ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!

Не гледам такива предавания и не чета такива книги, точно защото докато гледам/чета си казвам - "гледай ти, колко било лесно"! А на практика нещата не се получават и съответно се изнервям повече. Доверявам се на интуицията си и колкото и банално да звучи, при разни там сблъсъци, в момента в който се усетя, че наближава точката на кипене след която ще започна да крещя, наказвам, да си скубя косата, просто си поемам дъх, казвам си "майната му, да руши, къса, да не яде, да не спи - здрав да ми е и това ще мине"! При мен има ефект. Успокоявам се, а така или иначе, детето пропускайки един обяд от инат не е умряло от глад, легнало си е по-късно или не е спало на обяд - голяма работа, счупило е нещо - ми аз пък не съм вещоманка (пък и тъкмо повод да купим ново  )! Приех мисълта, че точно сега е момента да прави тези бели, да не слуша за тези неща и да иска не иска да прави тези неща. След няколко години ще са други, след още няколко - вече няма да ме пита за много от нещата, а след още години просто няма да го има и ще се чуваме по телефона и ще се виждаме понякога!  Опитвам се да ценя моментите с него, и то всички моменти, и бесните даже!

На мен пък сега проблема ми е друг. Нали мрънкам от известно време за събирането на децата в една стая, та най-накрая преодолях себе си и реших да действам. Само, че до този момент никой не се беше сетил да пита Пламен какво мисли по въпроса и отговора беше: "не искам Борко да спи в моята стая, защото ще ми пречи, като си разказвам приказка за лека нощ (всяка вечер си разказва преди да заспи), той може да идва да си играем през деня, но да си спи в спалнята, а ако той дойде тук да спи, аз ще ида в спалнята!" Категоричен е... Стаята може да е само на един. Дори не претендира да е само негова. Може и да е на Борко, но той тогава няма да е там... С една дума, имаме избор - или той или Борко в детската! 

Wish-и мисля, че Борко е по добрия избор
Само да вметна, че не съм такава велика дипломация каквато все ме изкарвате... в сблъсък баба-внуче, приоритет винаги ми е внучето .. и по всемирния закон за баланса, го отнася бабата.. и то никак не се старая да е дипломатично.. просто имам много търпелива и всеотдайна майка (на кого ли съм се метнала) и двете сме като огън - навикаме се, накараме се и ни мине.. и така ето пак съм спокойна за детенцето, да приемам с усмивка повечето му бели..
По пробема на Биби - и друг път съм казвала увещанията не водят до резултати.. трябва да приемеш изборът му и да го оставиш да се сблъска с последиците - до колкото е възможно.. предлагам да спреш да го караш да прави кавото и да било.. да се облича, да яде, да спи.. просто създай условия , ако иска да го направи сам.. остави го да води.. това с границите само ще изостри още повече отношенията във вашия случай.. така се получава конфронтация, а тя не води до нищо добро.. важно условие за границите е те да се поставят разумно и съвместно..

Туй требе да се види, щото не го вярвам, не ни баламосвай, не познавам по-търпелив човек 

 

Аз пак, с малко по-различно мнение ще се включа, по въпроса на wish
Ти си написала отговора на проблема, в подписа си
Това се боря вече толкова години с Криси и още не съм успяла да променя, да опитва/пробва въпреки, че си мисли, че знае какво ще се случи и че няма да успее. Проблем породен от прекалено умни глави около нея, които все я учат ще стане така, ще стане онака...и тя знае и се отказва.
Пламъка го притеснява, че Борко ще му пречи, ами убеди го че няма да е така, че заедно ще разрешите всички проблеми и даже, че ще му е по-весело с братчето. Нарисувай му/опиши с думи картини как ще се буди с гукането на братчето си,  как ще му се радва, как ще го учи да играят заедно и т.н. Увличай двете деца в общи, взаимно допълващи мероприятия. Като за начало се сещам песнички, има  подходящи, една част се пее от едното дете, а друга от другото....или нещо от тоя род. Дано не бъркам, че отдавна го минах, че на 9 месеца може да пее "пи-пи-пи" или да пляска

Мяу пак затри кво мисли..
Мимс - търпението ми е изцяло и единствено свърано с Никс.. той ме научи на това - всъщност майчинството ме научи.. пиши на стената във фейса - "Лидия е най-търпеливия и спокоен човек, който познавам" и ще видиш как ще ти се смеят.. Просто ме познвате в ограничени мои изяви - изцяло и единствено свързани с Никс.. там признавам съм много търпелива..
По проблема на Уиши не мога много да помогна, защото нямам две деца, а колкото пъти си помисля, че мога да предположа какво би било, се оказва че не мога.. за това там съм пас..

