"The Twilight Saga" - любов, вампири, върколаци и още нещо ...

Мандаринка Преди да си я прочела и да минеш към моя фик Искам да те попитам а и всички които не са чели моята гледана точка.
Кога мислиш, че Едуард решава за себе си, че никога няма да нарани Бела?
Нали тя го пита сега май ти е по - лесно да си около мен и той й отговаря
- Силата на съзнанието !
или нещо подобно но в същия смисъл Та кога мислиш реши, че той никога няма да я нарани умишлено.

Опа, това е много интересен въпрос. Съжалявам, че отговарям преди Мандаринка, но ме накара да се замисля.

За мен той усеща още щом я вижда, че няма да я нарани, особено пък умишлено. Така си го мисля, защото и преди казах, че не може 100 год. вампир да не може да определи за себе си какви точно са чувствата му, какво поражда влечението и глада, и т.н...
От друга страна обаче той иска да предпази Бела от самата себе си, защото никъде не е казано, че да бъдеш на 17 вечно е лесна работа - колкото и примамливо да изглежда като възможност за нас. Това обяснява раздялата му с Бела и т.н.
И някъде в тези мисли отново затвърдих мнението си, че книгата би ми била много по - интересна, ако изцяло беше написана от негова гледна точка... е, или поне предимно от негова гледна точка. (при първа възможност ще прочета фика ти... )

Ох  Имах предвид нещо друго само да намеря ел. варианта и да пусна цитата:
Не е точен превод , но все пак

" - Изглежда, че е... много по-лесно за теб, сега, да си близо до мен.
- Така ли ти изглежда? – измърмори той, докато носът му се плъзгаше по края на
челюстта ми. Почувствах ръката му, по-лека от крицето на молец, да отмята
мократа ми коса назад, за да могат устните му да докоснат извивката под ухото ми.
- Много, много по-лесно – казах, като се опитах да издишам.
- Хмм.
- Та се чудех... – започнах отначало, но пръстите му бавно проследяваха ключицата
ми и изгубих нишката на мислите си.
- Да? – прошепна той.
- Защо е така – гласът ми потрепери, засрамвайки ме, - как мислиш?
Почувствах трепета на дъхът му срещу шията ми, когато той се засмя.
- Съзнанието над материята.
...
- Но как може да ти е толкова лесно сега? – притиснах аз. – Този следобед...
- Не е лесно – въздъхна той. – Но този следобед аз все още бях... нерешителен.
Извинявам се за това, беше непростимо да се държа така.
- Не непростимо – възразих аз.
- Благодаря ти. – Той се усмихна. – Виждаш ли - продължи той, гледайки надолу, -
не бях сигурен дали съм достатъчно силен... – Той взе едната ми ръка и я притисна
към лицето си. – И докато все още съществуваше тази възможност да... надделея –
той вдиша мириса на китката ми – аз бях... податлив. Докато не реших, че съм
достатъчно силен, че няма вероятност да го направя... че някога ще...
Не го бях виждала досега така да се бори с думите си. Беше толкова... човешко.
- Та значи няма такава вероятност?
- Съзнанието над материята – повтори той, като се усмихваше, зъбите му блестяха
дори в мрака."

Та кога реши той, че няма да я нарани, че никога няма да се поддаде на инстинкта си и ще съумее ако стане прекалено да си тръгне?!
Аз наистина имам гледна точка, но искам да чуя вашите!

