
Видях, че няколко мамчета имате притеснения относно количеството на кърмата вечер. Не започвайте с добавките, никога няма да регулирате така кърмата, това е началото на отбиването ви. Кърмете колкото бебето има нужда - това е най-добрия начин да си увеличите количеството. Щом бебето реве и търси да суче - му предложете гърда, а не добавка. Кърмете легнали, така по-продължителното кърмене няма да ви изморява и натоварва. Вместо да се цедите (за мен това е голям мазохизъм) просто слагайте бебето на гърда всеки път като пожелае, редувайте гърдите. Мляко винаги има, то се произвежда в момента на сукане на бебето. Понякога бебето не търси храна в гърдата, а само да се успокои.
Избягвайте стреса и да се самонастройвате, че кърмата ви е недостатъчна - бебето ви ще се постарае да си заработи необходимите количества, ако му дадете възможност.
Един съвет: засечете няколко дни кога и колко кърмите. Направете си списък и след това анализирайте храненето на бебето.
Цитат на: Мама Цоцоланка в Вторник, 09 Март 2010, 16:58
Илиндичка, когато си тръгна майка ми се чудех как ще се оправям сама, но бързо се адаптирах в новата обстановка. Ангажирах таткото с баткото и пазаренето, а за мен останаха грижите по малката и домакинстването. Сега дори ми е по-спокойно като го няма контрола от майка ми.
Мама89 аз вадя твърдия секрет с клечка за уши и проблемът отшумява. Рядко и хърка нослето, но се случва.
Пелени ползвам на Либеро или Пуфис. Тези на Памперс съм ги отписала отдавна - редовно пропускаха.
Дани77 много прегръдки на вас с Миши. Голямо страдание е за родителя да си гледа болното детенце. Ще се молим да мине леко и успешно операцията.


Не се притеснявам, защото с бебефона се чува всичко 
Чудя се вече къде да си крия гримовете, защото всичко се унищожава на секундата.
Понеже е от Плевен и по-рядко може да я вижда и се почва един тормоз! Като дойде и ми я грабва от ръцете и смята, че е нейна привилегия да я държи постоянно и да й се "радва". И повярвай ми - има огромна разлика от "радване", гледане на бебето и това нейно поведение! Като беше за погачата ми каза в уж във връзка с друго, че лошото е в това, че имам кърма иначе лесно можела тя да гледа бебето и ние да си пътуваме и да си ходим насам-натам! И за да не съм голям оптимист многократно ми каза, да не се притеснявам, ако ми спре кърмата - че било нормално и било божа работа и не се знаело до кога ще имам. Понеже не исках да дърпам дявола за опашката не й обясних ,че се боря по-скоро със силна лактация и се опитвам малко да я намаля тази кърма 
Освен това явно е нещо, към което бебетата привикват. После ще се полагат усилия и да се отучват от това...
. Слагах му лепенка, не минахме без нея, махнахме я някъде към третия месец (и той като беба имаше лоши колики и от рев пъпчето не "зарастваше").
ти да не познаваш моята свекърва