Благодаря момичета за пожеланията. 
Относно търпението при мен май липсва  Станала съм много нервна и даже почнах да повишавам тон 
Но малкото си прави каквото си е наумило и не разбира от нормален говор.

Биби не се шашкай всички сме така  , обаче аз бих ти казала, че проблема ти идва от там, че ти пука. Подкрепям те и правя точно същото, ама не се нерва, вече сме станали с баща му като латерни. Даже веднъж ме изненадА - влизаме в къщи и аз започвам да си пея песничката "събуй обувките, измий ръцете...", обръщам се и го гледам ококорен ми вика "събух ги вече". Та така, той не, ние да и си пееме. Много е важно да продължиш да си пееш песничката, въпрос на упоритост е. Ти си тази, която трябва да го свикне на тези елементарни неща, обуване, обличане, миене, това са задължителни неща и не бива да отстъпваш. Уморени сме от битките, но една мама с повече опит 3-поотраснали деца ми каза "знам че е уморително, но си струва, резултатите на по-късен етап са поразителни". Така че дерзай, без да се нервиш и шашкаш. Около 9 месеца трая да го свикнем да прибира играчките. Всеки ден по 100 пъти, със заплахи, изнудване и караници. Е струваше си, сега много рядко се случва да настъпим кубче или част от трактор. Около година трая да свикне да не хвърля играчките, от 2 месеца има цял трактор. Затова само песен му е майката, пееш си и не се нервиш, просто повтаряй до припадък какво да прави. На едно от училищата ни бяха дали идея да налепим нарисувана картинка на определени места с определените задачи. Давам пример, до вратата имаме картинка на обувка, да се сеща да се събуе и подреди обувките, в банята са нарисувани неговите ръчички и картинка за миене на зъбките (обещавам да ви я пусна в понеделник).
Ние отиваме на палатков лагер, днес ще му е първото кръщаване на палатка, та стискайте палци да мине добре, в понеделник ще разказвам.

sky, благодаря за съвета...знаех си аз...ма се надявах на чудо!   ще измислим нещо...

само да кажа, че едвам устисквам вече като ви гледам бебоците, коремите и т.н.....ама шА сА държа поне до Коледа, пък после каквото сабя покаже ...ади спорна  

Здравейте, Уиш, аз обявих на НИкол, че ще дели стаята си с МАрина, след няколко месеца. Тя ме погледна на чорчик, но след това татко и и каза че ще и напрви креватче къщичка, намерихме една снимка в списание, едно креватче на високо, като затворена къща с прозорци и врата и стълбичка, тя се влюби и само пита, кога МАрина ще стане на една година. Аз обаче се притеснявам, Никол спи много неспокойно, подскача, проревара, говори си, иначе не се буди МАрина като реве. Обаче Марина скача само като суе гласа на кака си, започва да я търси и да мрънка. Та не знам как ще с есправят в една стая. Но имам нужда от сън, направо крещяща. Преди ставах само за Никол, сега и за двете, и не знам колко ставания ми се навързват на нощ но сутрин съм по - уморена от вечерта. Иначе НИкол е супер самостоятелна и отговорна към бебето, то я тормози, тя не сме е да мръдне, да не би случайно да го нарани. Всичко прави сама, имам чувство, че ако я оставя в къщи сама за една седмица, като се върна, освен разхвълняна къща, всичко друго ще е наред

По темата за инатенето, Яна след като направи 3 г. вместо да стане по-спокоина и рабрана, точно обратното - инати се повече от всякога, вече е голяма и не мога просто да я грабна и да я изнеса от площадката например. Мрази да я дърпам за ръката, когато искам да си тръгнем и почва да вика "боли ме", хората почват да ни зяпат, аз я пускам, тя пак хуква обратно и т.н. . Вече само с думи мога да я накарам да направиме каквото и да е, всякакви силови и радикални методи, дето преди вървяха вече ги прекратих. Убеждаването с думи понякога трае доста, но вече това е единствения начин.
Аз пък бях цяла седмица инструктор на детски лагер с 10-тина деца, е няма да ви казвам в какъв филм се вкарах  . Децата бяха 8-10 годишни, ужасно непослушни по мойте критерии и въпреки, че не бях единствения възрастен - полудЕх. Поне разбрах какво ме чака в близко бъдеще  .

