Подсъзнанието може всичко 22 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Много хубаво клипче, за съжаление няма превод на български... Ако някой знае как се прибавят субтитри към видео, може да ме светне - или искам твърде много   Все пак го споделям с вас - Благодарен съм.

Благодаря за насоките!   

lenny_pld и Маргало, склонна съм да се съглася с Nightwish . И аз имам вашия проблем с досадниците - лепят ми се като мухи на мед и няма отърване. Изведнъж ме заливат с цялата си душевна помия и вървят по петите ми навсякъде. Забелязала съм, че това са хора, на които им липсва енергия, а аз явно я раздавам в огромни количества и веднага ме надушват. Сигурно ако бях с религиозно възпитание, щях да съм втора Майка Тереза. Наистина трябва да си прецениш дали и колко време и енергия искаш да подариш на даден човек и да му поставиш лимити. За мен е израз на нормално човешко възпитание да съм любезна с такива екземпляри, но трябва да се поставят ясно границите - това - да, това - не. Не знам, но имам чувството, че такива екземпляри дотолкова са безсилни сами да се справят с живота си и да се зареждат с енергия, че като се вкопчат, имам чувството, че се опитват да ме "убият" с настойчивостта си... Сякаш ме конусмират цялата... За мен пък са много полезни техниките за енергийна защита. Но помага и ясното заявяване да си вървят по пътя, дори с риск да се "обидят". Определено не са хора, за които да съжаляваш и да ти липсват. В този смисъл не мога да се съглася, че ги привличам, защото си приличаме. Мен ме привличат позитивни хора, с които сме равнопоставени и обменяме идеи и позитивна енергия. А такива пиявици ги привличам защото сме противоположни полюси. И всъщност "приемането им", изразено в чисто човешко изслушване и елементарни жестове за помощ, ги настървява още повече. Започнала съм да си налагам да не бъда любезна с всеки и определено се чувствам по-добре. Маргало, опитай и ти. Няма да ти навреди на имиджа, дори на против - няма да си толкова лесно достъпна за всеки и ще е по-престижно да ги допуснеш в компанията си.

Аз пък в момента страдам от друга дилема. Защо и двамата ми съпрузи (бивш и настоящ) се държат, сякаш искат да унищожат цялата ми личност, всичките ми таланти, знания и умения, всичко, което съм. Всичко започваше красиво, огромна любов и възхищение, боготворене, сваляне на звезди. После се започват ограниченията - това не може да правя, онова не може...

Бившият не ми даваше да пея, да свиря, да танцувам, да спортувам, да уча, да чета (дори във вестник да се загледам и ставаше скандал), филм не ми позволяваше да видя, контролираше ме в работата, изолираше ме от всичките ми близки и познати... Разводът беше най-хубавото събитие в живота ми, бях като отвързана, не знаех как да се нарадвам на свободата си да мога да правя всичко, което радва душата ми без страх от скандали и побои... Няма нищо по-хубаво от свободата...

И все пак сглупих да повярвам отново на мъж, който уж изглежда пълна противоположност на първия, но...

Сегашният се дразни да работя, да рисувам, да танцувам, да говоря с хората, да работя по проекти... Идеалът му е жена домакиня, която и да няма какво да прави, трябва да виси в кухнята и да симулира домакинска работа... Безумно е... Влюби се в мен, когато ме видя бодро крачеща с подвижния ми "офис"-раница на гърба, във вихъра на малкия ми бизнес, озарена от щастието да виждам как се реализират мечтите ми... Сваляше ми звезди, обещаваше да прави всичко за мен, само и само да се съглася да го последвам.... Сега се дразни всеки път, когато ме види да работя по проект, принуждава ме да закрия фирмата, не ми позволява да поемам нови ангажименти....

