И наистина нищо лично, но за щастие децата ни не са поданици, а граждани на държавата. Струва ми се важно и да ги възпитаваме като такива.
- Публикувана: 23 фев. 2010, 07:06 ч.
- Последно мнение: 4 март 2010, 21:15 ч.
Какво направихте Вие за страната си?
Ох, да, разбира се, стига сме се захващали за една дума, употребена, за да не се получава дразнещо повторение.
Не смятам, че трябва да правя нещо за страната си, по-скоро правя определени неща за собствения си комфорт, като не мисля, че някакви институции са длъжни да се грижат за това вместо мен.
Т.е. ти почистваш околоблоковите пространства, за да може да играе детето ти на чисто?!
Или ти караш с 200 км/ч., за да може да стигнеш по-бързо на желаното място, без да се съобразяваш с правилника за движение?!
А това, че за 20 години не може да има гражданско общество и да свърши така изстраданият преход - не мисля, че си права.
20 години не са никак малко време.
Само че, проблемът не е в климатичните и атмосферните условия над България, а в нас самите.
И не е само един проблем - много са за съжаление.
А най-големият е, че всеки гледа само и единствено "собствения си комфорт".
Явно не съм била достатъчно ясна - исках да кажа, че проблемът е именно в нас самите. 20 години може и да не са малко време, но явно за нас са малко.
Относно критериите за личен комфорт, изобщо не поставям под въпрос спазването на законите и не смятам това за принос към страната си. Все пак това е обществен договор и е желателно всички да го спазваме. Личният ми комфорт е нещо съвсем различно - искам да ми е чисто, искам да имам допълнително здравно осигуряване, искам да имам добро образование и си ги осигурявам сама.
Наистина проблемите са много, но за щастие всеки има избор дали да избяга или да ги решава.
Не мисля, че държавата е задължена да се радва и да допринася допълнително за щастието на всеки останал тук "българин" (в кавички е, защото много ми напомня на нещо друго - 'светла кожа, добро образование, националист, ама принуден да напусне").
Сериозно, в момента всеки може да живее както и където иска. Аз съм малко по-млада, но преди 20 години не мечтаеха ли много хора за това? Не разбирам този изблик на патриотизъм.
Относно критериите за личен комфорт, изобщо не поставям под въпрос спазването на законите и не смятам това за принос към страната си. Все пак това е обществен договор и е желателно всички да го спазваме. Личният ми комфорт е нещо съвсем различно - искам да ми е чисто, искам да имам допълнително здравно осигуряване, искам да имам добро образование и си ги осигурявам сама.
Наистина проблемите са много, но за щастие всеки има избор дали да избяга или да ги решава.
Не мисля, че държавата е задължена да се радва и да допринася допълнително за щастието на всеки останал тук "българин" (в кавички е, защото много ми напомня на нещо друго - 'светла кожа, добро образование, националист, ама принуден да напусне").
Сериозно, в момента всеки може да живее както и където иска. Аз съм малко по-млада, но преди 20 години не мечтаеха ли много хора за това? Не разбирам този изблик на патриотизъм.
правя достатъчно за държавата, като не живея в нея - не отглеждам куче, не изхвърлям фасове, не хвърлям боклук през прозореца, не задръствам паркинга със собствена кола.
Блокът ни седя 6 месеца без стълбищно осветление и асансьор, защото няма кой да го плати. дадох моя дял и заминах, доколкото разбирам, асансьор още няма.
даренията са абсолютно лична работа и е много евтино да се "буди съвестта" с въпроси дали даряваме.
Блокът ни седя 6 месеца без стълбищно осветление и асансьор, защото няма кой да го плати. дадох моя дял и заминах, доколкото разбирам, асансьор още няма.
даренията са абсолютно лична работа и е много евтино да се "буди съвестта" с въпроси дали даряваме.
правя достатъчно за държавата, като не живея в нея - не отглеждам куче, не изхвърлям фасове, не хвърлям боклук през прозореца, не задръствам паркинга със собствена кола.
Блокът ни седя 6 месеца без стълбищно осветление и асансьор, защото няма кой да го плати. дадох моя дял и заминах, доколкото разбирам, асансьор още няма.
даренията са абсолютно лична работа и е много евтино да се "буди съвестта" с въпроси дали даряваме.
