Поредната тема за проблеми в семейството...

Значи, като чуя за бащи на бебета, че скитосвали по цяла нощ навън, голям бяс ме хваща! Ако е да гледат детето си една нощ- хиляди причини ще изтъкнат, за да откажат, като най-главната, естествено е "ама аз работя!", обаче  скитосването и хойкането не им пречат на работата...Поговори си с твоичкият, бракът не е майтап работа, ако му идва нанагорно- да не се е нагърбвал!Кажи му ясно и точно, че очакваш да сте партньори, а не едвам понасящи се съжители.

Имаш ли приятелки, излез и ти?

И без да имахте проблеми в отношенията щях да се учудя на съгласието ти ти да дундуркаш бебето, а той да скитосва по нощите по мъжки с приятели. Може всякаква да ме наречете, но аз това не го допускам. Или излизаме заедно или никой не излиза.

С раждането на детето много неща се променят- в това се убедих. Много е лесно като сте без дете- купони, спане до обяд,ти винаги подържана и красива,топла вечеря,подредена къща и т.н. След това идва будуването по цели нощи,мивка пълна с чинии,хаос в апартамента ти,умората в очите ти,раздърпаните домашни дрехи,кога си успяла да сготвиш кога-не и много ясно че нещата не може да са същите   И при нас има спорове и изнервяне,разликата е обаче не никой от нас двамата не си е взел шапката и не е хукнал по кръчми по цели нощи. Гледаме си детето и никой не бяга от отговорност. Мъжа ми не е излизал вечер с приятели откакто се е родило детето( вече 1г и 8м),с мен е,помага ми,защото само на него мога да разчитам. Баби помагачки нямаме.

Имам как да нямам Излизам и аз, и не само за кафе Той няма нищо против да го гледа детето или да го оставим при свекърва ми (тя живее на близо). Но някак си аз немога да не се прибера до цяла нощ

Да добавя че и заедно излизаме и много се забавляваме и като пийнем много се обичаме

Е то и да излезеш какво ще реши това  Въпроса не е и ти да излизаш, само за да си правите на пук,а да съумеете да си поделяте поравно отговорностите и никой да не се чувства ощетен или нещастен от постъпките на другия.

Ами остави му детето някоя вечер и ти направи като него - прибери се на сутринта.Може би така ще разбере как се чувстваш ти, когато той скита през ноща.
Между другото и моя мъж не излиза без мен.преди 2 вечери приятелите се събираха, но свекито беше заета и не отидохме.Предложих му да отиде без мен ама неще и това е 

О мила,вие сте цвете  .Ние дори не можем да излеземе заедно, защото няма на кой да оставиме детето.Я се стегнете  ,кажи на мъжа ти че има много по-зле от вас- ние например не можем да си позволиме да се напиеме по кръчмите дори на рожденните си дни 

Има само един проблем за мен, ако излиза и се връща на сутринта - ако подозираш, че е с друга жена. Нормално е, излизат "по мъжки", лично аз не бих предпочела да ми се прибере в 1-2 подпийнал и весел и да почне да ме буди. Вероятно ти казва, че ще се прибере по-рано, защото вижда, че не т е приятно и ще се разсърдиш, ако ти каже, че ще си дойде сутринта. Щом няма проблем да излизаш ти или да излизате заедно - остави го да се повесели с приятели, колеги по мъжки.

Мен въпроса с излизането не ме притеснява толкова, поне не ако се прибира по навреме. Аз знам че моето излизане нищо не решава а и съм излезнала за да се разтоваря а не да си реша проблемите, казах го само за да не излезне така че си стоя затворена сама в къщи с детето.
 Притеснява ме че той не ме разбира че и на мен ми е тежко. Преди няколко нощи малкия пак се наспал посред нощ и иска да си играе и да тича из  апартамента а на мен вече толкова ми се е насъбрало това недоспиване че понякога чак ми е лошо. И малкия реве че не го пускам да ходи из къщи и се събуди мъжа ми и пак започна скандал защо съм се отнасяла лошо с детето, защо съм  се опитвала да го приспивам като съм знаела че няма да заспи и така пак два дена не си говорихме...

