Добре де, наистина се чудя - като говорите - няма ли неща, по които да разбирате нещо повече от думите на половинките си?
- Публикувана: 11 фев. 2010, 14:35 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2010, 10:53 ч.
изневяра и интуиция
На съпруга си - не съм.
На бивши - да, съм. Не са ме хващали, не са ме питали, ама и аз не съм си слагала пароли тогава
Аз винаги съм го казвала, за мен човек изневерява тогава, когато нещо му куца във връзката.
На бивши - да, съм. Не са ме хващали, не са ме питали, ама и аз не съм си слагала пароли тогава
Аз винаги съм го казвала, за мен човек изневерява тогава, когато нещо му куца във връзката.
И като закуца в последната ти връзка, как ще го разбереш? С питане всеки ден? Или твоята интуиция като заговори и питаш? Като ти куца на тебе, не изневеряваш тайно, а си взимаш "патериците" и тръгваш с увжение към чуждото достойнство. Защото не си мислете, че само съпругата в този, а и много такива случаи имат интуиция(виждат и тълкуват много правилно такова поведение. Не се знае от друг ъгъл на стаята кой какво е видял като "пощипване под масата".
В такива скрити-покрити ситуации с питане НЕ се стига до Цариград.
Добре де, наистина се чудя - като говорите - няма ли неща, по които да разбирате нещо повече от думите на половинките си?
Значи нека да уточня - хората се променят с възрастта. Аз също. Когато бях двайсетина годишна - не ми пукаше за достойнството на другия, не исках сериозна връзка, не мислех з абрак, не правех дългосрочни планове. Просто се забавлявах, ий, хубави годинки бяха. Партньорите ми бяха може би подобни на мен, най-вероятно и така съм ги подбирала аз самата, подобни. Нито те са разбирали, нито аз - за изневери. Не съм го и правела с най-добрия им приятел или съсед, разбира се. Правила съм го два пъти всъщност. Веднъж с моя най-добър приятел. Втори път - с човек, който не познаваше тогавашното ми гадже. Не съжалявам, защо да го правя, така съм го чувствала тогава. Не съм и изисквала вярност. А какво ми куцаше - първия път - секса не ми беше достатъчен, втория път - разговорите.
Различно стоят нещата обаче, когато си направил избора в живота си, когато вече обичаш, имаш семейство и имаш и искаш общо бъдеще с някого
Различно стоят нещата обаче, когато си направил избора в живота си, когато вече обичаш, имаш семейство и имаш и искаш общо бъдеще с някого
Волните години отдавна са зад гърба ни, стига да не си ги върнем по собствено или не желание.
Затова не беше нужно да ми ровиш и цитираш мненията от други теми 
Ти ме попита - аз ти отговорих.
Хайде да оставим темата за авторката сега, не за мен.
Тук говорим за нещо различно, права си. Говорим за семейство. В което нещата трябва да се обсъждат. И в семейството хората са достатъчно дълго заедно, достатъчно се познават - дори единия жест по време на разговора е достатъчен. За мен! И именно след разговор мога да реша какво да правя.
Ти ме попита - аз ти отговорих.
Хайде да оставим темата за авторката сега, не за мен.
Тук говорим за нещо различно, права си. Говорим за семейство. В което нещата трябва да се обсъждат. И в семейството хората са достатъчно дълго заедно, достатъчно се познават - дори единия жест по време на разговора е достатъчен. За мен! И именно след разговор мога да реша какво да правя.
След разговора съмненията продължават. Явно нищо в неговият отговор не я е убедило, че той казва истината.
Има си една много вярна максима:"Не слушай,какво ти приказва, а гледай, какво прави."
Авторката, изчакай и не се навивай излишно.
Може да не е точно изневяра, може да е просто флирт, може всичко да е.
Помисли трезво и тогава постъпи така, както смяташ за добре.
Но не изпадай в крайности.
Ако решиш да оставиш нещата такива, каквито са, без да мислиш за това - наистина го направи.