Блокът ни седя 6 месеца без стълбищно осветление и асансьор, защото няма кой да го плати. дадох моя дял и заминах, доколкото разбирам, асансьор още няма.
даренията са абсолютно лична работа и е много евтино да се "буди съвестта" с въпроси дали даряваме.
Явно не съм била достатъчно ясна - исках да кажа, че проблемът е именно в нас самите. 20 години може и да не са малко време, но явно за нас са малко.
Относно критериите за личен комфорт, изобщо не поставям под въпрос спазването на законите и не смятам това за принос към страната си. Все пак това е обществен договор и е желателно всички да го спазваме. Личният ми комфорт е нещо съвсем различно - искам да ми е чисто, искам да имам допълнително здравно осигуряване, искам да имам добро образование и си ги осигурявам сама.
Наистина проблемите са много, но за щастие всеки има избор дали да избяга или да ги решава.
Не мисля, че държавата е задължена да се радва и да допринася допълнително за щастието на всеки останал тук "българин" (в кавички е, защото много ми напомня на нещо друго - 'светла кожа, добро образование, националист, ама принуден да напусне").
Сериозно, в момента всеки може да живее както и където иска. Аз съм малко по-млада, но преди 20 години не мечтаеха ли много хора за това? Не разбирам този изблик на патриотизъм.
Относно критериите за личен комфорт, изобщо не поставям под въпрос спазването на законите и не смятам това за принос към страната си. Все пак това е обществен договор и е желателно всички да го спазваме. Личният ми комфорт е нещо съвсем различно - искам да ми е чисто, искам да имам допълнително здравно осигуряване, искам да имам добро образование и си ги осигурявам сама.
Наистина проблемите са много, но за щастие всеки има избор дали да избяга или да ги решава.
Не мисля, че държавата е задължена да се радва и да допринася допълнително за щастието на всеки останал тук "българин" (в кавички е, защото много ми напомня на нещо друго - 'светла кожа, добро образование, националист, ама принуден да напусне").
Сериозно, в момента всеки може да живее както и където иска. Аз съм малко по-млада, но преди 20 години не мечтаеха ли много хора за това? Не разбирам този изблик на патриотизъм.
Този "избор" - да избягаш и да решиш проблемите си е абсолютно неосъществим за много българи, закрепостени финансово в Бг със заплати от 400-500 лв.
Именно, поради точно тази причина, голяма част от тях, са все, все още тук.
И проблемът не е в нас самите, т.е. в удавниците, а във водовъртежа.
Така, че сериозно - и в момента, не всеки може да живее, където си поиска!
Особено тези, които са "по-възрастни" и нямат никакви шансове, нито за преобразование, нито за сигурна работа в чужбина по разбираеми причини.
А, и не всеки на тази по-зряла възраст е в състояние, да предприеме емигрантския начин на живот, поради здравословни и много др. ангажиращи и непреодолими финансово причини.
Та, не всичко, което лети из въздуха, може да се хване с ръка и да се сложи на рамото.
Като му дойде времето - си го припомнете!
Плащам безумни данъци, и годишни винетки - но това не ми пречи всяка седмица да съм на гумаджия да сменям или поправям скъсани от дупките гуми!
Не пречи точно след като си изчистя и засадя нещо пред блока, съседа пияница или психично не-в-ред да мине и да си изхвърли боклука, или достолепната баба-софианка да си тръска покривката върху терасата ми.
Плащам идиотска сума за гориво, 50% от която отива в джоба да държавата за акциз
Пуша скъпи цигари, от които също държавата взема паричките, които не достигат до бедните душици из Родопите, които ги правят тия цигари
Плащам осигуровки, дори не съм виждал личния си лекар, но пак парите не достигат до нуждаещите се - тъй де , аз като не ги ползвам тия пари - поне някой тежко болен да ги ползва
и т.н. и т.н.
аз давам, а държавата кво ми дава
един път до морето не може да ми направи......
Не пречи точно след като си изчистя и засадя нещо пред блока, съседа пияница или психично не-в-ред да мине и да си изхвърли боклука, или достолепната баба-софианка да си тръска покривката върху терасата ми.
