след средата книгата пак започна да ме увлича, особено когато едни и същи събития се разказваха от различните герои с различна гледна точка.

Но като цяло – прекалено много ми се сториха терзанията и вглъбяването… Повече самота и повече магически реализъм дори от „Сто години самота“ (но поредиците от имена са подобни: Фина-Небесна-Фина-Небесна). Както в книгата се казва как може да ти догорчи от много сладко, така и ма мен ми дотежа от толкова символичност. Искаше ми се да е по-простичко и радостно, може би някои от нещата не ги разбирах. Препратките към религията примерно… Някои от символите ми допаднаха повече – например идеята за вълчето (както си я разбирам аз); отново раздвоение/дуалистичност - (Небесна/Антула) на човешката личност, но единството на Вселената. Но повечето неща ми бяха прекалено „ изтерзано духовни“… Витаенето ми беше в повече, веселието ми писваше. Не че всяка книга и всяко нещо от живота трябва да е веселие. И не че казвам нещо лошо за книгата…
Просто на мен прекалено „навътре“ ми дойде „Вътрешната стая“. (макар че и аз смятам „вътре“ за същината, оставям винаги полагащо се място и за „навън“ – не че авторката отрича това).

Нито Небесна ми беше мила като Елада Пиньо, нито Антула като Хрисула, нито към мъжете изпитвах съчувствие като към мъжете в „Елада Пиньо“. Сълзи ми напираха май само на „Да благодари на моята Финка за доверието и да прости сама на себе си е намерила време. Стигнало й е време за най-важното.“ Заради тези три думички…

Ценното за мен:
Скрит текст:
"Аз съм Фина-Небесна-Фина-Небесна, а също съм отпреди тях и те са мен. Но съм също и Антула, Витлеема и Маргуда, защото човек може да продължи да живее в себе си не само близките си по кръв , а и онези, които съдбовно са споделили с тях животите си.“
Ето тази констелация ми харесва и е „сърцето“ на книгата за мен.
връщането назад към историята на майки, баби, дядовци наистина е изцелително, стига да не се превърне в източник на допълнително страдание, а просто да се види миналото и да се продължи напред (и се зарадвах, че Анастасия ЩЕ продължи по-освободена). А и такова е посланието на майка й.
Скрит текст:
„Онова, на което в детството играехте двамата с Анастас и го наричахте свобода, е разположено насред голямата несвобода на човешкия ни живот, такова го получаваме като замисъл, като промисъл, като съдба, като каквото и да е; но насред него ние все пак имаме нещо, което ни спасява от ужаса да сме безпомощни, малкият ни човешки избор е това, детето ми: оплетени в гъргърите на съдбата си да можем да намерим пролука и да се изплъзнем да един съдбовен миг, и в него да бъдем свободни колкото цяла една вечност…“

Ако сравних петзвездната „Елада Пиньо и времето“ с петзвездната „Правек и други времена“, сега мога да сравня тризвездната „Вътрешната стая“ с тризвездната „Дом дневен, дом нощен“ (лично усещане!). Ангелова-Токарчук. Сходно светоусещане и изразяване.

Имам листчета на десетина места (за преписване), но не знам дали ще преписвам, докато „Елада Пиньо“ исках да я препиша цялата… Може би трябваше да оставя повече време между двете книги...

Скрит текст:
Мъдростта на старата акушерка:
„Запомни от мене, момиче, каквото и да ни дойде на главата в този живот, не си струва нашето човешко страдание, повярвай ми. Защото рано или късно идва голямата забрава. И понеже не виждам сериозна причина да те е подтикнала към това бягство, допускам някаква глупост, нищо повече…“

Антула:
„Ако трима души сгрешат пътищата и животите си и поради тази причина се обърква и пътят на звездите, значи, объркват се съдбите на много други човеци. Понеже звездите са на всички, нали така. Представяш ли си само колко си влияем едни на други с обърканите си пътища, без даже да подозираме.“

