Пластична операция

не разбирам смисъла на темата
и защо е в тоя форум?
за и против пластичните операции или нещо друго

Уфф, честно казано повечето мами в тоя форум едва свързват двата края... та незнам какво да ти кажа по въпроса.
Много хубаво си направила, дай боже всекиму. 

Мила casiopeiya така е.Но и една маска на лицето и една прическа не изискват много пари.Трябва и да се грижиш за себе си,за самочуствието си.Пожелавам на всички мами от форума един ден да имат възможност да си позволяват много глезотийки.Знайте когато мислите негативно всичко което ви се случва около вас е породено от отрицателната енергия с която сте заредене.Затова направете опит да си доставите малко удоволствие за вас самите и всичко ще тръгне в друга посока.Аз мога да ви разкажа за мойта братовчетка какво преживя и сега как живее, ако на някой му е интересно нека ми пише.Целувки

Тонка, все пак видя, че няма хора дето им се обсъжда и то точно тук външния вид. Тук хора влизат обикновено с отчаяние и евентуално излизат с някой виртуален приятел, споделена болка и проблеми!
Майките пишат, че нямат време за себе си щото сами се оправят с децата, че няма кой даим помогне, че нямат пари да живеят!!!!!
Вземи помисли, стрували си да пускаш такива теми - ако искаш да обсъдиш външния вид - има форум за това 
Хайде разбирам, че се опитваш да разведриш атмосферата, но нито е начина, нито е тактично спрямо тези дето ще се почувстват така сякаш са парцали само щото нямат време да се срешат, камо ли грем да си сложат, и мислят, че детето няма какво да облеце, а не дали нов нос или нещо друго ще им отива!
Извинявай, но просто седни и помисли - попрочети темите и си помисли твоята за тук ли е!   

Аз съм ги прочела,и точно това се опитавм да направя,малко да ги разведря.По тази тема ми писаха на лична и ми казаха че имат нужа от това някой да ги окуражава,и че съм нещо като психо-тренер.Защото човек като се вгъби в проблемите си и се пусне по течението трудно се спира.Ако някой не го издърпа с лодката на брега.Може и да не съм много права с пластиката ама аз само споделям като самотен родител излезнал от депресия,че има и друг живот.Опитвам се да ги окуража.Че под облаците има слънце.И всичко зависи от психиката на човек.А затеб щом не съм права сори.Няма да пиша повече по темата.А ти може да продължиш да ги разпитваш за болката и да бъркаш със сол в раната.Щом това е правилно за теб.Не че нямат нужа да си споделят проблема.Ама само да се говори за мъка и болка и да се съчуства е тъпо.Сори ти май повече знаеш ом мен.

Тогава спродели какво постигна сама и без пари и без чужда намеса

Не е тъпо да се говори за болката и проблемите - щото тук не го правим самоцелно, а защото някой има нужда

Ти имаш нужда да говориш за пластиката - ок - не я одобрявам ако няма сериозна нужда. Иначе с кво се гордееш? По кого се заглеждат мъжете? По теб или по новото ти лице създадено от опитен пласт.хирург? Ми браво на него! Овациите ги обира той!

Пусни тема - аз се стегнах, направих това и това /но пак ти казвам без пари и чужда намеса/, постигнах това и това...

catnadeen, напълно подкрепям всичките ти мнения, но съм така добричка, да цитирам само последното   

Тонката
един въпрос имам само
колко лева ти дава твоя мъж на месец ако не е голяма тайна?

Не считам че това, че някой е добър доктор и ти направи хубаво лице, тяло и други неща е повод ТИ САМИЯ да се хвалиш, гордееш или пък да го даваш за пример на майки които едва свързват двата края в повечето случаи или поне не им остава време да мислят камо ли да реализират такива неща 
Мога да похваля някоя мама да се похвали как е преодоляла стреса, как е намерила сили да продължи напред, как е намерила ново и по-добро щастие, как се справя с трудностите САМА или как намира добри приятели и роднини да помагат!
Има си начини да накараш самотните майки да се почувстват ЖЕНИ, но просто не мисля, че това беше уместния - и мисля че Тонката получи нужните сигнали от предишната тема - а Тони що тези дето ти пишат на ЛС не влезнат и тук да пишат колко е добра идеята!
Всеки сам решава какво да пише, но и да очаква противоположни мнения без да се сърди!
Уместно е Тони да сподели опит как се е справила със стреса след родилното, как се пребори с депресията сама въпреки парите, как го е направила...
А горесподелените факти за мен не сочат нищо впечатляващо от нейната личност - освен че явно не се е харесвала /ми как тогава да я харесат другите/ и то толкова, че да иска ново лице.... За мен това е доказателство, че човек е с ниско самочувствие и неуверен в себе си! Щото едно е да се острижеш, а друго да ти чупят парчета от носа, за да се харесаш на някой!
Айде мир и мисля, че темата е за форума за красота!   