Плащам идиотска сума за гориво, 50% от която отива в джоба да държавата за акциз
Пуша скъпи цигари, от които също държавата взема паричките, които не достигат до бедните душици из Родопите, които ги правят тия цигари
Плащам осигуровки, дори не съм виждал личния си лекар, но пак парите не достигат до нуждаещите се - тъй де , аз като не ги ползвам тия пари - поне някой тежко болен да ги ползва
и т.н. и т.н.
аз давам, а държавата кво ми дава
един път до морето не може да ми направи......
Задължителният стаж и договор за работа по разпределение си бяха рутинна процедура...
След като си завършил и си разпределен, почнеш ли на една позиция си умираш на нея...
Нито увеличение на заплата, нито израстване по длъжност!
Израстването по длъжност беше за "наши" хора, верни на партията, а не според умствения багаж.
Нека не се лъжем, моля.
А шуробаджанавщината си остана оттогава, та до днес...
Така че - днес е резултат от вчера!
Няма никаква разлика от преди 1989 г. в това отношение.
Но, по отношение на социалните придобивки - и преди, и сега сме трън в очите на западняците.
Моят шеф не е българин.
Като пристигна в България се изуми от 2 г. майчинство на колежките, 25 - дневните годишни отпуски на служителите, отпусканите средства за безплатно работно облекло и ведомствената ВСК. Заяви, че даже в Япония, където бил ходил за бизнес-идеи, само държавните служители получавали пенсии. Работодателите не плащали никакви осигурителни вноски за подчинените си, а задължението да се осигуряват на 100% според възможностите си и за здраве, и за пенсии като спестяват сами от доходите си е лично техен ангажимент.
Беше учуден, че сме създали такава либерална социална система по времето на соц-а, каквато умували и експериментирали от години да създадат в Западна Европа, но на практика не се получавала в условията на пазарна икономика.
Бях в потрес - не вярвах на ушите си!
Та, ние може и нищо да не сме направили в последните години за страната си, но чуждите оцениха веднага, какво бяха направили тези преди нас - за нас.
Явно не съм била достатъчно ясна - исках да кажа, че проблемът е именно в нас самите. 20 години може и да не са малко време, но явно за нас са малко.
Относно критериите за личен комфорт, изобщо не поставям под въпрос спазването на законите и не смятам това за принос към страната си. Все пак това е обществен договор и е желателно всички да го спазваме. Личният ми комфорт е нещо съвсем различно - искам да ми е чисто, искам да имам допълнително здравно осигуряване, искам да имам добро образование и си ги осигурявам сама.
Наистина проблемите са много, но за щастие всеки има избор дали да избяга или да ги решава.
Не мисля, че държавата е задължена да се радва и да допринася допълнително за щастието на всеки останал тук "българин" (в кавички е, защото много ми напомня на нещо друго - 'светла кожа, добро образование, националист, ама принуден да напусне").
Сериозно, в момента всеки може да живее както и където иска. Аз съм малко по-млада, но преди 20 години не мечтаеха ли много хора за това? Не разбирам този изблик на патриотизъм.
Относно критериите за личен комфорт, изобщо не поставям под въпрос спазването на законите и не смятам това за принос към страната си. Все пак това е обществен договор и е желателно всички да го спазваме. Личният ми комфорт е нещо съвсем различно - искам да ми е чисто, искам да имам допълнително здравно осигуряване, искам да имам добро образование и си ги осигурявам сама.
Наистина проблемите са много, но за щастие всеки има избор дали да избяга или да ги решава.
Не мисля, че държавата е задължена да се радва и да допринася допълнително за щастието на всеки останал тук "българин" (в кавички е, защото много ми напомня на нещо друго - 'светла кожа, добро образование, националист, ама принуден да напусне").
Сериозно, в момента всеки може да живее както и където иска. Аз съм малко по-млада, но преди 20 години не мечтаеха ли много хора за това? Не разбирам този изблик на патриотизъм.
Този "избор" - да избягаш и да решиш проблемите си е абсолютно неосъществим за много българи, закрепостени финансово в Бг със заплати от 400-500 лв.
Именно, поради точно тази причина, голяма част от тях, са все, все още тук.
И проблемът не е в нас самите, т.е. в удавниците, а във водовъртежа.
Така, че сериозно - и в момента, не всеки може да живее, където си поиска!
Особено тези, които са "по-възрастни" и нямат никакви шансове, нито за преобразование, нито за сигурна работа в чужбина по разбираеми причини.