Не разбирам защо тези хора, които се влюбват в мен, каквато съм, с всичките ми качества, хобита и интереси, изведнъж започват насилствено да ме ограничават и забраняват точно нещата, които са ги привлякли... Що за чудо е това?!.... Ако не им е харесвало, можеше да се разминем по пътя, никого не съм карала насила да се обвързва с мен - моят живот винаги си е интересен с или без мъж наоколо (май повече ми харесва без такъв да ми се пречка)... Но те се опитват да унищожат точно това, от което преди се възхищаваха и което ги привличаше в мен... Влюбват се в греещия ми поглед и енергията, която ме изпълва, когато правя нещата, които обичам. И после убиват точно блясъка в очите ми и всяка радост за душата ми.... Какво става и защо?!

x-x-x, аз лично не знам ако съпругът ти работи извън дома, а ти си на линия когато се върне, дали ще има претенции пак.  Много странно изглежда наистина да се влюбиш в някой щастлив човек и да му вземеш радостта... със сигурност не е нарочно. Обикновено в подобна ситуация на ограничаване, ако не се вържеш, опитите престават, но ти си знаеш каква е ситуацията и кое ще помогне. Успех!

Всеки човек може да каже, че е обект на нежелан интерес. Ежедневно контактуваме с множество хора, естествено е да не сме във възторг от идеята да говорим или изслушваме всеки от тях. Същото усещане, без съмнение, имат и за нас други хора.
Просто понякога човек има нужда да се излива в слова и емоции, друг път - да се "затвори" и от това зависи как възприема околните контакти.
Когато съм напрегната, всеки, дръзнал да ме "занимава със себе си", ми изглежда като агресор.
Когато ми е ведро, вероятно аз досаждам на някого или пък се радвам на всички безумни срещи.
В обичайния случай, ми е неутрално, така да се каже - контакт, без натоварване, разтоварване или каквото и да било.

х-х-х,ти звучиш доста напрегнато. Понякога и леко разпиляно. Всичко, което ти се случва, има своя смисъл. Вероятно твърде много искаш да откриеш някаква логика. Това няма да е зле, но не би ли следвало първо да помислиш какво ще правиш с това откритие? Как то ще те ползва?
Възможно е да привличаш в живота си точно мъже, които да те "спират" и това всъщност да е нещо позитивно. Защо не помислиш за себе си като за една прекрасна, мощна, спортна кола, която, като й натискат спирачките, направо се дави, мъчи се, но от друга страна, ако натиснат газта до дупка, инцидентът е доста вероятен. Погледни на мъжете в живота си като на възможни балансьори, на онези спирачки, които не ти позволяват да изявиш изцяло възможностите си, но пък може да не си на подходящата отсечка, на подходящата писта и така да ти спасяват живота.
Винаги има няколко гледни точки.

На мен ми се случи по време на тежка операция, продължила с часове, че и от упойката трудно излязох и ми се губят практически 48 часа във физическото тяло, но се гледах отгоре. Като споделих след това с близките си, ми казаха, че сигурно е било халюцинация от упойките. Но аз наистина бях убедена, че виждах и чувах всичко, както и разсъждавах, че трябва да издържа и да бъде успешна тази операция... После се постарах да забравя, за да не предизвиквам негативни мнения, но вътрешно си останах убедена, че не беше халюцинация, а истинско изживяване. Имам смътни спомени, че като дете съм се издигала и спускала в такъв тунел, както го описват, но много ме беше страх и бях щастлива, когато спрях "да го сънувам" в тогавашните ми представи. Не мисля, че бих си го причинила умишлено. Поне мен ме плаши доста, въпреки че по време на операцията се чувствах спокойна и любопитна, а не уплашена.


RумиK , идеята на  esme_bolger за книжката е страхотна. Но има и други техники на първа страница, с които можеш да намериш отговорите. Има и техники за вземане на решения в бизнеса, които може да ти помогнат и в личния живот, ако те интересува, може да напиша повече. Обикновено предполагат наличие на екип от хора, които заедно търсят решения на проблемите, но може и сама да пробваш да използваш някоя идея.

Аз лично страдам от безсъние, което се реализира в пет минути крехък сън, петнайсет-двайсет будно състояние в което мисля и осмислям сънуваното, в резултат на което натрупвам спомени за цял роман от изсънувани парчета с продължения. Преди нарочно не ги помнех, а сега си поставих за цел да ги помня и се оказва, че такова количество символи не подлежи на тълкуване (отнема часове и се губи смисъла от множеството противоречиви части). Ако си мислиш, че можеш да се докараш до полубудно състояние като заспиш на светлина или музика, опитай. Аз бих дала всичко да мога да си позволя поне два часа непробуден сън и изобщо не искам да си спомням никакъв сън.

