Къса юздичка на езика

Късата юздичка на езика, може да създаде проблем със сукането на детето, а в по-късна възраст с правилното изговаряне на звука "Р". Корекцията е бърза и неособено сложна манипулация, колкото е по-рано, толкова по-лесно.

Къса юздичка на езика

Автор: Anne Smith, IBCLC

Когато чуем термина ‘с вързан език’, повечето от нас си предаставят на ум образът на някой, който се бори да говори публично, но нервно заеква и му липсва дар слово. Всъщност, ‘вързаният език’ е медицинско състояние, което засяга много хора и има особени последици при кърменото бебе.



Медицинският термин за състоянието, което е познато като къса юздичка е ‘анкилоглосия’. То се получава, когато френулумът (късчето плът, което свързва долната част на езика с основата на устата) е твърде късо и опънато, причинявайки ограничено движението на езика.
Късата юздичка е конгенитална (вродена  по рождение) и наследствена (често повече от един член от семейството има това състояние). Случва се сравнително често: между 0,2% и 2% от бебетата са родени с къс френулум.

За да разберете дали бебето ви е с къса юздичка, погледнете го и изплезете езика си. Дори невръстните бебета ще ви имитират. Ако не може да изплези езика си напълно, или ако връхчето на езика изглежда сърцевидно, трябва да го заведете на доктор да го погледне и да прецени. Можете също да опитате да сложите пръста си в устата му (с възглавничката нагоре) докато започне да го суче. Погледнете дали езикът му минава над линията на венеца, за да обхване долната част на пръста ви. Ако не, може би ще искате да го заведете на доктор да го прегледа.

В повечето случаи френулумът се удължава от самосебе си през първата година и не причинява проблеми с храненето или развитието на речта. Много зависи от степента на късата юздичка: ако точките на прикрепяне са на самия връх на езика и към връхния край на долния венец, е по-вероятно храненето и речта да бъдат засегнати, отколкото ако френулумът е прикрепен по-назад.

Твърде къса юздичка може да причини проблеми с речта. Някои звуци са трудни за произнасяне, ако езикът не може да се движи свободно (особено ‘с’, ‘д’, ‘л’ и ‘т’). Освен образуването на специфични звуци, късата юздичка може да затрудни детето да ближе фунийка сладолед, да се плези, да свири на духов инструмент или да се целува с език. Макар че тези умения може да не ви изглеждат важни като нова майка, някой ден могат да са много важни за детето ви! Развитието на зъбите може също да е засегнато, като твърде сериозното състояние на къса юздичка понякога причинява пролука между долните два предни зъба.

От по-неотложна важност е негативното влияние, което къса юздичка може да има над способността на бебето да се кърми ефективно. За да извади мляко от гърдата, бебето трябва да придвижи езика си напред, за да обхване зърното и ареолата, да го прибере обратно в устата си и да притисне тъканта към небцето на устата си. Това притиска млекоотделящите синуси (биологичните кухини зад ареолата, където се събира млякото) и позволява на млякото да се придвижи в устата на бебето. Езикът играе важна роля в кърменето, и ако юздичката на бебето е толкова къса, че езикът му не може да се протегне над долния венец, може в крайна сметка да притисне тъканта на гърдата между венците си, докато суче, което може много лошо да увреди зърната.

Късата юздичка може да причини такива трудности с храненето като лошо наддаване и постоянна нервност при бебето. Кърмещите майки може да изпитат травма на зърното (болката не се маха без значение каква поза се използва), запушени канали и мастит.
Някои бебета с къса юздичка са способни да сучат ефективно, в зависимост от начинът на закрепване на френулума, а също и индивидуалните вариации на гърдите на майката. Ако майката има малки или средни зърна, бебето може да е способно да извлича мляко доста добре, въпреки че е с къса юздичка. От друга страна, ако зърната са големи и/или плоски, тогава дори лека степен на къса юздичка може да причини проблеми на сучещото бебе.

В допълнение към проблемите с болезнени зърна и наддаване на тегло, някои други знаци, че бебето може да има проблеми с ефективното сукане включват нарушаване на вакуума често по време на хранене и да издава цъкащи звуци, докато суче. Тъй като тези симптоми могат да са причинени и от други проблеми, добра идея е да бъде прегледано от добре осведомен медицински работник (консултант по лактация, ако е възможно) за да се изключат други причини освен къса юздичка. Късата юздичка трябва определено да бъде обмислена като възможност, ако кърменето не се подобрява дори след като са опитани други мерки като коригиране на позиционирането на гърда.