Сакатият:
„Тайните небесни не са да ги разгадаваме. Те са, за да има небе.“

Небесна:
"Оттука съм. Хората се подвеждат от името ми и ме наричат нетукашна. Уж съм небесна. Оттук съм. От Фина и от Мавруд, от вътрешната стая, от света със сръндака и синята пеперуда, слепена в глината на една тухла, с няколкото стръкчета трева, впечатани там някъде и с малката Фина, която толкова бързо порасна, та ме подсеща че все пак съществува време и то е във вътрешното: във вътрешните стаи  на нашите къщи, в скришното навсякъде и най-вече вътре в нас. Тогава има време. Време за всичко има. Които са отвън, сигурно се чудят какво толкова правя в тази вътрешна стая. Каквото и те.  Живея своя живот.“

# 556
  • Мнения: 868
Погледнах темата и си отбелязах няколко заглавия.

Кои автори, публикували в последните 10-20 години, бихте препоръчали?  Предпочитам романа като жанр, и ме интересуват съвременни български теми--нещо, което показва наболели социални явления и тенденции в българското общество след 1989.

# 557
  • Мнения: X
Погледнах темата и си отбелязах няколко заглавия.

Кои автори, публикували в последните 10-20 години, бихте препоръчали?  Предпочитам романа като жанр, и ме интересуват съвременни български теми--нещо, което показва наболели социални явления и тенденции в българското общество след 1989.
 
   "Разруха" на Владимир Зарев ми хареса. Най-добрият роман, според мен за прехода -по-точно за първите му години .Действието се развива през 90-те.

# 558
  • Мнения: 0
Някой чел ли е книгите на Ивинела Самуилова ? Аз прочетох 1вата Животът може да е чудо и много ми харесва.

# 559
  • Пловдив
  • Мнения: 647
Снощи на един дъх прочетох "Аз мога да цитирам тишина" на Мартин Спасов. Знам, че поезия не се чете на един дъх, освен това по принцип не си падам по поезия, но ме грабна още със самото заглавие... Много добри стихове, препоръчвам  Heart Eyes

# 560
  • Мнения: 382
Някой чел ли е книгите на Ивинела Самуилова ? Аз прочетох 1вата Животът може да е чудо и много ми харесва.

Чела съм половината от първата (сега излезе и трета).
Скрит текст:
Не можах да я чета като книга, но съм ходила на курса на Алексей Бъчев и това е един важните ми „активи“. Не само на самия курс се спуках от смях, но и за след това си казах, че смехът, радостта, излизането от рамките, дори лигавенето (редовно вдетиняване "практикувам"  Laughing), трябва да са всеки ден в живота ми. Изобщо всичко това провокира едно по-освободено въображение (не самоцелно), едно олекотяване, превръщане на сериозното в смешно/абсурдно, на спънката във възможност, на сивия ден във вълшебен…
Ако не беше този курс (разбрах за него от книгата), щях да си остана с другите безценни практически занимания, които носят развитие и удовлетворение в живота ми, но щеше да ми липсва тази весела, креативна, неконвенционална част, която си дойде точно на мястото за попълване на картинката.
Т.е. от книжката извлякох зрънцето, идеята.
Иначе от „истинската“ художествена литература – внимателно и бавно подбирам млади и не толкова млади български автори и понякога имам уникални попадения!

# 561
  • Мнения: 868
ananas, благодаря за предложението! Вече намерих ревю на книгата и изглежда обещаваща. Ще се радвам и на други предложения.

# 562
  • Мнения: 0
Някой чел ли е книгите на Ивинела Самуилова ? Аз прочетох 1вата Животът може да е чудо и много ми харесва.

Чела съм половината от първата (сега излезе и трета).
Скрит текст:
Не можах да я чета като книга, но съм ходила на курса на Алексей Бъчев и това е един важните ми „активи“. Не само на самия курс се спуках от смях, но и за след това си казах, че смехът, радостта, излизането от рамките, дори лигавенето (редовно вдетиняване "практикувам"  Laughing), трябва да са всеки ден в живота ми. Изобщо всичко това провокира едно по-освободено въображение (не самоцелно), едно олекотяване, превръщане на сериозното в смешно/абсурдно, на спънката във възможност, на сивия ден във вълшебен…
Ако не беше този курс (разбрах за него от книгата), щях да си остана с другите безценни практически занимания, които носят развитие и удовлетворение в живота ми, но щеше да ми липсва тази весела, креативна, неконвенционална част, която си дойде точно на мястото за попълване на картинката.
Т.е. от книжката извлякох зрънцето, идеята.