Можеш да пробваш да разсъждаваш върху даден проблем преди да заспиш и сутринта да се събудиш с готово решение. Това ми е помагало да решавам задачи или да доказвам теореми като ученичка.

Можеш да помолиш Висшето ти Аз да ти даде отговор. На мен и това ми е помагало, а и други са споделяли това като начин за намиране на отговори.

Между другото сънищата в по-голямата си част са обработване на информацията от деня, така че не си струва да си ги спомняш - те касаят минали неща. Наскоро ми се случи да сънувам предстоящ филм, който гледах няколко дни след това (не беше планирано, стана случайно). Много ме изплащи, защото касаеще Втората световна война, но в съня ми го преживях все едно аз участвам във някаква война със семейството ми, и то в настоящето. Два-три дни търсех тълкувание на отделните фрагменти, а после ги видях като сцени от филма и си дадох сметка, че точно този сън не ме касае  под никаква форма, дори не знам защо е трябвало да ми се яви... Има толкова много въпроси, на които да искам да узная отговора, а не да "предвиждам" гледането на някакъв си филм за събития отпреди 66 години.... Та опитай и други техники, това със сънищата е доста трудна работа, според мен...

арт мама, благодаря ти за отговора. Не е моят случай. Той работи навън, естествено. А аз има избор дали да отида до офиса или да остана да си работя в къщи. Но и бившият и настоящият дъжат домакинската работа да е свършена в тяхно отсъствие, когато се предполага, че е моето "работно време". И бившият и настоящият държат вечерта да не правя нищо за себе си (работата ми е "лично удоволствие") и да съм им на разположение (дори просто да си седи пред компютъра, аз трябва "да му правя компания", но не пред моя комп). И така се получава, че през деня не мога да работя, вечерта не мога да работя, а кога?! Дразнят се и от хобитата ми, защото това е време, което не им е посветено?! В същото време съм длъжна да уважавам и да не ги откъсвам от техните "ангажименти"?!

КЛОНКА, права си. Напрегната съм и съм изнервена. Чувствам се като атомна бомба, затворена в килер, дето всеки момент ще избухне. Може би това е причината за безсънието ми. Борбата между това, което искам да правя и това, което си налагам да правя, за да поддържам мира в къщи. Не спирам да си задавам въпроса дали не съм създадена да живея сама?! Не проумявам защо трябва да ми слагат спирачки, като може да се хванат на крилата ми и да полетим заедно?! Имам енергия за десет, а я пилея в саморазрушение... Докато бях в щастливото състояние на разведена, никой не ми е слагал задръжки и за две години (преди да срещна втория ми съпруг) постигнах повече отколкото бих постигнала и за 200 години брак с който и да е от двамата ми съпрузи... Майка ми казва, че май времената са такива, че хората не могат да съжителстват заедно, а поотделно се чувстват по-щастливи... То и в Селестинското пророчество се говори за нещо подобно, а тя не го е чела (и аз не бях допреди няколко дни, да живее безсънието  )...


Та и аз като Маргало се питам: ясно е, че го провокирам по някакъв начин, но как?! И как да го избегна?! Не се обяснява с търсене на енергия, защото очевидно, когато съм щастлива, излъчвам повече енергия, отколкото когато страдам... А и какво ги кара да унищожат точно това, което са харесали в мен в началото.... За досадниците е ясно (нямам предвид хора, които са в моментно състояние на дискомфорт - на такива винаги ще подам ръка, а онези безлични досадници, които вечно търсят на кого да се лепнат и никога не си намират самостоятелно забавление). Но какво мотивира някой, на когото така или иначе даваш цялото си внимание и енергия, да търси "под вола теле", за да те изкара от състоянието на равновесие и щастие, което изпитваш и излъчваш, и да те докара до окаяно депресирано и нещастно състояние?!