Ако е установено, че къса юздичка причинява трудностите в кърменето, има проста процедура, наречена ‘френетомия’, която бързо коригира проблема. С относително безболезнена процедура в лекарския кабинет докторът просто клъцва френулума, за да го освободи и да позволи на езика пълна свобода на движенията. Отнема по-малко от секунда и тъй като френулумът почти не съдържа кръв, обикновено има само една-две капки кръв. Бебето се слага на гърдата веднага след процедурата и кървенето спира почти мигновено. Не са необходими анестезия и шевове. Бебето по-скоро плаче, защото е било ограничено за няколко секунди, отколкото от болка. Добра аналогия е да се сравни процедурата с пробиване на ухото. И двете включват секунда-две дискомфорт и много малък риск от инфекция, но като цяло са много безопасни и прости процедури.

В повечето случаи майката забелязва незабавно подобрение както в собствения си комфорт, така и в способностите на бебето да суче по-ефективно. Ако късата юздичка не се установи и френуумът не е клъцнат докато бебето е на възраст няколко седмици до няколко месеца, може да му отнеме по-дълго време да се научи да суче нормално. Понякога ученето да засуква може да е наложително, за да може то да се адаптира към новия обсег на движение на езика си. Ако късата юздичка причинява големи проблеми при кърмене, колкото по-скоро е клъцнат френулумът, тлкова по-добре. Понякога на децата тази процедура им се прави в крайна сметка на много по-късна възраст, защото проблемът не е индетифициран докато не започнат да развиват значителни речеви проблеми. Макар че клъцването на френулума е проста, безопасна и протичаща без усложнения процедура, може да е трудно да се намери доктор, който да е съгласен да я направи. Историята на третиране на късата юздичка е донякъде противоречива. До деветнадесети век френулумът на бебетата е бил клъцван почти рутинно. Заради потенциалът на хранителни и речеви проблеми, има сведения, че акушерките са поддържали единия си нокът подострен, за да могат да го прекарат под езика и да клъцнат френулума на почти всички новородени бебета. Всяка процедура, която включва рязане на тъкан в устата, може потенциално да включва инфекция или увреждане на езика, особено в дните преди стерилността и антибиотиците. Тъй като процедурата е била прекалена и в повечето случаи всъщност не е била необходима, лекарите започнали с неохота  изобщо да клъцват френулума и процедурата се правела рядко.

Част от причината френотомиите да изгубят популярността си за много години е бил фактът, че лекарите открили, че освен в най-тежките случаи речта не се засяга от късата юздичка. Те предпочитали да предприемат подход ‘да изчакаме и да видим’ и да оставят природата да следва курса си. Повечето пъти френулумът се разтяга от самосебе си без интервенция.

През същия период, когато френотомиите са ставали все по-редки, процентът на кърмене също спаднал драматично. Храненето с шише не представя същите трудности с храненето за бебетата с къса юздичка, като кърменето, защото механизмите са много различни и протягането на езика не играе такава голяма роля при храненето от шише. Тъй като болшинството от бебетата били хранени от шише, за докторите е било лесно да кажат, че няма да правят ненужна процедура, която не пречи на храненето и рядко причинява речеви проблеми.

Дори днес, когато повечето бебета в тази страна (САЩ) са кърмени, може да е трудно да се намери доктор, който да разпознае проблема, който късата юздичка представлява за кърменото бебе и да направи френотомия. Процедурата рядко се споменава в педиатричната литература и вече не се преподава рутинно в медицинските училища.

Ако чувствате, че трудностите с кърменето на бебето ви може да се дължат на къса юздичка, може да се наложи да се потрудите, докато намерите медицински работник, който да диагностицира проблема и да клъцне френулума. Въпреки че всеки педиатър или общопрактикуващ лекар на теория може да направи френотомия, много могат да предпочетат да дадат насоки за орален хирург, зъболекар или УНГ специалист.

С относително безболезнена процедура в лекарския кабинет докторът просто клъцва френулума, за да го освободи и да позволи на езика пълна свобода на движенията. Отнема по-малко от секунда и тъй като френулумът почти не съдържа кръв, обикновено има само една-две капки кръв. Бебето се слага на гърдата веднага след процедурата и кървенето спира почти мигновено. Не са необходими анестезия и шевове. Бебето по-скоро плаче, защото е било ограничено за няколко секунди, отколкото от болка.