Публикувана: 6 март 2010, 10:07 ч.
Последно мнение: 29 апр. 2010, 14:44 ч.

Със сърце натежало от скръб

11 946
105
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои книги ви карат да се чувствате тъжни, когато ги завършите?
Кои книги предизвикват тъга, отчаяние и чувство на безнадеждност у вас?
Кои книги предизвикват тъга и мъка у вас?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои книги ви карат да се чувствате тъжни, когато ги завършите?
  
  Много книги имат силата да оставят читателите с натежало сърце след последната страница. Някои от тези произведения включват творби на Ремарк, Хемингуей, Стайнбек, Уортън, Кинг и други. Тези книги често предизвикват чувства на безутешност, скръб и лека нотка на съвременна българска меланхолия.
- Кои книги предизвикват тъга, отчаяние и чувство на безнадеждност у вас?
  
  Формулировките, които предоставихте, обсъждат книги, които предизвикват тъга и отчаяние у читателите. Някои примери включват: 1. „Птиците умират сами“ на Ремарк 2. „Дългата разходка“ на Стивън Кинг 3. "Иншаллах" от Орхан Фалачи 4. "Майчина сълза" от Ангела Каралийчев 5. "Малката кибритопродaвачка" от Андерсен 6. „Гроздовете на гнева“ от Стайнбек 7. „Чичо Томас’ колиба“ 8. „Къща“, „Тихият кът“ от Богомил Райнов 9. "1984" от Джордж Оруел 10. "Повелителят на мухите" от Уилям Голдман 11. „Невзрачният Джуд“ от Томас Харди 12. „Пазителят на мухите“ от Патрик Зюскинд 13. "Гробницата за домашни любимци" от Стивън Кинг 14. "Големи надежди" и "Животът пред теб" от Ромен Гари Моля, имайте предвид, че това са само няколко примера и има много други книги, които могат да предизвикат подобни чувства у читателите.
- Кои книги предизвикват тъга и мъка у вас?
  
  Някои книги, които предизвикват тъга и мъка у читателите, са „Парфюмът“ от Патрик Зюскинд, „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас, „Голям Галоп“ и „Животът пред теб“ от Ромен Гари, „Майка сълза“ на Ангел Каралийчев , "Чичо Томовата колиба", "Къща" и "Тихият кът" на Богомил Райнов, "Души в окови" от Съмърсет Моъм и други.
- Какви теми и настроения се изследват в книгите на Филип Джиан, и как те резонират с читателите?
- Кои други автори и произведения изследват съвременни литературни теми?

# 15 7 март 2010, 11:25 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 2 996

Мисля, че "Гробище за домашни любимци" на С. Кинг създаде това чувство на отчаяние и безпомощност в мен. Thinking

# 16 7 март 2010, 15:43 ч.

Мнения: 1 159

Цитат на: buttinsky в нд, 07 мар 2010, 11:09

О, да разбира се Ремарк и любимият ми Стефан Цвайг.

Да,точно на вълна Стефан Цвайг съм сега!Приключих с "Нетърпеливо сърце",а "Амок"ме чака на нощното шкафче.Увлякох се по него случайно-прочетох един негов разказ,за едно предсмъртно писмо на момиче,страдало дълги години от несподелена любов.Тооолкова ме беше завладяла тази история,че направо ходех като замаяна!
"Гроздовете на гнева" на Стайнбек също ми е тежка книга.
Емил Зола и неговата "Земя" ми оставя едно тегаво чувство,"Вертеп"-тоже.
Като бях малка,тази "Чичо Томовата колиба"много ме беше натъжила!
Ще допълвам

# 17 7 март 2010, 16:35 ч.

Sofia
Мнения: 1 501

Последният ми спомен, съвсем скорошен, е от Кафка - Процесът.

# 18 7 март 2010, 20:27 ч.

Мнения: 289

Заглавие, което ми изниква в момента, е "Богът на дребните неща" на Арундати Рой. Усещането за безнадежност се носеше през цялата книга до предизвестения и смазващ край.