Дааа, аз също мисля, че на тази темичка не и е точно тук мястото.....Който иска да се разведрява с теми за корекции по себе си - мисля, че има форум "красива мама" или нещо такова. ОК, честито ново лице, Тонка. Бих искала и аз да имам свободното ти време и финансите, макар, че бих ги използвала по друг начин, за да се почувствам по-добре! Но по-интересно и полезно поне за мен самата е ако някоя мама сподели как е излязла от депресията и как се справя сама с детето без този начин да изисква изрязване на тялото или влагане на маса пари!
Колкото до това, че трябва да си поддържаме външния вид - това е въпрос на самопреценка и всеки сам за себе си знае най-добре как да го постигне!

P.S. Тонка, в другата тема, която пусна, моите мечти бяха свързани предимно с мен самата и нямаше нищо общо с бившия.Само, че моите мечти не са свързани с пластичната хирургия........

Уфф, бе хора  .
Пак изпадаме в крайности. Няма нужда да се стига нито до пластична хирургия, нито до депресия. 
Айде за разведряване ще ви разкажа малко за мен.
Аз съм от тези, които всичко са си постигнали сами.  /е, да не генерализирам толкова, ама 90%/.
Сега имам жилище /гарсониера наистина/ и добра работа /ако имам семейство бих живяла прекрасно, виж за издръжка на мен + дете + изплащане на жилище не е достатъчна, но пък за целта би трябвало сумата да приближава четирицифрената, което за жена в нашата скъпа родина е химера/.
Жилището взехме със съпруга малко след сватбата. Сега като се замисля...1. ми аз обикалях по огледи, бях избрала няколко апартамента, накрая той дойде на 1-2 места, хареса сегашния и вика взимаме го.... т.е. инициативата и намирането на жилището бяха ОТ МЕН 2. после ремонтите - ами ходене по мъките. първите плочки които сложихме бях взела от един проект някакви пари и вместо да отидем на море ги вложихме в апартамента. За всеки ремонт или покупка - айде скъпи да ходим.... зор.... неговата роля - товаро-разтоварна и частично финансиране. Не че е малко, ама нали трябва мъжа да инициира нещата, а не да го тикаш.
Та с чиста съвест мога да кажа, че аз си го извоювах това жилище. Дано сега да прояви доблест и да ми го остави без да ми прави проблеми.
Моите родители - ами бяха против купуването на жилището. Неговите смятаха че трябва да отидем да живеем под наем. Моите - че трябва да си живеем при неговата баба, както беше преди... Ми представяте ли си сега моето положение -  100% трябваше да отида да живея при родителите си, където няма нито асансьор /от 4тия етаж как ще смъквам количката/ нито парно /как се гледа бебе без парно/ и тн. Отврат. Добре че не ги послушах. Сега може да ми е много трудно изплащането, но пък иначе....
От родителите си освен образованието ми /т.е. издържаха ме първите 2 години от следването/ нищо друго не съм получила. Ама 1 полюлей не са ми купили.
Работата също си намерих и извоювах мястото си сама.
Та такива работи - искам да кажа, че удовлетворението че се справяш добре с живота със собствени сили е ОГРОМНО. Може би ще се удвои после от факта, че освен да си добре, успяваш да осигуриш едно 'добруване' и на още 1 човече.
Та това относно кой какво сам е направил.
В личен план... ами незнам... времето ще покаже как ще се справя. Но мисля, че ще се намери кой да оцени борбеността ми ....

Има,приеми го че Бог ти е дал това изпитание в живота да видиш и лошата му страна за да оцениш по стойностно хубавите моменти в живота ти който тепърва предстоят. ... мисля че този някой седи в другото купе и ти не го виждаш.Стани и се поразходи

Все пак твоят въпрос остана като глас в пустиня 

Така изглежда 

 
Все пак се отвяхме май в страни 
айде мир, любов и повече красота - естествена или придобита - все тая, стига да радва окото 

Ще отговоря.Ами доста,аз нямам проблем с парите а с човека.Ако мислите че парите правят щастие,е ще ви ги подаря.Дано да сте щасливи.

Някои имат проблем и с парите, и с човека....

Тази комбинация е направо смартоносна.Наскоро четох една книга "Теория на избора",страхотна е.Ако имате възможнос прочетете я,направо ще ви обърне представата за живот.Само с 2 изречения ще ви кажа че никой не ни е виновен за избора това е наше право.Ние преценяваме с кого да общуваме и с кого не.Избора е наш.