Дамм, наистина много интересен въпрос   Не съм дочела СС (определено четенето пред комп не ми върви никак бързо) но мисля че мога да дам някакво предположение. С възможност за промяна ако стигна до по-подходящ момент, който да реша, че е по-добрия отговор.
Първо да кажа, че и аз като И.Иванова си мисля, че още от първия момент, в който я вижда (или по-скоро в който си засичат погледите, не когато я вижда в мислите на другите) той се влюбва в нея. Както и тя в него. Това само по себе си означава, че няма да я нарани. Но тогава той не знае, това чувство му е непознато и всъщност май Алис му казва, че това е любов, а той го осъзнава едва, когато разбира, че ревнува. "Любов от пръв поглед" - доста ...а-ла романтична комедия...любов - наричаме я химия, флуиди, нещо, което не можем да обясним. Е, Едуард си го обяснява като жажда...всъщност И това е част от нещата, които го привличат в нея. Но въпросът не беше, кога разбира, че е влюбен, а кога осъзнава, че няма да я нарани...
мисля си, че става след като Майк, Ерик и Тайлър биват отхвърлени като партньори за танци и Едуард отива в стаята й докато тя спи...за 1 път. Гледа я как спи, мисли си, как тя трябва да има нормален живот и той не е подходящ за нея :
"               Аз не бях този, на когото й бе писано да каже да. Беше някой друг, някой човешки и топъл.  И аз не можех да си позволя –един ден, когато това ‘да’ е казано – да го издиря и да го убия, защото тя го заслужава, който и да е той. Тя заслужаваше щастие и любов с този, когото избере.
            Дължах й това да направя правилното нещо сега; не можех повече да се преструвам, че обичайки това момиче просто я излагам на опасност.
            В крайна сметка, нямаше значение ако замина, тъй като Бела никога нямаше да може да ме види по начина, по който ми се искаше. Никога нямаше да ме види като някой, който заслужава любов.
            Никога.
            Можеше ли мъртво, замръзнало сърце да бъде разбито? Усещах, че моето щеше.
            „Едуард,” каза Бела.
            Замръзнах, взирайки се в затворените й очи.
            Беше ли се събудила, хващайки ме тук? Тя изглеждаше заспала, все пак, гласа й бе толкова ясен ...
            Тя въздъхна леко и после мръдна неспокойно отново, обръщайки се на другата си страна – все още дълбоко заспала и сънуваща.
            „Едуард,” промърмори нежно тя.
            Тя ме сънуваше.
            Можеше ли мъртво, замръзнало сърце да бие отново? Усещах, че моето се канеше.
            „Остани,” простена тя. ”Не си отивай. Моля те ... не си отивай.”
            Тя ме сънуваше и това дори не беше кошмар. Тя искаше да остана с нея, там, в съня й.
            Мъчех се да открия думи, за да опиша чувствата, които ме заляха, но нямах достатъчно силни такива, за да ги изкажа. За един дълъг момент се удавих в тях.
            Когато изплувах, вече не бях същият мъж.
..........................................
            Това да я обичам няма да ме спре да я убия, ако си позволя грешки.
            Въпреки това, сега не можех да усетя чудовището в момента, не можех да го открия никъде в себе си. Може би любовта го бе усмирила завинаги
"

Много ми е интересен образът на Едуард през собствените му очи. Бела, с безкрайното си боготворене и възхваляване ми дотягаше донякъде. Май затова предпочитах нормалните й взаимоотношения с Джейк. А Едуард се оказва безкрайно интересен    Определено си бях изградила малко по-различна представа за него - като самоуверен, спокоен, мъдър, 100-годишен джентълмен, мислих, че всяка дума е премерена, добре обмислена, но нямах идея, че за него общуването с Бела е такова изпитание (не това да не я убие, а опитите да завърже разговор). Съвсем тийнейджърски неопитен, нерешителен, чудейки се за всяка дума, какво ще предизвика, защо казах това...много е някак - мило 

Ами тогава чакам мнението ти когато прочетеш моята версия на Денят от гледна точка на Едуард Онзи прословут ден на поляната.
То е ясно, че избра да не я нарани или да направи всичко възожно за да не я нарани. Затова и си тръгна. Тук е по интересен избора който е направила Стефани на израза Силата на съзнанието Или съзнанието над инстинктите
Кога ОСЪЗНАВА не кога знае кога ОСЪЗНАВА, че по скоро би умрял преди да я нарани? Кога осъзнава, че чудовището му никога няма да се появи повече ? Кога осъзнава истинската сила на онова което изпитва?
Стефани има много пропуски в Здрач, но някак винаги ми се струваха логични винаги някак пропуските от Здрач ми се допълваха в Среднощното и затова аз самата стигнах до един извод, както и го написах.
Има един момент, който Стефани е пропуснала изцяло, а е важен и Бела бе там т.е. можеше да го опише и през нейния поглед, но не го е направила.
Само един момент и после всичко се променя
Това е момента в който Едуард излиза на слънце и Бела го вижда. Първия й поглед първата й реакция.
Пропуснала го е за мен с идеята, че момента е много по емоционално зареден за Едуард отколкото за нея и затова го е оставила за неговото виждане.
ПОНЕ АЗ МИСЛЯ ТАКА.
Това е момента в който Едуард разбира нещо. Осъзнава нешо и мисля, че осъзнава именно това, че никога не би я наранил. Че колкото и сладко да му мирише ще устои защото не може да живее в свят в който нея я няма, а какво остава сам да я убие.
ДЕНЯТ

Това разбира се е моето виждане. Кажете с кое не сте съгласни или дали мислите, че е логично
Ако знаете колко скрити въпроси има в ЗДРАЧ.
Примерно защо въпреки, че Едуард бе решил никога да не превърне Бела все пак Алис я виждаше като една от тях
Нали АЛис вижда готовите решения и последствията от тях. Едуард бе твъро решил да не я превърне, но Алис  я виждаше като една от тях
Защо кой бе взел решението тогава чие решение виждаше тя ?
Побъркала ме е тая книга и малко се бях откъснала но сега набирам нови сили за последните няколко глави Така че споровете и дискусиите ще са от голяма полза

Нали всички сме чели четвърта част и знаем какво се случи на Бела и кое накара превръщането й във вампир. Може Алис това да е видяла повлияна от решението на Бела да прави любов с Едуард като човек. А може и ултиматума на Волтури също да е оказал влияние, защото те бяха дали обещание, за да я оставят жива. Сигурно, ако ме бяхте питали миналата година лятото можеше да изкарам и още причини 

