изневяра и интуиция

И теб те дразни факта , съпругът ти да е близък и да си споделя с една почти непозната ( както разбирам) за теб жена?
Разбираемо.....но  аз бих се постарала да я опозная и да видя що за човек е, преди да викам " Анатема"
Тя не те е потърсила? А ти?   Ако съпругът ми е преценил, че това е човек, с който може да си споделя и говори..аз бих проявила интерес!
И то напълно абстрахирана от полът на въпросната  личност!

Упорито миньонче    за смелоста ти . Стискам палци   

А сега един интуитивен въпрос - кой е мобилният оператор с код 0897 и как мога да разбера собственика на мобилният номер?   

Бърди, съгласна съм напълно с теб.
От зор да си прибера мъж, няма да се примирявам със свински изпълнения, мерси. По-весело ще ми е сама  
Вярно е жалко, а толкова много жени се примиряват наистина
Първо, не бих приела мъжът ми да си има "приятелки" за споделяне, кафенца и обеди. Струва ми се абсурдно просто. Прекалената либералност води до "неволни" грешки, а после се чудим откъде ни е дошло.

Дааа,в една друга тема една такава "само приятелка" в крайна сметка не се оказа само приятелка.

Аз лично не вярвам в приятелството между мъж и жена...за толкова години още не съм го виждала.
Обикновено поне единият има и някакви тайни помисли и желания...и поддържа приятелството ,за да е по-близо до обекта и все се надява...

упорито миньонче , не искам да те разколебавам или обезверявам,но ако той е хлътнал по колежката,изобщо няма да забележи твоето старание.
А ако не е последен глупак,най-вероятно ще му стане ясно защо са тия напъни от твоя страна...

Това е добра тактика за освежаване на отношения,които са станали малко скучни,но когато има и друга жена...  ?! 
Аз лично не мисля,че ще има очаквания от теб ефект.
Дано да греша!

краси.мира , има истинско приятелство между мъж и жена, как да няма?!
Моят най-близък приятел за няколко години беше в университета и беше момче.
Много хора са мислили, че сме "нещо повече", но такова чудо никога не е имало между нас.
Докато колегите ни си мислеха, че си говорим на ушенце разни "мили думи", ние говорехме, но обсъждахме поредното негово или мое "завоевание" и далеч бяхме от мисълта да имаме нещо по между си.
Колко съвети сме си давали един на друг за връзките си (а и не само това, просто, приятелство като приятелство)...
В последствие той започна връзка, в която момичето страшно много се дразнеше от мен и все си мислеше, че той й изневерява с мен.
А след като я изпратеше той звънеше, за да ми разкаже (да се похвали/да сподели радост/разочарование) колко хубаво или лошо е минала срещата им.
И аз съм го правила, разбира се...
Даже веднъж си спомням, след тежка купонджийска вечер, се оплаквахме един на друг от разочарованията си от противоположния пол. И в един момент той казва: "Ми, накрая да вземем наистина да станем гаджета двамата." 2 секунди мълчание. Той се замисли и после кава: "В никакъв случай, ужас, това би било все едно да си лягам със сестра ми."  
Бяхме точно като две момичета   (дано не чете, че ще се обиди, че го сравнявам с момиче  )
Е, понякога бяхме и точно като две момчета, де  , но никога като момче и момиче заедно  

П.П. Така че - не знам дали случаят на авторката е такъв, но както бях писала и по-горе - светът е шарен и може да всичко. А с прибързани изводи може само да сбърка.