"Радват" ме подобни семейства: не са си поживяли, обаче са създали семейство (никого не осъждам, просто казвам какво мисля). Според мен, когато човек съзнателно планира да има семейство трябва да си дава сметка за някакви неща (разбира се, че не може всичко да се предвиди), въпреки че не е бил в ситуацията да има дете и няма как да знае как ще бъде. Не разбирам наистина двойки, при които всичко драстично се променя след появата на детето. Ясно е, че животът след появата на детето се променя, но ми се струва, че и двамата родители трябва да си помислят, че това ще се случи, когато решат да имат дете. Аз например, когато видях 2те чертички, въпреки че дъщеря ми беше планувана, че бях живяла вече с баща й 4ри години се шашнах и изпаднах в паника, а бях на 28 години. Ами тогава бъдещият татко седна срещу мен на масата и ми каза: "аз знам, че ти си моят човек, искам това дете и ще съм до теб по всеки възможен начин". А аз само попитах: "ще ми помагаш ли?" И отговора беше: "иска ли питане". От ден 8 (7 дни бях в болницата) гледаме дъщеря ми сами, почти без никаква помощ. От момента, когато се върнах от болницата, се редувахме за храненето през нощта: една вечер ставаше той (въпреки, че работеше), една вечер ставах аз (не съм кърмила). Мисълта ми е, че нормалният начин за мен е, когато нещата се променят драстично, жената или мъжът (според зависи кой не се чувства добре) да поеме инициативата и да поговори с половинката си-все пак това е най-близкия ти човек. Казваш му, че искате да поговорите и най-спокойно му обясняваш, че на теб също ти е трудно, че ти също не си доспиваш, че детето отнема голяма част от времето ти и че е задължение и на двама ви защото двамата сте решили да имате семейство и да създадете дете и че ако детето е само твоя отговорност, то тогава светът ще е устроен всеки сам да си прави и отглежда децата и т.н.... Наистина не знам аз ли съм толкова наивна, но ако човекът до теб те обича, ще разбере, че си права и не му казваш тези неща, за да се караш с него или за да се правиш на интересна, а защото са просто истина. И тогава няма как да не се промени или да не намерите начин да решите разногласията си (нали се обичате). Дълго стана, но наистина се изненадвам как хората се обичат много и всичко е без проблеми преди появата на детето и после всичко рухва, ами знчи един от двамата или и двамата са били с грешни очаквания.        

Момичета, аз наистина не мисля, че проблемите ни идват от излизането. И двамата сме малди, не е казано че като имаме дете трябва да си стоим в къщи. Вярно е че той прекалява понякога, но аз не го чувствам като такъв проблем че да ми тежи или нещо такова. Всъщност и аз не знам от къде ни идват проблемите и точно това се опитвам да разбера

На мен пък са и безкрайно интересни вижданията за живота след раждането на детето,като спиране на всякакви социални контакти  Дай сега като имаме дете/че и 2/ да се заробим вкъщи и само да вървим подри г...зовете им .Ами естествено,че няма да стане.И са ми много интересни тези майки,които напълно променят живота си след появата на детето им и само се бият в гърдите.."Вижте каква добра майка съм.Будувам по  цяла нощ,никъде не ходя,забравих какво е това заведение  ". Това за мен не е нормално.Има време за всичко.Като няма баби да помагат си викате бавачка за 2-3 часа и излизате да се разтушите.Не струва милиони.Всеки човек би могъл да си го позволи веднъж месечно дори да е.Не виждам каква драма е толкова,че 2 години да си висиш вкъщи без да си подадеш носа,защото имаш дете и то изпива целите ти силици  То по тази логика няма да може да излезете докато не стане на 10 и не започне да се гледа само 
 
По темата: доста сериозно бих си поговорила с мъжа си,ако ми сервира такива излизания и цупенета.Ние вкъщи или излизаме двамата или никой не излиза.
От какъв зор аз ще стоя вкъщи с децата като монахиня,а той ще ми скитори по нощите    Да си излиза през деня с приятели,ама нощни разходкии  Просто незнам как е възможно да се търпи нещо такова.Един здрав разговор и това е.Като не чува и не иска да се промени....промени се и ти за известно време.Не му готви и не му пери чорапите,да видим каква песничка ще запее тогава ,аааа 

Съвкупно е,не е само от едно нещо.И аз съм мислила за това. През цялата ни връзка с мъжа ми нито веднъж не сме се скарали (на някой това може да му се стори дори скучно  ), докато сега доста често, хм,спориме