Разочарована съм от хомеопата си

Естествено, че отговорността за лечението е на лекаря или на хомеопата. Отговорност носи майката ако при предписано лечение не го спазва. В случия се появява нов симптом, който  я притеснява и тя търси компетентно мнение как да продължи лечението, и явно не е тя човекът, който може да прецени състоянието на детето може ли или не може да изчаква. Доколкото разбрах от прочетеното обаждане от хомеопата така и не е дошло, както е била уговорката.


Реших да  се включа. защото това е просто супер нагло: (както и цялото и изказване де)

Преди три години смених хомеопата на детето, защото от неговата безотговорност, стигнахме до болница.
Сегашният, въпреки, че е много по - ангажиран от предишния, винаги намира начин за връзка, когато е напечено.
Дори и ако е в чужбина.
Явно си е до човек.

                                                                                                                                                      Включвам се отново в темата ,защото  вчера разказвах на мъжа ми какви страсти бушуват тук и той си спомни нещо,което аз съм забравила.                                                                             Преди време  навих едни мои приятели да опитат  да лекуват три годишния си син с хомеопатия. Хлапето беше започнало да прави астматични пристъпи и те се чудеха какво да правят. Така станаха пациенти на същият този лекар.Първите пъти бяха във възторг, защото до тогава не вярваха ,че е възможно пристъп да мине без АБ и вентолин. Обаче видяха , че нещата се получават .Докато един ден при пристъп , след  преглед и назначено хомеопатично лечение момченцето започва да задълбочава присъпа.Следват нов преглед и ново лекарство.И ново влошаване. Когато детето започва да се задушава ,хукват към болницата и там- на кислород,урбазон АБ и всички останали екстри. Но въпреки това ,тези хора  не смениха нито лекаря ,нито се отказаха от хомеопатията.И смятам ,че не сгрешиха.Лично аз мисля ,че всеки лекар като нормален човек може да  сбърка,да се подведе и да се случи нещо подобно. И  при моите деца не винаги всичко е по вода.                                                                                                                                                     Но въпросът ми е за търпението. Какво щеше да се случи с детето,ако родителите бяха  “проявили  още малко търпение”? Къде точно е границата ,одвъд която  е безумно да не предприемеш нещо друго? Та по този повод  не смея да упрекна майката ,че не е изчакала още и е дала АБ.  Нали ако можем сами да преценяваме доколко е наистина сериозно положението , намаше да се нуждаем от лекар.

Ако не мога да се свържа с хомеопата на децата, аз не се колебая да ги консултирам с джипито ни.
Но това е, за да се ориентирам в състоянието им - за това ми е трудно да поема отговорност.

Никога, обаче, не смятам предписанието на джипито за задължително.

Ако едно дете е с пристъп на задух, нещата явно са напечени.
Според мен, в такива ситуации е по-важно да се оправи задухът. Дали ще стане с хомеопатия или с инжекция няма толкова голямо значение.

Но когато нещата не са толкова драматични, вече съм много по-резервирана към рецептите на джипито.
Защото се е случвало детето да се 'оправи' след един прием на антибиотик.
Сигурна съм, че ако един или два приема на антибиотик 'оправят' нещата, значи е можело да се мине без антибиотик. Ама съм сигурна сега; тогава не бях.

Усещам, че измествам малко въпроса - темата беше за разочарованието от хомеопата.
Просто ми се струва по-важно да се подкрепим една друга и да си дадем някакъв кураж.
И защото в конкретната история става дума за бронхит, където антибиотикът изобщо не е задължителен.

Майката се е изплашила, нормално е.
Въпросът е ние да се научим да се справяме със страховете си и сами, да не разчитаме само на появата на лекаря в момента, в който ни е 'най-необходим', защото и лекарите, в края на краищата, нито са вездесъщи, нито са съвършени.

Виждам, че подфорумът е хомеопатия и т.н. и това обяснява известната доза истерия относно приема на антибиотици, но  при инфекциозно заболяванв подобряването на състоянието след първите приеми на антибиотик е добър показател.

Надявам се, че детето на oldgun e вече добре:)

MIK, нямам впечатление, че хомеопатията предполага истерично отношение към темата антибиотици.
Това е доста манипулативно мнение. Не е лошо да се въздържате от такива опити за 'тънки' манипулации.
Трябва да си дадете сметка, че заради това Ви мнение поне няколко майки ще дадат на децата си антибиотици от страх, а не защото има нужда от тях.

И никак не съм съгласна, че

Подобряването на състоянието след 1-2 приема на антибиотик означава единствено, че имунната система вече е заработила добре, т.е. антибиотикът е напълно излишен, а излишният антибиотик разказва играта на имунната система.

Иначе всеки има право да се самозалъгва, както му е най-угодно.

Нямам намерение да влизам в излишни спорове, нито да манипулирам, мнението ми е на лекар, микробиолог.Нямам намерение да казвам на майките да дават или не антибиотици, това трябва да направи лекуващият специалист.

zdraveite,az sam nova i nahalno da pitam OLDGUN otkaza li se ot tozi tip le4enie ili nameri drug lekar?V Xolistika raboti i Lidia Pushkarova.Kakvo shte kagete za neia?

Здравейте
с риск да разводня малко темата бих искала да се включа. Позволявам си да пиша, защото съм в подобна ситуация-майка, лекуваща детето си с хомеопатия което в момента е с бронхит и взех решение за използване на антибиотик.

