Майкъл Джаксън - BLACK OR WHITE- отворена тема

Благодаря за милите думи! Наистина се надявах да се хареса на феновете да ги докосне - дано съм успяла. Благодаря и аз за идеята на MJ.   

Честит рожден ден tinkerbell07!
Ако има нещо по-ценно от здравето, по-хубаво от щастието и по-сладко от любовта, нека то да бъде твое!
Един поздрав за твоя празник!
http://www.youtube.com/watch?v=tvLrz6IlUlE

Миличка Кате, честит рожден ден!!!!Пожелавам ти да бъдеш Unbreakable и Invincible, а тази вечер да си Dancing Machine и купона да бъде 2000 Watts 

Калина, Калина....и MJ и Галя, няма думи да опиша чувствата които събудихте в мен!!!Благодаря ви!!!

Успя и още как!   Благодаря ти! Благодаря и на момичетата за преводите на интервютата с Майкъл, които все си ги оставям за четене в по-други моменти, но както каза някой преди 1-2 дни - всяко е съхранено в съкровищницата. galushana, и твоето интервю е вече там.

Имам предложение към вас момичета. Сега като прочетох интервюто с Галя, се сетих, че и ние можем да си направим нещо подобно. Всяка от нас може да разкаже за чувствата и емоциите си спрямо Майкъл. Можем да измислим въпросник, на който всички /или който иска/ да отговорим. Ще си помисля и ще сложа примерен въпросник. Искате ли?Винаги съм искала да споделя и да чуя историите на всички вас, кога сте се докоснали за пръв път до тази магия и други подробности около нашия друг живот на фенове на Майкъл!Кажете искате ли и да се захващам на работа 

Ленита захващай се!Хич и не питай!За мен всяка идея е добре дошла!

Два линка от мен за настроение:

Подгряването за премиерата на DVDто на TII /което още не съм си пускала да го гледам/ в Ню Йорк с Травис Пейн и Кени Оргега. /На 0.54 - невероятна прилика/
http://www.youtube.com/watch?v=6A8ji5aHOMs&feature=player_embedded

А пък това за мен е много сладурско, въпреки, че е бедно откъм хореография /няма и как да не е/
 http://www.youtube.com/watch?v=dIsLsDXXJUE  


lenitta, наистина, захващай се. 

     Да  да да...поне аз съм за   Lenitta,благодаря,че си се сетила и че се заемаш!Със сигурност всеки има какво да сподели и какво не разбира се,защото знам ,че има много лични и тежки моменти ,заради които аз( понякога),предполагам и други се въздържат да пишат тук!Малко се отклоних,както и да е,със сигурност ще е интересно и всеки малко,или много ще открие свои преживявания,емоции,чуства и т.н. в спомените и мислите на другите за
 Майкъл.
Калина,Аби,М Дж,Галюша и ВСИЧКИ,които упорито продължавате да си правите труда да ни споделяте -ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!!!

galiushana и MJ, хрумна ми  идеята  това интервю да пробвате /разбира се ако  искате/ да го публикува в-к Труд - мисля си, че след като те продаваха dvd-то,  ще се съгласят да го направят.
Както каза Калина - чудно интервю.



6o6ul40, аз сега зацепих, че скоро започва зимната олимпиада - явно на теб  любим спорт ти е фигурното пързаляне /дали пък и не го практикуваш / На мен също ми е един от любимите зимни спортове и се надявам много от програмите на шампионите да са на парчета на Майккъл  



Обвинен ли е вече?
http://www.nytimes.com/2010/02/09/us/09jackson.html

tmz видео:
http://www.tmz.com/


гледахте ли  сnn?  ако някой е гледал  може ли после на кратко да каже нещо?
Джо ще бъде тази вечер при Лари Кинг

 
valq61 , не мога да ти пратя съобщение на лични. голям пасивен фен съм. не съм стъпвала на лед с кънки. комбинацията фиг.пързаляне и музика Майкъл съчетава двете ми фенства. може да погледнеш тук за фигфенове http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=428373.0

6o6ul40, благодаря за линка ,  хвърлих  набързо едно око - ще ми е интересно и приятно

хареса ми изказването на Джо към феновете
Joe Jackson said the following in his statement:

