Жената Дева 5 -жените хамелеони :)

Аз си мислех,че проблема с прощаването е само при мен. Не съм злопаметна, но веднъж махна ли човек от обкръжението си не го приемам повече- не търся отмъщение, но не го/я искам повече до себе си. Май това не е твърде положителна черта    Хубаво е и искам да се науча да прощавам, и да бъда по-снизходителна. Ето това е качеството, което искам да променя в характера си най-много. Ваш ред е 

 Аз пък за себе си, смятам че това е минус в характера ми, винаги  прощавам, не съм злопаметна и това ме прави май манипулирана от всички. Хората се възползват от добротата ми и от това, че прощавам бързо и така поемам всички твари на моя гръб.

Много съм злопаметна...Лоша черта е ,сега съм процес на промяна.
Не забравям никога ,нито кой ми е помогнал,нито кой ми е навредил.
Трудно прощавам.
Ето още една много силна черта на характера ни

Прощавам, но не винаги и на всяка цена. Не съм злопаметна и съм готова да дам втори шанс на човек, който е злоупотребил с доверието ми. Ако обаче пак се издъни съм безкомпромисна.
Явно аз съм от по-мекушавите деви

Злопаметна съм, но и прощавам. Понякога уж непреодолима обида или предателство мога да загърбя, заради малък жест от съответния човек. Но винаги си имам едно наум за този човек, ако веднъж ме е разочаровал. А бе всъщност злопаметна съм, имам си ги разните неща на ум, но пак в много случаи съм безразсъдно прощаваща.

Хайде момичета,обяснете ми как се прощава? Хубаво,казвам си,че прощавам,ма като не забравям болката и обидата,какво значат думите.Нещо това с прошката не ми е много ясно.Четох някъде,че е голяма грешка това,все едно се сравняваме с бога.В смисъл да прощава се дава само на него,ние простосмъртните нямаме такова право. Не сме равни с него и не трябва да се правим на богове.

Аз не прощавам, но не отмъщавам 
Не мога. С времето избледнява, но не се забравя 
Надявам се да има възмездие.
Макар че, също е казано - ако сам не си помогнеш и бог не може да ти помогне.

Е,как ,бе,може да се направи,
просто си казваш,че човекът не го прави лично към теб,проблемът е негов и той го проектира върху някого,в случая върху теб,
излива се върху теб злоба,ясно е ,че ще те жегне,но минава време,избледнява случката  и тогава е моментът да се отърсиш от тежестта на чувството за гняв ,защото на мен лично ми тежи това чувство,направо ме разяжда и ако щете, и заради себе си го правя,става ми след това по-леко....
Арвенче,тази трактовка на нещата за първи път я чувам,дай някакъв източник,стана ми интересно....

Зависи от религията явно. Според това, в което вярвам аз, да се прощава искрено е едно от най-великите неща, на които можем да се научим, чрез прошката се слага край на много негативни кармични връзки и се трупа позитивизъм в душата на човек (друг е въпроса, че не винаги успявам да простя наистина   , но поне не отмъщавам). Вече може би в християнството или исляма има заложено нещо друго, но на мен поне не ми се струва логично, само бог да има право да прощава. А прошката според мен се състои в това да премахнеш всякакви отрицателни емоции в себе си спрямо даден човек. И то това всъщност на сила не става, не е като да натиснеш някакво копче, просто душевно трябва да го усетиш така. Иначе, когато казваме, че прощаваме, но си запазваме лошото чувство към някой, което за съжаление често и аз правя, според мен не е точно прошка. Но това да не си отмъщаваш и да не вредиш на тези, към които не таиш добри чувства, също си е вид постижение, според мен.

А във възмездие също вярвам, според мен то е неизбежно, имайки предвид вселенското равновесие. Но съм твърдо против хората собственоръчно да си осигуряват възмездие!

Ох, много се разфилисофствах, извинете   .