Да не обидя някого, но май предпочитам да ми отговарят само хора които за съжаление вече са минали по моя път. Защото ако не си изживял тази болка(усещаща се дори буквално като физическа болка) няма как да разбереш чувствата и начина по който се чувствам аз. А разговори  ПО ПРИНЦИП дори и аз съм водила много , но като ми се стовари на главата, полудявах от мисълта какво да правя и кое е правилното решение.
Не твърдя че съпругът ми трябва да се задоволява само с моята компания и да няма никакви приятели, но според мен е важно когато нещата започнат да излизат от рамките на добрия тон  да се постави физическата дистанция.Едно е да се шегуваш на разни пикантни теми, съвсем друго е когато започнат уж неволни докосвания, облягания и т.н. и то пред мен. ПО-добре излишно да се сдърпаме сега, но да поставим нещата на място отколкото по-късно да си скубя косите , а той да ми се извинява до век и веков. Защото в мен все още остава( а може би просто така ми се иска ) частица надежда че може и да греша. А ако ги хвана и на калъп / защото хората с времето добиват усещането че са неуловими и неизбежно допускат още повече грешки/  няма да може вече да отрича и тогава изневярата ще е вече 100% факт. И тогава накъде?
Може наистина всички усилия които ще положа да отидат на вятъра и той все пак да ми изневерява , но поне вече ще си кажа" Аз направих всичко което беше по силите ми да спася този брак" . Не мога да стоя и да гледам примиренчески как всеки около мен си прави каквото си иска, а аз да съм само наблюдател.
А казвам че тя не ми е приятелка , защото не желая около мен да се навъртат хора без морални ценности- жена която на всеослушание заявява че няма никакви скрупули да изневерява на мъжа си, жена която вече е имала няколко любовника и е била готова да напусне мъжа си, жена която не полага абсолютно никакви грижи за децата си, на която й дай да пие, пее и мята кючеции  и т.н. не може да ми бъде приятелка. Съжалявам, може да съм задръстена но така го разбирам аз.
Лек ден на всички.

Дано да имаш успех, мило, защото както писа някой по-горе, ако му се завърти главата...край! Мой много близък роднина на 47-48г. остави жена си заради 28 годишно момиче с дете. До ден днешен са заедно, жена му е сама. К'во ли не се случва в тоя живот.

Ами за протокола - аз съм минала, но мненията ми няма да ти харесат. Честно казано, мисля, че точно мнения на минали по тоя път не искаш да четеш, защото които сме минали от там, знаем как свършва всичко и то не е  в наша полза.

упорито миньонче Поздравления за решението!
Правилно постъпваш като не се отказваш от брака си. Дали това е най- точният подход, не мога да знам. Ти си познаваш мъжа и предполагам усещаш кое би могло да проработи при него. Но внимавай в опитите да го очароваш отново, да не загубиш себе си. Всичко трябва да е с мярка. Дано няма намесени чувства с тази "приятелка", че тогава старанията ти ще са на халос.
Успех от мен и както някой по- напред каза: покажи му, че си по- добрата!

Е, Бърди недей я отчайва! Историята познава и случаи на единични залитания. Остави я да опита и да се пребори, пък ако рецидивира тогава да реже с голямата ножица.

Бърди, не винаги развръзката е една и съща. Всичко зависи от двамата партньори, от приоритетите и ценностите им. Понякога едно такова събитие е край, но в много случаи и ново начало за една поизхабена връзка.
И аз от опит го казвам. Не си чеша просто клавиатурата.
Много е лесно да кажеш "край" и да потънеш в самосъжаление. Трудния вариант е да простиш и да започнеш на чисто, но не като измамена жена с подвита опашка, която няма друг изход, а като победител.

Бабилия - от моята гледна точка, много по-трудно е да си тръгнеш. Затова в 80% от случаите жените остават.
Обаче - подчертавам дебело - това е единствено и само личното ми мнение и изобщо не твърдя, че е общовалидно.

Според мен " селски идиот " и истински унизена е онази, която демонстрира нагли апетити към съпругът ти, защото той очевидно я използва като " трамплин " за повдигане на егото си без да има сериозни намерения към нея. Интригите рано или късно носят единствено и само вреда на приносителите си. Все пак мисля, че трябва сериозно да си поговорите, защото предполагам и на него не би му било приятно подобно държание от твоя страна. А ако продължава в същият дух до такова неминуемо ще се стигне, не случайно е казано " каквото повикало-такова обадило ".

Според мен не те лъже интуицията, но съвет не мога да ти дам  Искрено се надявам мъжът ти, да се осъзнае и да те послуша, но скоро, защото изпуснете ли момента, после е много много трудно. Успех 

Съгласна съм с това мнение.Не изключвам възможността,мъжът ти да избива комплекси чрез флирта,може да му харесва да е ухажван,може да му е весело да върти интриги,да те кара да се съмняваш,дори може да цели да страдаш,да те манипулира и т.н.