Със сърце натежало от скръб

  • 11 945
  • 105
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 154
Кои са за вас книгите,които затваряте след последната страница,а сърцата ви са натежали от скръб?Една безнадеждност чувствате и самота...На мен така ми въздейства Ремарк.

# 1
  • Мнения: 30 326
Някои от книгите на Хемингуей. Стайнбек. Джек Лондон. "Пилето" на Уортън.
Много са. Всички книги с кофти край.

# 2
  • Мнения: 4 916
"Иншаллах" на Ориана Фалачи. Това е книгата, която свързвам с думите "абсолютна безнадеждност".
Сигурно има и други, но тази е с обиколки преди тях.

# 3
  • Мнения: 29
  Страхотна тема. Поздравления за авторката! Определено ще я следя. Аз освен Мартин Идън на Лондон не се сещам за друга. Може би "Полет над кукувиче гнездо". Сещам се за разни "мрачни" истории, като Брулени хълмове...

# 4
  • Мнения: 2 212
Аз по принцип ако знам, че някоя книга е такава, не бих я чела. Така се почувствах, когато затворих "Птиците умират сами" още в най-ранна юношеска възраст я четох, точно на един дъх и все пак ми дойде тежка за тогавашната ми чувствителност.
Наскоро дето се вика от инат, изчетох до край "Дългата разходка" на Стивън Кинг и не само при затварянето й, а през цялото време от-до те хваща за гърлото една абсолютна безнадеждност, тегавост, безперспективност, много тежка е и въпреки това някак си не можеш да я оставиш. Краят вече е апогей на безнадеждността и мъката.

# 5
  • Мнения: X
 Най много са ме натъжавали "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев и "Малката кибритопродавачка" на Андерсен.

# 6
  • Мнения: 4 916
Най много са ме натъжавали "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев и "Малката кибритопродавачка" на Андерсен.

Ох, подсети ме и за Белчо и Сивушка  Tired И за Къщанка...

# 7
  • Мнения: 5
Никога Птиците умират сами не са ми вдъхвали безнадежност. А първия път я прочетох още в началото на тийн-възрастта - вече май не използваме думата пубертет?.
Наскоро прочетох рецензия за една афганска книга от Исабел Алиенде. Та тя пишеше, че книгата така я е впечатлила, че много време след като затворила последната и страница, всичко прочетено впоследсвие и бледнеело. Та в този смисъл има много книги, които са толкова ярки, че ни карат да затаим дъх, да се поспрем и много от нещата прочетени в последствие ни бледнеят на техния фон. И "Птиците..." е една от тях. "Ловецът на хвърчила"- книгата, за която говори Алиенде - също, но тук не виждам безнадежност, напротив и в двете я има надеждата и тя блести особно ярка. Нали светлинката на Джъстин продължи да сияе?
Иначе съм съгласна за Мартин Идън. При Ремарк, макар и крехка, надеждата все пак съществува.
А, ето, сетих се нещо - "Тихият кът" на Богомил Райнов. В нея наистина има твърде много мъка и умерени порции съвременна бългаска безнадежност. И въпреки всичко пак бих я прочела.

# 8
  • Мнения: 863
Наскоро дето се вика от инат, изчетох до край "Дългата разходка" на Стивън Кинг и не само при затварянето й, а през цялото време от-до те хваща за гърлото една абсолютна безнадеждност, тегавост, безперспективност, много тежка е и въпреки това някак си не можеш да я оставиш. Краят вече е апогей на безнадеждността и мъката.
О, това ми е любимата книга. Two Hearts Чела съм я безброй пъти и ще я прочета още толкова сигурно.
Не ми е тъжна, ами някак плашещо реална /което го намирам обичайно за Кинг/. Имаш чувството, че наистина наблюдаваш похода на обречените, че и участваш в него.

Иначе помня, че някога се счупих от рев в края на "На изток от Рая".

Последна редакция: сб, 06 мар 2010, 18:41 от Аризона

# 9
  • Мнения: 30 326
Наскоро дето се вика от инат, изчетох до край "Дългата разходка" на Стивън Кинг и не само при затварянето й, а през цялото време от-до те хваща за гърлото една абсолютна безнадеждност, тегавост, безперспективност, много тежка е и въпреки това някак си не можеш да я оставиш. Краят вече е апогей на безнадеждността и мъката.

О, да. Бях я забравила. Много силна книга, чела съм я няколко пъти. Въпреки.

# 10
  • Мнения: 476
"Нещо се случи" на Джоузеф Хелър.


И на мен Уортън ми действа така. "Татко" направо я изстрадах.

Последна редакция: сб, 06 мар 2010, 22:33 от Jolene

# 11
  • Мнения: 2 212
Със сърце натежало от скърб и с един тон изхабени носни кърпички затворих "Крамер срещу Крамер", по нея има и филм, но първо четох книгата.

# 12
  • sofia
  • Мнения: 1 606
За Ремарк се сещам и аз веднага - "Нощ в Лисабон"  и "Обетована земя" са първите две книги, които ми изникват в съзнанието. Много го обичам, но трудно се съвземам след негова книга. Друг любимец, който ми действа така е Ъруин Шоу.

# 13
  • Мнения: 349
Аз в момента съм в период , в който не искам да четя тежки книги, а и като цяло ги избягвам. Чета ги в моменти, когато аз самата съм в дупка и имам нужда от книга , която един вид ми "чисти съзнанието", като се разплача заради нея. Същиет ефект имат и силнитв филми.

# 14
  • Мнения: X
О, да разбира се Ремарк и любимият ми Стефан Цвайг.

Общи условия

Активация на акаунт