Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 12

Да Снежи ,така е ,на са еднакви децата ни,но същевременно си имат и някой общи черти характерни за всички аутисти.
Деси ,попитах ви за умственното изоставане,защото ние сме си с умерена умственна изостаналост ,както е при повечето аутисти,е има и такива които не са ум.изостанали и като ви чета какво разказвате за вашите момченца ми се стопли душичката......Както съм споделяла вече тук ние доста си закъсняхме с диагностицирането на детето/заради отхвърлянето на факта ,че с детето нещо не е както трябва и той е различех от батко си на неговите години/ и с него терапевти започнаха да работят едва преди 6 м. и се обвинявам за това де,че стоях и чаках подкрепата на съпруга ми и роднините му да си отровят главите от пясака и да приемат, че детето не се развива както трябва и си има някакъв проблем при него.Много от думите и изразите той не разбира,но подобно на случките които описва Снежа ,прави неща които връсниците му с градината не правят/като например,да си вдига клекалото на тоалетната чиния когато пишка ,да пуска после водата и да затваря капака,госпожите са впечатлени,казват никое от другите момченца не го прави/.Но наблюдавайки го стигам до извода ,че при него доста неща са механично заучени.Вечер,когато пуснем лампата за тоалетната се включва и лампата на коридорчето пред тоалетната/свързани са заедно/ и вентилатора се включва заедно с натискането на ключа за осветлението.Снощи например аз си светнах за да пусна пералня,тя е в коридорчето и той като видя светнато и чу вентилатора да бръмчи, смъкна нашия гащите и тръгна да влиза в тоалетната-с това срързва включването на тампата за тоалетната,значи трябва да пишка.....Смучи си двата пруста на дясната ръка-когато аз кажа дай ми тези пръсти на мен аз да ги смуча и той още не ме е изчакал да се изкажа и като чуе дай-и посяга да ме целуне-с това свързва думата дай,това сме се научили първо-дай целувка на мама , и като чуе дай -за него значи само това дай целувка,не разбира че го карам нещо друго да свърше.На доста думи не разбира значението за съжаление,и не говори също ...
Та, за това ви попитах де,понякога си мисля че това изоставане умственното никога няма да го наваксаме,прекалено късно започнахме работа по въпроса.....
Кати ,как е ушенцето на Мишо,надявам се е зараснало вече,милото дете,дано е добре вече
Истината мили момичета е ,че си имаме прекрасни деца,мили ,гальовни,добродушни,като слушам как се обиждат на улицата дечицата на неговата възраст,колко са злобни едни към други и с какви думи си служат,понякога си мисля ,че е по-добре че той не говори /е не е точно така де/
   Късмет на всички ,и спорен ден !

Здравей Миа !
Ами до колкото ми е известно,май са или със запек или с разтройство,много малко са тия които нямат някакав проблел със стомаха или червата,тоест с нормално изхождане по голяма нужда,моя сладур си беше със запек от бебе,от както започнахме с някой хр.добавки е значително по-добре в това отношение.

cherna_magiq Благодаря ти.
Колко е голямо твойто дете,какви добавки му даваш?
А диета прилагате ли?

Моят син никога не е страдал от запек! Не обръщах много внимание на това, защото цялата ни фамилия е такава! Аз имах проблем с разтройството, особено като по-малък когато беше болен или при употреба на антибиотици. Сега като видя, че се разрежда акото, просто давам компот от дренки! Като малък сме изпадали в доста по9 критични случай! Знам сравнително добра рецепта за разтройство, но не за запек.