Въпросът ми е колко и до къде е разумно да се изчаква? Нашата ситуация е следната-кашлица с висока темп. 39.3-имаме назначено хом. лекарство, което дадохе. През нощта примерно 6часа по-късно детето вдига 40гр и даваме температуропонижаващо лекарство. (за мен 40гр вече е твърде много). След консултация с лекуващия хомеопат който ни упреква за свалянето на темп. решаваме да изчакаме, повтаряме хом. лекарство. Вечерта картинката е същата-40гр темп. Няма да ви кажа колко ми е коствало да не сваля температурата, но все пях успях. Едва в 10часа сутринта детето е без темп. и аз много се зарадвах...но за кратко. Детето вече беше станало много отпаднало, не искаше да се храни, искаше само да лежи (никога не съм я виждала толкова отпаднала и без апетит) и 6 часа по-късно отново бяхме с 40 гр темп. Спешно потърсихме личен лекар, снимка и т.н.

За мен това е...меко казано неприемливо. Три дни подред детето ми да вдига по 40гр темп и да виждам как се влошава с всеки изминат час...не можах да го преглътна и дадохме антибиотик.
Трябваше ли още да чакам въпреки високата темп и понижаването кондицията на детето? (постът ми не е обвинение към никого, нито търся на кого да си прехвърля отговорността). Аз ли имам изкривена представа за лечението с хомеопатия, или не я разбирам... Моля за мнение на тези, които имат повече опит...аз вече тотално се обърках. Лекуваме се от 3г. с хомеопатия при въпросния лекар и може би това е било най-тежкия проблем който сме имали и аз не можах да доведа лечението до край. При други случаи пак е имало темп 39 и не съм я понижавала и в рамките на 2-3 дни се е стабилизирало детето, не съм от хората, които веднага бързат при температура да дадат нещо за понижаване. Но случаят който описах не е същия за мен.

Надявам се детенцето на Oldgun да е добре вече и да нямат сериозни поражения от антибиотика. 

Искам само да добавя, че през тези 3 дни имах комуникация с лекуващия хомеопат, дори по 2-3 пъти се чувах на ден с нея, въпреки, че бяха почивни дни. От това не мога да се оплача.

  Първоначалното влошаване след прием на хо л-во и вдигане на температура - т.н. лечебна криза, е добър признак, и би трябвало да бъде обяснено по време на прегледа.
  Лекарят трябва да намери начин да отговори на майката, ако не веднага, то в рамките на половин-един час. Ако не може, да редуцира броя на пациентите си, до степен при която може да им отговаря по телефона. 

Да споделя нещо, което съм преживяла.
Двамата ми сина май 2008 мисля се разболяват последователно - големия и после и малчо от някакви ангини. Преди това имахме контакт с дете, контактно със скарлатина, та имаше съмнения дали е ангина или скарлатина - докато излязат изследванията - чисти - херпангина се оказа.
Та големия още на 1-вия ден с много големи гнойни налепи по гърлото, не ще да слуша да пие мнооого вода, удари го в ставите и сърцето болки от гнойта. Два, почти три дни се опитвахме да спасим ситуацията без АБ, само с хомеопатия, но не стана (подобрение и влошаване се редуваха) - това дете така и не пропи вода - наливах колкото успявах насила, но не беше достатъчно, за да изхвърля от организма си токсините и отровите. На 3-тия ден хомеопатичката като го прегледа и каза: Почвайте още тази вечер АБ, да не стане утре късно и за него.
Малкия слушаше, пиеше достатъчно течности, имаше и по-малко налепи де и мина само с хомеопатия и високите температури.
Големия не вдига високи Т и вероятно и затова доста повече налепи имаше - не знам дали има връзка количеството налепи с репликацията на бактериите, но вероятно да.

Имам щастието да имам невероятно добра педиатърка, която не дава АБ като кихне детето, не отрича алтернативните методи и е отворена да учи нови неща.

Освен това супер хомеопатичка - изключителен специалист, който не е "като зомбиран" и тотално да отрича традиционната медицина и АБ в частност при нужда. Докато преодолее малкия бронхиалните спазми си е пил и вентолин при нужда, наред с хомеопатията.

В началото и аз много се плашех, постепенно понаучих някои неща и по-спокойно приемах от този род влошавания, дори имам една случка, при която детето с яко възпалени уши, не минават с хомеопатия, висока Т, хомеопатичката в Англия - държим връзка по скайп. Мъж ми писка и иска АБ да даваме, аз не ща, хомеопатичката вика - ако ще се успокоите, дайте АБ. Аз се изнесох от къщи с колата - имах работа де - не за да се спася - и те двамата с даване на лекарство през 15-20 мин и нон-стоп на скайп и след 1 обаждане и уговорката, че като се заприбирам към къщи, ако не е намалил Т ще купя АБ от денонощната, след около 3 часа след излизането ми, като се заприбирах и се обадих - малкия беше свалил вече Т, без антипиретици - само с хомеопатията.
Така че, понякога е много малка и тънка границата. Въпрос на лично решение е как ще се постъпи. Много е важно в крайна сметка и чувството на майката - страха да не стане по-лошо за детенцето.
Аз не драматизирам излишно, дори да се наложи и АБ да се пие - ако не е всеки месец, както го бяхме подкарали с малкия ... (преди хомеопатията) не е толкова фатално.

В нашият град няма много хомеопати. Веднъж реших да ползвам услугите на най-известната хомеопатичка. Нямаше никаква опашка в кабинета. Прие ни, поразпита ни, но не бих казла, че диалогът беше дълъг. Накрая ни изписа лекарство, като си обещахме да се чуем след 3 дена, за да кажа какво  е състоянието на детето. Когато се обадих, тя не беше в града. Тонът и не беше много дружелюбен, даже не можа да си спомни за нас. Това ми направи неприятно впечатление, и повече не я потърсих.