"I have heard about the protests planned for tomorrow (at the Los Angeles Courthouse, Monday, 8February ) and I appreciate the fans feeling that they are Michael’s voice now that he is unable to fight for himself. I also want to stand behind the statement made online by a fan that you are a reflection of Michael and you must represent him as he would represent himself – peacefully, respectfully, gracefully, and above all else with love. There is no room for hatred and violence. While we may not be as quick to forgive as Michael was, we must still conduct ourselves with the grace and dignity he deserves. Please remember this in your protest. Michael WILL get justice, just as we knew he would in his trial. Please remember that your actions will also sway public opinion and that justice can come sooner rather than later depending on the face the fans show the world. The world can see hurt, pain, and outrage, but not the anger. All we want is justice, nothing more, nothing less. This man should be treated as anyone else would in this situation. Showing your support and love for him in such a big way will not go unnoticed. We all appreciate your unwavering support. Majestik Magnificent plans to attend the protests to show support and appreciation to the fans for all their love."

galiushana         MJ         Mного хубаво интервю , момичета  -  обичам да слушам за спомените на докоснали се до Майкъл  , дано има още интервюта ....                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Kaлин@                                                                                                                                                                      

Здравейте, момичета! Много ми е неприятно да виждам, че темата едвам се влачи. Радвам се , че някои от "изчезналите" момичета са писали(Вики примерно), но е тъжно , че много други продължават да бойкотират темата.
MJ, galiushana , беше ми изключително приятно да прочета интервюто ви!  
 Не знам, дали темата се следи от админ, но ако се следи ми се ще да попитам, дали все пак не е време, този бан на MJ да бъде премахнат?
Калина, благодаря за превода!   Едно интервю, което ме разстрои ужасно. Показа ми за пореден път, колко сме нищожни хората в старанието си да унижим, да принизим успелия, богатия, известния - да го накажем, водени от собственото си жалко съществуване.


Хайде за пореден път ще помоля, момичетата, които бойкотират темата...или пък не я бойкотират - върнете се и пишете. Помогнете ни темата да не изпадне в забрава.

И последно искам да кажа, че преведох речта на Майкъл в Оксфорд от 2001 г. За всички, които критикуват баща му и таят омраза към него ще е добре да четат внимателно. Аз лично, никога не съм се съмнявала, дори преди да преведа тази реч, че Майкъл отдавна е простил на баща си. Просто няма как, личност, като него с тази негова невероятна душа да постъпи по друг начин.  

Реч на Майкъл Джаксън в Оксфорд през 2001г.