Не ултиматума на Волтури дойде след като Алис оказа на Аро видението си за Бела като вамп. Иначе щяха да я убият.
Беше твърдо непоклатимо. Докато като питаха Едуард той не им даде положителен отговор, че ще я превърне и тогава се намеси Алис.
Но още в книга 1-ва тя му казва, че го вижда и че Бела ще е една от тях
Ама дай първо по първия въпрос )

Не съм стигнала до този момент още 
Аз си казах, че в движение може да давам нови версии 
Ако ме беше питала преди 2 седмици, примерно, преди да зачета СС щях да ти отговоря без да се замисля, че след като е живял без Бела, когато си тръгна, по-скоро след като преживя "смъртта й" и после, когато я вижда отново в Италия - чак тогава той осъзнава, че вече не може да я нарани, защото тогава ще трябва да живее отново без нея, което за него е невъзможно. Даже той сам го казва в един момент, казва й, че е прекалено голям егоист за да си го причини това на себе си - сам да отнеме смисъла на живота си.
Но след като трябва да открия момента в СС - значи това е станало доста по-рано, отколкото първоначално съм си мислила (или по-скоро - Бела си е мислила)



Относно видението на Алис - и аз се замислих сега, докато четях Среднощно Слънце, даже си помислих да не би Стефани да е прескочила денят "на плажа" когато Джейк й разказва легендите на народа си (все пак нали разказва Едуард, а той не е бил там) и някак Бела да е решила, че иска да е една от тях...после разбрах, че не го е прескочила...може би Алис вижда желанието на Бела да е красива и съвършена като тях, за да е достойна за Едуард...или пък да вижда желанието на самия Едуард, което той не смее да изрече на глас, но го иска подсъзнателно...но все пак и това не е взето решение, каквото уж трябва да бъде, за да го види...то същото важи и за приятелството й с Бела, коя от двете е твърдо решила да се сприятелят, за да го види Алис...

След толкова ФФ-ве подробностите ми се размиват. Книгата все повече се отдалечава от мен докато прочитам нови и нови.

Сетих се за още едно "несъвършенство" във версията на Стефани относно виденията на Алис, което ми беше наболо очите още на първото четене - тя вижда Джаспър и отива да го чака (не помня къде), вижда и семейството на Каралайл и техния начин на живот и помъква Джаспър натам, да се присъединят към тях  
Кое от двете е "взето решение" ... Каралайл хабер си е нямал за съществуването на някаква си Алис, та да пожелае да я осинови   а тя е "видяла" семейството му първо във видението си, така че няма как първо да е решила да се присъедини към Кълън и после да види, че това се осъществява...По същия начин и с Джаспър...
Стефани май се е пооплела с тези изключителни способности на героите си   ама тогава защо на няколко пъти подчертава, че Алис вижда само готови решения - ми има там някакви видения и толкова, не може да ги контролира, не може да ги извиква - поне не всички...едва ли някой щеше да оспори подобен "феномен", та е трябвало да му измисля и правила  

Както и да е, простено й е  

Мандаринка, то само това да беше . Обаче наистина гледам да й прощавам и да ползвам слабостите й за ФФ (е, когато пишех по Здрач).

А аз защо си мисля, че Алис вижда според решението, което си взел на момента, но в момента, в който то се промени се отразява на крайния резултат. На това също беше много наблегнато в книгата.
За отиването им в семейство Кълън, може да е видяла краен резултат от своите решения и решенията на Джаспър + добрината на Кълън и склонността им към осиновяване, както и вегетарианския им начин на живот, ето ти видян краен резултат.
 

т.е. е решила да стане вегетарианка, а това й решение я е довело до Кълън, който са я приели и тя е взела стаята на Едуард, защото е най-хубавата?

Едуард казва на Бела :
По памет
" Тя е открила човечнопста сама."
Т.е. Алис е решила че не иска да убива хора. Джаспър също не иска да убива хора. Алис го вижда и вижда и Кълън, които живеят по начин който тя е решила а следва. Намира ги и така.

За Бела като вамп има два варианта, които аз лично даже съм описала:
1-я Бела сама иска да стане вамп. Алис вижда нейното решение.Т.е. това е след като тя разбира че е влюбена в Едуард т.е. както тя казвана полянката
"Тук съм което значи че предпочитам да умра отколкото да стоя далеч от теб"

Или някой друг от семейството обмисля да я превърне ако нещата се объркат в случая заложих на Карлайл. Вземайки предвид опита с Есме и как я е спасил от смърт и примерно ако Едуард не си прецени силата и я пречупи После разбира се и самата Алис, но това е чак в Новолуние така че се върнах на предните варианти и ибрах втория

Ако е така, по същата логика може да намери и Денали Като цяло всичката работа около Алис е вятър и мъгла.

Видяла е по-близките вегетарианци от другите