Сега ще ви разкажа малко за моя син. Всичко вървеше нормално до 1 година! Първата му дума която каза беше"Хайде"и ми посочи да го водя до секцията! Казваше "Еки /Джеки/ куче и егоист!" Имахме куче. След една година започна да говори все по- малко и една от последните думи които каза беше "Мъка". За година детето ми така се промени, че ако някой друг ми разказва напълно съм убедена, че няма да повярвам! Все едно зла фея беше минала и го омагьосала! Не можех да повярвам, че това е моето дете!Минах през много съмнения, както всички и на 3, поисках направление за София. Личната му лекарка дори и не беше разбрала, че имам проблем и беше много учудена!Заминахме за невролог доц.Узунова, тя ни препрати в кл.Св никола. Бяхме в група. Лекуващият му лекар каза Рецисивен аутизъм. Нищо не можеш да направиш! Аз не се съгласих и напуснах клиниката. След година и половина отидох отново при доц. Стамболова с уверението да ни направят изследвания, които съм писала нищо не показаха и се прибрахме. В началото ни дадоха 6 месеца хранителна добавка и после пирамен! От пирамена той плачеше много и аз го спрях. Оттогава не са ни изписвали нищо. Пробвах с витамини от групата В, но без резултат! С лекарствата съм зле и не мога да кажа! Но мисля и аз да пробвам Мелатонина, защото той наистина не спи! Записах сина си на Нормална детска градина, той не конктактуваше с никой, така си и остана, но поне нямах тези проблеми които щяха да се появят по - късно в Дневния център! Дневният център подейства на сина ми много зле! Започна да плаче постоянно, стана много нервен, а вечер като го взема не искам да описвам! Първата година изкарахме до 1 март! Тогава ми заявиха, че детето ми е много възбудено и да си го прибеза за месец, два! Представяш ли си? Като капак на всичко жената която го водеше ми заяви, че заминава в чужбина! Така на 4 или 5 март трябваше да отида на работа и... синът ми за първи път да остане сам в къщи!!! Как прекарах този ден незная...взех такси и се прибрах, а как съм си отворила вратата! Синът ми седеше на дивана, аз коленичих, прегърнах го и избухнах в плач! И никога няма да забравя! Той протегна ръка и ме погали по главата! Много по-късно много ще съжалям, че го върнах в Центъра, просто да контактува с другите деца! Кризата която след това преживяхме, не зная! Мисля, че живота ми се превърна в един голям кошмар!
Сега за първи път когато си остана сам в къщи. Моят син винаги е искал точно определено нещо и това което ме бяха посъветвали да се правя,че не разбирам и той така ще каже какво иска имаше твърде лош ефект! Той се дразнеше, ревеше и риташе с крака! Аз правех така: Давах му това и казвах какво е и всичко което правех го говорех! Първо ми се струваше, че той нищо не разбира и все едно какво ще кажа, а въобще не мислех,че ме слуша, най - малкото да проявява интерес! Но аз казвах така Това е ябълка, ето вземам я, сега ще я нарежа/ синът ми не отхапва никога/ Ето нарязвам я с ножа, сега вземи купичкота, подавам ти я Вземи! сега вземам едно пърче , отвори уста и го глътни. Сега с твойта ръчичка!И тъка! Малко прилича да си говориш сама,но така правех за всичко и кото излизахме от вкъщи! Това мисля, че има ефект дори в началото да не се вижда! По-късно ще кажа как го научих и да ми помага, не точно помага но все пак...

Миа,аз започнах хранителните добавки едва преди два месеца,преди това и идея си нямах за тях ,но сега даваме на Дани - Лактофлор Био плюс,магнезий,цинк,Звездичките на Валмарк .Диетата опитахме за два месеца ,през които не видяхме някаква промяна относно запека и трудното и късно заспиване вечер и се отказахме,а пък и чесно казано не издържахме финансово,тъй като опитите ми да правя безглутеинов хляб бяха пълен провал и купувах един италиански хляб от 6.30 лв. ,който той изяждаше за три дена и пак наново.....
Чесно казано ми се иска пак да пробваме ,но моя съпруг е категорично против.Сега се опитваме да избягваме казеина до колкото е възможно и хляба също ,но това не е диета уви...Дани на 07.06.2010г ще навърши 5 г. да ни е жив и здрав,дано тази година разбере какво се случва ,че има рожден ден!
Снежи,тази история толкова ме развалнува и натъжи едновременно,наистина ли твоето съкровище стои самичък в къщи докато ти си на работа,това е страшно,нямате ли близки,ЛА или и аз не знам...Боже в каква държава живеем ,в темата "Програма личен асистент "към Интеграция на деца с увреждания има петиция и отворено писмо,което аз подписах,надявам се и повечето от вас,а ако не сте-действайте моля!!!

