След един такъв мой сън каква простотия свърших....изхождайки от подобни размисли..... 
- Публикувана: 13 март 2010, 21:21 ч.
- Последно мнение: 15 март 2010, 11:21 ч.
Късно е, либе, за китка!
Зависи...дали във вазата вече има цветя...
Абе май трябва да се налива във вазата вода.... че моите цветя нещо вехнат....
И ти си права, ама пък изхвърлянето на букета, а бил и той малко поувехнал не е от най-приятните неща.
Никак даже! Зависи до колко обичаш хербарии
Не мога да се съглася с това. 
Тия дни,вероятно поради затоплянето на времето,в главата ми проблеснаха едни сигнали,които някога не съм успяла да доловя....
И си мисля-тогава ли съм ги разчитала грешно-или сега,позабравила детайлите с течение на годините,ми се иска да е било иначе и си ги тълкувам както ми се иска?!
И си мисля-тогава ли съм ги разчитала грешно-или сега,позабравила детайлите с течение на годините,ми се иска да е било иначе и си ги тълкувам както ми се иска?!
Всъщност няма значение как е било и как е можело да бъде, по - важното е ЗАЩО си се замислила по този въпрос
Мислите за китки да не би да те изпълват, защото сегашния букет нещо не те устройва вече, позагубил е уханието си може би
Мен подобни философски въпроси, свързани с цветарството, са ме избивали когато заподозра, че розата, която ме съпътства в момента, все повече заприличва на магарешки бодил
Е, щом няма червейчета в ябълката /ох, какви метафори ползвам само 
/ няма смисъл да задълбаваш в подобни разсъждения.
Знаеш ли, когато се местихме в сегашнито ни жилище, намерих стария си момичешки дневник, бях даже забравила за неговото съществуване. Зачетох се и се изненадах на нещата, които бях писала вътре, а аз бях си мечтала и фантазирала как ще протече живота ми, какво ще работя, какъв ще е моя избраник, как ще се оженя на 20 г., а на 21 ще имам вече бебета близнаци - момче и момиче
и още други подобни глупости 
Факт е, че ако имаше начин на онези си години да знам, че животът ми ще е този сегашния, щях да бъда много разочарована - как така ще родя чак на 30г. как ще харесам тоя, че той дори на малкото пръстче на моя "принц" не може да се намаже, не съм художник, ама как така, нали щях да следвам изобразително изкуство и да се занимавам с това, какви компютри, ми аз дори не ги харесвам, ама че скучна професия е тая дето ще я работя, ще живея НА СЕЛО 
страх ме е от овце, кокошки и тем подобни, мразя да си ходя на село, камо ли да живея там
Факт е обаче, че съм доволна от живота си, изобщо не съжалявам за избора, който съм направила, просто с времето представите на човек се променят, тъй че дори да се променят обстоятелствата и вече да не са на 100%, може и ти междувременно да си се променила и да не искаш да са на 100%.
Ама и аз го обясних...
/ няма смисъл да задълбаваш в подобни разсъждения. Знаеш ли, когато се местихме в сегашнито ни жилище, намерих стария си момичешки дневник, бях даже забравила за неговото съществуване. Зачетох се и се изненадах на нещата, които бях писала вътре, а аз бях си мечтала и фантазирала как ще протече живота ми, какво ще работя, какъв ще е моя избраник, как ще се оженя на 20 г., а на 21 ще имам вече бебета близнаци - момче и момиче
и още други подобни глупости Факт е, че ако имаше начин на онези си години да знам, че животът ми ще е този сегашния, щях да бъда много разочарована - как така ще родя чак на 30г. как ще харесам тоя, че той дори на малкото пръстче на моя "принц" не може да се намаже, не съм художник, ама как така, нали щях да следвам изобразително изкуство и да се занимавам с това, какви компютри, ми аз дори не ги харесвам, ама че скучна професия е тая дето ще я работя, ще живея НА СЕЛО страх ме е от овце, кокошки и тем подобни, мразя да си ходя на село, камо ли да живея там Факт е обаче, че съм доволна от живота си, изобщо не съжалявам за избора, който съм направила, просто с времето представите на човек се променят, тъй че дори да се променят обстоятелствата и вече да не са на 100%, може и ти междувременно да си се променила и да не искаш да са на 100%.
Ама и аз го обясних...