# 19 7 март 2010, 20:34 ч.

Мнения: 107

"Със сърце натежало от скръб" останах от "Зеления път" на Стивън Кинг . Вярно е знаех от филма какво се случва, но ми беше много мъка. Толкова добрина, събрана в толкова огромен, черен негър ... И това, че тя му е толкова в повече, че предпочита смърта... newsm78

, ох, пак се сетих...
За тази книга се сетих в момента, но има и други, част от които сте написали, като например "На изток от рая" - любимата ми книга.

# 20 8 март 2010, 23:00 ч.

Мнения: 5 535

Не се сещам за книга, която да ме е оставила със сърце, натежало от скръб, защото в повечето случаи скръбта играе ролята на катарзис. Но ако говорим за тягостно усещане след прочитане на книга, веднага ми идва наум за "Парфюмът" на Зюскинд. Толкова бездушна книга не бях срещала.

# 21 9 март 2010, 01:16 ч.

Мнения: 1 210

Арчибалд Кронин, Томас Харди (клета Тес Дърбървил- толкова несправедливост не беше нормална) и да, големият, най- голям Гарсия Маркес и онази пълнокръвна, всеобхватна и предречена самота.
Сбогом на оръжията.
Осъдени души, Татул и Снаха. Тютюн също.
Списъкът на Шиндлер.
Терез Ракен на Зола. Брулени хълмове.
Заеко, бягай- Ъпдайк, а също и Спасителят в ръжта, независимо от заглавието.
И Скарлет. И Ана (Каренина).
Боже, колко мъка наоколо.

# 22 9 март 2010, 09:13 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 190

Книгата на Анна Политковская ("Руски дневници"? - не мога да си спомня заглавието).
"Мрачният Джуд" на Харди.
"Гроздовете на гнева" на Стайнбек.

# 23 9 март 2010, 09:29 ч.

Мнения: 4 806

Само Достоевски може да ме втисне в дупката на скръбта. Особено "Братя Карамазови". Голяма отровна гъба ми е този автор.
Всъщност, една нощ грабнах всичките 12 тома и ... ги изхвърлих директно в контейнера за боклук. Е, сега леко съжалявам.

# 24 9 март 2010, 10:03 ч.

Мнения: 2 154

Ърскин Колдуел-няма по-тъжни и по-безнадеждни разкази от неговите.Просто чувстваш мръсотията и мизерията,в която живеят героите му.Лепне по теб тази мръсотия.И Зола е такъв,спомняте си Жервез и Нана...

# 25 9 март 2010, 10:59 ч.

Мнения: 1 210

Улица Консервна също- и там лепнеше, но надежда имаше някаква.

# 26 9 март 2010, 11:15 ч.

София
Мнения: 2 759

"Улица Консервна" е много положителна книга според мен. Тъжна, но положителна. Хем те присвива отвътре, хем не те отчайва, дори напротив. Поне на мен така ми действа. Бтв, Стайнбек е Най-Великия в моята лична класация.

Ремарк - да, много тъжно, много черно и много красиво.

"Луси Краун" на Ъруин Шоу - за пръв я четох като дете и за пръв път плаках при мисълта, че ще порасна.

И Фитцджералд е тъжен, много. По един особен снобски начин. След него винаги минават няколко дни, в които наистина в нищичко и в никого не вярвам Mr. Green

Тъжно, но в унисон със саркастичната ми личност.

"Самотният бегач" на Силитоу.

А за руско/съветската литература да не говорим - толкова мъка по тяхната земя... Тука цяла тема няма да стигне да се изброят всички книги, които те хващат за гърлото... Най-много са за войната, разбира се, но не само...

И много други.

# 27 9 март 2010, 12:00 ч.

Мнения: 2 154

Чингиз Айтматов

# 28 9 март 2010, 12:29 ч.

Мнения: 6 998

Цитат на: ester в сб, 06 мар 2010, 17:37

Наскоро дето се вика от инат, изчетох до край "Дългата разходка" на Стивън Кинг и не само при затварянето й, а през цялото време от-до те хваща за гърлото една абсолютна безнадеждност, тегавост, безперспективност, много тежка е и въпреки това някак си не можеш да я оставиш. Краят вече е апогей на безнадеждността и мъката.

Много обичам тази книга, въпреки че Стивън кинг не е моят автор. Simple Smile