Не, имаме близки, но те се отказаха от нас! Кой иска да гледа такова дете! А за личен асистент. Синът ми трудно приема други хора, а аз се страхувам, пробвала съм! Но да оставиш дете, което не може да говори на хора които не познаваш! Но от всичкият ми опит, Алек е на 12 години, установих, че се справяме най добре сами и той когато е сам! Така не се притеснява от никой! Знаеш ли най- големите изненади ми ги прави, когато заспя, даже ме изчаква да заспя!  През деня прави и много пакости, но вечер като се прибера и кажа оправи това, той го оправя точ о точ, където му е мястото! А и се научи да се държи като в дома си! Тази тази година правехме и ремонт заедо! Купих си и лозе, вила! Гледаме си я сами. Той обожава това място! Мисля, че ще успеем да се справим! Мисля, че той ще се научи да се справя и сам след време! Ходим и на пазар заедно, представи си в Кауфланд! Ще се справим! Сигурна съм! Тук имаше 5 /мисля/ позиции през който преминават родителите! Незнам, но аз ще се боря до последно дори и след смърта, ако има живот! Една моя приятелка беше ми казала, че определени деца се дават на определени родители! Не зная, но ние ще успеем!

Вероятно имаш предвид 5 стадия на траура.Това са етапите през които минават родителите за да приемат диагнозата на детето си.Ето ги:

1. Отричане на загубата и лична изолация;
2. Гняв към себе си, света, другите и напусналия живота;
3. Преговаряне (пазарене) с цел постигане на облекчено съществуване;
4. Депресия при осъзнаване на загубата;
5. Приемане на загубата.


В нашия случай последната фаза е приемане на диагнозата и живот с нея.

Да докладвам за ухото на Мишо - оправи се.С трудничкото детенце, което му го скъса засега решихме да изчакаме класната да опита да се справи с него - отложихме жалбите при директорката  по скоро аз разубедих родителите да не ходят при нея

Мили майки,
искам да ви попитам как  приехте това,че детето ви е аутист?
Плакахте ли,изпаднахте ли в депресия?
Ние все още нямаме такава,но днес цял ден гледам клиповете н ютуб и откривам толкова сходни неща в поведението,че започнах да плача неудържимо......защото май ще се окаже че е аутист.
Толкова са красиви всички деца.....и си изглеждат съвсем наред.....но явно не е така.
Както е и с моето момче.
cherna_magiq Ади е раден на 6.06.2007 какво съвпадение...
От ваксините ли се е получило това нещо? Те ли ги увреждат?
Тежко ми е днес цял ден и като го гледам как ми се усмихва..не мога да повярвам.
И какво му е лошото на този аутизъм,вижте колко са надарени децата.
Аутист-значи ли че цял живот трябва да бъде до майка си? Да прави всичко с нейна помощ или един ден ще си бъде самостоятелен?

Не, не беше точно това или майката го беше перефразирала! Но на мен много ми допадна! Беше прибавила и последно Да се бориш и за другите деца! Лично аз много го харесах, ще се постарая да го намеря!

Мисля , че това беше!

Тези фази на траур са много общи и важат по-скоро, ако някой близък почине.
С децата не е така.
След приемане на диагнозата тепърва почва борбата за лечение и оздравяване, за интеграция и преодоляване на купища проблеми.
Някъде бях чела, че в нашия случай е по-скоро всеки ден да гледаш как губиш детето си - защото всеки ден гледаш какво дете би могло да бъде... и ме бодна в сърцето, защото така се чувствам. Гледам го силен, здрав и много красив, когато се усмихва, но не казва нито една дума и въобще...
Снежа, аз пък го оставям моя със сестра му, някои казват ами тя си е дете - е вече не съвсем, но и като беше по-малка, пак съм го оставяла. И той точно така - по-скоро се дразни от неразбиране и ако човек не го разбере, се тръшка. И аз така давам, но повтарям всичко и си говоря сама. От тръшкането полза няма, той много бързо се ядосва много силно и става невъзприемчив.