х-х-х, ще опитам техниката със запис на автохипнозата преди сън (както предложи Есме - записана на мр3  )
Всъщност не съм сигурна защо реших, че съня ще ми даде отговорите, които търся. Може би е по-добре да поговоря с Висшия си Аз и да помоля за решения сутринта. Вероятно наистина не помня сънищата си, защото сънувайки просто изпускам парата в момента.. Откакто искам да получа в тях нещо, за което да се захвана, съвсем нищо не помня сутринта, а преди ми оставаха поне усещания или някоя сцена.
Проблемите ми в момента не са служебни, там нещата вървят добре, за което съм благодарна. И при мен партньора ми ми поставя предизвикателства, които не знам какъв урок ми "преподават", но искам да разбера, за да работя по него. Сега очаква от мен знак за любовта ми, а аз съм тотално празна, защото съм му го показала и казала достатъчно, но когато е афектиран го забравя...а аз не мога да почвам от А и Б всеки път, когато мисли, че не съм достатъчно отдадена на връзката ни.
Май майка ти е права и е много трудно да си с някой в днешно време.. или много дълго преди това съм била сама без това да ме прави нещастна или неудовлетворена. Не знам.
Извинявайте за дългия пост.

Предлагам моите размишления по твоите въпроси... Мисля, че търсиш не където трябва - търсиш по какъв начин предизвикваш двамата ти съпрузи да действат по един и същи начин - аз по-скоро бих потърсила с какво съм привлякла в живота си толкова еднотипни двама мъже един след друг - макар че при първия нещата бяха в много драстична форма, все пак е добре да помним, че и това, което описваш с втория, за много от нас също е доста драстично. Много ми се иска да не звуча наставнически, но ми се струва, че си права за общото между твоя въпрос и въпроса на Маргало - а то е в това, на какви компромиси сте готови и докъде поставяте границите си.

Ще илюстрирам със себе си - мъж, който иска да ме ограничи по какъвто и да е начин - няма шанс да е до мене и 5 минути. Много ясно обяснявам това в началото, почти при запознанството, че съм много свободолюбива, държа да си имам лични занимания, работа, дори и интереси извън връзката/семейството - и това просто ще бъде така. Ако отсрещната страна смята, че жената трябва да бъде черпакът, който виси на печката - извинявайте, че се видяхме, дето се казва.  Случи ми се веднъж в миналото някой да се опита да ме обсеби по този начин - просто не се задържа изобщо достатъчно дълго, за да има шанс да повтори.

Нека бъда правилно разбрана - не соча себе си за пример, иска ми се просто да ти помогна да префокусираш търсенето ти от въпроса "Как може еди-кой си да прави еди-кое си?", който по принцип е непродуктивен, защото и да получи отговор, ще е негативен, времето, прекарано в търсене на този отговор, също ще е време, в което създаваме още от същото в живота си, а и ще опре до това, как да промениш някого другиго, което е загубена кауза поначало.

Правилният въпрос може би звучи нещо като: "Какво у мен привлича мъже от този тип?" или дори "Как да привличам мъже, които да обичат независими жени" или "Как да направя така, че да съм независима в ежедневието си" - защото префокусирането на въпроса ти ще позволи да се ориентираш към решението на проблема.

При Маргало нещата ми звучат по подобен начин. Хареса ми как определи проблемът в един от постингите си - нещо като "излъчвам неправилни сигнали" или поне различни, от тези, които би искала да излъчи.

Аз също се учих как да поставям рамките - имала съм същия проблем.

Върнах се да прочета пак въпроса ти:
Значи, това, което виждам от този цитат е, че се държиш свойски и приятелски дори с човек, когото виждаш за пръв път. Казваш, че това е от желание човекът да се почувства добре в твоята компания. Вероятно това, което на практика излъчваш, е че даваш разрешение на човека да се държи така, сякаш те познава от години.

Т.е. когато предразположим един човек максимално, е естествено да очакваме той да е максимално откровен и да излъчи с поведението си това, което чувства - а то, най-вероятно, ще бъде, че много ни харесва, защото рядко се чувства с други хора така.

От страна на мъжете, това поведение често се оценява като подканящо, поканващо, многообещаващо и т.н. Т.е. даващо зелена улица за по-близки отношения. Пък и от жените...

Добре е, ако резултатите не ни харесват, да започнем да поставяме граници - т.е. предразполагаме, но винаги поставяме маркери, които да казват много ясно, че виждаме отношенията ви само като приятелски. Или че се държите така, само защото искате хората да се чувстват добре.Хубаво е да го казваме с думи. Мъжете не са много добри в разчитането на подтекст - или поне доста от тях не го могат добре. Но чуват думи.

