Честити Ники-вци на Грийн и Дейзи!! Да са ви живи и здрави младежите, че може да ги потърсим за зетьове някой ден 
За Дейзи бях забравила, че чака, а пък когато пожелавах на Рали леко и бързо като на Ирката, въобще и не подозирах, че ще е толкова скоро. Само на мен ли ми минава тъй бързо времето?
По въпроса за провинцията версус София няма да се включвам със становище, то си имаше „Сблъсък“ по темата. Само ще кажа, че всеки е прав за себе си, банално, но факт. Try walking in my shoes. Аз като космополит по душа, но не и по финанси, ще отбележа, че на много други места (предимно в чужбина) съм се чувствала доста повече у дома си, отколкото в „родна“ София, въпреки, или може би поради, емоционалния заряд, който градът крие за мен (по-скоро негативен).
Що се отнася до детските градини, считам, че критерият местожителство и местоживеене е доста широко застъпен, но не е там проблемът, както всички вече сте установили и отбелязали. Просто има крещящ недостиг на места. Иначе като цяло организацията тук в София е доста добра и нещата се случват, но само за някои.
Ретроспективно, радвам се, че миналата година успях да се ориентирам за възможността да се кандидатства с предишен набор (за родените през януари), въпреки огромните грижи, които този прием ни създаде и продължава да ни създава (тук малко драматизирам
). То се оказва, че набор 2007 са повече и шансът ни щеше да е още по-малък сега, освен всичко друго.
Теди, аз мисля, че която и градина да избереш, все ще ти се струва, че другият избор е бил по-добър. Ти си познаваш най-добре детето и щом ти се струва, че има промяна, Яско най-вероятно изпитва някакъв дискомфорт, но това не е непременно проблем. Ако ти е възможно, опитай да изтръгнеш какво го мъчи, ако изобщо има нещо. Както и sky* е отбелязала, от една страна, това е нормално поведение за възрастта, те тепърва започват да се ориентират към деца и да избират приятели, не можем да искаме от тях поведение, което нас ни удовлетворява.
От друга страна, промяната може да е симптом, че нещо го притеснява или тревожи. Може да е предизвикана от на пръв поглед невинен жест или дума (твой, на Дани, на тати, на учителките или децата в яслата), а може и да е плод на неговата фантазия, която на тази възраст е по-развинтена. Но ти имаш и Дани и можеш да прецениш по-реално, ако щеш на базата на сравнението. Уж не препоръчват да се прави такова, но то все пак дава груба представа как вървят нещата.
За Дейзи бях забравила, че чака, а пък когато пожелавах на Рали леко и бързо като на Ирката, въобще и не подозирах, че ще е толкова скоро. Само на мен ли ми минава тъй бързо времето?По въпроса за провинцията версус София няма да се включвам със становище, то си имаше „Сблъсък“ по темата. Само ще кажа, че всеки е прав за себе си, банално, но факт. Try walking in my shoes. Аз като космополит по душа, но не и по финанси, ще отбележа, че на много други места (предимно в чужбина) съм се чувствала доста повече у дома си, отколкото в „родна“ София, въпреки, или може би поради, емоционалния заряд, който градът крие за мен (по-скоро негативен).
Що се отнася до детските градини, считам, че критерият местожителство и местоживеене е доста широко застъпен, но не е там проблемът, както всички вече сте установили и отбелязали. Просто има крещящ недостиг на места. Иначе като цяло организацията тук в София е доста добра и нещата се случват, но само за някои.
Ретроспективно, радвам се, че миналата година успях да се ориентирам за възможността да се кандидатства с предишен набор (за родените през януари), въпреки огромните грижи, които този прием ни създаде и продължава да ни създава (тук малко драматизирам
). То се оказва, че набор 2007 са повече и шансът ни щеше да е още по-малък сега, освен всичко друго.Теди, аз мисля, че която и градина да избереш, все ще ти се струва, че другият избор е бил по-добър. Ти си познаваш най-добре детето и щом ти се струва, че има промяна, Яско най-вероятно изпитва някакъв дискомфорт, но това не е непременно проблем. Ако ти е възможно, опитай да изтръгнеш какво го мъчи, ако изобщо има нещо. Както и sky* е отбелязала, от една страна, това е нормално поведение за възрастта, те тепърва започват да се ориентират към деца и да избират приятели, не можем да искаме от тях поведение, което нас ни удовлетворява.
От друга страна, промяната може да е симптом, че нещо го притеснява или тревожи. Може да е предизвикана от на пръв поглед невинен жест или дума (твой, на Дани, на тати, на учителките или децата в яслата), а може и да е плод на неговата фантазия, която на тази възраст е по-развинтена. Но ти имаш и Дани и можеш да прецениш по-реално, ако щеш на базата на сравнението. Уж не препоръчват да се прави такова, но то все пак дава груба представа как вървят нещата.
Ще ходим пеш, тъкмо за тонус сутрин 
Изобщо не видях градината 
влетях, записах я и на крилцата от щастие обратно вкъщи. Ще ходим тия дни да видим поне външно как е 
. Може би имаш предвид втора група на предучилищната....Но и там няма как да стане - ще трябва да минат през първа и втора предучулищна задължително. Аз знаех за този закон, само не разбрах дали 5- годишните ще могат да ходят на предучилищна и в училищата? Както е сега за 6-годишните - някои в ДГ, други в училище. 