За пишкането - той пишка в гърне (сяда там, но нищо не казва на нас),  миналата есен дойде майка да го гледа и като дойде тя, почна да се напишква. Не мога да си обясня заради нея ли беше. Един период около 2-3 седмици пишкаше ту в гърне, ту където му дойде "музата", после пак си оправи навиците.

И двата варианта са верни.Всеки от нас преживявва болката по свой си начин.Важното е бързо да свършим с отричането, самообвиненията, договорките с господ, депресията и да се концентрираме върху належащата ни работа.Когато започнем да не се плашим от аутизма чак тогава ще сме пълноценни родители.А това става пак повтарям като разберем самите ние какво е аутизъм.Аутизма не е стериотипното движение, не е липсата на очен контакт, не е запека, не е алалията, не е агресията или пасивноста и колкото по бързо вникнем в същноста му толкова по добре.На мен ми отне няколко години да разбера какво точно е аутизма.И все още не съм го опознала добичето напълно 

 mamma_mia, този страх ще те сковава, но като започне детето ти да има напредък, да усвоява нови неща, лека полека ще си връщаш доверието. детето ти е малко и това е най-големият му шанс. А за клиповете, потърси на Кезая в по предните теми и мисля, че ще си възвърнеш доверието. Аутист може да значи много неща - от тежък случай, до незабележими особености. От теб, семейството и отреденото ви от съдбата зависи как ще се развие. Все пак с много работа се подобряват шансовете.  

Снежа63, толкова ме развълнува вашата история, тя е достойна за филм. Знае ли човек това може да ви помогне по някакъв начин. Много интересен път сте намерили един към друг. Много ви е трудно, защото аутизма като такова състояние постоянно се третира от различни гледни точки, но в миналото е бил доста едностранен само психо проблем. Има още няколко майки от Враца, може да си напарвите срещи. Самата аз съм от малък град до Враца, ей защо в нашият регион има толкова много случаи!

Катина, емоционалната зрялост в момента ми е приоритет. Зарязала съм всякакви други обучения, и имам напредък, а и се надявам това лято да постигнем още. Днес например говорихме какво е истина и лъжа, тя не знаеше, но най-интересно е, че и аз не знам как да й обясня по детски. Чудя се едно направление Философия с деца дали не може да помогне. А също и "АКАДЕМИЯ ЗА ЖИВОТА" в Двореца на децата.

Исках да ви покажа и тази страница с интересни книги - http://www.cpss.info/wp/?page_id=172 . Първата книга я имаше като рецензия в Капитал и е наскоро излязла, но и от другите има интересни. Не съм ги чела, но и от публикуваното на сайта има интересни неща, особено Мод Манони и училището, което е създала.

Таня, това с истина и лъжа и такива сложни невъзможни за визуализиране понятия се учат в ежедневието с личен пример.Ще опитам да ти разкажа как беше с Мишо.Сигурна съм, че стриктно съм писала тук по темите повечето неща които съм правила и какви съвети са ми давали терапевтите, но мисля, че преди три години беше точно това, и не ми се търси  
Първо учихме вярно, невярно.Валя  му показваше картинка с предмет за който е сигурна, че знае отговора и назоваваше нещо друго.Питаше го "вярно ли е?"И го чакаше.представи си я само как седи срещу него и се опитва да му внуши верния отговор  
Ако отговори грешно, му размахваше показалец в знак за не и му подсказваше устно, че не е вярно.С течение на времето и напредъка му намаляваше подсказванията докато Мишо сам се сети за отговора.Аз продължавах чат пат и в къщи да питам вярно ли е назовавайки понякога  правилно и понякога неправилно предмета.Постепенно усвои вярно, невярно и истина и лъжа по лесно ги разбра.Опитай, или си го развии според нейния начин на възприемане  

Редактирам се: В къщи назовавах различни предмети правилно или грешно и питах вярно ли е?По улиците също го правех.Например:Възползвах се от ехолаличното питане сто пъти на един и същ въпрос какво е това, въпреки, че прекрасно знаеше какво е, и казвах нарочно нещо друго.Той ако не реагира, питам вярно ли е?Първият успех беше, когато на неправилно назовано нещо той каза "неееееееее, не е вярно" размахвайки пръст - точно като Валя