Благодаря ти за информацията ,защото и аз обмислям да отида на един от неговите семинари : )

# 563
  • София
  • Мнения: 65


Харесаха ми тези разкази, елегантни и красиво написани.

# 564
  • Мнения: 3 178
Свет, а защо не изчете книгата до края? Оставам с впечатления, че си я харесала...

# 565
  • Мнения: 382
Свет, а защо не изчете книгата до края? Оставам с впечатления, че си я харесала...
Идеите и принципите ми харесват,
Скрит текст:
но колкото видях, ми беше достатъчно и после - на практика при Алексей...  От подобни книги ми стигат няколко изречения, нямам търпението да чета повече. Но може  и това да е причината не винаги всичко да прилагам успешно в ежедневието.

Но най-вече не чета книги с идеи за "по-добър" живот, защото ми се свиди времето, което бих могла да използвам за "истинска" художествена литература (където откривам чрез героите много от нещата, които ме вълнуват в "духовната" сфера).

Мога да разкажа повече на ЛС, ако има желаещи, не мога да определя дали тази тема е мястото за обсъждане на "Животът може да е чудо". Аз не я възприех като типична литература с герои, сюжет, макар че има нещо такова... За мен смисълът беше друг. Имаме и втората книга, но не съм я отваряла... Първата е преведена на английски, неотдавна излезе третата.

Общо взето три неща ми се очертаха от книгата и курса - 1) Прекалената сериозност не е много препоръчителна; 2) Лудорийките са необходимост; 3) Наистина пожеланията имат значение.
 

# 566
  • Мнения: 3 178
благодаря за коментара; аз се бях "прицелила" в нея - проучвателно; но няма да я взема, поради същите като теб причини:) Изводите двата първи са ми ок и спазвам, третият е интересен, може да разясниш, ако имаш желание Hug

# 567
  • Пловдив
  • Мнения: 14 748
Някой чел ли е тази книга?

# 568
  • Мнения: 6 765
Зададох въпроса в друга тема,ще го задам и тук,дано някой ми помогне.
Имам цял кашон книги с литературни анализи и критики, издавани около 1989 година.
Например:
-Творци на българската литература от Сестримски,Бенчев,Манолов издадена 1984 год
-Българска литературна класика в нова светлина-1992 год от Каролев,Леков,Сарандев,Цанева и др.
и т.н.
Местим се в нов апартамент и нямам място, а и не ми трябват. Ще потрябват,евентуално след 7-8 години.
Та въпросът ми е отправен към преподаватели по литература,каквито вероятно има в темата-да ги пазя ли, или не са актуални като тълкуване. Ясно ми е,че въпрос на отмятане на всяко заглавие, но питам по принцип.

# 569
  • Мнения: 1
Погледнах темата и си отбелязах няколко заглавия.

Кои автори, публикували в последните 10-20 години, бихте препоръчали?  Предпочитам романа като жанр, и ме интересуват съвременни български теми--нещо, което показва наболели социални явления и тенденции в българското общество след 1989.

Георги Господинов е интересен. "Физика на тъгата" ми хареса много. Определено всичко, което е написал Господинов, показва наболели социални явления и тенденции у нас... можеш да зачетеш нещо пробно негово в Читанка, мисля, че имаше "Естествен роман", също хубава книга. Наскоро издаде последната си книга - "Невидимите кризи", тя също е доста интересна.
Ирина Папазова е доста интересно явление... има една книга "Зед или дребните лудости". Доста странна и шантава книга е и не се отнася толкова към наболелите теми след 1989, но определено описва по точен и задълбочен начин някои съвременни модели на поведение и типове хора. Можеш да прочетеш нещо на Карбовски... или пък на Любен Дилов - син.

Общи условия

Активация на акаунт