Еластина, в някой от учебниците по психология, беше преди 100 години.
Роис,не звучиш както трябва,прошката е не за да се чувстваш ти добре,а отсрещната страна.Егоистично е да прощаваш само за да ти олекне на теб.Истината е,че трябва да простиш на себе си,че таиш лоши чувства към някой,независимо,че той е лош,груб и т.н.
До колкото религията,в христянството не е така,там важи правилото:прости,за да ти бъде простено.
Но има едно леко уточнение,първо да се научим да не осъждаме ближните си,да сме смирени и добри.
Всъщност всички наши караници, разпри и дяволска злоба, довеждащи до унищожението ни един от друг, започват с осъждане и първопричината им е в това, че в нас няма смирено съзнание и затова после ни се налага да прощаваме,но на кой и кого всеки решава сам за себе си.
Малко ми е объркано и на мен,но в общи линии е нещо такова.

Намерих и това,ще ви бъде интересно да го прочетете.

Има два аспекта на "прошката".единя е теологичен /богословски/ и другия е "по прагматични причини"...
да умееш да прощаваш трябва да имаш сърце,което не иска нищо за себе си,сърце изцяло пречистено,от Святия Дух,от корист...
след прошката болката не изчезва,но е отпаднало бремето да бъдем съдници.когато прощаваме,злото не изчезва,алa отслабва "хватката" си спрямо нас и Бог я поема.понякога Бог не наказва хората причинили ни болка,въпреки че ниe сме им простили,така като ни се иска на нас.пророка Йона роптаеш срещу Бога,задето е бил по-милостив към нинавийците,отколкото са заслужавали...
Божията прошка е безусловна,но аз все още си пазя дневниците с "обидите" и си водя си "счетоводство".като ме обидят втори път им напомня за "първият път"...

Арвенче,все от някъде се почва,първо се опитваш да прощаваш,а после се опитваш и да не съдиш,второто сякаш е по-трудно,защото означава,че трябва да тушираш собственото си его,мисълта,че си всезнаещ и всечувстващ,
а това,че го правя и заради себе си....,възможно е да е егоистично,но пък резултатът е,че спирам да чувствам негативизъм към човека,а от друга страна и аз се чувствам по-добре....освен това осъзнах и значението на думата "емпатия",винаги се поставям на мястото на човека отсреща....,
аз бях споменала,че след едно мое голямо изпитание в живота преосмислих дребнавостта си и вечната си критика,
и от тогава съм на това мнение за прошката, и за осъждането,за съжаление при мен този проблясък се появи на база болезнен опит,но "всяко зло за добро" в случая е в пълна сила....

Разбира се, че прошката се дава основно заради отсрещната страна, къде твърдя обратното   ? А и то няма как искрено да простиш, само за да се почувстваш ти добре и да ти олекне. Просто казвам, че прошката е истинска, когато е искрена, поне по мое менние, де, а не че се прощава само и само ти самия да се почувстваш добре (макар че твърдя, че при искрената прошка и този, който я дава, и този който я получава, се чувстват добре). Кармичните връзки, за които говоря, засягат минимум двама души, не само теб еднолично, така че прощавайки освобождаваш най-вече другия човек от кармична обремененост и след това себе си от негативни чувства. И разбира се, човек трябва да се научи да прощава и на себе си, но също и  в този случай, мисля че прошката е истинска, ако е искрена и осъзната.

Доста съм ви изтървала..
За протокола: 1.60 съм висока(искам да съм 1.75) и 53 кг. дебела, да се надяваме лятото пак да си стана 50. Половинката е 1.95 и 120кг.   Хапва си момчето не го виня, хубаво готвя явно  

Иначе и аз съм много злопаметна. Понякога ме осенява някакво велико чувство за опрощение, обаче в мига в който нещо пак ме подразни от отсрещната страна, пак си ставам също толкова лоша, колкото и по-рано. Не мога да забравя, когото някой ме е обидил, нагрубил, наранил...

Роис,извинявай
смесила съм постовете.

Няма проблем!