Ако решиш да говориш със съпруга си - наистина говори, без да правиш излишни сцени, да отправяш закани, да се кълнеш в обич, да задаваш въпроси "Защо?", да рониш три реда сълзи и т.н.
Гледам, говорите си за лично пространство.
Едно е да имаш лично пространство, хоби, личен живот, съвсем друго е, обаче, когато го браниш със зъби и нокти, за да не стане достояние на половинката ти.
Аз също имам лично пространство, в което приятелят ми не рови, но няма да ми стане обидно, ако един ден реши да погледне в него.
Та така - не случайно е казано, че в една връзка трябва доверие - от двете страни.
Дразнещо е както прекаленото ровене в лични неща, така и прекалената потайност.
Т.е. и двете са "симптоми" за някакъв проблем в отношенията.
Може да не е точно изневяра, може да е просто флирт, може всичко да е.
Помисли трезво и тогава постъпи така, както смяташ за добре.
Но не изпадай в крайности.
Ако решиш да оставиш нещата такива, каквито са, без да мислиш за това - наистина го направи.
Ако решиш да говориш със съпруга си - наистина говори, без да правиш излишни сцени, да отправяш закани, да се кълнеш в обич, да задаваш въпроси "Защо?", да рониш три реда сълзи и т.н.
Гледам, говорите си за лично пространство.
Едно е да имаш лично пространство, хоби, личен живот, съвсем друго е, обаче, когато го браниш със зъби и нокти, за да не стане достояние на половинката ти.
Аз също имам лично пространство, в което приятелят ми не рови, но няма да ми стане обидно, ако един ден реши да погледне в него.
Та така - не случайно е казано, че в една връзка трябва доверие - от двете страни.
Дразнещо е както прекаленото ровене в лични неща, така и прекалената потайност.
Т.е. и двете са "симптоми" за някакъв проблем в отношенията.
Авторката, изчакай и не се навивай излишно.
Може да не е точно изневяра, може да е просто флирт, може всичко да е.
Помисли трезво и тогава постъпи така, както смяташ за добре.
Но не изпадай в крайности.
Ако решиш да оставиш нещата такива, каквито са, без да мислиш за това - наистина го направи.
Ако решиш да говориш със съпруга си - наистина говори, без да правиш излишни сцени, да отправяш закани, да се кълнеш в обич, да задаваш въпроси "Защо?", да рониш три реда сълзи и т.н.
Гледам, говорите си за лично пространство.
Едно е да имаш лично пространство, хоби, личен живот, съвсем друго е, обаче, когато го браниш със зъби и нокти, за да не стане достояние на половинката ти.
Аз също имам лично пространство, в което приятелят ми не рови, но няма да ми стане обидно, ако един ден реши да погледне в него.
Та така - не случайно е казано, че в една връзка трябва доверие - от двете страни.
Дразнещо е както прекаленото ровене в лични неща, така и прекалената потайност.
Т.е. и двете са "симптоми" за някакъв проблем в отношенията.
Може да не е точно изневяра, може да е просто флирт, може всичко да е.
Помисли трезво и тогава постъпи така, както смяташ за добре.
Но не изпадай в крайности.
Ако решиш да оставиш нещата такива, каквито са, без да мислиш за това - наистина го направи.
Ако решиш да говориш със съпруга си - наистина говори, без да правиш излишни сцени, да отправяш закани, да се кълнеш в обич, да задаваш въпроси "Защо?", да рониш три реда сълзи и т.н.
Гледам, говорите си за лично пространство.
Едно е да имаш лично пространство, хоби, личен живот, съвсем друго е, обаче, когато го браниш със зъби и нокти, за да не стане достояние на половинката ти.
Аз също имам лично пространство, в което приятелят ми не рови, но няма да ми стане обидно, ако един ден реши да погледне в него.
Та така - не случайно е казано, че в една връзка трябва доверие - от двете страни.
Дразнещо е както прекаленото ровене в лични неща, така и прекалената потайност.