Е това е вярно, като цяло. Обаче човекът не е Господ бог и не винаги успява да прецени правилно. А когато са ти обещавали... а когато са се оженили за теб ... когато мислиш че бракът е за цял живот, а човекът отсреща не мисли така, обаче не го казва, когато те лъжат, когато питаш какъв е проблема, а ти казват: няма проблем, скучно ми е... Когато няма комуникация, когато успешно те заблуждават, че всичко е наред, че има любов, когато те лъжат а ти заблуден, заслепен , оглупял вярваш... Това ли е този избор???
Искам да кажа, че човекът не винаги е разумно същество. Не успява винаги, постоянно да мисли, постоянно да е нащрек - вкъщи, у дома, дали не го лъжат, дали не го мотаят... та нали като си с някой, той ти е обещал, донякъде изпълнява обещаното... та нали именно тогава вниманието ти е приспано, знаеш, че не си сам, щастлив си/донякъде/ че си с човек, когото обичаш..., въпреки проблемите, отпускаш се, доверяваш се, казваш си ето сега най-сетне дойде и моят час, дойде времето когато няма да внимавам и да подозирам постоянно отсрещната страна в себичност егоизъм и лъжа...

Има един цитат който много ми допада,"Това което не ме убива ме прави по силен".Живота е борба.В Библията се говори че когато Господ изгонил от рая си любимия ангел Луцифер му дал право да владее земята и да е господар тук.Затова има толкова зло и нещастие в нашия живот.

Съгласна съм с Касиопея.
Тонка,дай ми повече информация за тази книга-автор,жанр и т.н.
Незнам колко ще ми обърне представата за живот,ама може пък и да намеря отговор на някои въпроси,които отдавна си задавам...

" Обаче човекът не е Господ бог и не винаги успява да прецени правилно".

Мила casiopsiya човек си е човек с неговите слабости,а Господ понякога ни изпитва за да оценим хубавото от лошото.Представете си свят в който има само добро,ами как да го оцениш ако непознаваш злото.

Автор на книгата е Уйлям Гласър известен психолог.Книгата е малко философски написана затова трябва да се чете внимателно.Има интересни теми като примерно и за децата ни.Ако не я намереш защото е много стара ще ти я дам да я прочетеш.

 Да си призная изненадана съм как може да има толкова злобни коментари.Наистина,животът е тежък,но ако не се радваме на чуждото щастие , а се изпълваме със злоба или завист спираме всеки лъч положителна енергия към собствената си съдба.
Нормално е да правим грешки в избора си на партнъор и баща на децата,може да се случи на всяка една от нас.Но със сигурност тези грешки ни дават безценни уроци.Бог никога не ни изпраща трудност по-голяма от тази,която можем да преодолеем,може би само понякога ни се иска да ни е малко по-леко.
Надявам се всяка от вас да извади най-доброто от себе си.Сигурна съм,че силата на духа ви ще бъде възнаградена  когато най-малко очаквате, но имате най-голяма нужда!

и кое е злобно че чак ти направи такова впеЧетление че си потресена.А това че Господ ни дава изпитания е така и не повече от това което можем да понесем.Ами аз тогава да те питам щото съм малко объркана.На една моя приятелка убиха мъжа й.И мака му 13 дена след него почина.Получи срив на организма,спряха да и функционират органите.тя дали успя да го преживее Аз също вярвам в силата над нас.Ама всичко да свързваме с нещо друго в живота ни не мисля че е така.

А това е най-голямата глупост, която съм чувала. Напоследък доста мисля над нея, щото тука в тоя форум често често разни мами я използват като нямат какво да кажат.
И аз като Тонката ще кажа: ми като вземеш че умреш бе моме - има дечица на по ... години умират... и какво, и това ли можем да преодолеем????? ех, значи, приказки колкото искаш.
Още малко ще кажеш колко е справедлив живота и че кой каквото си надроби това си сърба.
Ми айде питай гладуващите деца в Африка, а??? Дали могат да го понесат.
Незнам за злобата, ама АМАН!!!!

Това беше идеята ни, изразена с 1 изречение от Catnadeen, а за злоба незнам защо говорим.
Просто хората не разбират, че ние тук сме с проблеми, освен емоционални и други, И ФИНАНСОВИ, по ясна причина, и теми за това кой къде си харчи излишните средства са много неуместни, нетактични и това е. Никой не е злобял, Тонката си гледа живота, въпроса е че не сме ние хората, с които да го споделя. В този му смисъл. Да не говорим, че тя много добре разбра за какво става дума, не се е обидила /а то и няма от какво/, тя не го приема за злоба и завист....
Айде ако искаш пусни една такава тема в Родители, преживели загуба, за да ги разведриш, а....