Чета внимателно всички мнения и във всяко мнение намирам полезен съвет или си вадя някой мъдър извод. Да ви разкажа сега и как провидението взе, че ми помогна този уикенд  Имахме на гости една приятелка с преспиване. Тя дойде със сина си, който е с три месеца по-малък от Крис. След деня и вечерта прекарана с тях вече си мисля, че моето дете е образец за подражание, при всичките му тръшканици и инатене  Това детенце мило и понятие си няма от дисциплина, режим или най-елементарни навици. Бащата имал дейна роля във възпитанието и не давал и с пръст да се докосне, в следствие на което си отглеждат едно малко мрънкащо деспотче в буквалния смисъл на думата. Не спря да мрънка това дете, говори като едногодишно, яде си когато поиска и каквото поиска, ляга си също когато поиска, вика майка си по име и постоянно я кара да става от мястото, на което е седнала, за да седне той. Майката е много бременна вече и чак ми дожаля с този корем как сто пъти трябваше да си намери друго удобно място за сядане защото господин мрън-мрън решаваше, че точно там му се седи. Аз като цяло за първи път виждам такова дете и след тази визита чак ми стана гузно, че се оплаквам от моето 
За границите аз не изпадам в крайности да ви кажа, скачането по канапето например е нещо, с което отдавна съм се примирила, разпилените играчки из цялата къща са друго, срещу което не протестирам, стига в края на деня да се прибират обратно в стаята. Държа много обаче на всекидневните хигиенни и други навици, без които за мен настава пълна анархия. Много държа да се научи да си мие ръцете като се прибира, да се къпе вечер, да си ляга на време и ако може да хапва поне веднъж на ден полезна храна.
Sky замислих се над предложението ти да го оставя един ден да прави каквото иска и да си търпи последиците. Резултата беше, че не се изкъпа и си легна с дрехите в 11.45 вечерта. Ако за всичко го оставя така означава да не ходи никога на градина, да ходи с един чифт дрехи седмица, а може и повече и да си гледа ТВ нон-стоп.
Много мислих и над предположението на Мауче, че може да е сърдит за нещо или да ревнува. Предприех и там мерки, взех го да спи при мен една вечер, обръщам му малко по-специално внимание тези дни и гледам да имаме време насаме без намесата на Елма и на баща му. Резултат имА да ви кажа, много по-лесно ми се поддава на подканите за къпане, градина и ядене. Пак първата дума е НЕ разбира се, но бързо след това се съгласява без да изпада в излишни драми и без да реве и да се тръшка. Замислих се, че все пак той е в такава особена възраст, в която се създават много правила и навици и често го дисциплинираме, въпреки че и много друго внимание му обръщаме, но явно се е почуствал по някакъв начин засегнат. Елма понеже е много малка още на нея не й правим забележки, не я караме да прави разни досадни неща като миене на ръце и ходене на градина, и нищо чудно човека да е решил, че имаме предпочитания 
Извадих си и доброто старо четиво на Харви Карп за бебешкия пубертет и там намерих разни полезни съвети, та като цяло се стремим поне малко да разхлабим хватката и да олекотим положението.
бзепис това с повтарянето ми стана ясно вече, че ще го пеем дълго време, дано жънем един ден плодовете на труда си  Аз по принцип уж не му се връзвам, но какво ми стана напоследък, нещо много съм чуствителна и прекалено ги изживявам нещата. Много ме разнежиха тези деца, ако си направим още едно сигурно ще почна и да рева на латино сериали 
Никито на теб мила ти е напълно позволено сега да си нервна, че и да си викаш за да ти олекне. Аз да му мисля, че вече нямам хормонални оправдания освен онзи ден от месеца 

Съжалявам, че сблъсквамето с последиците не ви се е получило, но май аз не съм го обяснила както трябва.. както и да е.. доброто старо "обърни му внимание" е подействало и това е важното..

ох, да се оплача...то друго не ми остава.
Вчера си извадих мъдрец, кофти израстнал, измъчих лекарката, доста ме понатисна, за да го извади, ....изкриви си един от инструментите но след 20-30 минути/много ми се видяха/ успя...извади го. 3 часа по-късно ме пусна упойката и ми идваше да вия като куче, трето дете съм съгласна да родя, но такава болка не съм изпитвала...дрогирана съм, на Аулин, от снощи. Помагайте на някой случвало ли му се е такава процедура, имам още 3 часа до следващото хапче и не ме свърта на едно място...всичко ме боли, и челюстта и зъбите

Поне можеш да пиеш Аулин..  аз какъв камък изпишах в петък.. е няма такава болка.. за зъба не мога да помогна освен да съчувствам.. дано бързо мине..