Т.е. и двете са "симптоми" за някакъв проблем в отношенията.
Съжалявам че не се включих по-рано но ми трябваше време за да взема много важни решения за моя живот, за които ще ви разкажа следващите дни и които за сега сякаш дават ефект. Благодаря на всички които са се сключили с желание да ми помогнат със съвет. Всъщност открих много повече неща от споменатите , но ако ви ги кажа нещата ще станат прекалено лични и някой може да се познае. Искам само да уточня , че за толкова години съвместен живот никога не съм нарушавала личното пространство на съпруга си - не съм ровила, не съм питала, не съм следила - имаше абсолютна свобода и независимост. Но пък ми се струва малко идеалистично при положение , че съм убедена да продължавам да спазвам правилото за неприкосновеност 
на личното пространство. И да гледам безучастно как семейството ми се разпада.
на личното пространство. И да гледам безучастно как семейството ми се разпада.
Разговора със съпруга ми го проведохме още преди да пусна темата във форума- той естествено отрича(което според мен е напълно нормално- докато не съм ги хванала на калъп може да отрича до край), твърди че си въобразявам, че никога не ми е изневерявал и че аз и децата сме смисъла на живота му. Съгласна съм с мнението на доста от отговорилите, че всъщност изневярата най-вероятно е само следствие на доста по-дълбоки проблеми- като навика, липсата на време само за нас, умората, приемането на партньора за даденост. Затова на доста от вас може да ви се стори странно , но аз реших отново да съблазня съпруга си- със секси бельо,с ролеви игри в леглото, хубави дрешки, винаги гримирана, винаги приятно ужаеща. Реших по-често да създавам романтични ситуации, да си правим повече изненади, да прекарваме повече време в разговори, да стана по-мила и усмихната.Спирам с безкрайното чистене и готвене у дома.Съпругът ми ще трябва да взема по-дейно участие в домакинските задължения и грижите около децата за да мога аз да не съм вечено толкова уморена, че въобще да не ми е до секс. Ще стана по-твърда и решителна в действията си. Знам че на някои ще им се стори проява на слабост че още не съм го напуснала, но според мен развода е бягство от проблема и че е по-трудно въпреки обидата и болката да се опитам да оправя нещата. А въпроса с доверието- не знам още. Ще се опитам да му вярвам, защото не мога непрекъснато да се самоизмъчам, но пък винаги ще си имам едно на ум.
Разговора със съпруга ми го проведохме още преди да пусна темата във форума- той естествено отрича(което според мен е напълно нормално- докато не съм ги хванала на калъп може да отрича до край), твърди че си въобразявам, че никога не ми е изневерявал и че аз и децата сме смисъла на живота му. Съгласна съм с мнението на доста от отговорилите, че всъщност изневярата най-вероятно е само следствие на доста по-дълбоки проблеми- като навика, липсата на време само за нас, умората, приемането на партньора за даденост. Затова на доста от вас може да ви се стори странно , но аз реших отново да съблазня съпруга си- със секси бельо,с ролеви игри в леглото, хубави дрешки, винаги гримирана, винаги приятно ужаеща. Реших по-често да създавам романтични ситуации, да си правим повече изненади, да прекарваме повече време в разговори, да стана по-мила и усмихната.Спирам с безкрайното чистене и готвене у дома.Съпругът ми ще трябва да взема по-дейно участие в домакинските задължения и грижите около децата за да мога аз да не съм вечено толкова уморена, че въобще да не ми е до секс. Ще стана по-твърда и решителна в действията си. Знам че на някои ще им се стори проява на слабост че още не съм го напуснала, но според мен развода е бягство от проблема и че е по-трудно въпреки обидата и болката да се опитам да оправя нещата. А въпроса с доверието- не знам още. Ще се опитам да му вярвам, защото не мога непрекъснато да се самоизмъчам, но пък винаги ще си имам едно на ум.
Вместо да ровиш покажи, че просто ти си най-добрата.