Благодаря, благодаря ви скъпи приятели от цялото си сърце, за този любящ и сърдечен прием. Благодаря Ви господин Президент за Вашата любезна покана, която беше голяма чест за мен да приема. Също така бих искал да изразя благодарността си към теб, Шмули, ти 11 години си служил, като равин тук, в Оксфорд. Ти и аз много упорито работихме за формирането на „Heal the Kids” и за нашата книга свързана с детските душевни качества, и във всичките ни занимания ти беше подкрепа и любящ приятел.
Бих искал също така да благодаря и на Тоби Фридман, нашия управител на „Heal the Kids”, днес тя се завръща в алма матер, където е служила, като преподавател. И на Мерилин Пилс, още един главен участник в нашият отбор „Heal the Kids”.
Аз малко съм смутен от това, че се изявявам на такова място, където преди мен са били толкова значителни личности., като Майка Тереза, Алберт Айнщайн, Роналд Рейгън, Робърт Кенеди и Малкълм Екс. Чух, че и Жабокът Кермит се е появявал тук. Винаги са ми били близки по дух неговите думи за това, че не е лесно да си толкова зелен.
Уверен съм, че на него не му е било по-лесно, отколкото на мен.
Оглеждайки Оксфорд днес, неволно се замислих за величината и значимостта на това велико учреждение, да не говорим за блясъка на великите и надарени умове, които от векове ходят по тези улици. Стените на Оксфорд, не само са били дом на велики гении, философи и наука, но те също са възпитавали и няколко от най-любимите творци на детската литература, от Дж. Р. Р. Толкин до К.С.Луис.
Днес ми бе позволено да влезна в трапезарията Christ Church, за да видя „Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол увековечена в стъклописите по прозорците. Дори и един от моите съотечественици,американец, скъпият Dr Seuss, е украсил с присъствието си тези зали и след това е тръгнал по света, за да остави своята следа във въображението на милиони деца по света.
Мисля, че трябва да започна с това, в качеството си на какъв ще се изказвам пред вас тази вечер.
Приятели, аз не претендирам тази вечер, че притежавам такива академични знания, както другите представяли се в тази зала, но едва ли и те могат да претендират, че са запознати с лунната походка – знаете, че особено Айнщайн  би бил ужасен в това.
Но аз претендирам за това, че съм виждал повече страни и култури, отколкото болшинството от хората биха могли видят някога.
Човешките знания се състоят не само от библиотечния фонд събран на пергамент и мастило – те също включват тези страни на знанията, които са записани в човешкото сърце, изписани в човешката душа и отпечатани в човешкия дух.
Приятели, аз се срещнах с толкова много за относително краткия си живот, че и до сега не мога да повярвам, че съм само на 42 години. Често казвам на Шмули, че съм сигурен – в душата си съм на не по-малко от 80г, а днес дори ходя така, сякаш съм на 80г.
За това ви моля да ме изслушате, защото това, което ще ви кажа днес, може да донесе изцеление на човечеството, изцеление на нашата планета.
По Божията милост на мен ми провървя, защото много от моите творчески и професионални стремежи вече се сбъднаха в живота ми. Но това са само постижения, но постиженията не са синоним на това, което съм аз. Безусловно веселото, пет годишно момче, което пееше  “Rockin' Robin” и “Ben”пред обожаващата го тълпа не съответстваше на момчето, криещо се зад усмивката.
Днес стоя пред вас не само като образ на поп музиката ( каквото и да означава това), а като образ на поколението – поколение, което не знае много какво е да бъдеш дете.
Всички ние сме производни на нашето детство.
Но аз съм производно на липса на детство, липса на тази драгоценна и вълшебна възраст, когато весело се развиваме, безгрижни към света, къпещи се в обожанието на родителите и роднините си, а нашата най-голяма грижа е да се подготвим за голямата диктовка в понеделник сутрин.
На тези от вас, на които е позната групата Jackson Five, знаят, че аз започнах да се изявявам в най-нежната възраст, от петгодишен и от тогава никога не съм спирал да пея и танцувам.
Макар и изпълненията и записите, вън от всякакво съмнение си остават сред моите най-големи радости, когато бях малък, повече от всичко на света ми се искаше да бъда обичано, малко момченце. Бих искал да строя къщички по дърветата, да се замерям с балони пълни с вода и да играя на криеница с приятели.
Но съдбата разпореди друго, и всичко, което ми остана е да завиждам на този смях и игри, които ми се струваше, че са навсякъде около мен.
В професионалният ми живот нямаше спокойствие.
В неделите аз се занимавах с „пионерство”, с тази дума се нарича мисионерската работа при Свидетелите на Йехова. И тогава можех да видя, вълшебството на детството при другите хора. Понеже вече бях знаменитост, ми се налагаше да се преобличам, като дебелак, да слагам перука, брада и очила и прекарвахме целия ден в предградията на Южна Калифорния, ходейки от врата на врата или правейки кръгове на вътрешния пазар, разпространявайки нашето списание "Watchtower". Обичах да влизам в тези обичайни крайградски домове и да виждам тъканите килими, люлеещите се столове, деца, играещи на Монополи, жени с бебета и всички такива чудесни , обикновени и великолепни ежедневни сцени. Знам, че много могат да възразят, че във всичките тези неща няма нищо особено. Но за мен те бяха завладяващи.
Свикнах да мисля, че съм единствен от рода си с чувството, че съм лишен от детство. Вярвах разбира се,че има още много малко хора с които бих могъл да споделя това чувство. Когато неотдавна срещнах Шърли Темпъл, която е била дете-знаменитост през 30-те и 40-те години, ние в началото нищо не си говорихме. Ние просто плакахме заедно, защото тя разбираше моята болка, за която знаят още само моите близки приятели Елизабет Тейлър и Маколи Кълкин.