Има и един друг въпрос - ако се държим подчертано много добре с хората, защото искаме да се чувстват много добре, дали не поставяме това, как те се чувстват на по-преден план пред това, как ние се чувстваме? В смисъл, когато ги накараме да се чувстват добре, те ще ни харесат много и ние ще бъдем много оценени, похвалени, благодарени и т.н. Обаче, готови ли сме да си посрещнем негативите тогава, когато сложим бариерата и спирачките, и обясним - че, не, нямахме предвид толкова близки отношения, всъщност всичко това беше любезност и добро отношение. Искаме ли всъщност да се стигне до такъв конфликт, явно неприятен и за двете страни? Дали не става въпрос са неправилно от наша страна разчитане на ответни реакции у другата страна?

Когато отстрещната страна започне да дава индикации за прекалено близки отношения, добре е тогава да се постави границата - когато е безболезнено и няма да бъде неприятно за никого.

мнението ми за брака е, че само две  отделно хармонизирани личности могат да имат брак и да са щастливи....сигурно затова го отлагам толкова време

x-x-x, цялата домакинска работа да е за теб и да красиш компютъра му на мен ми е достатъчно прекалено и без останалите екстри. Но това не е станало изведнъж и предполагам и вероятно същото толкова полечка може да го обърнеш. Важното е да си щастлива в крайна сметка така или по друг начин. Възможно е да се е получило като при децата, които винаги проверяват къде е границата и ако поддаваш я бутат, бутат... докато се окажат на главата ти. Другия вариант е да не поддаваш.

ПС Humanis, то така никой няма да доживее до него

Оределено, за да привличме неща и хора които по някакъв начин не харесваме причината е в нашето поведение и по точно в ясното дефиниране на "условията".  Аз самата също привличам почти един и същ тип мъже, поне в определени качества.  Аз също се уча да поставям границите си и категорично потвърждавам, че колкото по-ясни и дефинирани са те, толкова по-голямо е уважението към тях от другия/те. Имам още какво да уча по темата, но приложеното на практика много ми помага. Има нещо вярно, че много хора макар и възрастни, като децата пробват реално до къде са границите, ако се получи... (А понякога и без да пробваш, виждаш, че "номера минава"...)  Колкото си по-наясно със себе си и открито го показваш, толкова по-лесно се поставят границите.
Когато започнеш да го правиш и усетиш ползите, става още по-лесно. Но опознавайки себе си излзат нови и нови неща за "додефиниране"... Така че според мен това е просто процес... 

Благодаря ви на всички,малко ми е тежко,но...

Много обичам да илюстирам написаното със снимки, но, за да не пълним темата прекалено бързо, Ви предлагам да ги смалявате.

ТОВА СТАВА ТАКА:

[iмg height=200]линк към изображението[/iмg] 
Нарочно написах българското М, защото иначе излиза това - , Вие си знаете, че се пише img


Ето резултата при height=200, height=150, height=100, height=50  

попрегледах пилешката супа и ми хрумна да споделя това:

4.   Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същи урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.

5.   Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6.   „Там" не е по-добре от „тук".
Когато твоето „там" стане „тук", ти просто ще откриеш друго „там", което пак ще изглежда по-добре от „тук".

7.   Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.

Добър вечер!  



Тезата верно  е малко мътна Лени, ! И аз много рядко откривам  същите черти на  човек, който ме е дразнил... в мен.  Не откривам ...и тва е!    В повечето случаи сме толкова различни , че... Сещам се  пак за майка ми... но знам,че тя го прави от любов към мен   Обичам си я такава, каквато е!    



Мише, много гот,  че нямаш дразнители около теб, браво на теб!   Това значи, че си в хармония със света  около теб!   Аз също като се замислих, откривам , че  нямам дразнители!  Бях си в България  за малко и ми се случиха лични и интересни  неща и си направих равносметка, че просто напоследък  никой не ме дразни/ освен мама, ама малко/    или на никого не се сърдя...ами  няма за какво! И се чувствам  много добре " в кожата си" .     Живота ни  е толкова кратък, че ще е жалко  да мине  в дразги и интриги...


Bili-san, Пилешка супа за Душата!  Прекрасна  книжка! Благодаря, че сподели!

Вела, хиляди  благодарности  за помощта ти на ЛС,   за инсталиране на тази програмка! Да си жива и здрава!     Най-после успях да изгледам клипа...    Направо се просълзих на моменти...докосна сърцето ми...