А, и не всеки на тази по-зряла възраст е в състояние, да предприеме емигрантския начин на живот, поради здравословни и много др. ангажиращи и непреодолими финансово причини.
Та, не всичко, което лети из въздуха, може да се хване с ръка и да се сложи на рамото.
Като му дойде времето - си го припомнете!
С какво започва Родината?
С картинките в твоя буквар
С добрите и верните приятели,
живеещи в съседния двор.
Или може би започва
С песните, които ни е пяла мама.
С това,че при всякакви изпитания
никой не може да ни я отнеме.
С какво започва Родината?
С безценната пейка пред вратата.
С тази брезичка в полето,
огъваща се от вятъра, но расте.
Или може би започва
с пролетната песен на скореца.
И с този междуселски (черен) път,
на който края се не вижда.
С какво започва Родината?
С прозореца, парещата гледка на хоризонта,
Със старата таткова будьоновка (вид шапка),
която някъде в килера, ние открихме.
Или може би започва
с шумът от колелата на влак.
И с клетвата, която в младежките си години
направихме и носим сърцето си .
С какво започва Родината?
Дали е България,Франция или Русия ,тя Родината започва с това,както се казва в песента,така го разбирам аз и правя каквото мога за да съхраня почит и уважение към родната България. Харесват ми разсъжденията Ви-
"Беше учуден, че сме създали такава либерална социална система по времето на соц-а, каквато умували и експериментирали от години да създадат в Западна Европа, но на практика не се получавала в условията на пазарна икономика.че проблемът е именно в нас самите. 20 години може и да не са малко време, но явно за нас са малко. "
"Когато човек не вижда какво може да направи за държавата си, как да й е полезен, нито тя на него е - напълно нормално е да я напусне. Понякога човек предпочита да вложи сили в нещо, в което вярва." "Хубавото е, че имаме възможност сами да изградим модела си на обществено съществуване, добре ще е да се възползваме."
.......
С картинките в твоя буквар
С добрите и верните приятели,
живеещи в съседния двор.
Или може би започва
С песните, които ни е пяла мама.
С това,че при всякакви изпитания
никой не може да ни я отнеме.
С какво започва Родината?
С безценната пейка пред вратата.
С тази брезичка в полето,
огъваща се от вятъра, но расте.
Или може би започва
с пролетната песен на скореца.
И с този междуселски (черен) път,
на който края се не вижда.
С какво започва Родината?
С прозореца, парещата гледка на хоризонта,
Със старата таткова будьоновка (вид шапка),
която някъде в килера, ние открихме.
Или може би започва
с шумът от колелата на влак.
И с клетвата, която в младежките си години
направихме и носим сърцето си .
С какво започва Родината?
Дали е България,Франция или Русия ,тя Родината започва с това,както се казва в песента,така го разбирам аз и правя каквото мога за да съхраня почит и уважение към родната България. Харесват ми разсъжденията Ви-
"Беше учуден, че сме създали такава либерална социална система по времето на соц-а, каквато умували и експериментирали от години да създадат в Западна Европа, но на практика не се получавала в условията на пазарна икономика.че проблемът е именно в нас самите. 20 години може и да не са малко време, но явно за нас са малко. "
"Когато човек не вижда какво може да направи за държавата си, как да й е полезен, нито тя на него е - напълно нормално е да я напусне. Понякога човек предпочита да вложи сили в нещо, в което вярва." "Хубавото е, че имаме възможност сами да изградим модела си на обществено съществуване, добре ще е да се възползваме."
.......
http://vbox7.com/play:d9a35eae
може да послушате,ако желаете
може да послушате,ако желаете
Всички до тук изброени неща от съфорумките,но има и друг въпрос..............Какво прави тя за нас 
,мисля че не е по маловажен въпрос.
,мисля че не е по маловажен въпрос.Да. Спазвам закони и наредби, плащам си данъците, не цапам. Е, и?
Всички до тук изброени неща от съфорумките,но има и друг въпрос..............Какво прави тя за нас ,мисля че не е по маловажен въпрос.
,мисля че не е по маловажен въпрос.Защо да е по маловажен?Няма ли значение колко ще останем тук.............който издържи,а?Защо бягат българите от страната си,защото е маловажен въпроса ли?